№ 1226
гр. Варна , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20213100501166 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 275183/26.02.2021г. на ВРС,
подадена от А.С. Д., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. А.А. от АК-Перник, срещу
решение №260318/04.02.2021 г. по гр. дело №13559/2020г. по описа на ВРС, в частта, в
която е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът А.С. Д., ЕГН
**********, с адрес гр.Перник, ул. „***“, бл.47А, ап.8, дължи на ищцовото дружество
"ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК" АД, ЕИК ********* сумата в размер на 264.35 лева (двеста
шестдесет и четири лева и 35 стотинки) представляваща 1/6 от общата стойност за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град
Перник, ул. „***“, бл.47А, вх., ап. 8 в размер на 1586.08 лв., за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2017г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
27.11.2019г, до окончателното изплащане на сумите, обезщетение за забава на месечните
плащания в размер на 34.09 лева (тридесет и четири лева и 9 стотинки) представляваща 1/6
от законната лихва в размер на 202.54 лв. за периода от 10.07.2016г. до 28.05.2018г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение № 54 от 13.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 20723/2019г. по
описа на ВРС.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно,
1
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и
необосновано. Твърди се, че решението противоречи на събраните доказателства,
становищата на страните, оспорванията сторени от ответната страна, постановено е без да е
преценен в пълнота доказателствения материал. Въззивникът излага, че съдът изцяло е
игнорирал изложените в отговора доводи за неоснователност на иска. Сочи, че съдът не е
уважил искането на ответната страна и не й е изпратил изготвените по делото експертизи.
Твърди, че между страните са подписани специални условия (различни от ОУ), които ВРС е
игнорирал. С въззивната жалба се оспорват заключенията на вещите лица като неправилни.
Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковете да
бъдат отхвърлени изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна "ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК"
АД, ЕИК ********* не е подала писмен отговор.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът А.С. Д. не
се явява, не се представлява.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемото
дружество не изпраща представител. Преди съдебно заседание е подадена молба от
юрисконсулт на дружеството, с която моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение и присъждане на ю.к. възнаграждение.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по предявени искове от
"ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК" АД срещу А.С. Д. за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът, в качеството й на наследник на В.П. Д. и Р.С.Б., дължи на
ищцовото дружество сумата в размер на 596.20 лева, представляващи 2/6 от общият дълг за
процесния период, в размер на 1788.62 лева, представляваща стойността за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. Перник, ул.
„***“, бл.47А, ап.8, от които главница в размер на 528.69 лева, представляваща 2/6 от
главницата в размер на 1586.08 лева за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. включително,
лихва за забава на месечните плащания в размер на 67.51 лева, представляваща 2/6 от
законната лихва в размер на 202.54 лева за периода от 10.07.2016г. до 28.05.2018г., както и
законната лихва върху главницата от 528.69 лева, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното
изплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че ответницата е абонат на топлопреносното дружество
по силата на общите условия, действали към процесния период като собственик на имота в
топлоснабдената сграда, които условия имат действия спрямо него, съгласно разпоредбата
на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката - продажбата на топлинна енергия от
2
топлопреносното предприятие на клиентите на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от дружеството и съответно
одобрени от КЕВР. Твърди се, че облигационноправните взаимоотношения между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди се уреждат
по силата на приети и одобрени общи условия. Тъй като тези взаимоотношения се уреждат
по силата на закона с изготвянето и одобряването на общи условия от държавен контролен
орган, не е необходимо сключване на индивидуален договор с всеки потребител.
Твърди се, че задължение на топлофикационното дружество е да доставя до имота
топлинна енергия, а съгласно разпоредбата на чл.139в от ЗЕ - задължението на лицето
/фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия/ е да отчита и разпределя тази
енергия и съответно задължението на потребителя е да заплаща в срок дължимите суми за
начислена топлинна енергия, като това може да става на 11 месечни вноски и една 12
изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Твърди се,
че съгласно чл.41, ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на
топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва.
В отговора на исковата молба се поддържа, че иска е неоснователен, като се оспорва
се факта, че през процесния период ответницата е била в облигационна връзка с ищцовото
дружество, че е правоприемник на сочените в исковата молба лица, както и че е ползвала
доставена от ищеца топлоенергия. Твърди, че са налице специални условия на предлаганата
от ищеца услуга „доставка и разпределение на топлинна енергия в сгради ЕС без
индивидуални разпределителни уреди”.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на
императивна правна норма.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в
разпоредбата на чл.154 ГПК, в конкретния случай по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищцовото дружество – въззиваема страна в настоящото
производство, е да докаже наличието на валидна облигационна връзка между него и
ответника, количество на начислената топлинна енергия, както и нейната стойност. При
безспорната установеност на тези факти за ответника – въззивник в настоящото
3
производство, възниква тежест да докаже фактите, които погасяват вземането.
С въззивната жалба не се оспорва обстоятелството, че А.С. Д. е потребител на
топлинна енергия за апартамент 8, находящ се в град Перник, ул. „***“, бл.47А, както и че е
наследник на починал собственик на апартамента, като нейната квота възлиза на 1/6 ид.ч.
Това обстоятелство се установява от представените пред ВРС нотариален акт (л.6-8) и
удостоверение за наследници на В. Д..
Въззивникът основава възраженията си срещу първоинстанционното решение на
твърдението, че топлинната енергия следва да се отчита и заплаща съгласно Договор
№91/19.11.2012г. Този договор е приложен към заключен към заключението на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза, като въз основа и на него вещото лице Мирчев е
изготвило заключението си.
Въззивният съд намира за необосновано твърдението във въззивната жалба, че
неизпращането на заключенията на вещите лица по ССЕ и СТЕ на посочен от ответната
страна ел. адрес представлява процесуално нарушение. Съгласно чл.199 от ГПК,
заключението следва да бъде представено най-късно една седмица преди съдебно заседание,
което в случая е изпълнено по отношение и на двете експертизи. За съда не е налице
задължение да изпрати заключенията на посочен от страната ел. адрес, а последната има
възможност да се запознае със заключенията в деловодството на съда.
Направеното с въззивната жалба оспорване на заключенията е несвоевременно и
поради това преклудирано. Съгласно чл.200, ал.3, изр.2 от ГПК страната може да оспори
заключението докато трае изслушването, което в случая не е направено. Поради това
правилно първоинстанционният съд е кредитирал неоспорените заключения по ССЕ и СТЕ,
като ги е обсъдил заедно с другите доказателства по делото.
Въззивният съд споделя мотивите на ВРС относно дължимостта на главницата и
мораторна лихва, като препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
Изложеното обуславя извода, че решението на ВРС е правилно в обжалваната част.
Поради съвпадение на изводите на двете инстанции за частична основателност на исковете,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
В полза на въззиваемата страна не следва да се присъжда ю.к. възнаграждение,
защото нито е подала отговор на жалбата, нито е изпратила представител в съдебно
заседание.
Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение №260318/04.02.2021 г. по гр. дело №13559/2020г. по
описа на ВРС, в обжалваната част, в която е прието за установено в отношенията между
страните, че А.С. Д., ЕГН **********, с адрес гр.Перник, ул. „***“, бл.47А, ап.8, дължи на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК" АД, ЕИК ********* сумата в размер на 264.35 лева (двеста
шестдесет и четири лева и 35 стотинки) представляваща 1/6 от общата стойност за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град
Перник, ул. „***“, бл.47А, вх., ап. 8 в размер на 1586.08 лв., за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2017г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
27.11.2019г, до окончателното изплащане на сумите, обезщетение за забава на месечните
плащания в размер на 34.09 лева (тридесет и четири лева и 9 стотинки) представляваща 1/6
от законната лихва в размер на 202.54 лв. за периода от 10.07.2016г. до 28.05.2018г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение № 54 от 13.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 20723/2019г. по
описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5