РЕШЕНИЕ
№
55
гр. Хасково 06.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд, въззивен
състав, в публично съдебно заседание проведено на дванадесети юни, две хиляди и
двадесета година, в състав :
Председател: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
Членове: 1.АННА ПЕТКОВА
2.МИЛУШ
ЦВЕТАНОВ
прокурор: Цвета Пазаитова,
секретар: Галя Кирилова,
като разгледа докладваното от мл. съдия Цветанов ВНОХД № 24
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на глава ХХІ от
НПК.
С присъда № 101 от
19.12.2018 г. по НОХД № 928/2018 г., РС- Хасково е признал подсъдимата Г.Б.Д.
за невиновна за това в периода от месец февруари до месец септември 2014г.
включително, в с.К., обл. Х. и в гр. Х., при условията на продължавано престъпление, с цел да
набави за себе си имотна облага да е възбудила и поддържала заблуждение у Ю.Х.Т.
***, относно основанието да получи от него парична сума в размер 12250лв. и 260
евро /равняващи се на 508,51лв. по курса на БНБ към момента на извършване на
деянието/, а именно – за извършването на правна услуга от адв. З. Н. Ш. от гр.К., както и за лечението
на адвоката в Р. Т. и И., и с това да е причинила на Ю.Х.Т. имотна вреда общо
в размер на 12758,51лв. – престъпление по чл. 209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1
от НК, поради което на основание чл. 304 от НПК подсъдимата е оправдана по
повдигнатото обвинение.
Срещу съдебния акт в
законоустановения срок е постъпил протест от страна на Районна прокуратура -
Хасково, с който се иска отмяна на присъдата като неправилна и необоснована.
Изтъкват се доводи за незадълбочено обсъждане и анализ на събраните
доказателства и неправилната им оценка от страна на първоинстанционния съд, с
оглед което се иска отмяна на оправдателната присъда и постановяване на
осъдителна.
Представителят на ОП – Хасково поддържа
протеста.
Защитникът на подсъдимата оспорва протеста
като неоснователен. На база сочена противоречивост и непоследователност в
показанията на свидетелите, подкрепящи обвинителната теза, твърди тяхната
ненадеждност – включително в контекста на налични по делото оборващи ги писмени
доказателства. Счита за недоказани самите инкриминирани деяния, както и периода
на извършване, за който те се твърдят в обвинението. Алтернативно поддържа теза
за различни от представените от Прокуратурата възможни основания за
инкриминираните предавания на пари от пострадалия на подсъдимата.
Подсъдимата иска да бъде
оправдана, тъй като се счита за невиновна.
Хасковският окръжен съд, след като обсъди доводите в
протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за потвърждаването й.
Релевантната за
повдигнатото обвинение фактическата обстановка, която се приема за установена
от настоящия състав в краткост е
следната:
От лятото на 2013г. Ю.Т. и ****** му Ф.Т. ***. Ю.Т. разполагал с разписка за дължими му
от Д. М. от с. Ж. Б. 2000лв., които бил дал в заем на последния. През
октомври 2013г. Т. упълномощил адв. Д.Ч. да води дело срещу длъжника М. – за връщане на посочената сума. През август 2014г.,
недоволен от услугите на адв. Ч., Ю.Т. се отказал от него.
Т. споделил за този заем на своя съседка
от селото – Г.Д.. Същата препоръчала З. Ш. като надежден ******, който да заведе дело за връщане на парите, и предложила съдействие за
ангажирането му. Ю.Т. се съгласил и през 2014г. й предоставил екземпляр от
разписката.
В същия период Д. работела в гр.К., като за стопанска работа в двора си разчитала
основно на Д. Д. С. Когато него го нямало тя инцидентно викала
и други хора и за целта оставяла ключ от имота – на Ю.Т., който да им отваря
или сам да върши дребни задачи по двора. След смъртта на Д. С. през февруари 2015г., Д.
ангажирала трайно за стопанската работа Ю.Т., който започнал да ходи в имота й
ежедневно.
В
периода февруари-март 2015г. Д. посетила дома на семейство Т. и им обяснила, че
адв. Ш. е спечелил делото и дължимите от М. 2000лв. са преведени по банковата сметка на Ю.Т., за
което той дължи на адвоката хонорар в размер 750лв. В уверение на това тя
показала на съпрузите Т. лист, на който били изписани суми, сред които
заемната, лихви и искания хонорар за адвоката. Ю.Т. предал на Д. исканите
750лв. в присъствието на съпругата си Ф.. Няколко дни след това Д. отново
поискала пари от семейство Т., които представила като заем за разболелия се
адв. Ш., необходим за лечението му в чужбина. Така убедени от
Д., Ю.Т. и ******* му – Ф. й предали за помощ на адвоката
сумата от 6000лв., която държали в брой в дома си.
През месец юни същата 2015г. година Д.
отново убедила семейство Т. й дадат още пари като помощ за лечението на адв. Ш.
Тогава тя и Ю.Т. ***, където Т. теглил пари от сметката си в ******** банка и й ги предал пред банковия клон.
Дни след това Д. пак поискала от Ю.Т. да помогне с още пари на адв. Ш. и той й предал в дома си сумите от 500лв. и 260 евро.
В следващите летни месеци на 2015г., Д. за
пръв път, реално посетила кантората на адв. Ш. за консултация относно невърнатия на Т. заем от 2000лв. и представила на
адвоката екземпляр от разписката. Освен това тя и Ю.Т. посещавали заедно адв. Д.Д.
за консултация относно събирането на други дължими на Т. пари по договори,
свързани със субсидии за тютюн. Т. я завел и й посочил длъжника си Д. М., когото Д. в последствие убеждавала да започне да
връща начасти заема от 2000лв. Двамата посещавали и непознати за Т. хора, пред
които Ю.Т. опитал да съдейства на Д. тя да получи пари от тях.
През есента на 2015г., докато чистел на
зайците в двора й, Т. разкрил на Д. подозренията си, че го е измамила относно
предадените за адв. Ш. суми. Тогава тя го целунала и стиснала за гушата. След тази случка Ю.Т.
прекратил контактите си с нея и започнал да праща само ***** си Ф.Т. – да иска обратно дадените пари. Същата есен Д. отново посетила
кантората на адв. Ш. и си поискала обратно
от него екземпляра от разписката за заема от 2000лв., като обяснила отказа от
намеренията да ангажират адвоката с това, че Ю.Т. бил заминал на лечение.
През пролетта на 2016г. Ю.Т. посетил
кантората на адв. Ш., където за пръв път се
срещнал и с адв. З. Ш. Убедил се лично от
него, че адвокатът не е водил дело за дълга от 2000лв. и не е бил болен или
лекуван в чужбина, нито е получавал пари от Д. за това.
На 12.03.2016г. подал жалба в РП -
Хасково, че е измамен от Д..
Така обобщената фактическа обстановка се
установява от следните доказателства и доказателствени средства: показанията на
пострадалия Ю.Т. и на свидетелите Ф.Т., З. Ш., Д. М., Д.Ч., Е. А., Д. Х., С.Г., Д.Р. и М.К.,
както и заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза
относно правените от пострадалия банкови операции.
На приоритетен анализ сред тях подлежат
първичните доказателства, сред които - показанията на съпрузите Т..
Относно самото предаване на сумата от
750лв. на подсъдимата и основанията за това - показанията на Ю. и Ф.Т. са стабилни и едносмислени.
Всеки от двамата логично и убедително описва, че повод за контактите им с Д. е
бил именно търсено съдействие за събиране на невърнат от Д. М. заем от 2000лв. на Ю.Т.. Наличието на този заем се
потвърждава както от описаната от съпрузите разписка, така и от показанията на
самия М. – признаващ съществуването на дълга. Твърденията на Ю.
