РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. ХАСКОВО, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ДИМИТРОВА-ШАЛАМАНОВА
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело №
20245600900174 по описа за 2024 година
Предявени са три иска в субективно, активно
съединение с правно основание чл.511, ал.1, т.3 от КЗ.
ИЩЦИТЕ – М. Г. Д., С. П. Д. и К. П. Д. твърдят,
че на 06.07.2023 год., около 16.30 ч., на 215 м. от пътна връзка от АМ
„Марица“ към входа за товарни автомобили на ГКПП „Капитан Андреево“,
наследодателят им – П. С. Д., след като спрял управлявания от него товарен
автомобил марка **, с рег.№ ***, с прикачено полуремарке, с рег.№ ***,
слязъл от кабината и се отправил към задната част на превозното средство, за
да го подготви за митнически контрол. В същия момент, зад спрялото от Д.,
МПС, спрял и товарен автомобил ** с рег. № ***, с прикачено към него
полуремарке с рег.№ ***, управляван от турския гражданин Й.К., който след
отклоняване на вниманието си, отпуснал спирачния педал, в резултат на което
автомобилът му се придвижил напред, притискайки тялото на Д. към
полуремаркето, прикачено към МПС. В резултат на това, пострадалият
получил тежки наранявания, довели до смъртта му, настъпила преди
пристигане на медицинския екип. По случая било образувано ДП № 287 /
2023 год. по описа на РУ на МВР – Свиленград, като наказателното
производство приключило с присъда № 11 от 15.03.2024 год., постановена по
НОХД № 77 / 2024 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, с която била
ангажирана наказателната отговорност на водача К.. За управляваното от него
МПС имало сключена застраховка с турски застраховател „Зелена карта“, с
полица № ***, валидна към датата на инцидента. По повод отправена от
1
ищците застрахователна претенция, при ответника била образувана щета №
***, по която бил постановен отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение. В резултат на смъртта на Д., ищцата М. Д. – съпруга и ищците
С. и К. Д.и – н дъщери, претърпели болки и страдания, за репарирането на
които претендират обезщетения в размер на 180 000 лева - за ищцата М. Д.,
предявен като частичен от 250 000 лева, и в размери по на 160 000 лева – за
ищците С. и К. Д.и, предявени като частични от по 230 000 лева. Претендират
присъждане на законна лихва, считано от 30.08.2023 год. до окончателното
изплащане на обезщетенията и деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – СДРУЖЕНИЕ
„НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ - **** – оспорва исковете.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото удостоверение
на наследници № 614 от 10.07.2023 год. е, че починалият на 06.07.2023 год., П.
С. Д. е оставил за наследници ищците – М. Д. – съпруга, С. и К. Д.и – дъщери.
С присъда № 11 от 15.03.2024 год., постановена
по НОХД № 77 / 2024 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, подсъдимият
Й.К., гражданин на Република **, е бил признат за виновен в това, че на
06.07.2023 год. на 215 метра от пътна връзка за товарни автомобили на АМ
„Марица“ на ГКПП “Капитан Андреево“, Община Свиленград, Област
Хасково, в посока към ГКПП “Капитан Андреево“, при управление на товарен
автомобил марка **, с рег.№ ***, с прикачено към него полуремарке с рег.№
***, нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1 от Закона за движението по
пътищата /“Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“/ и така по непредпазливост причинил
смъртта на П. С. Д., поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „в“, вр.
чл.342, ал.1, вр. чл.58 а, ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от две години, изтърпяването на което е
отложено с изпитателен срок от четири години. Присъдата, изменена в частта
относно правната квалификация на престъплението, преквалифицирано в по-
леко наказуемо – по чл.343 а, ал.1, б.“б“, вр. чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1
от НК, е влязла в законна сила на 25.10.2024 год.
Като безспорно съдът приема и това, че към
датата на настъпване на пътното произшествие – 06.07.2023 год. е бил в сила
договор за застраховка „Зелена карта“ № *** по отношение на товарен
автомобил **, с рег. № с рег.№ ***, с прикачено към него полуремарке с рег.№
***, сключен с турската застрахователна компания*** – обстоятелство, по
отношение на което ответникът е заявил признание, обективирано в подадения
от него отговор на исковата молба.
Като безспорно съдът приема и това, че от
страна на ищците е заявена застрахователна претенция, по която ответникът
не е определил и изплатил поисканите от тях застрахователни обезщетения за
2
неимуществени вреди, позовавайки се на липсата на влязъл с сила съдебен акт
за ангажиране наказателната отговорност на водача, управлявал
застрахованото по договор за застраховка „Зелена карта“, МПС -
обстоятелство, по отношение на което ответникът е заявил признание,
обективирано в отговора на исковата молба. В подкрепа на това обстоятелство
е и приетото като писмено доказателство писмо с изх.№ 1 – 0928 от
30.08.2023 год., изходящо от ответника.
По искане на ищците по делото са събрани и
гласни доказателства, чрез разпита на посочените от тях свидетели. От
показанията на свидетелката Борисова се установява, че към момента, ищците
С. и К. Д.и живеели при майка си – ищцата М. Д.. Преди смъртта на баща й, за
период от около пет – шест години, С. живяла с партньора си в **, но често –
по няколко месеца в годината и по празници, посещавала родителите си,
разчитайки на помощта на майка си при отглеждането на детето й. След
смъртта на баща си, заедно с детето се прибрала при майка си. Отпреди осем –
девет години К. ежегодно пребивавала по пет – шест месеца в **, където
работела. Свидетелката споделя, че присъствала на погребението на П.. По
време на инцидента, К. била в **, но узнавайки за смъртта на баща си, се
прибрала на следващия ден. Ищците били в шок, разтърсени от случилото се,
отказвайки да го приемат. М. отслабнала драстично, отказвайки да се храни.
Не можела да спи. В продължение на няколко месеца посещавала всеки ден
гроба на съпруга си. По настояване на дъщерите си потърсила консултация
със специалист - психиатър. Били й изписани успокоителни и антидепресанти.
След инцидента всичко се променило – не излизали на разходки в парка, не се
събирали на кафе. М. се затворила в себе си. Когато започвали да говорят по
някаква тема, разговорът винаги накланял към спомени за П. или за това как
той би реагирал в дадена ситуация. На С. и К. им било много мъчно от
загубата на баща им. Преди станалия с него инцидент ежедневно се чували по
телефона – непрекъснато го търсели, дори се шегували, че това е станало като
ритуал. Споделя, че от 15 – 20 години, преди настъпване на пътния инцидент,
П. работел като международен шофьор, изпълнявайки курсове само от ** до
** и обратно. Престоите му в чужбина продължавали от два до пет дни, след
което се прибирал в дома си в **. Времето между курсовете било от дни до
седмица. От показанията на свидетелката ХаджиС.а се установява, че с К. и С.
се познавали от деца. По време на следването си, с К. учили и живеели заедно.
Постоянно се събирали в дома им в **. Описва семейството им като задружно
и подкрепящо се. Баща им бил много всеотдаен – грижел са за тях
емоционално и финансово. В деня след инцидента посетила ищците в дома им,
за да им изкаже съболезнованията си. Всички били в шок. Никой не можел да
повярва. Често посещавали гроба на баща си. Свидетелката споделя, че
ищците много се променили – станали по – затворени. Още не били
преживяли травмата. Търсили помощ от психиатър. Приемали успокоителни.
Не искали да се виждат с други хора. След смъртта на баща им се установили
трайно при майка си, за да бъдат една до друга и да се подкрепят, защото
разделени не били в състояние да преживеят случилото се.
При така установената по делото фактическа
3
обстановка, съдът намира предявените на основание чл.511, ал.1, т.3 от КЗ,
искове, за основателни по следните съображения:
Безспорно по делото е установено, че на
06.07.2023 год., на 215 метра от пътна връзка за товарни автомобили на АМ
„Марица“ на ГКПП „Капитан Андреево“, в резултат на нарушение на
правилата за движение, допуснати от турския гражданин Й.К. и по
непредпазливост е била причинена смъртта на наследодателя на ищците П. Д.,
за което е била ангажирана наказателната отговорност на водача К. с влязла в
сила присъда, която на основание чл.300 от ГПК е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно
това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
Безспорно е още, че към момента на ПТП е бил в сила договор за застраховка
„Зелена карта”, сключен между собственика на автомобила, управляван от
причинителя на вредата и застрахователно дружество, със седалище в
Република **. С настъпване на застрахователното събитие, станало на
територията на Република ** с моторно превозно средство – предмет на
застрахователен договор „Зелена карта“, сключен със застраховател,
установен в държава членка, различна от Република **, а именно – Република
**, за ищците се е породило правото на иск срещу ответника – Сдружение с
нестопанска цел „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ – ****, който в качеството си на представително Национално
бюро – член на Съвета на бюрата от системата „Зелена карта“ е компетентно
да урежда претенциите на пострадали лица, вместо чуждестранния
застраховател, за произшествие, настъпило на територията на Република ** и
причинено по вина на водача на застрахован за гражданската му отговорност
автомобил, по международната система за автомобилна застраховка на
Гражданска отговорност – „Зелена карта“.
При определяне размера на обезщетенията за
неимуществени вреди съдът изхожда от вида, характера и интензитета на
търпените от ищците болки и страдания, за репарирането на който в полза на
ищцата М. Д. – съпруга на пострадалия, следва да бъде определено
обезщетение в размер на 140 000 лева, а в полза на ищците С. и К. Д.и –
дъщери на пострадалия - обезщетение в размер по на 120 000 лева за всяка от
тях. При определяне размера на заместващото обезщетение при причинена
смърт на близък – в случая съпруг и баща, съдът отчита начинът на
извършване на противоправното деяние, претърпените от ищците психически
страдания от загубата на близкия родственик, неговата възраст, социално –
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие – 06.07.2023 год., доколкото неимуществените
вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални
блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в нормата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост от съда.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищцата
М. Д. е живеела в един дом със съпруга си – П. Д., и дъщеря им – ищцата К.
Д., като отношенията между тях се отличавали с взаимна привързаност. В
4
продължение на около пет години преди станалия с баща й пътен инцидент,
ищцата С. Д. е живеела в друго населено място, но независимо от това,
двамата са поддържали всекидневна връзка по телефона, за което се шегували,
че се е превърнало в ритуал. Доказателство за сплотеността на семейството е и
факта, че след смъртта на баща си, ищцата С. Д. се е преместила в дома на
родителите си и по-малката си сестра, като единствено по този начин – заедно
майка и дъщери, подкрепяйки се взаимно можели да се справят със загубата
на най-близкия за тях човек. Все от показанията на разпитаните по делото
свидетели се установява, че след смъртта на съпруга си, ищцата М. Д. е
изпаднала в тежка депресия, затваряйки се в себе си, отказвайки да се храни.
По настояване на дъщерите си е потърсила консултация със специалист –
психиатър.
Исковете в останалата част до предявените
размери, като недоказани, а от тук и неоснователни следва да се отхвърлят.
Като основателно съдът намира искането за
присъждане на законна лихва, считано от 30.08.2023 год., на която дата е
входирано писмо, изпратено от ответника до пълномощника на ищците,
обективиращо отказ за изплащане на поискано от тях застрахователно
обезщетение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление - ****, да заплати на М. Г. Д., ЕГН ********** от **, бул.“**“
**, сумата в размер на 140 000 /сто и четиридесет хиляди/ лева –
обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на съпруга й П. С.
Д., настъпила на 06.07.2023 год. в резултат на пътно – транспортно
произшествие, причинено от турския гражданин Й.К. като водач на товарен
автомобил марка ** с рег.№ ***, с прикачено към него полуремарке с рег.№
***, застраховано по договор за застраховка „Зелена карта“ № *** с турската
застрахователна компания ***, ведно със законната лихва, считано от
30.08.2023 год. до окончателното й изплащане, като искът в останалата част за
разликата до предявения като частичен от 180 000 лева от общо 250 000 лева –
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: ****, да заплати на С. П. Д., ЕГН ********** от **, бул.“**“
**, сумата в размер на 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева –
обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на баща й П. С. Д.,
настъпила на 06.07.2023 год. в резултат на пътно – транспортно произшествие,
причинено от турския гражданин Й.К. като водач на товарен автомобил марка
** с рег.№ ***, с прикачено към него полуремарке с рег.№ ***, застраховано
по договор за застраховка „Зелена карта“ № *** с турската застрахователна
5
компания ***, ведно със законната лихва, считано от 30.08.2023 год. до
окончателното й изплащане, като искът в останалата част за разликата до
предявения като частичен от 160 000 лева от общо 230 000 лева – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: ****, да заплати на К. П. Д., ЕГН ********** от **, бул.“**“
**, сумата в размер на 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева –
обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на баща й П. С. Д.,
настъпила на 06.07.2023 год. в резултат на пътно – транспортно произшествие,
причинено от турския гражданин Й.К. като водач на товарен автомобил марка
** с рег.№ ***, с прикачено към него полуремарке с рег.№ ***, застраховано
по договор за застраховка „Зелена карта“ № *** с турската застрахователна
компания ***, ведно със законната лихва, считано от 30.08.2023 год. до
окончателното й изплащане, като искът в останалата част за разликата до
предявения като частичен от 160 000 лева от общо 230 000 лева – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: ****, да заплати на адвокат А. Г. М. от АК – София, с адрес на
упражняване на дейността: ****, ****, в качеството му на пълномощник на
ищците М. Г. Д., С. П. Д. и К. П. Д., сумата в размер на 3 800 /три хиляди и
осемстотин/ лева – възнаграждение за адвокат за оказана безплатна адвокатска
помощ, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА - осъществено процесуално
представително пред първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА М. Г. Д., ЕГН **********, С. П. Д.,
ЕГН ********** и К. П. Д., ЕГН **********, трите от **, бул.“**“ ** да
заплатят общо на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
сумата в размер на 1 200 /хиляда двеста/ лева – деловодни разноски –
възнаграждение за адвокат, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: ****, да заплати сумата в размер на 15 200 /петнадесет хиляди
и двеста/ лева – държавна такса за образуване на делото, която сума да внесе
по сметка на Окръжен съд – Хасково.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
6