Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 02.03.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на шести февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора ……..., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №1909/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК е предявен
установителен иск с материалноправна квалификация по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД
вр. чл.228, ал.1 ЗЕС за съществуване на част от вземането по издадена заповед
за изпълнение до размера на 134,86лв. – цена на далекосъобщителни услуги /при
издадена заповед за 334,91лв./, ведно със законна лихва за забава от подаване
на заявлението по чл.410 ГПК в съда до плащането, който иск е съединен при
условията на кумулативно обективно съединяване с осъдителен иск по чл.79, ал.1,
предл.І ЗЗД вр. чл.342, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата 189,67лв. – дължими
вноски по договор за лизинг.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД
основава иска по чл.422 ГПК на обстоятелствата, че е изправна страна по валидно
облигационно правоотношение с ответника В.П.М., произтичащо от договор за
мобилни услуги и допълнително споразумение към него по програма „Заедно“,
сключен на 30.01.2012г., по които ответникът се явява потребител на мобилни
услуги посредством мобилен номер **********. В исковата молба са описани и
множество други договори и споразумения между страните, които не са посочени
като основание на вземането в заповедното производство, поради което са извън
предмета на делото, тъй като в настоящото исково производство по чл.422 ГПК се
преценява единствено съществуването на вземането по издадената заповед за
изпълнение. Ищецът поддържа, че в изпълнение на договора от 30.01.2012г. е предоставил
уговорените мобилни услуги, а ответникът не е заплатил тяхната цена за периода
15.05.2017г. – 14.08.2017г. на обща стойност 134,86лв. съгласно фактура
№********** от 15.06.2017г. със срок на плащане 30.06.2017г. и кредитно
известие №**********/05.07.2017г. със срок на плащане 30.07.2017т. Твърди, че
поради неизпълнението се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. №287/2019г. на РС – гр.Пазарджик за сумата 334,91лв. – цена
на услугите. Поради нейното връчване на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, иска от съда да установи съществуването на вземането по заповедта за
изпълнение до размера на 134,86лв. – цена на предоставените далекосъобщителни
услуги, ведно с лихвата за забава върху тази главница от подаване на
заявлението в съда до плащането.
В уточнителна молба ищецът твърди
да е изправна страна по облигационно правоотношение с ответника, произтичащо от
договор за лизинг, сключен на 24.08.2016г., по който е предоставил на ответника
ползването на мобилно устройство марка Samsung
Galaxy Xcover 3VE, а ответникът не е изпълнил задължението да заплати всички месечни
лизингови вноски, оставайки да дължи 189,67лв. – сбор от лизингови вноски
за периода м. август 2017г. – м. юли, 2018г. Иска осъждането на ответника да му
заплати посочената сума.
Претендират се деловодни разноски
в исковото и в заповедното производство.
Ответникът, представляван от
особен представител по чл.47, ал.6 ГПК счита исковете за основателни.
Признанието на иска е направено без одобрение от съда по чл.29, ал.5 ГПК,
поради което е недействително.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Относно установителния иск по
чл.422 ГПК:
Активно легитимиран да предяви иска по чл.422 ГПК
е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника по заповедта или
същата му е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни
процесуални предпоставки са налице, а искът е предявен в законоустановения
срок, поради което е допустим.
За основателността на установителния иск по чл.422 ГПК ищецът следва да докаже сключването на договора за далекосъобщителни
услуги, по който е предоставил на ответника услугите, чието заплащане
претендира, размера на цената и нейната изискуемост. При установяване на
горното ответникът следва да установи положителния факт на изпълнението.
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д.
