№ 4598
гр. София, 20.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. В. А.
като разгледа докладваното от В. В. А. Административно наказателно дело №
20241110200990 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 144 от
АПК, във вр. с чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Образувано е молба от З. В. С., ЕГН **********, чрез адв. С. Г. от САК
за изменение на решение № 1889/22.04.2024 г., постановено по НАХД №
990/2024 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, в частта за разноските. С молбата
се прави искане съдебното решение да бъде изменено като бъде намален
размера на присъденото в полза на СДВР юрисконсултско възнаграждение.
Излагат се доводи, че процесуалното представителство на въззиваемата страна
се е изразило единствено в депозиране на писмени бележки без явяване на
процесуален представител в съдебно заседание. Навежда се, че депозираните
от процесуалния представител на СДВР писмени бележки са бланкетни и не се
отнасят към конкретния случай. Сочи се, че предвид фактическата и правна
сложност на делото, в полза на СДВР следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50, 00 лева и се прави искане решението да бъде
изменено като присъденото в полза на СДВР юрисконсултско възнаграждение
бъде намалено до посочения размер.
Молбата на основание чл. 248 ал. 1 ГПК е връчена на въззиваемата
страна – СДВР на 29.10.2024 г., като в срока по чл. 248 ал. 2 ГПК не е
постъпил отговор.
1
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248 ал. 1 ГПК и от страна,
която е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК, но разгледана
по същество е неоснователна.
С електронен фиш серия К № 7991557, издаден от СДВР, на основание
чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 4 ЗДвП на З. В. С., ЕГН **********, е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 800, 00
/осемстотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП. Недоволен от
електронния фиш, жалбоподателят С. го е атакувал със срочно подадена
въззивна жалба чрез адв. С. Г. от САК, въз основа на която е било образувано
производството по НАХД № 990/2024 г. по описа на СРС, НО, 94 състав. С
решение № 1889/22.04.2024 г., постановено по НАХД № 990/2024 г. по описа
на СРС, НО, 94 състав, съдът е потвърдил обжалвания електронен фиш и на
основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ е осъдил въззивния
жалбоподател З. В. С., ЕГН **********, да заплати на Столична дирекция на
вътрешните работи, сумата от 80, 00 /осемдесет/ лева - юрисконсултско
възнаграждение. Искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
във въззивното производство е било направено от процесуален представител
на въззиваемата страна чрез депозирани по делото писмени бележки. Съдът е
определил размера на юрисконсултското възнаграждение в минималния
размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
(Наредбата), съгласно която разпоредба възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80
до 150 лв.
В случая в молбата за изменение на решението в частта за разноските се
навеждат твърдения, че присъденото в полза на СДВР юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 50, 00 лева предвид
обстоятелството, че в съдебно заседание не се е явил процесуален
представител на въззиваемата страна, а единствено са депозирани писмени
бележки.
В разпоредбата на чл. 25а ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната
помощ е предвидено, че за предоставена правна помощ за получаване на
документи и книжа по дела, за изготвяне на жалби, възражения, писмени
2
отговори, без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е от 50 до 150
лв, докато нормата на чл. 27е от Наредбата предвижда, че възнаграждението
за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 150 лв. На първо място, съдът намира, че разпоредбата на
чл. 25а ал. 3 от Наредбата не е приложима по отношение на производствата по
ЗАНН. Горният извод следва от систематическото тълкуване на разпоредбата.
Същата се намира в Глава IV, Раздел IV от Наредбата „Процесуално
представителство по граждански и административни дела“, докато нормата на
чл. 27е от Наредбата е поместена в Раздел IV "а" „Процесуално
представителство и защита по специално уредени производства“.
Същевременно съгласно чл. 80 ал. 1 т. 1 б. „г“ от Правилника за
администрацията в съдилищата (ПАС) въз основа на жалби срещу наказателни
постановления се образуват административнонаказателни дела, докато
видовете административни дела са предвидени в чл. 80 ал. 1 т. 5 от ПАС. От
горното следва, че разпоредбата на чл. 25а ал. 3 от Наредбата не се прилага в
случаите на процесуално представителство по административнонаказателни
дела. Предвид горното съдът намери, че искането за намаляване на
присъденото в полза на СДВР юрисконсултско възнаграждение не е
основателно, тъй като същото е определено в минималния размер, предвиден
в чл. 27е от Наредбата.
Дори и да се възприеме обаче, че нормата на чл. 25а ал. 3 от Наредбата
следва да намери приложение и в производствата по ЗАНН, то съдът намира,
че определеното и присъдено възнаграждение в полза на СДВР не е
прекомерно предвид на фактическата и правна сложност на делото и
положените от процесуалния представител на въззиваемата страна усилия.
Действително, процесуалното представителство на въззиваемата страна се е
изразило единствено в депозиране на писмени бележки, но съдът категорично
не се съгласява с доводите в молбата за изменение на решението в частта за
разноските, че писмените бележки са бланкетни и не съдържат позоваване на
фактическите обстоятелства по конкретното дело, а единствено е посочен
коректния номер на делото. Напротив – в писмените бележки се съдържа
позоваване на конкретната фактическа обстановка по настоящото дело –
време, място на извършване на нарушението, действащо в участъка
ограничение на скоростта, МПС, във връзка с чието управление е установено
нарушение на скоростния режим. Изложени са аргументи и по възраженията
3
във въззивната жалба – за липсата на реквизити в обжалвания електронен
фиш, за възможността нарушения на режима на скоростта да бъдат
установявани посредством мобилни автоматизирани технически средства и
системи, обоснован е квалифициращият признак „повторност“.
Ето защо съдът намира, че определеното юрисконсултско
възнаграждение не се явява прекомерно и несъответно на действително
положените от процесуалния представител на въззиваемата страна усилия,
поради което искането за намаляването му следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, на основание чл. 63д от ЗАНН във вр. с чл. 248, ал. 1 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от З. В. С., ЕГН **********, чрез
адв. С. Г. от САК за изменение на решение № 1889/22.04.2024 г., постановено
по НАХД № 990/2024 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИСИ от определението да се връчат на жалбоподателя З. С. /на
посочения в жалбата съдебен адрес чрез адв. С. Г./, на адв. С. Г. и на
въззиваемата страна – СДВР.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4