Решение по дело №987/2016 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 20
Дата: 7 февруари 2017 г. (в сила от 24 януари 2018 г.)
Съдия: Катя Николова Гердова
Дело: 20161410100987
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2016 г.

Съдържание на акта

 

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

гр.Б.Слатина, 07.02.2017 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав, в публично съдебно заседание на 13 януари, Две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КАТЯ  ГЕРДОВА

 

при секретаря С.Р., като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 987/2016 год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по настоящето дело е образувано по повод предявена искова молба от Н.Г.Н. с ЕГН ********** *** и Ц.Г.Н. ЕГН ********** *** чрез пълномощника си адв.М.М. от ВрАК със съдебен адрес:*** против В.М.Л. ЕГН **********, Ц.М.Л. ЕГН **********, Н.Ц.М. ЕГН ********** и К.С.Б. ЕГН **********-***, с която са поискали на основание чл.537,ал.2 от ГПК, съдът да отмени частично Н.А. № 102,т.V, рег.№ 2831, н.д.№ 193/12.05.2005г. по описа на Нотариус Ан.Карабенчева с район на действие РС-Б.Слатина, в частта касаеща собственият на ищците недвижим имот-незастроено дворно място от 1400 кв.м., пл.№ 102, в кв.31 по действащият план на с.Добролево, общ.Борован, обл.Враца и на основание чл.108 от ЗС съдът да осъди ответника К.С.Б. ЕГН ********** ***, да предаде владението на ищците върху горепосоченият недвижим имот.

С допълнителна писмена молба вх.№ 6396/01.11.2016г. ищците чрез процесуалният си представител адв.М. са уточнили границите на процесният недвижим имот, след което исковата молба е вписана в СВ при РС-Б.Слатина на 04.11.2016г./л.31 от делото/.

В хода на делото, след размяна на книжата по чл.131 от ГПК, видно от върнатото съобщение в цялост на ответницата Н.Ц.М. ЕГН **********,***, е отбелязано, че лицето е починало през 2007г.

Съдът с определение постановено в з.з. на 24.11.2016г. е заличил ответницата Н.Ц.М. ЕГН ********** ***, починала на 24.01.2007г., поради смърт и на основание чл.227 от ГПК е конституирал  в качеството на ОТВЕТНИЦИ по делото нейните наследници: В.М.Л. (син) ЕГН ********** *** и Ц.М.Л. (син) ЕГН ********** ***.

Същите лица участват в настоящето производство като ответници и не се налага да им се изпраща преписи от съдебните книжа, тъй като вече са им изпратени.

ИСКОВЕ С  ПРАВНО  ОСНОВАНИЕ  чл. 108 от  ЗС и чл.537,ал.2 от ГПК.

ОТВЕТНИЦИТЕ В.М.Л. и Ц.М.Л. са депозирали писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който признават иска на ищците.  Изразяват становище, че иска на ищците е основателен по изложените в тях съображения.

 Желаят всички разноски по делото да бъдат възложени на ответника К.Б..

ОТВЕТНИКА К.Б. чрез пълномощника си адв.К.К. от ВрАК е депозирал писмен отговор по чл.131 от ГПК в който заявява, че изложеното в исковата молба не отговаря на истината и не признава предявеният иск по основание. Оспорва по съдържание представените с исковата молба ксерокопия на  Н.А. № 931, т.V, н.д.№ № 2953/20.12.1997г. по описа на РС-Б.Слатина и скица № 58/06.05.1998г. изд.от  Община Борован, без да конкретизира в какво се изразява оспорването им.

Моли съдът да отхвърли предявените срещу доверителят му искове, като неоснователни и да му се присъдят направените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар.

По делото са събрани писмени доказателства. Допусната е била СТЕ, а впоследствие заличена, поради невнесен депозит от страните по делото.