№287/2019г. по описа на РС – Пазарджик, ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за вземане в размер на
334,91лв., представляващо цена за далекосъобщителни услуги, предоставени на
ответника въз основа на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от
дата 30.01.2012г., сключен между „Теленор България“ ЕАД и ответника. Съдът
приема, че в заявлението е допусната техническа грешка при изписването на името
на оператора по договора, тъй като до 28.10.2014г. дружество е оперирало с
фирма „Космо България Мобайл“ ЕАД. В заявлението се твърди, че цената на
услугите е фактурирана по фактура №********** от 15.08.2017г. Освен главницата,
в заповедта за изпълнение е включено и акцесорно вземане в размер на 46 лв.,
представляващо обезщетение за забава за периода 31.08.2017г. – 07.01.2019г. Тъй
като за частта от главницата над 134,86лв. и за обезщетението за забава от
46лв. ищецът не е предявил установителен иск за съществуване на вземането, то
издадената заповед за изпълнение следва да се обезсили частично над размера от 134,86лв.
до 334,91лв., както и относно вземането за мораторно обезщетение в размер на 46лв.
за периода 31.08.2017г. – 07.01.2019г., на основание чл.415, ал.5 ГПК.
Видно от представените от ищеца писмени
доказателства, на посочената в заявлението дата 30.01.2012г. е подписано
допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни услуги между
„Космо България Мобайл“ ЕАД /понастоящем „Теленор България“ ЕАД/ и ответника В.П.М..
Не са представени други документи от тази дата. Съгласно това споразумение,
операторът се е задължил да достави на ответника мобилна услуга по програмата „GLOBUL Max Коледа 211“ посредством мобилен
№359895422303. Договорът е сключен при общи условия на оператора /ОУ/ в сила от
10.09.2010г. Срокът на договора е 24 месеца. Цената е уговорена при стандартен
месечен абонамент от 9,90лв. с вкл. ДДС и съгласно приложена ценова листа за
стойността на услугите след изчерпване на абонаментния план. Със заявление от
09.06.2012г. ответникът е поискал активиране на допълнителен пакет от данни към
същия мобилен номер по програма „GLOBUL GoWeb Unlimited“ при месечен абонамент от 3,50лв.
На 05.11.2012г. между оператора „Космо България
Мобайл“ ЕАД и ответника е подписан сертификат за пакетни услуги „GLOBUL Combo+“, с който сроковете на договора
за мобилен №359895422303 /този от 30.01.2012г./, както и на договорите за още
три други мобилни номера на името на ответника, са продължени до 05.11.2014г.
По делото не са представени други договори,
споразумения, сертификати или допълнителни съглашения между страните, които
касаят мобилните услуги, предоставени за мобилен №359895422303. Всички останали
книжа са свързани с ползването на мобилни номера по други договори с ответника,
които не са включени в заявлението по чл.410 ГПК, въз основа на което е
издадена заповедта за изпълнение, чиито предмет е процесното вземане.
С доклада по делото съдът на основание чл.146,
ал.2 ГПК е указал на ищеца, че не е посочил доказателства, че е предоставил на
ответника далекосъобщителните услуги за мобилен №359895422303, чието заплащане
претендира. Указанията са дадени, тъй като представените фактури и справки за
потребление касаят предоставени мобилни услуги за други мобилни номера на
ответника, а именно: ********** и **********. Тези два номера не са предмет на споразумението
по програма „Заедно“ към договор за мобилни услуги от 30.01.2012г., въз основа
на което ищецът е поискал издаването на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК и
на което обляга исковата претенция по чл.422 ГПК за съществуване на вземането.
Следователно ищецът не е доказал предоставянето на
мобилните услуги за мобилен №359895422303, чието заплащане претендира. При
липса на доказателства за предоставянето на услугата ищецът не може да
претендира заплащането на нейната цена от ответника. Затова искът за
съществуване на вземането по заповедта за изпълнение следва да се отхвърли.
Относно иска чл.79, ал.1, предл.І ЗЗД вр. чл.342,
ал.1 ТЗ:
За уважаването на иска ищецът следва да установи
сключването на договора за лизинг и предаването на лизинговата вещ на ответника,
както и размера на дължимите вноски и тяхната изискуемост. При установяване на
горното ответникът следва да докаже положителния факт на плащането на вноските.
Представен е договор за лизинг, сключен
между страните на 24.08.2016г., по който ищецът е поел задължението да
предостави на ответника за временно и възмездно ползване устройство марка Samsung Galaxy Xcover 3VE срещу заплащане на лизингова
цена в размер на 335,57лв., платима от ответника на 23 месечни лизингови вноски
по 14,59лв. с последователни падежи в периода 24.09.2016г. – 24.07.2018г.
Уговорена е и допълнителна 24-та вноска за придобиване на собствеността върху
лизинговата вещ в размер на 14,59лв., платима най-малко 10 дни преди изтичането
на срока на договора. Крайният срок на договора е 24.07.2018г. Изпълнението на
задължението на лизингодателя е удостоверено в чл.4 от договора за лизинг,
съгласно който с подписването на договора лизингополучателят декларира, че е
получил устройството и то е годно за употреба съобразно своето предназначение.
Следователно на основание чл.345, ал.1 ТЗ вр. чл.233, ал.2, предл. 1 ЗЗД за
ответника е възникнало задължението да плати уговорените лизингови вноски. Ищецът
претендира заплащането на лизинговите вноски за м. август 2017г. – м. юли,
2018г. вкл., чиито падежи са настъпили. Същите са в размер на 175,80лв. /12
вноски х 14,59лв./. Също така е дължима и допълнителната вноска за придобиване
на правото на собственост върху лизинговата вещ в размер на 14.59лв. Общият
размер на задължението е 190,18лв.
Ответникът не е представил
доказателства за плащането.
Установява се възникнало в тежест на
ответника изискуемо задължение в размер на 190,18лв. по сключения между
страните договор за лизинг. Ищецът претендира вземане в по-малък размер от 189,67лв. Затова осъдителния иск следва
да се уважи в предявения размер 189,67лв. Ищецът не претендира законна лихва за
забава върху тази главница.
По разноските:
Ищецът е представил доказателства за направени
разноски в размер на 455лв., от които 180лв. платено възнаграждение за един
адвокат, 75лв. внесена държавна такса за производството и 200лв. депозит за
възнаграждение на особен представител по чл.47, ал.6 ГПК. От тях по съразмерност
следва да се присъдят 265,92лв.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които възлизат на 205лв. От тях по съразмерност следва да се присъдят 119,81лв.
Ответникът не е направил съдебни разноски и не
претендира присъждане на такива.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ установителния иск по чл.422 ГПК,
предявен от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* против В.П.М., ЕГН **********
за съществуване на част от вземането по заповед №160 от 23.01.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №287/2019г.
на РС-Пазарджик, до размера на 134,86лв. главница /при издадена заповед за
изпълнение за 334,91лв. главница/, ведно със законна лихва за забава от датата
на подаване на заявлението в съда – 21.01.2019г. до плащането, което вземане се
претендира по договор за далекосъобщителни услуги от 30.01.2012г.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.415, ал.5 ГПК заповед
№160 от 23.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. №287/2019г. на РС-Пазарджик за разликата над 134,86лв. до 334,91лв.
- цена на далекосъобщителни услуги, предоставени по договор за далекосъобщителни
услуги от 30.01.2012г., както и за сумата от 46лв. - мораторно обезщетение за
периода 31.08.2017г. – 07.01.2019г.
ОСЪЖДА ответника В.П.М., ЕГН ********** да заплати
на ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл.345, ал.1 ТЗ вр. чл.233, ал.2,
предл. 1 ЗЗД сумата от 189,67лв. – лизингови вноски за периода за м. август
2017г. – м. юли, 2018г. вкл. по договор за лизинг от 24.08.2016г.
ОСЪЖДА ответника В.П.М. да заплати на ищеца „Теленор
България“ ЕАД сумата 265,92лв. - разноски
в исковото производство и сумата 119,81лв. - разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. №287/2019г. на РС-Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: