Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 68/16.07.2020година Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд наказателно отделение
На трети юли две хиляди и двадесета година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА ТОНЧЕВА
ДЕСИСЛАВА
САПУНДЖИЕВА
Секретар:Соня Дичева
Прокурор:Вилен Мичев
като разгледа
докладваното от съдия
Д.Сапунджиева
ВНОХД номер 39 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Настоящото съдебно производство е по реда на
чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на защитника на подсъдимия Р.Н.
против присъда №72 от 06.11.2019г. по НОХД №1439/2018 год. по описа на Окръжен
съд – Варна. В същата се развиват оплаквания за неправилност на изводите на
първата инстанция за авторството на деянието. Сочат се аргументи, че присъдата
не е основана на обективен и цялостен анализ на доказателствата по делото, при
наличие на противоречения между тях, не е отговорено на направени от защитата
възражения, което се равнява на липса на мотиви. Твърди се, че проверявания съд
е допуснал съществено процесуално нарушение, като в диспозитива на присъдата не
е посочил нарушените материално-правни норми, които изпълват бланкетната норма
на чл.123 от НК. Въззивната инстанция е сезирана с искане да отмени
първоинстанционната присъда и върне делото за ново разглеждане. В условията на
евентуалност се претендира за оправдаване на подсъдмия, или намаляване размера
на наложеното наказание и определено обезщетение.
С атакувания съдебен акт Р.Н.П. е признат за виновен в това,на 23.06.2014 г. в
гр. Варна, като съдружник в „РУ ВИ ЯН" ООД и изпълняващ функциите на
технически ръководител на строеж „Улична канализация с дължина 87 м., между
ос.т. 274 и съществуваща РШ в локалното платно на бул."Трети март" по
плана на СО „Кочмар", гр. Варна", поради немарливо изпълнение на
правно - регламентирана дейност - строително монтажни работи, представляваща
източник на повишена опасност, причинил смъртта на С.К. -престъпление по
чл.123,ал.1 от НК, за което му е наложено наказание "лишаване от
свобода" за срок от една година и шест месеца, чието изтърпяване е
отложено за срок от три години.
Съдът е ангажирал и гражданската отговорност на
подсъдимия, като го е осъдил да заплати на гражданския ищец Г. А.К. обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на деянието – сума в
размер на 25 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането
– 23.06.2014 г., до окончателното изплащане на сумата; на гражданските ищци: С.С.М.,
С.С.М. и М.С.С. обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, в
резултат на деянието – суми в размер на от по
20 000 лева за всяка една от тях, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 23.06.2014 г., до окончателното изплащане на сумата,
като предявените граждански искове за разликата до 25 000 лв. за всеки гр.ищеци
са отхвърени. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото
разноски.
В съдебно заседание представителят на Апелативна
прокуратура-Варна изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Счита, че всички обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са били
установени по несъмнен и категоричен начин. По отношение на допуснатото
процесуално нарушение намира, че е възможно същото да бъде изправено от
въззивната инстанция по реда на прилагане на закон за същото наказуемо
престъпление, като диспозитива на присъдата се допълни с нарушените правни
норми.
Повереникът
на гражданските ищци-адв.П. изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба. Моли съда, да потвърди първоинстанционния акт, като му бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.
В
съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата на изложените в нея
основания.
В
личната си защита, възз.П. твърди, че на процесния ден не е полаган труд в
обекта, тъй като подсъдимия се е намирал в кв.Аспарухово и е помагал за
преодоляване на последиците от наводнението.
В
последната си дума подсъдимият заявява желанието си да бъде изцяло оправдан.
Настоящият състав на Варненския апелативен
съд намира за основателни оплакванията на защитата по следните съображения:
На подсъдимия е повдигнато обвинение пред
съда с обвинителен акт за това, че на 23.06.2014 г. в гр. Варна, като съдружник
в „РУ ВИ ЯН" ООД и изпълняващ функциите на технически ръководител на
строеж „Улична канализация с дължина 87 м., между ос.т. 274 и съществуваща РШ в
локалното платно на бул."Трети март" по плана на СО „Кочмар",
гр. Варна", поради немарливо изпълнение на правно- регламентирана дейност-
строително монтажни работи, представляваща източник на повишена опасност,
причинил смъртта на С.К., като допуснал
нарушения на чл. 16, т.1, б."б" и б."в", чл.48,
чл.49 и чл.15, ал.1 и ал.2 от Наредба №2/2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР; чл. 11, ал.1 и
чл. 12, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд; т.1.13, т.1.31 и т.3.1 от
Приложение №1 „Извършване на земни работи" към чл.2, ал.2 от Наредба №
2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на СМР; чл.16, ал.1, т.2, б.а от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд;чл.20, ал.3,т.1 и т.10 от Наредба № 5 от 11.05.1999
г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска ; чл.52,
ал.1, и ал.2 и чл.71, т.1 от Наредба №7
от 23 септември 1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване- престъпление
по чл.123,ал.1 от НК.
