Решение по дело №2541/2020 на Районен съд - Пловдив

                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 993

                                 гр. Пловдив, 25.06.2020г.

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ-ти н.с., в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                        

  при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ТЕРЗОВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №2541/2020г. по описа на ПРС, ХVIII-ти н. с., за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

  Обжалвано е Наказателно постановление №19-0273-000567 от 13.08.2019г. на Началник група към ОДМВР – Пловдив, РУ Хисар, с което на И.И.Б., ЕГН:**********, на основание чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ е наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за административно нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

По съображения изложени в жалбата си и в съдебно заседание И.Б. моли съда да отмени наказателното постановление /НП/.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В изпратеното по делото становище излага съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и прави искане за потвърждаването му.  

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е  ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:  

На 02.08.2019г. около 16:15 часа в с. Старосел, обл. Пловдив на ул. „Георги Димитров“, свидетелят И.Й.С., заемащ длъжността *** проверил управлявания от жалбоподателя И.И.Б. товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“, с рег.№ ***, собственост на „Бергин“ ООД, който се движил в посока от с. Старосел към с. Паничери. В хода на проверката било установено, че водачът, управлявал процесното МПС, във връзка с чието използване нямало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за 2019г. С оглед на горното свидетелят С. съставил АУАН Серия GA №*** за извършено от И.Б. нарушение на чл.483, ал.1,т.1 от КЗ. След като се запознал със съдържанието на акта, жалбоподателят го подписал без възражения, като такива не били депозирани и в законоустановения тридневен срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на И.И.Б., ЕГН:**********, на основание чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за административно нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – свидетелските показания на актосъставителя И.Й.С., който потвърждава изложените от него в АУАН фактически констатации. Съдът кредитира тези показания като обективни, логични и неопровергани по същество от събраните писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

От доказателствата по делото не се установява жалбоподателят да е осъществил от обективна и субективна страна нарушение на чл.483, ал.1,т.1 от КЗ. Посочената разпоредба създава задължение за всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“. В конкретния случай управляваното от жалбоподателя МПС не е негово притежание, поради което и няма как той да бъде субект на административнонаказателна отговорност по посочената законова разпоредба. Отговорността за неизпълнение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ следва да се поеме не от водача на товарния автомобил, а от неговия собственик – „Бергин“ ООД. Обстоятелството, че в цитираната норма от закона е посочена възможност за друго лице, различно от собственика на МПС, да сключи договор за застраховка  „Гражданска отговорност“ не създава задължение за другото лице да осъществи тези действия.

Наред с посоченото следва да се отбележи и това, че жалбоподателят е санкциониран с глоба, а цитираната от наказващия орган законова разпоредба по чл.638, ал.1, т.2 от КЗ предвижда единствено наказание имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

  ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-0273-000567 от 13.08.2019г. на Началник група към ОДМВР – Пловдив, РУ Хисар, с което на И.И.Б., ЕГН:**********, на основание чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ е наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за административно нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред  Административен съд- Пловдив.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