№ 40
гр. К. , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К. в публично заседание на четиринадесети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско
дело № 20211330100074 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, във вр. с
чл. 9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД от ищцовото дружество"НД МЕНИДЖМЪНТ" ООД ЕИК
*********, с адрес на управление: гр. П., ул. Рашко Димитров, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71,
представлявано от Лъвчо Данаилов, чрез адв. К.Т. – ВТАК, съдебен адрес: гр. П., ул.
„Черешово топче" №, с които иска от съда да осъди ответницата ЕМ. Р. ЯС., ЕГН
********** от с. Т., общ. К., обл. Видин, ул. „ ...... да заплати на ищцовото дружество
сумите, както следва: сума в размер на 1 217.00 лева, представляващи неизплатена главница
по Договор за потребителски кредит № 37721/27.09.2019г., ведно със законна лихва върху
същата до окончателно изплащане на вземането, сума в размер на 111.22 лева - обезщетение
за забава по договор за потребителски кредит между страните, в размер на законната лихва
за периода от деня след датата на падежа, а именно от 17.04.2020г. до датата на завеждане на
исковата молба-11.03.2021г., както и направените разноски в производството.
Ищецовото дружество твърди в исковата молба, че страните са в облигационно
правоотношение по силата на сключен между страните на 27.09.2019г. Договор за
потребителски кредит № 37721/27.09.2019г., в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен
предварително на ответника и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и
предложение за сключване на договор за кредит, направено от ответника. Твърди се също,
че договорът е сключен за предоставяне от ищцовото дружество в качеството на кредитора
на ответника в качеството на кредитополучател на сумата в размер от 1 428 лева същия е
влязъл в сила с подписването му, като редът и условията, при които кредиторът е отпуснал
1
кредита на кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия към него. Излагат
се твърдения, че с подписване на договора за кредит, кредите получателят удостоверява, че
кредиторът го е уведомил подробно за всички клаузи от Договора, съгласява се с тях и желае
договорът да бъде сключен.Посочва се също, че предоставената сума посочена в договора,
съставлява изпълнение на задължението на Кредитора да предостави сумата и създава
задължение на кредитора да върне същата, съгласно уговорените погасителни вноски,
договорени между страните, като погасителните вноски съставляват изплащане на главница
по договора, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 0 %., а кредитът следва да
бъде изплатен с 28 седмични вноски, всяка в размер на 51 лева. Твърди се от ищцовото
дружество в исковата молба, че кредитополучателят е изплатил 211 лв. по кредита, като е
извършил 4 броя плащане по погасителния си план и така вземането на кредитора е в
размер на 1 217 лв. за главницата по кредита, ведно със законна лихва върху нея до
окончатлното погасяване на вземането, както и 111.22 лева, представляващи обезщетение за
забава, в размер на законната лихва за периода от деня след датата на падежа, а именно от
17.04.2020г. до датата на завеждане на настоящата молба- 11.03.2021г.
От ответницата не е депозиран отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.
В съобщението за връчване на препис от исковата молба и подаване на отговор по чл. 131
ГПК и приложеното Разпореждане на съда № 127 от 31.03.2021г., ответницата е била
предупредена, че при непредставяне на отговор в указания срок и неявяване в първото
заседание по делото, без да е направено искане за разглеждането му в отсъствие на
ответницата, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу нея.
Ответницата не е подала отговор на исковата молба и не се е явила в първото заседание по
делото. Не е правено искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие и по делото не са
правени никакви изявления от нейно име.
В писмена молба от 12.07.2021г., ищцовата страна прави искане за постановяване на
неприсъствено решение по отношение на ответника.
Формалните предпоставки по чл. 238, ал.1 ГПК са налице: ответницата не е представила в
срок отговор на исковата молба и не се е явила в първото по делото заседание, като не е
направил искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. На ответницата са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание. Налице е и материалноправната предпоставка по чл. 239, ал.1, т.2 ГПК –
исковете са вероятно основателни с оглед представените писмени доказателства – Разходен
касов ордер № 665/27.09.2019г., Договор за потребителски кредит № 37721/27.09.2019г.,
Приложение № 1, към договор за заем № 37721/27.09.2019г., Искане за кредит №
37721/27.09.2019г., декларация – съгласие за обработване на лични данни от субект на
лични данни от ответницата, Общи условия за предоставяне на потребителски паричен
кредит от „НД МЕНИДЖМЪНТ“ООД, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити, Приложение 2 чл. 5, ал. 2 от Закона за
потребителския кредит. С определението за насрочване на делото, ответникът е получил
проектодоклада, в който е посочено, че същият следва да докаже плащане.
Доказа се по делото от приетия и цитиран от съда договор за потребителски кредит и
2
разходен касов ордер, които не са оспорени от ответната страна, че между страните по
настоящото производство има възникнало валидно облигационно отношение, възникнало по
силата на Договор за потребителски кредит № 37721, сключен на 27.09.2019г. между
страните, по силата, на който договор ищцовото дружество в качеството на кредитор е
предоставило на ответницата в качеството на кредитополучател сума в размер от 1 428 лева,
с което е изпълнило задължението си по договора, а ответницата е поела задължението да
върне същата, съгласно уговорените погасителни вноски, договорени между страните, като
погасителните вноски съставляват изплащане на главница по договора, при фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 0 %., като кредитът е следвало да бъде изплатен с 28
седмични вноски, всяка в размер на 51 лева, с падеж на последната погасителна вноска -
16.04.2020г., като видно от прието Приложение № 1, към договор за заем №
37721/27.09.2019г., ответницата е изплатила 211 лв. по кредита, като е извършила 4 броя
плащане по погасителния си план и така вземането на кредитора е в размер на 1 217 лв. за
главницата по кредита, ведно със законна лихва върху нея до окончатлното погасяване на
вземането. Ответницата не ангажира каквито и да било доказателства да е заплатила
претендираната сума. Доказана се явява и втората предпоставка за основателността на
претенциите за обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, тоест длъжникът е в забава. Следва да се
отбележи само, че за периода от 17.04.2020г. до 13.07.2020г. обезщетение за забава не се
дължи, тъй като съгласно чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., обн., ДВ, бр. 28 от
24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм. и доп., бр. 34 от 9.04.2020 г., в сила от 9.04.2020 г.,
доп., бр. 38 от 24.04.2020 г., в сила от 24.04.2020 г., изм. и доп., бр. 44 от 13.05.2020 г., в
сила от 14.05.2020 г., „ До отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците
от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и
неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост,
разваляне на договор и изземване на вещи, както и „До два месеца след отмяната на
извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти,
длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от
финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, с изключение на
дъщерните дружества на банките, включително когато вземанията са придобити от банки,
финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки,
задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да
бъде развален поради неизпълнение“. С оглед на посоченото, размерът на дължимото
обезщетение за забава не е в претендирания размер от 111.22 лв. , а е в размер на 81, 82 лв.,
поради което за разликата от 29,40 лв. следва да се отхвърли.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество, поради което съдът не излага подробни правни съображения.
По отношение на разноките:
Искане за разноски в производството е направило само ищцовото дружество. Същото
претендира разноски в общ размер на 1149,63 лв., за които е представило списък по чл. 80
ГПК, както следва: 350 лв. адвокатско възнаграждение и 53,13лв. платена държавна такса в
3
производството, 350 лв. адвокатско възнаграждене и 40 лв. платена държавна такса в
обезпечително производство, 300 лв. адвокатско възнаграждение и 56,50 лв. заплатени такси
в изпълнително производство, като излага твърдения, че обезпечителното и изпълнителните
производства са във връзка с настоящото производство. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецовото дружество има право на разноски съразмерно с уважената част на исковете. По
делото ищцовото дружество доказва обаче, само направените в настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. и 53.13 лв., видно от
представените писмени доказателства – преводно нареждане са плащане от/към бюджета от
30.03.2021г. за сумата от 53.13 лв. и Договор за правна защита № 10000001548/11.03.2021г.
Ангажираните от ищцовото дружество писмени доказателства във връзка с претендираните
разноски в обезпечително и изпълнително производства, обаче не доказват по категоричен
начин, че посочените производства имат връзка с настоящото. Нито в обезпечителната
заповед , нито в договорите за правна защита или платежни нареждания, които са
представени не е посочено, че същите се отнасят за вземането по договора за потребителски
кредит, предмет на настоящото производство. Не може само на основание размера на
главницата, която е посочена в обезпечителната заповед, която е в същия размер като
претендираната главница в настоящото производство, съдът да приеме, че се касае за едно и
също вземане.
Поради посоченото, съдът намира, че ищцовото дружество има право на разноски в
размер на 394,21 лв. за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в настоящото
производство, съразмерно с уважената част от исковете, като за разликата от 755,42лв. до
претендираните 1149,63 лв. , искането за разноски следва да бъде отхвърлено, като
неоснователно.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕМ. Р. ЯС., ЕГН ********** от с. Т., общ. К., обл. Видин, ул. „ ...... да заплати
на "НД МЕНИДЖМЪНТ" ООД ЕИК *********, с адрес на управление: гр. П., ул. Рашко
Димитров, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71, представлявано от Лъвчо Данаилов сумата 1
217.00/хиляда двеста и седемнадесет/ лева, представляващи неизплатена главница по
Договор за потребителски кредит № 37721/27.09.2019г., ведно със законна лихва върху
същата от 12.03.2021г. – датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане
на вземането, сума в размер на 81.82 лв. /осемдесет и един лева и осемдесет и две стотинки/
- обезщетение за забава по договора за потребителски кредит между страните, в размер на
законната лихва от 13.07.2020г. до 11.03.2021г., както и направените разноски в
производството в размер на 394,21 лв. / триста деветдесет и четири лева и двадесет и една
стотинки/, от които 342,25 лв. /триста четиридесет и два лева и двадесет и пет стотинки/
адвокатско възнаграждение и 51,96 лв. / петдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/
платена държавна такса, които суми следва да бъдат заплатени по банкова сметка IBAN
BG93STSA93000019852182, BIC:STSA BG SF, банка „ДСК“, като отхвърля иска по чл. 86,
4
ал. 1 ЗЗД за сумата от 29,40 лв. / двадесет и девет лева и четиридесет стотинки/ -
обезщетение за забава по договора за потребителски кредит между страните, в размер на
законната лихва от 17.04.2020г. до 13.07.2020г., както и искането за разноски за сумата от
755,42 лв. /седемстотин петдесет и пет лева и четиридесет и две стотинки/.
Решението, като неприсъствено, на основание чл.239 ал.4 от ГПК, не подлежи на
обжалване.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5