Тъй като първото възражение на защитата
на подсъдимия се отнася до допуснато съществено процесуално нарушение, засягащо
правото на подсъдимия да разбере за какво точно е осъден, настоящата инстанция
е длъжна да даде отговор на този въпрос, преди да пристъпи към проверка на
оплакванията по същество и изцяло правилността на присъдата.
Видно от диспозитива на присъдата на проверявания
съд, при изписване на фактическия състав на престъплението, за което подсъдимия
е признат за виновен, НЕ СА ПОСОЧЕНИ нарушените от същия правила на поведение,
което се намират в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат- смъртта на
С.К.. Няма спор, че нормата на чл.123 от НК е бланкетна и нейното съдържание
трябва да бъде запълнено с правила и норми от нормативен или поднормативен акт,
в който следва да се търсят конкретните нарушения на дееца, чието е нарушение е
в причинна връзка с настъпилите вредни последици. Горното произтича от закона и
задължителните указания по неговото приложение, залегнали в Постановление
№2/79г. на Пленума на Върховния съд/вж т.6 от Постановление/. Съгласно същото, "Членове 123,
134
и 136 НК
са бланкетни норми, които по отношение на задължителните в конкретния случай
заповеди или запрети се позовават на технически правила и норми от съответен
нормативен или поднормативен акт, които конкретизират дължимото поведение на
виновния и съдържанието на признаците на престъпния състав. Следователно
няма да е налице престъпление по тези текстове, ако не се установи по всяко
конкретно дело, че е нарушено определено правило или норма от съответен
нормативен акт (правилник, наредба, инструкция, заповед, технологически
правила, паспорти на машини) и че това нарушение е в причинна връзка с
настъпилия противоправен резултат". Ефектът на този порок се изразява
в неяснота за волята на съдебните инстанции по отношение на действителния
състав на престъпление, за което подсъдимият следва да се счита осъден.
Настоящият състав намира, че посоченото нарушение
не може да бъде изправено във въззивната инстанция, в който смисъл излага
съображения представителят на Апелативна прокуратура.Очевидно последния се
позовава на разрешенията, дадени в ТР № 2/22.12.2016 г. Действително, въззивната
инстанция, както е посочено в т. 7 на ТР № 2/2016 г. на ВКС, има възможност по
реда на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК да даде
правилната квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл. 343 от НК, тъй като в обстоятелствената
част на обвинението са описани фактическите обстоятелства по извършването му. В
конкетния случай сме изправени пред липса на квалифициран състав на
престъпление,свързан с бланкетната норма от НК, отразена в диспозитива на
присъдата. Запълвайки посочената празнота означава, за първи път въззивна
инстанция да изпълни съдържането на правната норма, която не е направено от
първата инстанция, като в този смисъл допълни присъдата. На следващо място, визираните
в обвинителния акт правила на поведение се нуждаят от прецизиране, като се съобрази
дали същите създават конкретни задължения, или имат само диспозитивен характер,
поради което не могат да запълнят бланкетната норма на чл.123 от НК.
Няма спор в доктрината и практиката, че съдебните
актове трябва да конкретизират престъплението, за което деецът подлежи на
наказателна отговорност, включително и за нарушение на правила от специалния
закон, които са в причинна връзка със съставомерния резултат. Тази
конкретизация трябва да е недвусмислена, конкретна и без вътрешни противоречия.
За целта е необходимо единство между отделните части на присъдата като съдебен
акт, визирани в чл.305 от НПК. Ето защо, подробното обсъждане в мотивите на
присъдата на нарушените разпоредби, за които е повдигнато обвинение не санира
този пропуск. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като подсъдимия е осъден
за деяние, което не съставлява престъпление, защото при повдигнатото обвинение
за престъпление, регламентирано с бланкетна норма, не са посочени конкретните
нарушения на специалния закон, които да са в причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат /вж П№2/79г./
По изложените съображения въззивния състав
намира, че постановения съдебен акт следва да бъде отменен, а делото върнато на
първоинстанционния съд за ново разглеждане
от стадия на съдебното заседание.
По
отношение на останалите съображения, визирани в жалбата на подсъдимия и
проверка за правилността на присъдата, настоящия състав не следва да взема
отношение, докато посоченото процесуално нарушние не бъде преодоляно.
При новото разглеждане на делото, съдът
следва да съобрази изложеното в мотивната част на решението, както и
обстоятелството, че в съдебно заседание на въззивната инстанция са
конституирани нови страни в процеса, като правоприемници на М.С.С..
Изложеното дава основание на съда да отмени проверяваната
присъда, поради допуснато съществено процесуално нарушение и върне делото на
първана инстанция за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.
Водим от горното и на осн. чл.335,ал.2 от НПК,
НПК въззивния съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда№72 от 06.11.2019г. по НОХД №1439/2018 год. по описа на Окръжен съд – Варна,
като ВРЪЩА делото на съда за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.