Р Е Ш Е Н И Е
№ 136/
16.03.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в открито
съдебно заседание на деветнадесети февруари двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
МАРИЯ И. -
ГЕОРГИЕВА
при секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от съдия Т. Хаджиев в. гр. д. № 41 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.Г.К. против Решение
№ 87/ 15.04.2019 г. по гр. д. № 424/ 2018
г. на Районен съд Свиленград, с което са отхвърлени следните искове против „Геа
Строй” ООД: иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ над сумата от 365. 42 лв., представляваща
незаплатено нетно трудово възнаграждение за периода м. юли – м. август 2015 г.;
иск по чл. 86 ЗЗД над сумата от 103. 99 лв., представляваща мораторна
лихва върху трудовите възнаграждения за м. юли и м. август 2015 г. за периода
21.08.2015 г. – 19.06.2018 г.; иск по чл. 222,
ал. 1 КТ за сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа за един месец; иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 420 лв., представляваща
обезщетение за забава върху безщетението по чл. 222, ал. 1 КТ; иск по чл. 150 КТ за допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за сумата над
1212. 99 лв.; иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД над сумата от 268. 73 лв.,
представляваща мораторна лихва върху възнаграждението за извънреден труд; иск с
правно основание чл. 224, ал. 1 КТ над сумата от 400. 47 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 15 дни за 2015 г.
Ответникът
по жалбата „Геа Строй“ ООД оспорва същата.
Недоволен
от така постановеното решение е останал и „Геа Строй“ ООД, който го обжалва в
частта, в която е осъден да заплати на И.Г.К. сумата от 103. 99 лв.,
представляваща мораторна лихва върху трудовите възнаграждения за м. юли и м.
август 2015 г. за периода 21.08.2015 г. – 19.06.2018 г.; в частта, в която е
отхвърлено възражението за
прихващане за сумата от 560 лв., претендирана като обезщетение при
дисциплинарно уволнение; в частта, в която е осъдено да заплати сумата от 1212. 99
лв., представляваща сбор от допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 01.05.2015 г. – 02.08.2015 г., както и сумата от 268. 73 лв.,
представляваща мораторна лихва върху възнаграждението за извънреден труд за
периода 07.09.2015 г. – 19.06.2018 г., както и в частта, в която е осъдено да
заплати сумата от 400. 47 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 15 дни за 2015 г.
Ответникът по жалбата И.Г.К. оспорва същата.
Постъпила е частна жалба от „Геа строй“ ООД против Определение № 644/ 14.08.2019 г., с което е оставено
без уважение искането му за изменение на постановеното по делото решение в
частта на разноските.
Ответникът по частната жалба И.Г.К. оспорва същата.
Хасковският окръжен съд, като прецени събраните по
делото доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в законния двуседмичен
срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен
съдебен контрол, поради което са допустими.
Ищецът И.Г.К. е предявил против „Геа Строй” ООД следните обективно кумулативно съединени искове: иск с
правно основание чл.128, т. 2 КТ за неизплатено трудово възнаграждение в размер
на 3000 лв., иск за сумата от 700 лв., представляваща месечен наем за квартира,
дължим по т. 3 от Допълнително споразумение от 24.11.2014 г.; иск по чл. 150, ал. 1 КТ за сумата от 12 165. 39 лв., представляваща
възнаграждение за извънреден труд; иск по чл. 222, ал. 1 КТ за сумата от 1500
лв.; иск по чл. 224 ал. 1 КТ за сумата от 1125 лв., представляваща обезщетение
за неползван платен годишен отпуск, както и искове по чл. 86 ЗЗД общо за сумата
от 2500 лв., от които 880 лв. – лихва върху неизплатеното трудово
възнаграждение; 420 лв. – лихва върху обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ и 1200
лв. – лихва върху неизплатеното възнаграждение за положен извънреден труд.
С отговора на исковата молба ответникът „Геа Строй” ООД е направил възражение за прихващане за
сумата от 560 лв. с вземането на ищеца за наем, което не оспорва.
Решението в частта, в която предявеният иск за сумата от
700 лв., представляваща месечен наем за квартира, дължим по т. 3 от
Допълнително споразумение от 24.11.2014 г., е влязло в сила поради
необжалването му.
I.
По предявения иск по чл. 128, т. 2 КТ:
Ищецът И.Г.К. претендира
неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.07.2015 г. – 06.09.2015 г. в
размер на 3000 лв. или по 1500 лв. на месец.
По делото не е спорно, че
страните са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на Трудов
договор № 255/ 17.11.2014 г., по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността
*** при месечно възнаграждение в размер на 560 лв. На 24.11.2014 г. между
страните е подписано допълнително споразумение към трудовия договор, с което е
променена длъжността на ищеца на *** „Дневен център за стари хора „Приятелска
утеха“ в гр.*** и е уговорено ново
трудово възнаграждение в размер на 1500 лв., от които 560 лв. се изплащат по
банков път, а останалата част от 940 лв. на ръка. С допълнителното споразумение
е поето задължение от работодателя да изплаща на ищеца ежемесечно 350 лв. за
квартира.
Не е спорно също така, че на
06.08.2015 г. работодателят е отправил едномесечно предизвестие до ищеца за
прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 06.09.2015 г.
По делото е представена Заповед
№ 449/ 14.09.2015 г. на управителя на „Геа
Строй” ООД, с която на ищеца И.Г.К. е наложено дисциплинарно наказание *** поради неявяване на работа два работни дни, считано от 21.08.2015 г.
Спорни между страните са два основни
елемента на съществувалото между тях трудово правоотношение – относно неговото
съдържание и основание за прекратяването му. По делото се установи от приетата
съдебно – графологична експертиза, че към датата на сключване на допълнителното
споразумение управител на ответното дружество – работодател „Геа Строй” ООД е била Г.Г.Г., но същото е подписано
за нея от съпруга й А.Г.Г.. В тази връзка правилен е извода на районния съд за
недействителност на допълнителното споразумение поради сключването му от лице,
различно от работодателя, но неправилно е отказал да зачете неговото съдържание
поради недобросъвестност на ищеца. Разпоредбата на чл. 75, ал. 1 КТ
постановява, че при добросъвестност на работника или служителя отношенията
между страните по договора се уреждат както при действителен трудов договор до
момента на обявяване на неговата недействителност, респективно до момента на
неговото прекратяване, ако предхожда обявяването на недействителността. Добросъвестността
по смисъла на цитираната разпоредба следва да се разбира не като спазване на
определено поведение, а като субективно отношение на работника или служителя към
определени правнозначими факти. Добросъвестен е работникът или служителят,
който не е знаел за порока на възникналото трудово правоотношение и обратно –
ако е бил наясно с него, е недобросъвестен. В случая по делото се установи от
показанията на св. Г.Г. и А.Г., че трудовият договор се представял за подпис на
работника или служителя, подписан от работодателя, поради което ищецът не е
могъл да знае, че допълнителното споразумение не е било подписано от управителя
Г.Г.. Обстоятелството, че с допълнителното споразумение страните са целели да
си спестят плащането на данъчните и осигурителните задължения само по себе си
не влече недействителност на допълнителното споразумение, тъй като трудовото
законодателство не съдържа императивни правило относно начина на плащане на
трудовото възнаграждение. Няма пречка в трудовия договор да се уговори
плащането на трудовото възнаграждение да става по различен начин – на ръка или
по банков път, подбудите за което не могат да обосноват недействителността му.
Неизпълнението на данъчните и осигурителните задължения е основание за
ангажиране на имуществената и административнонаказателната отговорност по
специалните данъчни и осигурителни закони, но не и за недействителност на
трудовото правотноошение дори и подобна уговорка да е сключена с такава цел. По
изложените съображения настоящата инстанция намира, че при подписване на
допълнителното споразумение ищецът е действал добросъвестно, поради което
отношенията между страните следва да се уредят съобразно съдържащите се в него
уговорки.