Съдът след преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно и с оглед доводите на страните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

С исковата молба се твърди, че ищците са собственици на недвижим имот находящ се в с.Добролево, обл.Враца представляващ Дворно място-незастроено с площ 1400 кв.ц.,пл.№ 102, в кв.31 по действащият план на селото, предмет на Н.А.№ 931, т.V,н.д.№ 2953/1997г. по описа на РС-Бяла Слатина. Видно от приложеният с исковата молба Н.А.№ 931, т.V,н.д.№ 2953/1997г. по описа на РС-Бяла Слатина, ищците Н. и Ц.  Николови са придобили чрез покупко-продажба срещу задължение за гледане и издръжка горепосоченият имот, както и дворно място с площ от 290 кв.м., парцел II, пл.№ 322, в кв.28, по плана на селото, заедно с намиращите се в него жилищна сграда и други подобрения при съседи посочени в нотариалният акт, срещу задължението купувачите да гледат и издържат продавача Цено Л.М. до края на живота му, като продавача си запазил правото да живее и ползва имота до края на живота си. Приложена е скица на имота от 1997г. изд.от Община Борован/л.10 от делото/ и данъчна оценка на имота с площ 1400 кв.м. изд.през 2016г. от Община Борован/л.11 и л.23 от делото/.

Ищците посочват, че на 12.05.2005г. ответниците В. и Ц. Л. и Н.М. се снабдили с констативен нотариален акт № 102,т.V, рег.№ 2831, н.д.№ 193/12.05.2005г.на Нотариус Карабенчева с район на действие РС-Б.Слатина по наследство и давностно владение, в който акт е отразен имота от 2880 кв.м., ведно с постройките в него. В този акт ищците твърдят, че е включен и техният имот от 1400 кв.м./празното дворно място/. Впоследствие тримата ответниците В. и Ц. Л. и Н.М. продали целият имот от 2880 кв.м. на ответника К.С.Б. с нотариален акт за покупко-продажба № 199,т.V, рег.№ 3303, н.д.№ 257/13.06.2005г.на Нотариус Карабенчева с район на действие РС-Б.Слатина.

Представили са 2 бр.у-ния изд.от Община Борован/л.12 и л.22 от делото/ удостоверяващи, че част от УПИ VIII-65, в кв.24 с площ от 1400 кв.м. по плана на с.Добролево, одобрен със Заповед № 820/1906г. е идентичен с имота описан в Н.А.№ 931, т.V, н.д.№ 2953/1997г. по описа на РС-Бяла Слатина, а именно парцел V, пл.№ 102, в кв.31.

По действащият кадастрален и регулационен план на с.Добролево имот VIII-65, в кв.24 с площ 2880 кв.м. е собственост на К.С.Б., съгласно  нотариален акт № 199,т.V, рег.№ 3303, н.д.№ 257/13.06.2005г.  Посочено е, че в западната част на този имот има масивна жилищна сграда със застроена площ от 75 кв.м. построена през 1948г. и полумасивна стопанска постройка със застроена площ от  32 кв.м. построена през 1948г.

Представено е постановление за отказ да се образува наказателно производство от 15.07.2016г на РП-Б.Слатина/л.14 от делото/.

Предвид гореизложената фактическа обстановка за ищците се породил правен интерес от търсената съдебна защита по ревандикационния иск.

ОТВЕТНИЦИТЕ В.М.Л. и Ц.М.Л. в писменият отговор депозиран в срока по чл.131 от ГПК и в с.з. признават иска на ищците като основателен. И двамата заявяват, че са продали само имота на Моно Л., който е дворно място с площ 1480 кв.м. заедно с постройките в него, но не и празното дворно място от 1400 кв.м. което е собственост на ищците. Според тях грешката е на Община Борован, която е издала скица на целият имот от 2880 кв.м., послужила при сделката, вместо само за единият имот от 1480 кв.м.

ОТВЕТНИКА К.Б. чрез пълномощника си адв.К.К. от ВрАК в депозираният писмен отговор по чл.131 от ГПК и лично в с.з. оспорва предявеният иск по основание. Твърди, че от 2005г. до настоящият момент заплаща данъци на имота и е заплатил  цената за него. Твърди, че той не владее празният парцел от 1400 кв.м. Не е знаел при покупко-продажбата, че същият е собственост на други лица, а на продавачите по нея.

