№ 629
гр. Враца, 06.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Калин Тр. Тодоров
като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500463 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, във
връзка с чл. 66, ал. 2 от ГПК въз основа на жалба рег. № 16170/02.11.2022 г., подадена от И.
М. Ш. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, чрез адвокат Н. П. от АК Пазарджик, срещу
определение № 1569/13.07.2022 г. по гр. д. № 2289/2022 г. на Районен съд Враца, с която
искането му за възстановяване на срока по чл. 131 ГПК е оставено без разглеждане.
Изложени са доводи за незаконосъобразност на обжалваното определението и се претендира
отмяната му, като бъде постановено възстановяване на срока по чл. 131 от ГПК и бъде приет
отговора на страната, ведно с приложените към същия доказателства.
В жалбата се твърди, че посоченото в атакуваното определение твърдение, че
исковата молба е връчена на майката на ответника е невярно. Тя не е получавала и не се е
подписвала да е получила съобщение и искова молба за сина си И. Ш. на 02.08.2022г.
Същата е получила съобщение и определение за насрочване на делото на 21.09.2022г.,
срещу подпис, което не отрича.
Твърди се в жалбата, че не е ясно на какво се основава твърдението на съда, че Р. Ш.,
майка на ответника е получила исковата молба от името на сина си на 02.08.2022г.
Вероятно, някой я е подписал без нейно знание и към нея.
Счита, че съдът следва да изясни, по какъв начин е връчена исковата молба на
ответника. Кой е подписал и е получил от името на И. Ш. исковата молба на 02.08.2022г.
След като подписа не е на Р. Ш., следователно исковата молба не е връчена и сроковете за
отговор не са започнали да текат за ответника като страна.
Твърди, че на ответника като страна съобщение за пропускане срока за отговор на
исковата молба не е отправяно.
След като неизвестно лице е подписало съобщението за връчване на исковата молба
1
от името на Р. Ш., счита че връчването е нищожно При нищожно връчване на съобщението
и исковата молба не следва да се приема, че бил изтекъл предвидения в чл.64, ал.З от ГПК
срок.
Предвид горното счита, че препис от исковата молба на ищеца не е надлежно връчена
на ответника, поради което срокът по чл.131, ал.1 от ГПК за отговор на исковата молба по
г.д.2289/2022г., не е започнал да тече за ответника Следователно, исковата молба с
приложенията следва да се връчат повторно на ответника на съдебният му адрес на адв.-
Н.П. и се даде срок за отговор на исковата молба
Ответникът по частната жалба "***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Враца чрез процесуалния си представител адв. Ч. изразява становище за
неоснователност на жалбата и настоява да не бъде уважавана, тъй като в същата не се
съдържат твърдения, че срокът за отговор е пропуснат поради наличие на особени
непредвидени обстоятелства, които жалбоподателят - ответник не е могъл да преодолее.
Предвид съдържанието на молбата, същата се явява процесуално недопустима, тъй като
направеното с нея искане за възстановяване на срок не попада в хипотезата на чл. 64, ал. 2
ГПК, а отделно от това е подадена и извън срока по чл.64, ал.З от ГПК. Твърденията за
нередовно връчване на исковата молба изключват началото на течението на срока за
отговор, а срок, който не е започнал да тече, не може да бъде пропуснат и не подлежи на
възстановяване по реда на чл. 64 ГПК. Отделно от това, доколкото молбата не съдържа
твърдения за пропускане на срока поради наличие на особени непредвидени и
непреодолими за страната обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, не би могло да се
приеме, че искането за възстановяване на пропуснат срок е относимо към хипотезата на чл.
64, ал. 2 ГПК (в този смисъл е определение № 408/01.08.2016 г. по ч. т. д.№ 1471/2016 г. на
ВКС, II т. о.). Предпоставките за възстановяване на пропуснат срок за извършване на
процесуално действие са уредени в разпоредбата на чл.64, ал. 2 ГПК. Съгласно чл.64, ал. 2
ГПК, възстановяването на установен от закона или на определен от съда срок е възможно
тогава, когато пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства,
които страната не е могла да преодолее. В правната доктрина и в константната практика на
ВКС (напр. определение № 39/27.03.2014 г. по ч. гр. д. № 5299/2013 г. на ВКС, III г. о.,
определение № 216/18.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4360/2018 г. на ВКС, IIг. о., определение №
355/13.05.2013 г. по ч. т. д. № 1950/2013 г.) понятието ’’особени непредвидени
обстоятелства" се свързва с обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано за
страната и са препятствали обективно спазването на срока за извършване на дължимото
процесуално действие. За да предпоставят уважаване на искането по чл. 64, ал. 2 ГПК,
обстоятелствата следва да са били непреодолими за страната, въпреки проявената от нея
добросъвестност и положена грижа за добро водене на процеса. Доказването на
предпоставките, при които процесуалният закон допуска възстановяване на пропуснат срок,
е в тежест на страната, от която изхожда искането. Сочените в молбата на И. Ш. причини за
пропускане на срока за отговор на исковата молба, не попадат в хипотезата на чл. 64, ал. 2
ГПК
Окръжният съд след запознаване с материалите по делото и събраните доказателства
2
установи следната фактическа обстановка по частната жалба:
В РС Враца е постъпила искова молба вх. №10809/ 21.07.2022 г., депозирана от
”***”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от изп.