По делото не е спорно, че
ищецът е изпълнявал трудовите си задължения до 06.08.2015 г. След тази дата
ответникът оспорва твърденията на ищеца, че е полагал труд, като твърди, че от
този момент не е идвал на работа – до 21.08.2015 г. поради ползване на отпуск
за временна неработоспоспособност, а след това без основание, за което е
издадена Заповед 49/ 14.09.2015 г. за дисциплинарно уволнение. Предвид така
заявеното възражение в тежест на ищеца е да докаже, че и след 06.08.2015 г. е
продължил да изпълнява трудовите си задължения, което е основание за получаване
на уговореното възнаграждение. Ищецът не ангажира доказателства в тази насока,
поради което предявеният иск е основателен за периода 01.07.2015 г. –
06.08.2015 г., като при изчисляване на дължимото възнаграждение за посочения
период за база следва да се вземе уговореното с допълнителното споразумение
трудово възнаграждение в размер на 1500 лв. Съгласно заключението на вещото
лице за м. юли 2015 г. дължимото брутно трудово възнаграждение е в размер на
1318. 73 лв., а за м. август 545. 63 лв. или за периода 01.07.2015 г. –
06.08.2015 г. дължимото на ищеца брутно трудово възнаграждение е в размер на 1864.
36 лв. Гореизложеното налага обжалваното решение да се отмени в частта, в която
предявеният иск по чл. 128, т. 2 КТ е отхвърлен над сумата от 365. 42 лв. до
сумата от 1864. 36 лв., вместо което се постанови ново, с което се уважи за
разликата. Решението в останалата част, в която предявеният иск е отхвърлен за
горницата над 1864. 36 лв., следва да се потвърди.
По отношение на предявения иск
по чл. 86 ЗЗД следва се отбележи, че според трудовия договор работодателят
следва да изплати трудовото възнаграждение най – късно до 20 – то число на
следващия месец. За времето от 20.08.2015 г. до датата на подаване на исковата
молба – 19.06.2018 г. законната лихва върху неизплатеното трудово
възнаграждение от 1318. 73 е в размер на
345. 62 лв., а за времето от 20.09.2015 г. до 19.06.2018 г. законната лихва
върху неизплатеното трудово възнаграждение за м. август в размер на 545. 63 лв. възлиза на 138. 30 лв. или общият
размер на обезщетението за забава е 483. 92 лв.
Направеното с отговора
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за лихви е
неоснователно, тъй като искът е предявен на 19.06.2018 г. преди изтичане на
кратката 3 – годишна давност по чл. 111,
б. „в“ ЗЗД от настъпване изискуемостта на вземането – 20.08.2015 г.
Неоснователно е също така
възражението за недължимост на законните лихви поради това, че ищецът е
изпаднал в забава, тъй като не се е явил в предприятието, за да получи
дължимото му трудово възнаграждение. Съгласно чл. 270, ал. 1 КТ трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието,
където се извършва работата.
Неявяването на работника или служителя в предприятието да получи следващото му
се трудово възнаграждение следва да се квалифицира като отказ за приемане на
предложеното му изпълнение по чл. 95 ЗЗД, което изключва отговорността на
работодателя за забава (чл. 96, ал. 1 ЗЗД).
Следва да се има предвид, че отказът за приемане на предложеното
изпълнение води до забава на кредитора само при безспорност на вземането.
Тогава, когато е налице спор относно дължимостта на вземането или неговия
размер, както е в настоящия случай, всъщност не е налице предложено изпълнение
от страна на работодателя, което да обоснове хипотезата на чл. 95 ЗЗД.
Предвид изложеното решението в
частта, в която предявеният иск за мораторни лихви е отхвърлен над сумата от 103.
99 лв. до 483. 92 лв., следва да се отмени, вместо което се постанови ново, с
което се уважи за разликата. В останалата част, в която предявеният иск е отхвърлен
над сумата от 483. 92 лв., следва да се потвърди като законосъобразно.
II.По предявеното от ответника „Геа Строй” ООД
възражение за прихващане на вземането му за обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ с
насрещното вземане на ищеца за заплащане на наем.
Между страните е спорен въпросът за основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение между тях. По делото се установи, че
на 06.08.2015 г. работодателят е отправил до ищеца едномесечно предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение. Установи се също така, че със Заповед № 449/ 14.09.2015 г. на ищеца И.Г.К. е наложено дисциплинарно наказание *** поради неявяване на работа два работни дни, считано от 21.08.2015 г. За да
породи действие заповедта за дисциплинарно уволнение, е необходимо трудовото
правоотношение да не е прекратено преди това на друго основание. Поради това
следва да се изясни дали изявлението на работодателя за прекратяване трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ е достигнало до ищеца и
изтекъл ли е едномесечният срок, тъй като с изтичането на срока на
предизвестието се прекратява автоматично трудовоправната връзка, без да е
необходимо ново изрично волеизявление на работодателя. В случая въпреки липсата
на данни за получаване на предизвестието, като се има предвид, че същото е
представено по делото от ищеца, следва да се приеме, че то му е връчено и с
изтичане на едномесечния срок на 06.09.2015 г. е прекратено трудовото
правоотношение. Отделно от това съгласно чл. 195, ал. 3 КТ дисциплинарното
наказание се счита наложено от деня на връчване на заповедта, а по делото
липсват убедителни доказателства за връчване на заповедта за дисциплинарно
уволнение. От изложеното се налага извод, че трудовото правоотношение между
страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, поради което ищецът
не дължи на ответника обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. Обжалваното решение в
частта, в която възражението за прихващане е оставено без уважение, следва да
се потвърди като законосъобразно.
III.По предявения иск по чл. 222, ал. 1 КТ:
Вземането за обезщетение по този текст е обусловено освен
от прекратяване на трудовото правоотношение на посочените основания, но и от
оставането на работника или служителя без работа за един месец. Според ТР № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2013 г.,
ОСГК, което според настоящия състав е приложимо и по предявен иск по чл. 222,
ал. 1 КТ, доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал
без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца. Ищецът не
ангажира никакви доказателства в тази насока, поради което предявеният иск
правилно е отхвърлен като неоснователен.
IV.По предявения иск по чл. 150 вр. чл. 262 КТ:
Претенцията за допълнително
трудово възнаграждение за положен извънреден труд е за периода от сключване на
трудовия договор на 17.11.2014 г. до 06.09.2015 г. Съгласно чл. 143, ал. 1 КТ
извънреден е трудът, който е положен извън установеното работно време. Тежестта
на доказване на това обстоятелство се носи от ищеца. В тази връзка по делото са
представени списъци за проведени инструктажи от ищеца на
ръководените от него работници, подписани от присъстващите, от които се
установява, че ищецът е присъствал на строителния обект през 40 почивни дни и 6
дни официални празници за периода 31.01.2015 г. – 02.08.2015 г. В тази насока
са и показанията на св. Б.Ю., който твърди, че работил като *** на строителния
обект „Дневен център за стари хора” в гр. *** от ноември 2014 г. На обекта се
работило от понеделник до неделя от 8 ч. до 18 – 18. 30 ч., както и в празнични
дни. Преди започване на работа ищецът провеждал инструктаж, за което се
съставяло протокол, който работниците подписвали. С оглед така събраните по
делото доказателства съдът намира за доказани твърденията на ищеца, че е
полагал извънреден труд през почивни дни и официални празници. Провеждането на
инструктаж на работниците и ръководството на строителната дейност са част от
неговите трудови задължения, които е осъществял през почивните дни и
официалните празници, за което има право на допълнително възнаграждение.
Възражението на ответника, че ищецът е престоянал не повече от 30 минути през
посочените дни на обекта, не се доказаха по делото. При наличие на данни, че
ищецът е провеждал инструктаж на работещите на обекта, следва да се приеме, че
е изпълнявал трудовите си задължения през цялото работно време. Оборването на
същите чрез установяване на обстоятелството, че е бил на обекта само в началото
на работното време за инструктажа, е в тежест на работодателя, в каквато насока
не ангажира доказателства.
Съгласно чл. 262, ал. 1, т. 2 и 3 КТ положеният
извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или
служителя и работодателя, но не по-малко от 75 на сто - за работа през почивните дни и 100 на сто - за работа
през дните на официалните празници. Следователно за отработените през процесния
период почивни дни и официални празници ищецът има право на следното
допълнително трудово възнаграждение: м. януари 2015 г. – 1 почивен ден – 125 лв. (1500/21
х 75%); м. февруари 2015 г. – 5 почивни дни по 131. 25 лв. (1500/ 20 х 75%) –
656. 25 лв.; м. март 2015 г. – 9 почивни дни – 1125 лв. (9 х 125) и 1 официален празник – 142. 86 лв. (1500/21
х 100%); м. април 2015 г. – 4 почивни дни – 525 лв. и 3 дни на официални
празници – 450 лв. (3 х 1500/ 20 х 100%); м. май 2015 г. – 7 почивни дни – 918
лв. и 2 дни на официални празници – 300 лв.; м. юни 2015 г. – 6 почивни дни по
119. 32 лв. (1500/ 22 х 75%) – 715. 91 лв.; м. юли 2015 г. – 6 почивни дни по
114. 13 (1500/ 23 х 75%) – 684. 78 лв.; м. август 2015 г. – 2 почивни дни по 125 лв. (1500/ 21 х 75%) – 250
лв.
С оглед направеното възражение за погасителна давност,
като се има предвид, че съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ исковете за трудови
възнаграждения се погасяват с тригодишна давност, както и че исковата молба е
постъпила на 19.06.2018 г., вземанията с падеж преди 19.06.2015 г. са погасени
по давност, а именно вземанията до м. април 2015 г. Искът се явява основателен
за трудовите възнаграждения за м. май, юни, юли и август 2015 г., които
възлизат общо на 2868. 69 лв. Предвид гореизложеното обжалваното решение следва
да се отмени в частта, в която предявеният иск по чл. 150 КТ е отхвърлен над
сумата от 1212. 99 лв. до 2868. 69 лв., вместо което се постанови ново, с което иск се уважи за разликата. В
останалата част, в която предявеният иск е отхвърлен над сумата от 2868. 69 лв., следва да се потвърди като законосъобразно.
Вземането за трудово възнаграждение
по силата на чл. 4 от трудовия договор е изискуемо от 20 – то число на
следващия месец, поради което по отношение на трудовото възнаграждение за извънреден
труд за м. май 2015 г. в размер на 1218 лв. лихвата за забава за времето от 20.
06.2015 г. до 19.06.2018 г. е 371. 03 лв.; по отношение на трудовото
възнаграждение за м. юни 2015 г. в размер на 715. 91 лв. за времето от
20.07.2105 г. до 19.06.2018 г. лихвата за забава е 212. 10 лв.; по отношение на
трудовото възнаграждение за м. юли 2015 г. в размер на 684. 78 лв. за времето
от 20.08.2105 г. до 19.06.2018 г. лихвата за забава е 196. 97 лв. и по
отношение на трудовото възнаграждение за м. август 2015 г. в размер на 250 лв.
за времето от 20.09.2105 г. до 19.06.2018 г. лихвата за забава е 69. 75 лв. или
общия размер на лихвата за забава възлиза на 849. 85 лв. Обжалваното решение следва
да се отмени в частта, в която предявеният иск за мораторни лихви върху
възнаграждението за извънреден труд е отхвърлен над сумата от 268. 73 лв. до
849. 85 лв., вместо което се постанови ново, с което се уважи до посочения
размер. В останалата част, в която предявеният иск е отхвърлен над сумата от
849. 85 лв., следва да се потвърди като законосъобразно.
V. По предявения иск по чл. 224, ал.1 КТ:
Разпоредбата на чл. 224,
ал. 1 КТ постановява, че при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск, правото за който не е погасено по давност. Следователно, за да възникне
правото на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ
трябва да са налице две предпоставки: прекратено трудово правоотношение и наличие на неизползван платен годишен отпуск.
От приетата пред районния съд съдебна експертиза се установи, че за 2014
г. ищецът е използвла полагащите му 2 дни платен годишен отпуск, а през 2015 г.
е разполагал с 15 дни, които не е ползвал.
Видно от заключението на вещото лице обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск за 15 дни е в размер на 1072. 50 лв. Възражението за погасяване
по давност на правото на отпуск поради неползването му в двугодишния срок по
чл. 176а, ал. 2 КТ е неоснователно, тъй като към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение не е изтекъл прекратителния двугодишен срок. Вземането за
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се поражда от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение – 06.09.2015 г., поради което към
датата на подаване на исковата молба – 19.06.2018 г. не е изтекла и 3 -
годишната погасителна давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ. Поради изложеното обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която предявеният иск
по чл. 224, ал. 1 КТ е отхвърлен над сумата от 400. 47 лв. до 1072. 50 лв., вместо което се
постанови ново, с което се уважи за разликата. В останалата част, в която предявеният
иск е отхвърлен над сумата от 1072. 50 лв., следва да се потвърди като
законосъобразно.
С оглед изхода на делото ищецът И.Г.К. има право на разноски в размер на
340. 12 лв. за двете инстанции съобразно уважената част на предявените искове,
а ответникът „Геа Строй” ООД на разноски в размер на 1323. 05 лв.
също за двете инстанции съобразно отхвърлената част на исковете или по
компенсация ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 982. 93
лв.
С оглед постановеното от въззивния съд разпределение на направените от
страните разноски за двете инстанции произнасянето по постъпилата от ответника „Геа Строй” ООД частна жалба против Определение № 644/
14.08.2019 г. е безпредметно, поради което следва да се остави без разглеждане.
Предвид изхода на делото ответникът „Геа Строй” ООД следва да заплати по сметка на РС
Свиленград възнаграждение за вещо лице в размер на 100 лв., както и ДТ в размер
на 290. 79 лв. съобразно уважения размер на предявените искове.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 87/
15.04.2019 г. по гр. д. № 424/ 2018 г. на Районен съд Свиленград в
частта, в която са отхвърлени следните искове на И.Г.К. против „Геа Строй” ООД:
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за разликата от 365. 42 лв. до 1864. 36
лв., представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода м. юли – м.
август 2015 г.; иск по чл. 86 ЗЗД за разликата от 103. 99 лв. до 483. 92 лв.,
представляваща мораторна лихва върху трудовите възнаграждения за м. юли и м.
август 2015 г. за периода 21.08.2015 г. – 19.06.2018 г.; иск по чл. 150 КТ за
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за разликата от 1212. 99
лв. до 2868. 69 лв.; иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата от 268. 73 лв. до
849. 85 лв., представляваща мораторна лихва върху възнаграждението за
извънреден труд; иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за разликатат от 400.
47 лв. до 1072. 50 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 15 дни за 2015 г., както и в частта на разноските и
държавните такси, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Геа Строй” ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.*** да заплати на И.Г.К., ЕГН **********,***
още сумата от 1498. 94 лв., представляваща незаплатено трудово възнаграждение
за периода м. юли – м. август 2015 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 19.06.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Геа Строй” ООД да заплати
на И.Г.К. още сумата от 379. 93 лв., представляваща мораторна лихва върху
трудовите възнаграждения за м. юли и м. август 2015 г. за периода 21.08.2015 г.
– 19.06.2018 г.
ОСЪЖДА „Геа Строй” ООД да заплати
на И.Г.К. още сумата от 1655. 70 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.05.2015 г. – 02.08.2015
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
19.06.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Геа Строй” ООД да заплати
на И.Г.К. още сумата от 581. 12 лв., представляваща мораторна лихва върху допълнителното
трудово възнаграждение за извънреден труд за периода 21.06.2015 г. – 19.06.2018
г.
ОСЪЖДА „Геа Строй” ООД да заплати
на И.Г.К. още сумата от 672. 03 лв., представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 15 дни за 2015 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба - 19.06.2018 г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част.
ОСЪЖДА „Геа Строй” ООД да заплати
по сметка на РС Свиленград ДТ в размер на 290. 79 лв.
ОСЪЖДА И.Г.К. да заплати на „Геа Строй” ООД направените
по делото разноски в размер на 982. 93 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Частна жалба вх. № 14689/ 20.09.2019 г. на „Геа Строй” ООД против Определение № 644/ 14.08.2019
г. по гр. д. № 424/ 2018 г. на РС Свиленград и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛEНОВЕ: 1.
2.