Желае да се отхвърли предявеният от ищците срещу него иск, като неоснователен и да му се присъдят направените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар.

С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

I. ПО ИСКА с правно основание чл.108 ЗС.

Това е иска на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. За да е основателна една ревандикационна претенция, е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота-предмет на иска,че същия е във владение на ответника, както и че последния упражнява това владение без правно основание.

 В предметното съдържание на ревандикационния иск за  недвижим имот обаче се включват две части: първата, с която се признава или отрича ищецът да е носител на претендираното право на собственост и втората, с която се уважава искането ответникът да бъде осъден да предаде владението на имота на собственика, в случай, че ищецът е признат за такъв.

И трите елемента следва да се установят от ищцовата страна при провеждане на пълно и главно доказване. Не доказването на който и да е от тези три елемента има за последица отхвърляне на иска поради неоснователността му.

На първо място, ищците са доказали, че са съсобственици на процесният недвижим имот от 1400 кв.м./празно дворно място/ чрез договора за покупко-продажба с Н.А.№ 931, т.V,н.д.№ 2953/1997г. по описа на РС-Бяла Слатина и това е безспорно в процеса.  

На второ място от страна на ответника К.Б. е налице отричане в с.з., че владее процесния имот и към настоящия момент. Но това е само твърдение на страна, без да са представени и събрани в хода на процеса доказателства в тази насока.  

Следователно тази част от 1400 кв.м./празно дворно място/ от процесният недвижим имот, целият с площ 2880 кв.м.  никога не е променяла собственика си.

На трето място ответника Б. владее тази част от имота, без правно основание. Сделката, обективирана в Нотариален акт № 199,т.V, рег.№ 3303, н.д.№ 257/13.06.2005г. на Нотариус № 010 с район на действие при Районен съд гр. Бяла Слатина не е произвела вещноправния си ефект по отношение на имота от 1400 кв.м./празнодворно място/, който е собственост на ищците, тъй като прехвърлителите по нея не са били собственици на тази част от имота и никой не може да прехвърли права, които не притежава.

Съдът не приема наведените доводи от ответника К.Б., чрез пълномощника му адв.К.К., посочени в писмената му защита за придобиване на имота по давностно владение, тъй като такова искане е  направено едва след приключване на съдебното дирене и устните състезания. Ответника Б. не се е възползвал от правото си да направи възражения срещу иска и обстоятелствата на които те се основават в писменият отговор по чл.131 от ГПК пред настоящата съдебна  инстанция, поради което с изтичането на срокът му то се е преклудирало. В тази връзка е постановеното Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2013 г., ОСГТК/задължително за съдилищата/, с което е прието в т.4 от същото, че възраженията на ответника срещу предявения иск, включително и възраженията за погасителна и придобивна давност се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК.

В настоящият казус по безспорен начин се установи, че ищците са собственици на празно дворно място с площ 1400 кв.м., пл.№ 102, в кв.31 по действащият план на с.Добролево, общ.Борован, обл.Враца съгласно Н.А.№ 931, т.V,н.д.№ 2953/1997г. по описа на РС-Бяла Слатина и представлява част от имот целият с площ 2880 кв.м., парцел VIII, пл.№ 65, кв.24/източната част/ по регулационния план на селото одобрен със заповед № 820/1906г. на Община Борован, при граници на имота: улица, УПИ V-56, УПИ XIII- 59, УПИ XIV-59 и УПИ Xa-64, поради което предявеният иск за собственост с правно основание чл.108 ЗС следва да се уважи, като се осъди ответника К.Б. да им предаде владението върху 1400/2880 ид.ч. от имота.

II. ПО ИСКА  с правно основание чл.537,ал.2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт  № 102,т.V, рег.№ 2831, н.д.№ 193/12.05.2005г. по описа на Нотариус Ан.Карабенчева с район на действие РС-Б.Слатина за собственост на недвижим имот придобит по наследство и давностно владение.

В конкретният случай предмет на предявения иск е засегнатото право на собственост на ищците, а не констативният нотариалният акт за собственост на недвижим имот издаден в охранително производство по чл.483 от ГПК(отм.) сега чл.587,ал.1 от ГПК(едностранно), който не се ползва със сила на присъдено нещо. Всяко лице, което не е участвало  в охранителното производство, може да установява, че посочените лица в акта като собственици не са такива. Не е необходимо оспорването истинността на акта по чл.193, ал.1 от ГПК (чл.154,ал.1 ГПК-отм.) и извършване на проверка по смисъла на чл.193, ал.2 от ГПК (чл.154,ал.2 от ГПК-отм.). Издаденият Н.А. не създава право на собственост и лицата чийто права са признати не стават тепърва собственици, а той само удостоверява това право, което съществува преди датата на издаването му. Защитата на трето лице, не участвало при издаването на констативният Н.А. е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, а издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице.

При уважаването на предявения иск нотариалният акт се отменява, даже и да не е направено изрично искане за това. /ТР.№ 178/86г. на ОСГК на ВС и ТР № 3/29.11.2012 г. постановено по т.д. № 3/2012 г. на ОСГК.

Предявеният акцесорен иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК също следва да бъде уважен, като бъде отменен атакувания констативен Нотариален акт Н.А. № 102,т.V, рег.№ 2831, н.д.№ 193/12.05.2005г. по описа на Нотариус Ан.Карабенчева с район на действие РС-Б.Слатина в частта, в която В.М.Л. ЕГН **********, Ц.М.Л. ЕГН **********, Н.Ц.М. ЕГН **********-*** неоснователно са се легитимирали като еднолични съсобственици по наследство и давностно владение на имот от 1440/2880 кв.м. целият с площ 2880 кв.м., парцел VIII, пл.№ 65, кв.24/източната половина/ по регулационния план на селото одобрен със заповед № 820/1906г. на Община Борован, при граници на целият имот: улица, УПИ V-56, УПИ XIII- 59, УПИ XIV-59 и УПИ Xa-64.

В останалата част, в която В.М.Л. ЕГН **********, Ц.М.Л. ЕГН ********** и Н.Ц.М. ЕГН **********/към 2005г. е била жива/-всички от с.Добролево, обл.Враца са се легитимирали като собственици на основание наследство и придобивна давност на 1480/2880 ид.ч.  и изградените постройки в същия урегулиран имот/западната част/ констативния Нотариален акт Н.А. № 102,т.V, рег.№ 2831, н.д.№ 193/12.05.2005г. по описа на Нотариус Ан.Карабенчева с район на действие РС-Б.Слатина  е законосъобразен и не следва да бъде отменян от съда.

III.РАЗНОСКИ.

Относно претенцията за направените разноски от ищците, то съобразно с разпоредбата на чл.78, ал. 1 от ГПК, същата следва да се уважи. По делото пълномощника на ищците е представил списък по чл.80 от ГПК, относно направените от тях разноски, които съгласно списъкът са в общ размер от 740.00 лв., от които: 50.00 лв. заплатена държавна такса, 5.00 лв.съдебно у-ние, 10.00 лв. скица, 10.00 лв. техническа характеристика, 5.00 лв. у-ние за данъчна оценка, 10.00 лв. вписване на исковата молба  и адвокатски хонорар в размер на 650.00 лв.

Ищците са представили писмени доказателства за извършените разходи относно 50.00 лв. заплатена държавна такса за образуване на делото/л.4 от делото/, 650.00 лв. заплатен адвокатски хонорар съгласно договор за правна защита и съдействие на адв.М./л.3 от делото/ и 5.00 лв. за издаване на съдебно у-ние/л. 20 от делото/.

За останалите суми представляващи разходи по делото, а именно: 10.00 лв. за издаване на скица, 10.00 лв. за техническа характеристика, 5.00 лв. за у-ние за данъчна оценка и 10.00 лв. за вписване на исковата молба, липсват представени писмени доказателства за тяхното извършване, поради което не следва да им се присъждат.

Ищците чрез пълномощника си адв.М. в с.з. са поискали тези разноски да бъдат заплатени само от ответника К.Б., тъй като останалите двама ответници В. и Ц. Л. са признали иска.