и Ф.Т. за предложеното им от подсъдимата съдействие за ангажиране на
препоръчания от нея адв. Ш. изцяло кореспондират с
показанията на адвоката, според който Д. действително го познавала като
състудент на ***** й и го посещавала в кантората му, но само за
консултация относно завеждането на дело за събиране на невърнатия на Ю.Т. заем
от 2000лв; а пострадалият бил заблуден от Д., че такова дело действително е заведено
и спечелено от адв. Ш., заради което й предал
поисканите 750лв. – за заплащане на адвоката. Според показания на всеки от
съпрузите Т. – за осъществяване на описаното от тях заблуждение Д. им показала
лист хартия, на който били изписани сумите във връзка с уж спечелено от адв. Ш. дело, сред които била и тази за адвокатския хонорар. За
настоящия състав детайлното и безпротиворечиво описание в разпитите на Ю. и Ф.Т.
на този лист и съдържанието му - е поредна убедителна индиция за правдивост на
изложеното от двамата относно факта на самото предаване на сумата от 750лв. на
подсъдимата, поради което показанията им в тази част се кредитират от съда.
Относно основанието за предаването на останалите
три инкриминирани суми от пострадалия на подсъдимата, показанията на съпрузите Т.,
макар и разкриващи наивност, също са смислени и логични. И Ю. и Ф.Т. идентично
описват представената им от Г.Д. версия – за сериозни здравословни проблеми на
адв. Ш., който се нуждаел от средства за лечение първо в И., а след това –
в И. Конкретиката и липсата на противоречия при посочването на градовете от
свидетелите е признак за правдивост на изложеното от тях. Освен това, според
показанията им - Д. ги убеждавала да дадат пари за лечението на адвоката, който
имал къща в К. и след продажбата й щял да им ги върне. Въпросният
детайл относно действителната продажбата на семейна къща на адв. Ш. в К. категорично се потвърждава и от неговите показания. Обстоятелството, че
този детайл е известен на семейство Т., въпреки че към онзи момент не познавали
адвоката, сочи към извод за достоверност на заявеното от всеки от възрастните
съпрузи – да са разбрали това именно от подсъдимата Д. по повод коментирано
връщане на сумите, които й давали за мнимото лечение на Ш. В този смисъл съдът
кредитира и показанията им за начина, по който са въведени в заблуждение от
подсъдимата относно основанието за предаване на сумите.
Докато в показанията си Ю. и Ф.Т. са постоянни и
категорични относно това, че пострадалият е дал парите на подсъдимата, броят и
размерът на всяка от отделните суми и основанията за предаването им, не така стоят нещата
относно периода и хронологията на предаване на сумите.
Въпреки констатираните от настоящия състав
колебания в изложеното от пострадалия и ****** му, настоящия състав приема, че първа от всички инкриминирани суми е
предадена на подсъдимата именно тази от 750лв.- за адвокатски хонорар. Това се
установява логически от заявеното от Ю.Т. - че следващите суми (за лечение на
адв. Ш.) е давал на подсъдимата, тъй като се чувствал задължен
на иначе непознатия адвокат, защото вярвал, че последният е спечелил делото за
невърнатия заем.
В същото време – темпоралната несигурност
в показанията на всеки от съпрузите Т. разколебава достоверността на изложеното
от тях, че периодът на предаване на сумите е именно възприетият и в
обвинителния акт - 2014г.
В отговор на противоречията в показанията
му относно последователността на предаване на сумите пострадалият посочи пред
настоящия състав, че гореобосновано приетото като първо по ред предаване на Д.
на сумата от 750лв. за адвокатски хонорар е станало „2014г., може би 2015г.“
Същевременно, макар Ю.Т. да поддържа, че е
работил в двора на подсъдимата „през 2014г.“ и че не е стъпвал там откакто една
вечер, докато чистел на зайците й, Д. го целунала и стискала за гушата - в
разпита си от 09.04.2019г., след прочитане на показанията му от досъдебна фаза
пострадалият заявява, че е вярно, че след като Г. го целунала и стиснала за
гушата – от „есента на 2015г.“ не е влизал в нейния двор (л.54 от ВНОХД
105/2019г.). Подобно противоречие се установява и при анализа на показанията му
от дата 01.12.2016г. дадени пред разследващ полицай, където Ю.Т. заявява, че не
е стъпвал в двора на подсъдимата, откакто го е стиснала за гушата през есента
на 2014г., но веднага след това разказва как през лятото на 2015г., докато с Г.
били „в двора“ й, на маса, тя му споделила за проблемите си с ****** си.
При положените от съда усилия за изясняване на посочените
несъответствия - отричането от страна на пострадалия на същите, равнозначно на
липса на изразено от него категорично становище кои от всичките си твърдения
поддържа, за настоящия състав налага извод за ненадеждност на съответните части
от показанията му касаещи инкриминирания период.
Също в темпорално отношение е констатираната от съда
несигурност в показанията на Ф.Т.. В депозираните такива пред настоящия
въззивен състав свидетелката твърди, че първо със съпруга й са дали на
подсъдимата сумата от 6000лв., после 5000лв., а след това 500лв. и 260 евро,
като за сумата от 750лв. не може да си спомни кога точно са дали.
Въпреки че във всичките си разпити по делото
свидетелката поддържа инкриминираните давания на пари на Д. да са се случвали
през 2014г., в първия й разпит, в досъдебна фаза, тя е посочила, че по повод
невърнатия заем от 2000лв. Ю.Т. е дал отначало само разписката за тази сума на
подсъдимата, за да ангажира тя адвокат Ш. за дело. От тези показанията на Ф.Т. се
разбира, че докато с **** й са чакали и той е проверявал сметката си за
резултата от това дело, е минала „една година“ преди Д. да им занесе лист
хартия, според който дължали на адв. Ш. 750лв. – хонорар. Размерът на твърдения от
свидетелката период на чакане сочи към извод, че предаването на тази първа по
ред сума се е случило през 2015г.
За настоящия състав всички изложени разминавания,
обяснени от свидетелите Т. с напредналата им възраст и лоша памет, са явна
индиция за възможно объркване от страна на семейството по отношение годината на
предаване на инкриминираните суми. В унисон с наказателноправните принципи на
доказване тази индиция подлежи на проверка посредством събраните косвени
доказателства.
Доколкото съдържат единствено обективни данни, сред
косвените доказателства най-съществени и надеждни с оглед разкриване на
обективната истина са банковите документи, удостоверяващи извършените от
пострадалия тегления на сумите, от които твърди че е давал на подсъдимата.
Именно на тези документи е основано заключението на възложената от настоящия
състав съдебно-техническа експертиза, което настоящият състав кредитира като
изчерпателно и компетентно изготвено. Съгласно него през 2014г. от сметката на Ю.Т.
е направено само едно теглене – на 2775,60лв. от клон на банката в гр. К., след което в банкова
сметка ***. Тези обективни данни изцяло оборват възприетите в обвинението
показания на пострадалия – че през 2014г. е изтеглил наведнъж в гр. Х. и предал на подсъдимата сумата в размер
5000лв. Детайлното описание на обстановката и мястото където пострадалият
разказва да се е случило това, и представените дори подробности - относно
изразено от подсъдимата възмущение, че Ю.Т. се бил забавил много в банката при
тегленето на парите, мотивират съда да приеме за достоверни показанията на
пострадалия – че такова теглене и предаване на пари действително се е състояло пред
банковия клон в гр. Х., макар и не в размер на твърдяната сума и не през
сочената година.
Същевременно – в приобщените му чрез прочитане
показания, дадени в съдебно заседание 09.04.2019г. по ВНОХД 105/2019г., както и
в тези, депозирани пред настоящия състав, пострадалият е направил особено
съществено отбелязване - че след като е изтеглил 5000лв., които твърди, че е
дал на подсъдимата пред банката - по сметката му са останали малко над 100 лв.
(„около 103лв.-110лв.“; „112лв.“). При съпоставката на това обстоятелство с
данните от експертното изследване се установява, че през месеците май и юни
2015г. пострадалият е направил 3 тегления
от сметката си, на обща стойност 4800лв, като след последното, към дата
19.06.2015г. единствените пари, които Т. е имал в банката са 107 лв., и в нито
един по-ранен момент не е имал наличност по своя банкова сметка, ***. За съда
последно констатираното съответствие е достатъчно убедителен аргумент да се
приеме, че каквато и да е била изтеглената от Ю.Т. и предадена на подсъдимата
сума, то случилото се е станало именно през 2015г.
В контекста на изложения доказателствен анализ и
предвид категоричните показания и на Ю. и на Ф.Т. – че предаванията на всички
суми са се осъществили в рамките на една календарна година – следва, че всички
инкриминирани в обвинението деяния са били довършени не през 2014г., а през
2015г.
С оглед пълнота следва да се посочи, че горният извод
се подкрепя и от другите косвени доказателства.
От пълномощно в приобщеното към кориците на наказателното
дело ч.гр.д. №45/2014г. на РС – Хасково се установява, че Ю.Т. е бил
упълномощил адв. Д.Ч. да води дело относно невърнатия дълг от 2000лв. – още от
дата 14.10.2013г. Според изложеното в показанията на разпитания като свидетел Ч.
– Ю.Т. се е отказал от адвокатските му услуги след месец август 2014г.
Посоченото съответства на показанията на пострадалия - че разчитал в
продължение на 7-8 месеца Ч. да заведе дела. От изложеното следва, че за
времето от поне 7-8 месеца от упълномощаване на адв. Ч. - Ю.Т. е разчитал на
него относно съдебното заставяне на Д. М. да върне заема от 2000лв. Предвид това съдът
намира за житейски нелогично в същия период (първата половина на 2014г.) Ю.Т.
да е търсил чрез подсъдимата и друг адвокат за същата работа, за когото да е
даден на Д. хонорарът от 750 лв. Пред настоящия състав пострадалият също
конкретизира, че „след“ адв. Ч. хванал за адвокат Ш. Същевременно според
показанията на З. Ш., същият бил потърсен от подсъдимата за
консултация по повод завеждане на дело относно невърнатия на Ю.Т. заем от
2000лв. през лятото на 2015г. От изложеното следва значително по-висока степен
на логическа правдоподобност началото на свързаните с предаване на пари
отношения между пострадалия и подсъдимата да е положено именно през 2015г.
В показанията си и Ю.Т. и Ф.Т. заявяват, че им е било
известно, че през времето, през което пострадалият работил в двора на къщата и
в с. К., Д. е работила като
„готвач или нещо подобно“ „в заведение“ гр. Х. При съпоставка на твърдяното от
двамата Т., с приложените по делото копия от трудов договор и трудова книжка на
подсъдимата се установява, че подсъдимата е била на работа като ***** в ******** „*** ***“ в гр.Х . за времето от 25.06.2015г. до 10.10.2016г.
Това съответствие също сочи на значителна вероятност за объркване на съпрузите Т.
относно годината на инкриминираните събития. В същата насока е и изложеното от
свидетелката Е. А. – че до края на 2014г.
подсъдимата работила в ****** в К. Тезата за умишлено заблуждаване от
страна на подсъдимата на съпрузите Т. относно работата й през инкриминирания
период е несъстоятелна, доколкото към 2014г. е твърде малко вероятно Д. да е
знаела какво ще работи година по-късно.
Сред косвените доказателства по делото са и
свидетелските показания на Д.Р., С.Г. и М.К.. Показанията им касаят обстоятелства
във връзка с обстоятелството кой е обработвал двора в имота на Д. *** през
инкриминирания период – 2014г. Релевантността им по делото се изразява в това,
че са способ за проверка на твърдяното от съпрузите Т. - пострадалият да е
обработвал имота в същата (2014г.) година, в която сочи и че е давал пари на
подсъдимата. В този смисъл в изложеното от свидетелите се съдържат контролни
факти относно контролни факти.
Твърденията на С.Г. са, че в периода от март до есента
на 2014г. той е вършел селскостопанската работа в имота, подпомаган само от **** си Д. С., като не е виждал там и не познава
пострадалия Т.. Показанията му се подкрепят от тези на Е. А., според която през
януари 2014г. била ангажирана от подсъдимата да изчисти къщата й в с. К., защото там щял да се
нанася С.Г., като следващия път, когато ходила в имота – през февруари или март
2014г., заварила Г. - вече настанил се в жилището.
На тях противоречат показанията на свидетелите Д.Р. и М.К..
Според изложеното от М.К. – той е бил викан от подсъдимата да работи в имота й
3-4 пъти, като първия път било през март или април 2014г., когато с Д. С. зидали порутена
ограда, а следващите пъти – през лятото, двора му отварял Ю.Т. и тогава правел
поилки за зайците в имота и обработвал земята с фреза. Свидетелят е
категоричен, че описаните му посещения в имота са се осъществили през 2014г.,
като свързва годината с раждането на детето му (31.01.2014г.) и факта, че е бил
безработен, поради което даваната му от Д. работа и възнаграждение тогава са
били особено важни за него. Правдоподобността на твърденията му относно
годината се потвърждава и от соченото обстоятелство, че там е работил с Д. С. през март или април,
което би било невъзможно да е станало 2015г., поради смъртта на Д. през февруари
2015г.
Предвид изложеното – за настоящия състав показанията
на К. са убедителни и достоверни. Свидетелят твърди, че при никое от
посещенията си не е виждал в имота С.Г.. Освен, че и пострадалият Т. отрича да
е виждал Г. в имота на пострадалата в периода 2014-2015г., непосредственият
съсед на имота – Д.Р. заявява, че не е забелязвал гост да живее в къщата на Д.
и че е виждал Г. едва един-два пъти, само да помага на брат си Д., в двора на
подсъдимата. В контекста на непротиворечивите показания на тези трима души за
съда възниква основателно съмнение в твърденията на С.Г., че е обитавал и
обработвал трайно имота на Д. ***. Това съмнение в достоверността на
показанията му се засилва още повече от факта, че той отрича в имота да е имало
зайци през 2014г., а К. конкретно е обвързал едно от посещенията си с правенето
на поилки за зайците там. В тази връзка следва да се посочи, че действително в
кориците на делото е приложена справка от Министерство на земеделието и храните
за направена от Д. регистрирация на зайци
през юни 2015г., но това не означава, че такива животни не са отглеждани
там и през 2014г., а кредитираните поради тяхната детайлност показания на К. са
именно в тази насока.
Превдид изложеното настоящият състав не дава вяра на
показанията на С.Г., че през лятото на 2014г. той е обитавал и обработвал имота
на Д.. Съдът намира за ненадеждни в съответната им част и подкрепящите тази
(явно ползваща подсъдимата) неубедителна теза показания на Е. А., особено в контекста
на декларираното от нея над 20-годишно семейно приятелство с Г.Д..
Изводът на състава, че С.Г. не е живеел в имота на
подсъдимата през лятото на 2014г. обаче, не означава, че в същия период там
редовно е работил Ю.Т.. Напротив – в показанията си свидетелят Д.Р. е
категоричен, че пострадалият е работил в двора в период след Д. (Д. С.). А установената от
удостоверението за роднински връзки на Г. смърт на Д. С. на **.**.****г. ориентира съда към извод, че Ю.Т. е вършел
редовно селскостопанска работа в имота на подсъдимата след тази дата.
Внимателният анализ на показанията на свидетеля К., че Ю.Т. му е отварял имота 2-3
пъти през 2014г., показва, че когато Д. е ангажирала К. – тя му е поръчвала „да
намери“ Ю.Т., който да му отвори, а не да иде направо в имота й, където да го
завари. В този смисъл - от показанията на Ф.Т. се разбира, че всяка сутрин,
преди да тръгне на работа, Д. е оставяла ключ от дворната си врата на скрито
място край нея, за което Т. е знаел. При тези данни за съда се създава
представа, че през 2014г. пострадалият е посещавал имота на подсъдимата
по-скоро инцидентно – като съседска услужливост, а едва след смъртта на Д. С. е бил ангажиран да
работи редовно там.
В разпитите си и Д.Д. и Д. М. разказват, че са виждали заедно подсъдимата и
пострадалия именно през 2015г. Според Д.Д. това станало през лятото на 2015г.,
когато искали да го ангажират за адвокат по дело за неизплатени на пострадалия
селскостопански субсидии. В показанията си Д. М. също разказва, че Ю.Т. дошъл в с. Ж. Б. с подсъдимата през 2015г., като тя го посетила и
подканила да връща на части заетите 2000лв.
Обстоятелството, че всички изброени събития, изложени
от двамата са се случвали именно през 2015г. следва да бъде съпоставено с
показанията на Ю.Т. и в друг аспект. В разпитите си пострадалият неколкократно
споделя съмнения, че след като е предал парите на подсъдимата – тя опитвала да
го вкара в „капан“. В този смисъл е разказаното от него, че Д. го е канила да
преспи в дома й, че е държала да остане на почерпка с нея и нейна гостенка, че при
едно от пътуванията на двамата му е посочила дърво, на което ще го обеси. Пострадалият
твърди, че той сам подозирал, че е измамен, и когато за пръв път казал това на Д.,
в двора при зайчарниците й – тя го стиснала за гушата и целунала. От показанията му става ясно, че именно тази
случка го е притеснила до степен не само повече да не стъпва в имота й, а и да
избягва контакти с Д., пращайки вече само ********* си Ф.Т. да иска обратно дадените пари. В този
контекст на не просто напълно изгубено доверие, а индиции за страх на Ю.Т. от Д.,
за настоящия състав е неубедително твърдяното - горепосочените посещения през
2015г., целящи ангажиране на адв. Д.Д. - отново за неуредени стари финансови
отношения на Ю.Т., и фактическото събиране на дълга от Д. М., да са се осъществявани
от пострадалия съвместно с разкрито подозираната
вече от него в измама Д., и то след описаната случка. От друга страна – през
призмата на гореобосновано приетото от съда объркване на пострадалия относно
годината на събитията, логично и правдоподобно е - тези посещения да са били
осъществени преди есента на 2015г., когато Ю.Т. е бил стиснат за гушата и
целунат от подсъдимата. На така приетото от съда кореспондира и поведението на Д.,
която в същия период е посетила повторно адв. Ш., за да си поиска обратно от него дадения му
екземпляр от разписката.
На основата на така изяснената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Гореобосновано приетото от съда объркване на
пострадалия и съпругата му относно годината на инкриминираните деяния е
безкритично възприето и пренесено в обвинителния акт, съгласно който
продължаваното престъпление, вменявано във вина на подсъдимата, е било
извършено в периода от месец февруари до месец септември 2014г., а не 2015г. Въпреки коментираните явни признаци за това
объркване обвинението не е било своевременно изменено към процесуалния момент,
когато това е било възможно. Произнасянето на съда е ограничено в рамките на
описаните в обвинителния акт обстоятелства, включващи и инкриминирания период. При
установената по делото фактическа обстановка не се доказва по несъмнен начин
(чл.303, ал.2 НПК) инкриминираните деяния да са осъществени в периода, за който
е повдигнато обвинението, което обосновава и правилността на
първоинстанционната оправдателна присъда.
При тези мотиви и на основание чл. 334, ал.6 във вр. с
чл. 338 от НПК Хасковският окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 101 от
19.12.2018 г., постановена по НОХД № 928/2018 г. по описа на РС- Хасково.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.