Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 6
19.04.2021г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав, в публично съдебно заседание, на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: Галя Белева
Мл.с. Александър Муртев
при секретаря Таня
Михова, разгледа докладваното от младши съдия Александър Муртев в. гр. д. № 304 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по въззивна жалба от Община Приморско, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Приморско, 8290, област Бургас, ул.
„Трети март“ № 56, представлявана от Димитър Германов, чрез адвокат Пламен
Козаров., против Решение № 61/03.08.2017 г., постановено по гр. дело № 87/2014 г. по
описа на ЦРС, с което съдът е приел за установено по отношение на Община
Приморско, че „Градоустройство – Главпроект“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Слатина – 1113, ул. „Александър Жендов“
№6, представлявано от управителите Янко Петров и Борис Готов, чрез адвокат Стоичков,
е собственик на 1400 кв.м. идеални части от недвижим имот с административен
адрес: гр. Китен, п.***, представляващ ПИ с идентификатор 37023.501.63 по КК КР
на гр. Китен, целият имот с площ от 2859 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване – за къмпинг, мотел, стар
№ 312, квартал 55, парцел 1.8, при посочените граници на имота, като е оставил
без разглеждане искането на ищеца за отмяна на Акт за частна общинска
собственост № 215/01.06.2005 г. на Община Приморско, вписан под № 146, том V, рег.№1443, дело № 1144 от
08.06.2006 г. на Служба по вписванията гр. Царево.
Недоволство от така постановеното съдебно решение
изразява въззивникът, който счита постановеното решение за неправилно,
необосновано, незаконосъобразно, като решаващият съд е приложил превратно
материалния закон. Моли съда за отмяна на решението и отхвърляне на предявената
претенция. Излага подробни съображения.
В срока предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна, с който счита постановеното решение за
обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на
съдопроизводствените правила. Моли съда да го потвърди. Излага съображения.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и
следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Предявеният иск пред районния съд е с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК.
Производството е за втори път висящо пред настоящата
инстанция, след като с Решение № 9 от 26.02.2019г. по гр.д. № 1449/2018г. на ВКС, постаното от БОС
въззивно решение № III-130 от
20.12.2017г., постановено по в.гр.д. № 1583/2017г. е било отменено и върнато за ново разглеждане с
оглед отстраняване на допуснато нарушение на съдопроизводствените правила.
Постановеното от първоинстанционният съд решение е
валидно и допустимо.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Приложена е заповед № РД-СК-56/28.06.1991 г. на
Министъра на строителството, архитектурата и благоустройството, от която се
установява, че извършена реорганизация на фирма „Главпроект“ – София и на база
поделението на „НПИИ по градоустройство“ – София се образува като юридическо
лице нова фирма с държавно имущество в лицето на „Градоустройство – Главпроект“
– София съгласно цитираното в нея Приложение № 1.
От
представеното Приложение № 1 се установява, че на новообразуваната фирма са
предоставя държавно имущество в размер на 1065000 лева получено като
правоприемник на въпросното поделение „НПИИ по градоустройство“ – София.
Приложена е и заповед №РД-ЕД-120/04.09.1991 г. на и.д.
Министър на строителството, архитектурата и благоустройството, като с
цитираното Приложение № 1, изменено във връзка с чл.147 от ТЗ, в т.3 от
заповедта е записано, че новообразуваното еднолично дружество с ограничена
отговорност „Градоустройство – Главпроект“ ООД поема правата и задълженията на
фирма „Градоустройство – Главпроект“ – София.
Представено по делото е и Решение от 30.09.1991 г. на СГС
по фирмено дело № 15432/1991г., по силата на което дружеството е регистрирано
като юридическо лице – еднолично търговско дружество с ограничена отговорност и
с държавно имущество.
В последствие,
с решение на СГС от 10.08.1993 г. е вписано увеличение на капитала на
дружеството, като в баланса по счетоводна сметка № 201 е описано дворно място,
а по сметка 203 е описана творческа база Китен и 8 броя бунгала.
В последствие, с Акт за държавна собственост № 1130 от
15.06.1994 г. на кмета на Община Царево /издаден на основание чл.81 ал.3 от НДИ
и протокол №7/11.06.1993 г. на ЕСКИТЕ – Царево, протокол № 13/23.07.1993 г. на
ЕСКИТЕ – Царево, заповед №РД.14-281/1989 г. на Общински народен съвет – Мичурин
и акт образец 16 от 08.08.1989 г./ е актувана многофункционална масивна почивна
база на пет етажа за 500 лица, с разгърната застроена площ от 4584 кв.м. и
едноетажни бунгала с площ от 302 кв.м., построени през 1989 г. в с. Китен,
строително петно № 5, при посочените съседи на имота. В акта е посочено още, че
имотът е предоставен на организационно управление на ОФ Домостроителен комбинат
- София, ДФ Главпроект, АСИ Главпроект ООД, АС Консулт и Градоустройство –
Главпроект.
Видно от представения по делото разделителен протокол
№ 1 от 30.03.1995 г. подписан от всички посочени по-горе собственици,
„Градоустройство – Главпроект“ ЕООД е придобило правото на съсобственост при
стопанисване и управление върху северните бунгала с прилежаща територия от 1400
кв.м., представляваща част Творческата почивна база в с. Китен.
Със заповед № РД-02.14-287 от 05.06.1995 г. на
Министъра на териториалното развитие и строителството е извършено намаление на
капитала на „Градоустройство – Главпроект“ ЕООД, от който е извадена част от
многофункционална сграда квартал Китен, гр. Приморско – 3781,430 лв.; Творческа
база квартал Китен, гр. Приморско – 8 броя бунгала и процент от общите части
43223 лв. и обзавеждане 24758 лв., като е намален дела на дружеството чрез
намаляване дела на едноличния собственик с 2197041 лв., като е извадено правото
на собственост от част от многофункционална сграда квартал Китен, гр. Приморско
– 2169114 лв. Увеличен е капитала на „Градоустройство – Главпроект“ ЕООД гр.
София чрез увеличаване дела на едноличния собственик с 438324 лв., разпределени
в 438,324 дяла по 1000 лева всеки един, като част от увеличението представлява
Творческа база квартал Китен, гр. Приморско – бунгала – 21586 лв. и обзавеждане
– 9196 лв.
Кметът на Община Царево, на основание чл.81, ал.3 и 4
от НДИ, е съставил на 07.02.1996 г. АДС №1445. За издаване на акта за държавна
собственост е послужил протокол № 13/23.07.1993 г. на ЕСКИТЕ, както и протокол
№ 7/11.06.1993 г. на ЕСКИТЕ. Протокол № 7/11.06.1993 г. касае в т.3 проведено
заседание на експертния съвет за доказване законосъобразността и необходимата
територия на почивна база на Главпроект и Домостроене, заемаща площ от 11240
км.м. в с. Китен, със застроена площ от 1067 кв.м. Заеманата от базата площ се вмества
в нормативно определената територия, с построена законна постройка, за което са
представени съответните разрешителни и е заплатено и отстъпено право на строеж
върху разгърната площ на стойност 59208 лв. С протокол № 13/23.07.1993 г. е
приета корекция на територията на базата от ЕСКИТЕ, като е посочено, че заедно
с територията, която обхващат бунгалата, възлизат на 14494 кв.м. Приложен е
договор за продажба чрез конкурс на 80% от дяловете на “Градоустройство –
Главпроект” ЕООД от 23.08.2000 г., сключен между МРРБ и Консорциум Главпроект
2001 – Адактаинженеринг, включваща съдружници “Главпроект 2001” АД и “Адактаинженеринг”
ООД, като на последното са прехвърлени 8% от капитала на Градоустройство –
Главпроект ЕООД, а на “Главпроект 2001” АД – 72% от капитала, като промените са
вписани с постановеното решение № 7/28.01.2002 г. на СГС по ф. д. №15432/1991
г.
Във въззивната жалба Община Приморско е направила
искане за допускане на комплексна съдебно-графологична експертиза, с оглед
изясняване на обстоятелствата, дали представените писмени доказателства,
касаещи процесния недвижим имот, са издадени от лицата, посочени като техни
автори и дали има данни за пренасяне на подписи от един документ на друг.
В изпълнение на указания на върховната инстанция, въззивния
съд е допуснал извършването на съдебно-почеркова експертиза, която е имала за
задача да проведе изследване, дали подписите в документите обекти на
експертизата (13 на брой) са положени от лицата сочени за техни автори, дали
има следи върху документите от пренасяне на подписи от един документ върху
друг, евентуално техни сканиране, ксерографиране, принтиране, налагане с
тампонен печат, имитиране “на око” или различни други техники, дали има
поправки, дописвания, изтривания или други интервенции по самите документи. От
обстоятелствената част на заключението е видно, че за целите на изследването, в
качеството на сравнителен материал са използвани актове за държавна собственост
и други документи, подвързани в книгите, в които са подвързани оспорените актове
и документи. Обекти на експертизата са следните документи: Заповед № РД-СК-56/28.06.1991г.
