Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Берковица ,03.07.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Берковица, втори наказателен състав в
публично съдебно заседание на шести юни през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита Георгиева
При
секретаря......Т.Йорданова.……, като разгледа докладвано от съдия Георгиева АНД № 75 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 59 и следващите
от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на М.П.Д.-Т. с
ЕГН ********** с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 19-0370-000074/
06.02.2019 г. на Началника на РУ Вършец, с което й е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. 1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
В жалбата се сочи незаконосъобразност и
неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло
отмяната му.
В съдебното заседание жалбоподателят лично
моли за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна не изразява становище
по жалбата.
Съдът, след като служебно провери
атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
Срещу жалбоподателя Т. е бил съставен акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АА бланков № 179714
на 31.01.2019 г. от А.А. младши
автоконтрольор при РУ Берковица, за това, че на 31.01.2019 г. около 14.35 часа на
кръстовище на път трети клас-1621 /Монтана-Вършец/ и път трети клас-162 /Враца Вършец е
управлявала собствения си лек автомобил „БМВ 20Д“ с рег. № М8220ВН, като при
наличие на ПЗ Б2-спри ,прпусни движещи се по пътя с предимство- не спира на ПЗ,
с което е нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП. Актът е подписан на 31.01.2019 г. от
актосъставителя А.А. и свидетеля при
установяване на нарушението Т.Р. и предявен на
жалбоподателя, като последната не е вписала възражения.
Въз основа на АУАН на жалбоподателя е издадено
наказателно постановление № 19-0370-000074/ 06.02.2019 г. на Началника на РУ Вършец, с което й е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лева на основание чл. 183, ал.
2, т. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 6,
т. 1 ЗДвП .
Фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от
гласните доказателство, като съдът кредитира изцяло показания на свидетелите А.А. и Т.Р., възприемайки ги като непротиворечиви,
последователни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Въз основа на така възприетата фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът
намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 11.02.2019 г. и е обжалвано на 18.02.2019 г.
Съдът намира, че в хода на
административно-наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Законосъобразно съставеният акт обуславя
по-нататъшното законосъобразно развитие на санкционното производство, очертава
предмета на доказване и служи за надлежно сезиращ наказващия орган документ. Действията по съставянето на акта следва да обезпечават
обективното изясняване на нещата около административното нарушение и справедливото
репресиране на извършителя на нарушението.
Разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 3 и в чл.
42, т. 7 ЗАНН, боравят с термина свидетели, а чл. 43, ал. 1 ЗАНН указва, че
актът следва да бъде подписан от поне един от свидетелите, посочени в него.
Употребата на множествено число не оставя съмнение, че изискванията на закона
ще бъдат спазени тогава, когато актът се съставя в присъствието на най-малко
двама или повече свидетели, като по отношение на максималния им брой не е
предвидено ограничение. Съставянето на акта в присъствието
само на един свидетел невинаги води до опорочаване на процедурата, като
критерий в тази насока, следва да бъде обосноваността на констатациите,
съдържащи се в акта. В преценката си дали да издаде наказателно постановление
административно наказващият орган се основава на фактическите констатации на
акта за установяване на административно нарушение, които съгласно чл. 189, ал.
2 от ЗДвП и в рамките на производство по налагане на административното
наказание, имат доказателствена сила до доказване на обратното. От друга страна
обаче, съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, в
съдебното производство тези констатации нямат доказателствена сила. Това е и
позицията, категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 г.
Нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а
административно-наказващият орган е този, който следва да събере доказателства
за извършването на нарушението от нарушителя и вината. Пътен знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ се поставя с цел да даде
предимство на автомобили, а в показанията си актосъставителят и свидетеля не се твърди да е имало други движещи се
автомобили. Производството е
от административно наказателен характер при което е необходимо да се установи
налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на
чл. 6 от ЗАНН, ако да - същото извършено ли е от посоченото в акта лице и
извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на
доказване лежи върху административно наказващия орган. Абсолютно задължително е
в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление административното нарушение, което е вменено във вина на
нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и
разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на
нарушението.
В наказателното постановление не е
посочено в каква посока се е движил автомобила на жалбоподателя, както не е
посочено и в АУАН.С това наказващият орган е нарушил императивната разпоредба
на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Последното обстоятелства е от съществено значение
за съставомерността на деянието, доколкото знак „Стоп“ се поставя на кръстовище
на равнопоставени пътища, като дефинира пътят без предимство. Пътен знак Б2
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ се поставя преди кръстовище
на път без предимство (чл. 53, ал. 1 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци).
Участниците в движението съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка (чл. 6, т. 1 ЗДвП). Посочената като
нарушена норма на чл. 6, т. 1 от ЗДП,
съдържа общи правила за поведение и е препращаща, поради което нейното
приложение налага да бъде посочена и конкретно нарушената от нарушителя норма.
Допуснатите нарушения на процесуалните
правила са съществени, не могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, защото се съдържат и в самото наказателно постановление.
Предвид на изложеното съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Мотивиран от изложеното съдът и на основание
чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0370-000074/ 06.02.2019 г. на Началника на РУ Вършец, с което на М.П.Д.-Т. с
ЕГН ********** с адрес: *** е наложено административно наказание глоба в размер
на 20 лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд - Монтана област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: