Решение по дело №1594/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Х, Раздел І от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност.

Образувано е по жалба на „Фалкон Глобал България“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] с управител Л. А. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК 268-0153981/29.04.2024г. издадена от М. Р. – началник отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП – Пловдив с която е постановено запечатване на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС -бар клуб „Бушидо“, находящ се в [населено място], [улица] за срок от 7 дни, потвърдена с Решение № 8 от 07.06.2024г. на Директор на дирекция „Оперативни дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП.

Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и постановена при превратно упражняване на власт като изтъква, че възприетата от административния орган фактическа обстановка не отговаря на действителността. Органът на приходната администрация, според жалбоподателя, е наказал дружеството, че прилагането на ПАМ въпреки че не това е целта на закона. Не е доказано, че нарушението ощетява в значителна степен бюджета и засяга значим интерес за държавата и обществото тъй като неначисляването на ДДС в размер на 9 лева не предпоставя извод за настъпили вреди за бюджета, които биха били трудно поправими или са значителни. Поддържа се, че срокът на наложената ПАМ не е в пълнота мотивиран и няма да постигне предвидената в чл. 22 ЗАН цел. Не е ясно как използваните като критерии за индивидуализиране на срока на ограничението – местоположение на търговския обект, търговска площ, работно време и предмета на осъществяваната в обекта дейност се свързват с констатацията на органите по приходите, че с поведението си жалбоподателят накърнява обществения интерес и фискалната политика на Държавата. Приложената ПАМ е в пряко нарушение на принципа за съразмерност установен в чл. 6, ал.2 АПК съгласно която административния акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за постигане целта на закона, за която актът се издава. Поддържа се, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена месец и 10 дни след констатиране на нарушението и е връчена повече от месец след издаването й. Оспорват се констатациите на органа по приходите затова че с допуснатото нарушение е осуетена възможността и сериозно затруднено проследяването на реализираните обороти и отчетността при извършваните от лица продажби.

В открито съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя – юрк. Димитрова поддържа жалбата и иска наложената принудителна мярка да бъде отменена.

Началник Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив към Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез юрк. Д. А. е на становище, че жалбата е неоснователна.

Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи, формирани в оспорената заповед. Сочи се, че констатираното нарушение е мотивирано, обосновано и подкрепено с доказателства, което е достатъчно основание за налагане на принудителна административна мярка „запечатване на обект“. Според ответния административен орган при констатиране на нарушение, за което е предвидено налагането на ПАМ, какъвто е настоящият случай, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност за преценка дали да наложи ПАМ или не. Издаването на съответен документ за всяка една извършена продажба, заплатена в брой, е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи или управляващи търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните предпоставки. Неотчитането на приходите препятства контролната дейност на приходната администрация и не позволява да се установи фактически реализирания оборот от проверявания търговец. Счита се, че Заповедта съдържа достатъчно конкретни и индивидуални мотиви, като административният орган е изложил подробни такива, както относно необходимостта от налагането на принудителната мярка, така и във връзка с продължителността на срока на приложението ѝ. Сочи се, че при определянето на срока е съобразен принципът на съразмерност, според който административният орган упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Целта му е възстановяване на законно регламентирания ред за регистриране на всяка извършвана продажба и промяна на начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е осигуряване възможността за осъществяване на контрол от компетентните органи за правилно отразяване на оборота, а индиректният - недопускане на вреда за фиска.

Представителят на Окръжна прокуратура – прокурор К. П. в открито съдебно заседание счита жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на издадения административен акт.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и след като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Жалбата е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Обжалваната принудителната административна мярка е наложена след извършена проверка на 23.03.2024г. в 3:30 часа в търговски обект бар-клуб „Бушидо“ с адрес: [населено място], [улица], стопанисван от жалбоподателя, в хода на която е констатирано неиздаване на фискален бон от монтираните, въведени в експлоатация, регистрирани и работещи 5 бр. фискални устройства: ФУ на вход „ELTRADE B1KL " с ФУ № ED339024 и ФП № 44339024; ФУ в залата: „ELTRADE B1KL " с ФУ ED339044 и ФП № 44339044; ФУ № ED 339038 и ФП № 44339038; ФУ № ED 338984 и ФП № 44338984 и ФУ № ED 339029 и ФП № 44339029, нито е била издадена бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. за направена контролна покупка на на една минерална вода и питиета "Ред бул" 2 бр., безалкохолно кен 2 бр. Бифийтър - 4 бр., всичко на обща стойност 45.00 лева, които са били платени в брой на лицето М. Д. на длъжност - сервитьор от Г. Ф. – проверяващ като са били предоставени само сервитьорски сметки от нефискален принтер.

Извършеното нарушение е доказано и от КЛЕН, отпечатани от монтираните и въведени в експлоатация в обекта фискални устройства за датата на проверката от която е било установено, че продажба за тази сума и в този час не е регистрирана и отчетена чрез ФУ. В обекта не се използва СУПТО. Прието е че извършеното нарушение води до неотразяване на приходи. За установените факти и обстоятелства е съставен проткол за извършена проверка сер. АА № 0153981/23.03.2024г. на основание чл. 110, ал.4 вр. с чл. 50, ал.1 ДОПК съставен от Г. Ф. на длъжност инспектор по приходите в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Прието е от административния орган, че жалбоподателят не е издал документ за продажба по чл. 118 ЗДДС с което е нарушен чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл. 186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка. За нарушението е издадено НП № 767453-F761582/29.04.2024г. с което е наложена административна санкция в размер на 1 200 лева връчено на 13.05.2024г. без данни за обжалване на санкцията.

Относно срока на приложение на мярката са изложени подробни мотиви. Според административния орган, издаването на съответен документ за всяка една извършена продажба, заплатена в брой, е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи или управляващи търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните предпоставки. Неотчитането на приходите препятства контролната дейност на приходната администрация и не позволява да се установи фактически реализираният оборот от проверявания търговец. С оглед неиздаването на съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС и местоположението на търговския обект – разположен на комуникативно място, във втория по големина град в Р.България – Пловдив, с висока посещаемост, характер на дейността и капацитета на обекта – нощен бар-клуб с около 500 места на закрито, предлагане на разнообразни алкохолни и безалкохолни напитки и богата музикална програма, работно време от 23 часа до 6 часа е прието, че проверяваното лице разполага с всички необходими предпоставки за развитие на активна търговска дейност и реализиране на значителни обороти, които благоприятстват и предразполагат разрастването на причиняваните вреди на фиска предвид установеното не издаване на ФКБ в обекта. Формиран е извод, че тежестта на приложена ПАМ „запечатване на търговски обект“ е съобразена с тежестта на наложената имуществена санкция с НП от 29.04.2024г. Посочено още е, че срока на наложената принудителна мярка е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.

Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, а индиректният - недопускане на вреда за фиска. Заповедта е била обжалвана по административен ред и потвърдена с Решение № ГДФК- 8 от 07.06.2024, постановено от Т. К., на длъжност Директор на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „ Фискален контрол“ към Централно управление на Национална агенция за приходите. По преписката е приложена Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, с която е определено началниците на отдели „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл. 186 от ЗДДС.

При така установената фактология съдът намира от правна страна следното.

Според чл. 3, ал. 1, изречение първо от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.

Аналогично е и изискването на закона, като според чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС.

В случая, няма спор между страните за това, че дружеството в качеството му на задължено лице по смисъла на чл.3 от Наредба Н-18 от 04.03.2006г., не е издало фискална касова бележка при осъществената от контролните органи покупка на 23.03.2024г.

Според чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Очевидно, въпросните мерки са една от проявните форми на властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило за поведение, било като изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като преустановят, деянията предприети в нарушение на същото или пък изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното деяние или респективно имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни последици от такова деяние. Явно е също така, че тези мерки, по правното си естество не съставляват административни наказания, макар и да са форма на административна принуда. Целта в случая е в периода от време през който действа мярката, дейността на правния субект да бъде организирана по ред и начин, който да е съответен на установения за това нормативен ред. Несъмнено в случая, това е целта, която административния орган преследва с налагането на процесната административна принуда. В тази насока каза се, в процесната заповед са изложени нарочни мотиви относно продължителността на срока през който следва да бъде прилагана принудата.

Следва също така да се посочи, че независимо от предвидената в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС възможност, действието на принудителната административна мярка да се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административно наказаното лице, след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло, налагането и прилагането на административната принуда не са обусловени от факта на издаване или неиздаване на наказателно постановление за извършеното административно нарушение.

Относно срока на наложената ПАМ, административният орган е изложил подробни мотиви относно необходимостта от налагането на ПАМ и продължителността на срока на приложената ПАМ - 7 дни, който е близо до минималния размер на предвидения в закона срок и по-къс от средния размер на предвидения в закона срок от тридесет дни. Административният орган се е позовал на конкретни факти и обстоятелства, констатирани в проверявания обект и е съобразил особеностите на констатираното нарушение в изрично изложените мотиви. Взети са под внимание тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото - неиздаването на фискален бон води до неотчитане на приходи, както и характеристиките на конкретния обект: обектът се намира в комуникативно място във втория по големина град в България [населено място], и е с висока посещаемост; характера на дейност и капацитета на обекта - нощен бар-клуб с около 500 места на закрито; предлагането на разнообразни алкохолни и безалкохолни напитки и богата музикална.

При издаването на ЗНПАМ е съобразен принципът на съразмерност, заложен от чл. 6 от АПК, според който административният орган упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Административният орган е изложил подробни аргументи, обосноваващи срока на наложената ПАМ, който в конкретния случай, е разумен, под средния, предвиден в законовата норма. Продължителността й е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на търговеца и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане. Още повече, че имущественият интерес на жалбоподателя не може да се противопостави по значимост на държавния и обществен интерес и няма представени доказателства, които да обосновават накърнени конкретни права на търговеца. Налагането с НП на санкция към минимално предвидения в закона размер от 1000 лв. - 1200лв. и принудителна административна мярка /ПАМ/ от 7 дни - малко над минимално предвидения в закона размер, не би могло да се третира като нарушение на принципа на съразмерност, тъй като съвкупната преценка на тежестта на двете наложени мерки съответства на тежестта на разглежданото нарушение, описано в НН и ЗНПАМ. В Решение на СЕС от 4 май 2023г. по дело С - 97/2021 г. СЕС се изисква налагането на наказание и ПАМ да са координирани и в случая това е постигнато. И санкцията, и принудителната мярка се налагат от един и същи орган, който съобразява тежестта на нарушението и налага съответни ПАМ и имуществена санкция като в случая административният орган е съобразил издаването на НП и това обстоятелство е изрично посочено в ЗНПАМ. По делото няма данни затова дали имуществената санкция е заплатена или НП е било обжалвано по съдебен ред поради което и не може да се приеме, че е налице допълнителна за жалбоподателя тежест от кумулирането на ПАМ и имуществената санкция , респ. не може да се направи извод, че тежестта на имуществената санкция не съответства на тежестта на разглежданото нарушение и противостои на приложената ПАМ.

Относно твърдението за липса на вреди за бюджета предвид стойността на контролната покупка от 45 лева и ДДС 9 лв. правилно и законосъобразно е преценено от административния орган, че нито Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, нито ЗДДС постановяват някакъв минимум на стойността на неотчетената продажба, за да е налице нарушение, а освен това стойността на покупката е обичайна за търговския обект. Съгласно Решение № 8536/25.06.2018г. по адм. дело № 2015/2018г. на ВАС и Решение № 8150/15.06.2018г. по адм.дело № 14126/2017г. на ВАС и Решение № 8208/18.06.2018г. по адм. дело № 418/2018г. на ВАС размерът на вредата за бюджета не обуславя факта затова че е извършено нарушение. Обстоятелството, че е налице съответствие за наличностите по данни от ФУ и фактическата наличност на парични средства в касата съгласно протокола за извършена проверка до момента на проверката също не ползва жалбоподателя доколкото до този момент лицето е изпълнявало стриктно задължението си да издава касова бележка за извършените продажби

Следователно, оспорения административен акт е издаден от снабдения с правомощията за това административен орган, във формата изисквана от закона.

При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, а материалните правила са точно приложени. Спазена е типичната цел, която закона преследва с постановяването на актове от категорията на процесния такъв. Съобразен е принципът на чл. 6 АПК налице е съответствие и пропорционалност между засегнатите интереси на търговеца и охрана на обществените отношения, които касая правилното отчитане на постъпленията в бюджета.

С оглед констатираната неоснователност на жалбата, на ответника ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за осъществена юрисконсулска защита, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лева.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването на „Фалкон Глобал България“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] с управител Л. А. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК 268-0153981/29.04.2024г. издадена от М. Р. – началник отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП – Пловдив с която е постановено запечатване на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС -бар клуб „Бушидо“, находящ се в [населено място], [улица] за срок от 7 дни, потвърдена с Решение № 8 от 07.06.2024г. на Директор на дирекция „Оперативни дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП

ОСЪЖДА „Фалкон Глобал България“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] с управител Л. А. да заплати на Национална агенция за приходите, [населено място] сумата от 100 лева, които представляват разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му.