Решение по дело №2659/2019 на Районен съд - Бургас

                                      

 

                                              Р Е Ш Е Н И Е

                                                № 1184/02.10.2019г.,  град Бургас

                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

           Бургаският районен съд, осми наказателен състав,

на двадесет и пети септември, две хиляди и деветнадесета година,

в публичното заседание в следния състав:

                                                                                      Председател :    Петя   Георгиева

Секретар : Златка Калоянова

Прокурор : …………………….

като разгледа докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело номер 2659 по описа на съда за 2019 година за да се произнесе  взе предвид следното :

         

     Производството по делото е образувано по повод жалбата на Н.Д.Д. ЕГН ********** с адрес *** против наказателно постановление № 18-0769-005508 от 25.01.2019г., издадено от началник група към ОД на МВР- Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение  на жалбоподателя  

 

 

 

са отнети 10 контролни точки. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност, като се иска отмяна на обжалваното постановление.

     Жалбата е депозирана в преклузивния седемдневен срок за обжалване от легитимирано лице и е допустима.

    Жалбата е депозирана в преклузивния срок за обжалване от надлежно легитимирано лице и е допустима.

   Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното :

   На 13.12.2018г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата 13.12.2018г. около 01:56 часа в гр.Бургас, по ул.“*“ в посока ул.“*“ е управлявал лек автомобил „* *“ рег.№ *********** негова собственост след употреба на алкохол в нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Водачът е изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARBB-0094, който е отчел 0,94 промила концентрация на алкохол в издишания въздух. На водача е издаден талон № 0002278 за кръвна проба за химически анализ от 02:30 часа на 13.12.2018г..Видно от протокол № 619/14.12.2018г. от БНТЛ, съдържанието на алкохол в кръвта е 0,91 промила.

   Актът е съставен в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Жалбоподателят е подписал акта, получил е препис от него и не е направил възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал писмено възражение.

    Административнонаказващият орган е приел фактическите обстоятелства установени с акта за безспорно доказани и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП  е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца.

   В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията представляващи абсолютни основания за отмяна на наказателното постановление, като възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. При служебно извършената проверка съдът установи, че административното нарушение е индивидуализирано обстоятелствено и пълно, като акта и обжалваното наказателно постановление са издадени при спазване на административнопроизводствените правила и в сроковете предвидени в чл.34 от ЗАНН.

   Разпоредбата на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лева.

   Редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства се регламентира от Наредба № 1/ 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.1, ал.3 от тази наредба в актуалната и редакция и към датата на деянието, употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване на технически средства и медицински изследвания. Техническите средства включват и тестове за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. За целите на медицинските изследвания се извършват и химически и химико-токсикологични лабораторни изследвания. Разпоредбата на чл.3, ал.2 от наредбата  предвижда, че установяването на употребата на алкохол се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища /доказателствен анализатор/, или с химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1.лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2.лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3.извършената проба с техническо средство или тест е некачествена или невалидна; 4.физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

 

 

 

 

    От показанията на свидетеля К.М. се установи, че жалбоподателят е бил изпробван с техническо средство „Дрегер“, което е отчело 0,94 промила алкохол в издишания въздух. На жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване. От приложения към делото талон за изследване № 0002278, се установява, че същият е връчен на жалбоподателя в 02:30 часа на 13.12.2018г., като в талона е указано, че следва да се яви в „УМБАЛ-Бургас“АД до 40 минути от връчването. Заключението  в протокола за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта № 619/14.12.2018г. сочи, че в изследваната кръв се доказва съдържание на етилов алкохол в количество 0,91 промила. Описаната в акта фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраната доказателствена съвкупност. Показанията на разпитания свидетел кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, които на свой ред се ценят от съда, като обективни и достоверни. Обстоятелството, че жалбоподателят, като водач е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта 0,91 промила на 13.12.2019г., обосновава категоричен извод за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, така както деянието е квалифицирано от актосъставителя и административнонаказващия орган. Нарушението е безспорно доказано, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност за него. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване и за неговото довършване не се изисква настъпването на допълнителни вредни последици. Същото е извършено виновно от дееца при наличието на пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си.

   При съдебния контрол относно преценката за наличие на хипотезата по чл.28 от ЗАНН съдът намери, че констатираното нарушение не представлява маловажен случай, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на други такива нарушения.

   Наложените кумулативни наказания глоба и лишаване от право да управлява моторно превозно средство са определени в съответствие с чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, поради което Бургаският районен съд намери, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано, поради което и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН

                                                            Р Е Ш И  :

    ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0769-005508 от 25.01.2019г., издадено от началник група към ОД на МВР- Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на Н.Д.Д. ЕГН ********** с адрес *** са наложени административни наказания глоба в размер на 1000 /хиляда лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 /дванадесет/ месеца и в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение  на жалбоподателя  

 

 

 

са отнети 10 /десет/ контролни точки.       

 

   Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. Бургас  в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                      

                                                                                              Председател:   /П/

 

Вярно с оригинала:З.К.