№ 6388
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110113668 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу
ответника Г. Е. М. за заплащане на сумите, за които е издадена Заповед №
36654/20.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 66310/2022 г. по описа на СРС, 76 с-в, поправена по реда на чл. 247
ГПК с разпореждане от 25.10.2024 г., а именно: 1 118,55 лева, представляваща
цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 1,
находящ се гр.София, община „Красно село“, ****, аб. №13345, за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението в съда /02.12.2022 г./ до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 245.51 лева – лихва за забава в плащането на
главницата за топлинна енергия за периода от т 15.09.2020 г. до 08.11.2022 г.,
сумата от 20.05 лева, представляваща цена за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.10.2019 г. до 30.06.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението /02.12.2022 г./ до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 5.52 лева –
лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода
от 01.12.2019 г. до 08.11.2022 г.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния
топлоснабден недвижим имот, поради което, по силата на закона – чл. 153, ал.
1 ЗЕ, се явява клиент на топлинна енергия. Сочи, че е доставил на ответника
топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за
1
енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния
период не е заплатил дължимата цена. С оглед на това за ищеца е възникнал
правен интерес да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение и да
се снабди със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
66310/2022 по описа на СРС, 76 с-в.
Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е подал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, поради което, в указания от съда
срок по чл. 415 ГПК е предявил настоящия иск. Моли съдът да установи
вземанията, които има към ответника, така както са описани в издадената
заповед за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. Е. М. е депозирала писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни.
Оспорва доставянето на твърдяното количество топлинна енергия,
както и извършването на услугата дялово разпределение. Твърди, че не дължи
заплащане на потребената в имота топлинна енергия, доколкото в процесния
период е имала сключен договор за наем с трето за спора лице - А. А. И..
Моли съдът да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД не взема
становище по основателността на предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ответника А. А. С. не взема
становище по основателността на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе
предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 66310/2022 г. по описа на СРС, 76 с-
в, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата
молба, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Исковата молба е
предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК от получаване на
указанията на съда по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно
производство и настоящото дело, поради което предявените искове са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
2
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
Не е спорно между страните, а и се установява от приетия по делото
договор за продажба, обективиран в нотариален акт /л.19/, че ответникът М. е
придобила собствеността върху процесното жилище на 07.12.2018 г. /т.е.
преди началото на исковия период,/ като няма данни за последващи
разпореждания.
С оглед на това, съдът намира за установено по делото, че в рамките на
исковия период собственик на процесния недвижим имот, респективно –
клиент и потребител на доставяната в него топлинна енергия по смисъла на
закона, се явява ответникът Г. М..
Неоснователно се явява направеното от ответника възражение, че не
следва да отговаря за потребената в имота топлинна енергия, доколкото в
рамките на исковия период жилището е обитавано не от ответника-
собственик, а от наемател /конституиран по делото като трето лице-помагач/.
Съгласно тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело №
2/2017 г., ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат
да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия, директно
с топлопреносното предприятие.
Само в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди /"битов клиент" по смисъла на
т. 2а § 1 ДР ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й пряко на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие обаче подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот.
В конкретния случай, не се твърди, а и не се установява по делото,
наемателят на имота да е имал сключен договор с топлопреносното
дружество. С оглед на това, спрямо последното, задължен за потребената в
имота топлинна енергия се явява именно собственикът на имота, а
обстоятелството, че жилището реално е обитавано, респективо – топлинната
енергия е била реално потребена от друго лице, е основание за пораждане
единствено на облигационни отношения между собственика и съответното
трето лице.
3
С оглед на това, и предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, именно
ответникът, като собственик на топлоснабдения имот, е обвързан по силата на
закона от облигация с ищцовото дружество по отношение на доставяната до
имота му топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова
страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия,
поради което и същият дължи заплащане на цената на доставяната до имота
му топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им.
Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответникът на ответника да се
е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът
намира следното:
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградна
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.
При кредитиране заключението по приетата СТЕ, съдът приема за
установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната
станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата
отдадена топлинна енергия.
Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна
енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и на
разпределена от ФДР при спазване нормативната уредба.
Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през
процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-334 за
топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи
по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по
изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за
процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са
послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на
ответника са начислени сметките за процесния период.
Видно от приетото заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, общото доставено количество на топлинна енергия в имота за
процесния период възлиза на сумата от 1099.48 лева.
Не се твърди от ответника по делото да се извършвани плащания за
4
погасяване на задължението.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът за главница за потребена
топлинна енергия се явява основателен в доказания по делото размер – т.е. за
сумата от 1099.48 лева, като за горницата над тази сума до пълния размер на
претенцията от 1118.55 лева – подлежи на отхвърляне.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът
за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото
са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период. По делото се установява, че за исковия период начислената цена за
предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер
на 20.05 лв., поради което този иск се явява изцяло основателен.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение на претенцията за заплащане на мораторно обезщетение
върху главницата за потребена топлинна енергия:
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., одобрени с Решение
№ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по
прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален
отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал. 2.
В конкретния случай, на основание чл. 162 ГПК, съдът /с помощта на
онлайн калкулатор/ намира, че предявения иск за заплащане на мораторно
обезщетение върху основателната част от сумата за главница за потребена
топлинна енергия, се явява основателен за сумата от 241.32 лева, като за
5
горницата до претендираните 245.51 лева – следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за мораторно обезщетение върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение, съдът намира следното:
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на
„Топлофикация София“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение, поради което
кредиторът може да иска изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/.
Изискуемостта на вземането обаче няма за пряка последица неговото
забавено изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора.
В конкретния случай, предвид липсата на определен падеж за
изпълнение на задължението в самия договор, ответникът би изпаднал в
забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.
Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в
момент, предхождащ подаването на исковата молба, поради което съдът
намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение в претендирания от ищеца размер и
така предявеният иск подлежи на отхвърляне изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни в
производството – съразмерно на уважената, респективно, отхвърлената част
от исковете, като съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноски
в заповедното производство.
В исковото производство, ищецът е доказал извършването по делото на
разноски в размер на 72.21 лева – заплатена държавна такса, 300 лева –
депозит за извършване на СТЕ, като е претендирал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
определя на сумата от 100 лева. С оглед на това, общият размер на сторените
разноски възлиза на сумата от 472.21 лева. Съразмерно на уважената част от
исковете, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 462.43 лева.
В заповедното производство заявителят е доказал извършването на
разноски в размер на 27.79 лева – заплатена държавна такса и е претендирал
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, определил на сумата от 50 лева. Съразмерно с уважената част
от исковете, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 76.16 лева
– разноски в заповедното производство.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете, но доколкото същият до
приключване на устните състезания не е представил доказателства за
извършването на такива, разноски не му се следват.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени по реда на чл. 422
ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
ответникът Г. Е. М., ЕГН **********, дължи на ищеца следните суми, за
които е издадена Заповед № 36654/20.12.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 66310/2022 г. по описа на СРС, 76 с-в,
поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 25.10.2024 г., а именно:
1 099.48 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се гр.София, община „Красно
село“, ****, аб. №13345, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда /02.12.2022 г./ до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 241.32 лева – лихва за
забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 08.11.2022 г.; сумата от 20.05 лева, представляваща цена за
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2019 г. до
30.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
/02.12.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените по реда на чл. 422 ГПК
от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу ответника Г. Е. М.,
ЕГН **********, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва:
За горницата над уважения размер от 1099.48 лева до пълния размер на
претенцията от 1118.55 лева - цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се гр.София, община
„Красно село“, ****, аб. №13345, за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г;
За горницата над уважения размер от 241.32 лева лева до пълния размер
на претенцията от 245.51 лева - лихва за забава в плащането на
главницата за топлинна енергия за периода от т 15.09.2020 г. до
08.11.2022 г.; както и
За сумата от 5.52 лева – лихва за забава в плащането на главницата за
разпределение на ТЕ за периода от 01.12.2019 г. до 08.11.2022 г. , за които
суми е издадена Заповед № 36654/20.12.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 66310/2022 г. по описа на СРС,
76 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Е. М., ЕГН **********,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от
462.43 лева – сторени от ищеца разноски в исковото производство за
заплатени държавни такси, депозит за изготвяне на експертиза и определено
от съда юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
исковете, както и сумата от 76.16 лева – разноски в заповедното
производство, съразмерно на уважената част от заявлението.
7
Решението е постановено при участието на „Далсия“ ООД в
качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца, и с участието на
А. А. С., ЕГН ********** – в качеството й на трето лице-помагач на страната
на ответника.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8