Решение по дело №743/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 348 от НПК, вр. с чл. 208- чл. 228 от АПК.

Постъпила е касационна жалба от М. на Република България, против решение №7/13.02.2024г., постановено по НАХД №116/2023г. по описа на Районен съд - Поморие, с което е било отменено Наказателно постановление № Е – НП – 16/21.08.2020г. на М. – София след констатация за изтекла абсолютна погасителна давност по отношение на административнонаказателното преследване на санкционираното поведение, като производството по делото е било прекратено.

В касационната жалба се излагат възражения за незаконосъобразност на съдебния акт. Счита се, че същият е необоснован и противоречащ на закона. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на НП.

Ответникът по касационната жалба – Т. Ф. България ООД изпраща процесуален представител – адв. Х., която оспорва жалбата и излага становище в подкрепа на атакуваното решение. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас счита първоинстанционното решение за правилно и моли да се потвърди.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в пределите на касационната проверка, А. съд- Бургас, ХІХ-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения:

С процесното наказателно постановление, ответникът е санкциониран за това, че на 28.06.2019 г., при находище на трахит /кариера/ „Порой“, общ. Поморие, обл. Бургас, жалбоподателят, в качеството си на концесионер и като такъв адресат на задължение по чл.77 ЗПБ, да опазва земните недра чрез рационално използване на подземните богатства, което рационално използване съгласно чл.87, ал.2, т.2 ЗПБ и чл.88, т.4 от ЗПБ, включва задължение за спазване на утвърдения с работните проекти ред за усвояване на запасите на подземни богатства, не е изпълнил посоченото задължение по чл. 77, вр. чл. 87, ал. 1 и ал. 2, т. 2, вр. 88, т.4 от ЗПБ, като не е спазил утвърдения с работните проекти ред за промишлено усвояване на запасите и ресурсите на подземни богатства, който утвърден ред предвижда добив на трахити от находището при параметри: височина на стъпалото – 10 метра и общо количество взривно вещество за взривното поле – 8 928 кг., извършвайки добив при параметри: височина на стъпалото – 17 метра и взривни вещества /Ексан/ – 10650 кг., заради което е била ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл.94, ал.1, предложение първо ЗПБ.

Районен съд – Бургас с оспореното решение №7/13.02.2024г., постановено по НАХД №116/2023г. е отменил наказателно постановление № Е – НП – 16/21.08.2020г. на М., с което за нарушение на чл.77, вр.чл.87, ал.1 и ал.2, т.2, вр. чл.88, т.4 ЗПБ, на основание чл.94, ал.1 от З. К. е наложил наказание имуществена санкция в размер на 50 000,00 лв.

За да постанови оспореното решение РС е приел, че поради изтичане на абсолютната погасителна давност за административнонаказателното преследване, НП следва да се отмени.

Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Според чл.11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формата на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго.

В ЗАНН липсва уредба на този институт, която да урежда абсолютната давност, като форма, при която административнонаказателното преследване се изключва, независимо, че акта, с който е наложено наказанието не е влязъл в сила, т.е. липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК. Затова, съдът счита, че тази разпоредба следва да се приложи в конкретния случай стриктно и пълно, с оглед изричното препращане визирано в чл.11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота.

Постановено е Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 година, ВКС /ВАС, ОС на НК и ІІ кол., съгласно чиято т.2 се приема, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора, срока предвиден в чл.80 от НК.

С оглед датата на извършване на нарушението и вида на процесното наказание – имуществена санкция, на основание чл. 3, ал.2 от ЗАНН, приложима е хипотезата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, според която наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. В случая административнонаказателното преследване е възбудено в срок, но НП не е влязло в сила и към настоящия момент, а съобразно чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК, като този срок започва да тече съобразно ал.3 на чл.80 от НК, от довършване на деянието. В конкретния случай, то е довършено на датата, на която е извършено – 28.06.2019 година. Абсолютната давност, предвид факта, че деянието се наказва с глоба, е четири години и шест месеца, съгласно приложимата редакция на чл.80, ал.1, т.5 от НК и изтича на 28.12.2023 година, както правилно е установила това въззивната инстанция. Следователно, налице са основания за прилагане на абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, което правилно и законосъобразно е било сторено от съдебния състав на предходната инстанция.

При този изход на делото, претенцията за разноски на ответника по касация е основателна и следва да бъде присъдена в цялост, поради усложнения характер на спора, който е разглеждан неколкократно от въззивната и касационната инстанции. Претендираната сума обаче следва да се присъди без ДДС, доколкото ответното дружество е търговец, регистриран по ЗДДС и е приспаднал или е могъл да приспадне този разход. ДДС е косвен данък, който подлежи на приспадане по начин да остане в тежест за крайния потребител, а не за търговците по веригата от доставки и присъждането му в полза на ответника наред с възможността за приспадането му би довело до неоснователното му обогатяване за сметка на касатора.

Поради изложеното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, А. съд гр. Бургас,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. решение № 7/13.02.2024г., постановено по н.а.х. дело № 116/2023 година по описа на Районен съд - Поморие.

ОСЪЖДА Министерството на Енергетиката на Република България – София да заплати в полза на Т. Ф. България ООД сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 2000,00 лева без сумата от 400,00 лева заплатено ДДС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.