Определение по дело №57236/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 23042
Дата: 4 юни 2024 г.
Съдия: Ина Милчева Генжова
Дело: 20221110157236
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23042
гр. София, 04.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110157236 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.248 от ГПК.
По делото е постъпила молба от 15.03.2024 г. от ищците Т. Б. Б. и П. И. Д. за
изменение на постановеното по делото решение от №2839/17.02.2024 г. в частта за
разноските. Молят съдът да намали адвокатските възнаграждения, присъдени на
ответниците, като намали същите до минимален размер по НМРАВ. Излагат, че в случая с
оглед момента на подаване на исковата молба, приложима е редакцията на НМРАВ преди
измененията. Навеждат се доводи и че на ответниците не следва да се присъжда отделно
възнаграждение за осъществено процесуално представителство, доколкото се касае за една и
съща защита при общи факти и обстоятелства. Молят решението да бъде изменено в частта
за разноските и възнаграждението на процесуалния представител на ответниците бъде
намалено до минимално установения с Наредба №1/2004г. в редакцията преди изменението,
обнародвано на 04.11.2022г.
Ответникът К. Д., чрез процесуалния си представител адв. С. е изразил становище за
неоснователност на молбата. Възразява срещу доводите на ищеца за намаляване на
адвокатското възнаграждение, намира че са неоснователни. Излага, че приложимата
редакция на НМРАВ е тази към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие, а не на подаване на исковата молба. Счита, че въпреки че договореното
адвокатско възнаграждение е над предвидения в Наредбата минимум, не е прекомерно, с
оглед размерът на исковите претенции.
Ответникът ..... е изразил становище за недопустимост на молбата, както и за нейната
неоснователност. Също навежда доводи, че относимите размери на минималните адвокатски
възнаграждения са към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, а
не към момента на подаване на исковата молба. Намира, че с оглед разпоредбите на НМРАВ
възнаграждението се определя въз основа на пълния размер на предявения частичен иск,
като претендираното възнаграждение възлиза именно на така определената сума с ДДС.
Счита, че възнаграждение за процесуално представителство се дължи на всеки от
ответниците, доколкото са извършвани отделни процесуални действия в защита на всеки от
1
тях.
Съдът намира, че молбата е допустима, подадена в срок от легитимирано лице, и
същата се явява частично основателна.
Съдът намира, че доводите на ищеца са частично неоснователни. По делото е
осъществявано процесуално представителство на ответниците ..... и М. Ч. от адвокат, с
който е сключен договор за правна защита и са представени доказателства за реално
заплащане на уговореното възнаграждение с ДДС, както и доказателства, че адвокатът е
регистрирано по ЗДДС лице. Уговореното адвокатско възнаграждение е в минимален
размер за ответниците, съобразно вида на иска по Наредба №1/2004г. в редакция към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, който съдебния състав
намира за приложим, като следва да бъде съобразен и характера на спора, неговата правна и
фактическа сложност, както и процесуалното поведение на ответниците – същите са
вземали отношение по всички доказателствени искания на ищеца, правили са искания във
връзка с възложената им от съда доказателствена тежест, участвали са в проведеното
открито заседание по делото. Но доколкото исковете са били предявени срещу тях при
условията на солидарност, защитата им е осъществена от един и същи процесуален
представител, претенциите срещу двамата ответника произтичат от едни и същи фактически
твърдения, което не налага отделна защита за всеки от тях, като с изключение на отговора
на исковата молба, другите процесуални действия в защита на интересите на двамата
ответници са извършвани от процесуалния им представител общо за двамата, съдът намира,
че за двамата общо следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1200
лева с ДДС. При определяне на размера съдът е взел предвид направеното възражение за
прекомерност, фактическата и правна сложност на делото, изложените по-горе
съображения, както и практиката на съдилищата, включително практиката на СЕС.
По същите съображения и вземайки предвид фактическата и правна сложност на
делото, приключването на същото с провеждането на едно открито съдебно заседание, като
взе предвид и че уговореното адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на
ответника К. Д. надхвърля минималното, определено съобразно НМРАВ, съдът намира, че с
оглед направеното още в откритото съдебно заседание възражение за прекомерност същото
следва да бъде намалено до размер от 1200 лева с ДДС.
Настоящия съдебен състав при разглеждането на молбата на ищеца по чл.248 ГПК взе
предвид и решение на Съда на Европейския съюз /първи състав/ от 23.11.2017 г. по
съединени дела С-427/16 и С-428/16, Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на СЕС,
с които е прието, че националният съд не е обвързан от размерите предвидени в НМРАВ. В
таза насока съдът съобразява и че с влязло в сила решение от 15.11.2022 г. на Европейския
съд по правата на човека, по делото „Бойчев срещу България“ /жалба № 59667/14/
държавата е осъдена да заплати на жалбоподателя обезщетение по чл. 6, § 1 от Конвенцията
именно поради несъразмерност и неразумен размер на разноските по делото. В решението е
прието, че националните съдилища не са извършили преценка за пропорционалността на
претендираните разноски, въпреки направените възражения. В обобщение е прието, че
2
прилагането на разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК е довело до осъждането на ищеца по
това дело да заплати разноски в по – висок размер от присъденото му обезщетение. А в
конкретния случай се иска присъждане на възнаграждение в размер почти двоен на размера
на предявените частични искови претенции, което съдът намира за непропорционално и
неоправдано с оглед целта на правораздаването.
Предвид горното молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските
по чл.248 ГПК се явява частично неоснователна и следва да бъде уважена до посочените в
настоящото определение размери.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение №2839/17.02.2024г., постановено по гр.д. №57236/2022г. по
описа на СРС, както следва:
ОСЪЖДА Т. Б. Б., ЕГН ********** и П. И. Д., ЕГН **********, двамата със съдебен
адрес: гр. ..... да заплатят на ....., ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. ....... и М.
Д. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ..... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК като
намалява сумата до размер от 1200 лв. с ДДС, представляващи разноски в производството.
ОСЪЖДА Т. Б. Б., ЕГН ********** и П. И. Д., ЕГН **********, двамата със съдебен
адрес: гр. ..... да заплатят на К. Д. Д., ЕГН ....., с адрес: гр. ..... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
като намалява сумата до размер от 1200 лв. с ДДС, представляващи разноски в
производството.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3