В случая е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК. Това е така, тъй като ответниците с поведението си не са дали повод за завеждане на делото, признали са иска след предявяването му/с отговора по чл.131 от ГПК и в съдебно заседание/ и не го владеят.

Поради това и с оглед признанието на иска от тяхна страна, съдът приема, че са налице предпоставките по чл. 78,ал.2 от ГПК и в тежест на  ответниците Ц. и В. Л. такси и разноски не следва да се присъждат. 

Съдът намира, че ответника К.Б. следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 705.00 лв. представляваща направените от тях съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, за които са представили надлежни доказателства.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл.108 от ЗС и чл.537,ал.2 от ГПК, съдът

 

Р      Е      Ш      И    :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците В.М.Л. с ЕГН ********** ***,  Ц.М.Л. с ЕГН ********** *** и К.С.Б. ЕГН ********** ***, че ищците Н.Г.Н. с ЕГН ********** *** и Ц.Г.Н. ЕГН ********** ***, са съсобственици на 1400/2880 ид.ч. по силата на Н.А.№ 931, т.V,н.д.№ 2953/1997г. по описа на РС-Бяла Слатина от недвижим имот/празно дворно място с площ 1400 кв.м. пл.№ 102, в кв.31 по плана на с.Добролево, общ.Борован, обл.Враца, който е част от УПИ VIII, пл.№ 65, кв.24 по действащият план на с.Добролево, обл.Враца и идентичен с имота описан в Н.А.№ 931/1997г./, целият с площ 2880 кв.м., парцел VIII, пл.№ 65, кв.24/източната част/ по регулационния план на селото  одобрен със заповед № 820/1906г. на Община Борован, при граници на имота: улица, УПИ V-56, УПИ XIII- 59, УПИ XIV-59 и УПИ Xa-64. 

ОСЪЖДА К.С.Б. ЕГН ********** *** да предаде владението върху 1400/2880 ид.ч. от недвижим имот/празно дворно място с площ 1400 кв.м. пл.№ 102, в кв.31 по плана на с.Добролево, общ.Борован, обл.Враца, който е част от УПИ VIII, пл.№ 65, кв.24 по действащият план на с.Добролево, обл.Враца и идентичен с имота описан в Н.А.№ 931/1997г./, целият с площ 2880 кв.м., парцел VIII, пл.№ 65, кв.24/източната част/ по регулационния план на селото  одобрен със заповед № 820/1906г. на Община Борован, при граници на имота: улица, УПИ V-56, УПИ XIII- 59, УПИ XIV-59 и УПИ Xa-64 на ищците Н.Г.Н. с ЕГН ********** *** и Ц.Г.Н. ЕГН ********** ***.

ОТМЕНЯ констативен Н.А. № 102,т.V, рег.№ 2831, н.д.№ 193/12.05.2005г. по описа на Нотариус Ан.Карабенчева с район на действие РС-Б.Слатина за собственост на недвижим имот придобит по наследство и давностно владение, в частта от 1400/2880 ид.ч., с площ на целият имот от 2880 кв.м., парцел VIII, пл.№ 65, кв.24/източната част/ по регулационния план на селото одобрен със заповед № 820/1906г. на Община Борован, при граници на имота: улица, УПИ V-56, УПИ XIII- 59, УПИ XIV-59 и УПИ Xa-64, от който имот 1400 кв.м./източната част/ е собственост на ищците Н.Г.Н. с ЕГН ********** *** и Ц.Г.Н. ЕГН ********** ***, на основание чл.537,ал.2 от ГПК.

ОСЪЖДА ответника К.С.Б. ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на  ищците Н.Г.Н. с ЕГН ********** *** и Ц.Г.Н. ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.М.М. *** с адрес за призоваване и съобщения: гр.Б.Слатина, обл.Враца, ул.”Д.Благоев” № 94А, направените от тях по делото разноски с общ размер от 705.00  лв./Седемстотин и пет лева/, от които 50.00 лв. заплатена държавна такса, 5.00 лв.съдебно у-ние и адвокатски хонорар в размер на 650.00 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ОС-Враца от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.

 

                                                                                    

                                                                                     

 

                                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ: