Определение по дело №775/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1357
Дата: 3 май 2019 г. (в сила от 3 май 2019 г.)
Съдия: Мая Недкова Христова
Дело: 20193100500775
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

№…………./………..05.2019г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

ПРEДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

        МАЯ НЕДКОВА          

 

                                                                      

като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова

въззивно частно гражданско дело № 775  по описа на ВОС  за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Подадена е частна  жалба вх.№ 62385/05.03.2019г.  от адв. В.Н.В. срещу Разпореждане изх.№ 6621/20.02.2019г. по изп.дело № 5040 по описа на ДСИ в СИС при ВРС, с което  молбата на жалбоподателя с  вх.№ 4215/15.02.2019г. за прекратяване на предоставената правна помощ и заплащане на възнаграждение на особения представител е  оставена без уважение, с аргумент,че необходимостта от особен представител е отпаднала преди връчване на ПДИ и задължението е платено. Отправено е искане да  бъде отменено  обжалваното разпореждане на ДСИ, като се постанови прекратяване на особеното представителство по отношение на длъжника в изп.производство , а на назначения особен представител – жалбоподателя се изплати определението  възнаграждение, като се издаде РКО за това.

Насрещната по жалбата страна – Т.А.Д.  - взискател по изпълнителното дело,  редовно уведомен , не е подал отговор и не е изразил становище по жалбата.

Насрещната по жалбата страна – М.С. Иванова   - длъжник по изпълнителното дело,  редовно уведомен , чрез упълномощения си процесуален представител и изразила становище , че съдия изпълнителя е следвало да прекрати предоставянето на правна помощ на длъжника чрез назначаването и на особен представител, поради отпадане на необходимостта от това , но на същия не му се дължи възнаграждение , т. к. на практика не е извършил нищо по изп. дело. 

На основание чл. 436, ал.3 ГПК, ДСИ Павлина Русева  е приложил писмени мотиви към жалбата, в които е описал извършените процесуални действия. Изложил е доводи за частична основателност на жалбата. Приложил е копие от изпълнително дело.

Съдът, след като извърши проверка за редовността на частната жалба, констатира, че същата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна.

Разгледана  по същество жалбата  е  основателна.

От данните в приложеното изпълнително дело се установява следното от фактическа   и правна страна страна:

Изпълнително дело № 5040 /2018 г. е образувано на 29.03.2018 г. на основание изпълнителен лист издаден на 23.12.2016 г. от PC-Русе по гр. д № 7348/2016г. по описа на РРС , с предмет задължение за заплащане на издръжка на дете. Взискател  по същото е  Теодор А.Д. ЕГН ********** с адрес гр. Варна, кв. „Чародейка " 1, бл.213, вх. Г, ет.2, а длъжник М.С. Иванова ЕГН ********** с адрес ***.

След като длъжникът е търсен на посочените адреси  и не му е връчена ПДИ,  ДСИ е изпратил искане до Адвокатска колегия Варна за определяне на адвокат, който да бъде назначен за особен представител на длъжника.

С писмо от 14.11.2018г, Адвокатска колегия - Варна  е уведомила ДСИ , че за особен представител на длъжника е определен адвокат В.Н.В..

С Постановление от 24.10.2018г. ДСИ  е назначила по изп.дело адв. В.В. за особен представител на М. Иванова , на основание чл. 47 ал.6 от ГПК , като на основание чл. 83 ал.1 от ГПК  е определила възнаграждение в размер на 300 лева , платим от бюджета на ВРС.

Покана за доброволно изпълнение е изпратена до особения представител на длъжника на 19.11.2018г и е получена на 28.11.2018г.

На 21.11.2018г. по изп. дело е постъпила молба от длъжникът, чрез  упълномощен представител -  адв. Биляна Дякова да я представлява по делото , към която е приложено и пълномощно. Същата е получила  ПДИ на 26.11.2018г. Представени са и доказателства  за извършени плащания от 16.11.2018г. и окончателно плащане на задължението от 29.11.2018г.

Разпореждане изх.№ 6621/20.02.2019г. по изп.дело № 5040 по описа на ДСИ в СИС при ВРС, с което  молбата на жалбоподателя с  вх.№ 4215/15.02.2019г. за прекратяване на предоставената правна помощ и заплащане на възнаграждение на особения представител е  оставена без уважение, с аргумент,че необходимостта от особен представител е отпаднала преди връчване на ПДИ и задължението е платено.

Обжалваното разпореждане на ДСИ е неправилно. След като на 21.11.2018г. същия е бил уведомен от длъжника , че същия е упълномощил адвокат да го представлява в хода на изп.производство, съдебният изпълнител е следвало да отмени постановлението за назначаване на особен представител , поради отпадане на необходимостта от такъв по дело.

            Съобразно задължителните разяснения, дадени в т.6 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, при учредено особено представителство на страна в хипотезите на чл.47, ал.6 и на чл.48, ал.2 от ГПК, на особения представител се дължи възнаграждение, определено съобразно Наредба № 1/2004г. и се понася от насрещната страна, по общото правило на чл.29, ал.3 от ГПК, както и е разграничено възнаграждението от отговорността за разноски. 

Доколкото производството е  за събиране на дължими суми за издръжка , ищеца/взискател е освободен от заплащане на държавна такса и правилно в постановлението си от 24.10.2018г. ДСИ е възложил същата от бюджета на съда.

Жалбоподателката е осъществила особено процесуално представителство на длъжника приемайки ПДИ,като други действия на практика от същата в това производство не са се следвали до момента.

Съдът, като съобрази характера на производството, извършените процесуални действия от адв.В. , както и чл.7 ал.2 вр. чл. 10 т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.,за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и разпоредбата на чл.47 ал.6 от ГПК изр. последно, счита, че на същата следва да се заплати възнаграждение за процесуално представителство по изп.дело 775/2019г. по описа на СИС  при ВРС  на длъжника М.С. Иванова, в размер на 150.00 лв. За същото  ДСИ следва  да издаде РКО., а в последствие  следва да го възложи в тежест на  длъжника.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане изх.№ 6621/20.02.2019г. по изп.дело № 5040 по описа на ДСИ в СИС при ВРС, с което  молбата на жалбоподателя с  вх.№ 4215/15.02.2019г. за прекратяване на предоставената правна помощ и заплащане на възнаграждение на особения представител е  оставена без уважение и вместо него

 

 

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на предоставянето на правна помощ на длъжника чрез назначаването и на особен представител и издаването на разходен касов ордер за сумата от 150.00/сто и петдесет/ лв., платима от бюджета на ВРС в полза на адв. В.Н.В., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено особено процесуално представителство по изп.дело № 5040/2018г. по описа на СИС при ВРС.  

 

Определението е окончателно и не подлежи  на обжалване.

 

 

Председател:                                                                    Членове:                   

         

.