директор Т. К. Т., чрез адв.В. Ч. от АК Враца, с искане да бъде осъден И. М. Ш. с ЕГН
********** от гр.***, да му заплати сумата от 4 476.99 лв., представляваща обезщетение за
вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху сумата и разноските по
делото. Предявеният иск е с правно основание чл.403 ал.1 от ГПК във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Съдът след проверка на исковата молба е приел същата за редовна, а предявения иск
за допустим иск и е разпоредил същата да бъде връчено но ответника. От съдържащото се в
делото съобщение е видно, че исковата молба е връчена на ответника чрез неговата майка Р.
Ш. на 02.08.2022 г.
С определение от 08.09.2022 г.,първоинстанционният съд е изготвил доклад по
делото и е насрочил същото за разглеждане в с.з. на 20.10.2022 г.. В определението е
отбелязано, че ответникът не е взел становище по иска.Призовката за насроченото с.з. е
връчена на ответника на 21.09.2022 г. отново чрез майка Р. Ш..
На 11.10.2022 г. от ответника, чрез адв.Н. Г. П. гр.***,е постъпила молба/изпратена
чрез куриер на 07.10.2022 г./. Възразява за местна неподсъдност,както и за неоснователност
на иска.
На 14.10.2022 г. от ответника, чрез адвокат П.,са постъпили молба за възстановяване
на срока за отговор на исковата молба и отговор на исковата молба/изпратени чрез куриер
на 13.10.2022 г./.
В молбата на възстановяване на срока по чл. 131 ал.1 ГПК се твърди, че ответникът
или негов домашен не са получавали копие от исковата молба и приложенията.За делото
ответникът научил на 21.09.2022 г.,когато на майка му била връчена призовката за с.з..
С оглед на установеното съдът приел, че молбата с правно основание чл.64 ал.2 от
ГПК е просрочена,поради което е оставена без разглеждане, тъй като съгласно чл.64 ал.3 от
ГПК, молбата се подава в 1 седм. срок от съобщението за пропускане на срока.В случая, по
твърдение на ответника, същият е узнал за делото на 21.09.2022 г., а до подаването на
молбата на 13.10.2022 г. срокът е изтекъл.
При тези факти настоящият състав на въззивната инстанция преценява частната
жалба като неоснователна.
Условията за възстановяване на срока за извършване на процесуални действия от
страните са регламентирани в чл. 64 от ГПК, като в ал. 2 е посочена предпоставката, при
наличието на която се възстановява срока, а в ал. 3 - отрицателната предпоставка, която е
пречка за възстановяването му.
В депозираната молба за възстановяване на срок се твърди допуснати процесуални
нарушения, изразяващи се в липса на връчване на исковата молба, което лишило
жалбоподателя от възможността да организира защитата си; да упражни правата си по чл.
131 ГПК , като депозира отговор като оспори предявения срещу него иск и ангажира
доказателства. В молбата си сочи това обстоятелство като наличие на особени непредвидени
обстоятелства, които жалбоподателят - ответник не е могъл да преодолее. Други твърдения,
3
че срокът за отговор е пропуснат поради наличие на особени непредвидени обстоятелства,
които жалбоподателят - ответник не е могъл да преодолее, не се навеждат.
С оглед съдържанието на молбата, настоящият съдебен състав при съобразяване с
практиката на ВКС( определение №408/01.08.2016 г. по ч. т. д.№ 1471/2016 г. на ВКС, II т.
о.), приема, че тя е процесуално недопустима, тъй като направеното с нея искане за
възстановяване на срок не попада в хипотезата на чл.64, ал.2 ГПК. Твърденията за
нередовно връчване на исковата молба изключват началото на течението на срока за
отговор, а срок, който не е започнал да тече, не може да бъде пропуснат и не подлежи на
възстановяване по реда на чл.64 ГПК.
Искането обективирано в частната жалба, въззивният съд да изясни кой е подписал и
получил от името на ответника исковата молба, при твърдението, че майката на ответника
Р. Ш. не е подписвала съобщението е неотносим към преценката на правилността на
обжалваното определение и настоящата инстанция не дължи произнасяне по него. Същото
може да бъде изяснено допълнително в исковото производство.
Първоинстанционният съд с определението си правилно е приел, че със съобщаване
на определението по чл. 140 ГПК, жалбоподателят е бил уведомен валидно за пропускане на
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, като е имал възможност да иска възстановяването му съобразно
чл. 64, ал. 3 ГПК в седмичен срок от това съобщение. Спрямо датата на подаване на молбата
му този срок бил пропуснат, поради което тя е процесуално недопустимо.
В заключение, след цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, настоящият съдебен
състав не намира основание за неговата отмяна, поради което и след съвпадане на изводите
на двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание, Врачанският Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1569/17.10.2017г. постановено по гр. д. № 2289/2022
г. на Врачански районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България по правилата на чл. 274, ал. 3 във връзка
с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4