О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София,.......................……2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VIII въззивен състав, в закрито заседание на шести март
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КОСТАДИНКА
КОСТАДИНОВА
2. ИВАН КИРИМОВ
като разгледа докладваното от
съдия Костадинова ВНЧД № 700 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда
на чл. 243, ал. 8 .
Образувано по протест на СРП срещу Определение на
СРС от 27.12.2019 г. постановено по НЧД № 11202/2019 г. по описа на СРС, НО, 103
с-в, с което е отменено постановление на СРП от 17.06.2019 г. за прекратяване на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК на
наказателно производство по ДП № 3384 ЗМК
1197/2018 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 18929/2018 г. по описа на СРП,
водено за престъпление по чл. 136, ал. 1 от НК и делото е върнато на прокурора със задължителни указания.
В протеста се твърди, че определението на СРС е неправилно и необосновано. Изразява се становище, че изводите на съда за наличие на противоречие в мотивите на посоченото постановление не почиват на събрания доказателствен материал, от който не се установява причинените на пострадалия травматични увреждания да се дължат на действия на трето лице, а са резултат на стекли се събития. Прокурорът счита, че сочените от съда действия по разследването, които не са били извършени, с нищо няма да доведат до допълнително изясняване на случилото се и не би променило установената фактическа обстановка. Намира, че разследването е извършено обективно, всестранно и пълно, а постановлението на СРП е правилно и обосновано, поради което моли въззивния съд да отмени протестираното определение и да потвърди прекратителното постановление на СРП.
Пострадалият Р.М., уведомен за постъпилия протест, не взема отношение по него.
Съдебният състав, след като се запозна с подадения протест и след като извърши преценката по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК, установи, че същият е депозиран в законоустановения седемдневен срок от получаване на определението на СРС, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и процесуално допустим.
Разгледан
по същество, същият е неоснователен.
Наказателното
производство е образувано на 29.06.2018 г. с първото действие по разследването -
протокол за оглед на местопроизшествие и водено за престъпление по чл. 136,
ал.1 от НК. В хода на производството няма привлечено като обвиняем лице.
С
постановление от 02.11.2018 г.
наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1. вр.
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. С определение от 04.12.2018 г. по НЧД 19780/2018 г. на СРС,
НО, 116 с-в прекратителното постановление е отменено и делото е върнато на СРП
с указания за извършване на допълнителни процесуално-следствени действия.
След като
е извършен оглед на стълбата, от която е паднал пострадалия, проведени са
разпити на свидетелите А.Х.Х.и Д.Т.Т., приобщена е документация за извършена
периодична проверка на преносима двураменна стълба, както и за провеждани
инструктажи,
с постановление от 17.06.2019
г. на прокурор от СРП, наказателното производство за втори пореден път е
прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1. вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
За да постанови решаващия си акт, представителят на СРП е приел, че в случая
липсват доказателства за допуснати нарушения
на правила за охрана на безопасността на труда. Преценил е и че не е налице
деяние от трето лице, с което да е реализирано установеното нараняване, поради
което се касае на нещастен случай.
Производството
пред СРС е било образувано по жалба на пострадалия Р.М. срещу постановлението
на Софийска районна прокуратура СРП от 17.06.2019 г. по ДП № 3384 ЗМК 1197/2018
г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 18929/2018 г. по описа на СРП.
За да
отмени обжалваното постановление като необосновано и незаконосъобразно,
първоинстанционният съд е приел, че в мотивите му са налице противоречия, което
представлява съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване на
правата на пострадалия. Освен това е констатирал, че изводите на СРП за
наличието или не на хлъзгав и/или мокър под на етажната площадка, където
пострадалият е извършвал работата си почиват на доказателства, които не са
събрани и проверени посредством способите на НПК, а това е необходимо с оглед
установяването на точната причина за възникналата трудова злополука.
Въззивната съдебна инстанция изцяло споделя мотивите на първостепенния
съд, касаещи наличието на противоречие в мотивите, което води до невъзможност
да се разбере какъв е механизмът на падането, възприет от прокурора – дали подхлъзването
на стълбата е станало причина за загуба на равновесие, или действията на
пострадалия при слизане са довели до падането му, което на свой ред е
предизвикало събарянето на стълбата. Не става ясно каква е причината за
инцидента, нито как е преценил прокурорът, че се касае за неспазване от страна
на пострадалия Р.М. на изискванията на чл. 215а, ал. 1 и ал. 2, на чл. 215д,
ал. 1 и на т. 3 на чл. 215з от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване, издадена от министъра на труда и социалната
политика и министъра на здравеопазването.
Основателни са и констатациите на първата инстанция относно наличието
на данни в приложения протокол от 10.07.2018 г. за разследване на злополуката
със свид. Р.М. съставен от комисия от служители на „БТК“ ЕАД и приложенията към
него, които не са събрани по реда на НПК. Доколкото в тях се съдържа информация
за точната причина на възникване на трудовата злополука, която е относима към
предмета на доказване, следва да бъдат положени усилия за изясняване на
релевантните обстоятелства чрез извършване на съответните действия по реда на
НПК.
Предвид
изложеното дотук въззивният съд споделя крайния извод на СРС, че
постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде
отменено. Същото е незаконосъобразно и необосновано, доколкото формираните в
него фактически и правни изводи са прибързани, необосновани и при непълна
оценка на доказателствата.
В заключение СГС намира, че първоинстанционният съд
е изпълнил задължението си предвидено в чл. 243, ал. 5 от НПК да се произнесе
по обосноваността и законосъобразността на постановлението на съответния
прокурор за прекратяване на наказателното производство. Поради това въззивният
съд намира, че атакуваното определение е законосъобразно, обосновано и правилно
и следва да бъде потвърдено, а СРП следва да изпълни задължителните указания,
които са ѝ дадени.
Предвид гореизложеното и на осн. чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение на СРС от 27.12.2019 г. постановено по НЧД № 11202/2019
г. по описа на СРС, НО, 103 с-в, с което е отменено постановление на СРП от 17.06.2019 г. за прекратяване на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК на наказателно производство по ДП № 3384 ЗМК 1197/2018 г. по описа на 09 РУ-СДВР,
пр. пр. № 18929/2018 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 136,
ал. 1 от НК и делото е върнато на прокурора със задължителни указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.