на Министъра на строителството, архитектурата и благоустройството; Приложение №
1 към Заповед РД-СК-56/28.06.1991г. на Министъра на строителството, архитектурата
и благоустройството; Заповед № РД-ЕД-120/04.09.1991г. на и.д. Министър на
строителството, архитектурата и благоустройството; Разделителен протокол № 1/30.03.1995г.;
Заповед № РД-02-14-287/05.06.1995г. на Министъра на строителството, архитектурата
и благоустройството; Договор за продажба чрез конкурс на 80 на сто от дяловете
на капитала на “Градоустройство - Главпроект” ЕООД от 23.08.2000г.; Приложение
№ 1 към информационния меморандум за “Градоустройство - Главпроект” ЕООД; Писмо
с изх. № 70-00-584/05.08.2003г. на Министерството на регионалното развитие и
благоустройството; Встъпителен баланс към 31.03.1991г.; Комплексна оценка на
дълготрайните активи на “Градоустройство - Главпроект” ЕООД от 10.06.1993г.; АДС
№ 1130/15.06.1994г. на кмета на Община Царево; АДС № 1445/07.02.1996г. на кмета
на Община Царево; АДС № 1327/05.10.2000г. на Областния управител на Област с
административен център Бургас
Вещото лице е посочило, че в хода на изследването на
начина на получаване на изображенията на подписите върху документите и
конкретното определяне на вида на багрилното вещество и на приложеното пишещо
средство, с всеки подпис е било проведено изследване на щрихите при увеличения
20X-30X, изследвана е морфологията на повърхността, геометричните параметри на
щрихите, цвета и покриващата способност на багрилното вещество и абсорбционните
му свойства. Посочено е също така, че със всички документи – обекти на
експертизата е проведено техническо изследване за установяване на наличието на
подправки, изменение в съдържанието (заличаване по механичен или химичен начин,
дописване, преправки на буквени и/или цифрови значи, подписи).
При сравнителното изследване на цитираните по-горе
документи, не са били установени различия в признаците на почерка, поради което
вещото лице е направило извод, че указаните съвпадения са съществени, с висока
идентификационна стойност и при липсата на различия, образуват съвкупност,
достатъчна по обем и идентификационна стойност да обоснове категоричното
заключение, че в сравняваните подписи е отразен писмено двигателния навик на
лицето, което е посочено за техен автор. При проведените изследвания не са били
констатирани и наличие на признаци, свидетелстващи за техническо пренасяне на
подписите и изображенията на другите реквизити (сканиране, обработна на
изображенията и принтиране). Не са били установени следи, от механично
изтриване или използване на химични разтворители за заличаване на текстове и
подписи. Не са били установени следи от изменения на първоначалното съдържание
на документите и последващо дописване. Не са били открити и следи от налагане
на подписите с тампонен печат, както и от копиране и предварителна подготовка
за нанасянето на изображенията.
Експертното заключение не е било оспорено от страните
в хода на производство, същото не се опровергава от други събрани по делото
доказателства и е изготвено от лице със задълбочени познания в съответната
област, поради което настоящия състав го кредитира изцяло като обосновано и
компетентно. Констатациите на вещото лице мотивират настоящия състав да приеме,
че оспорените официални и частни документи са автентични и верни и въз основа
на тях могат да бъдат формирани фактическите и правни изводи относно
извършените с процесния имот разпоредителни действия.
Видно от представения акт № 215 за частна публична
собственост от 01.06.2005 г., с който Община Приморско е актувала процесния
имот като общински, в самия акт е посочено, че това е станало въз основа на чл.
2, ал. 1, т. 5 и чл. 2, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 58 от ЗОС.
С оглед естеството на предявения иск, въззиваемото
дружество цели да докаже, че е собственик на процесния имот, а Община Приморско
съответно, че правилно го е актувала за частна общинска собственост, тъй като
счита, че в случая намират приложение разпоредбите на Закона за общинската
собственост. Следва да се отбележи, че Законът за общинската собственост е обнародван
в ДВ. бр. 44 от 21.05.1996 г., като разделението на общинска и държавна
собственост де факто е въведено със Закона за местното самоуправление и
местната администрация, обнародван в ДВ. бр. 77 от 17.09.1991 г. В § 7 от ПЗР
на ЗМСМА е посочено кои обекти стават общински, с оглед разделението
между общинска и държавна собственост.
В §7 (2) от ПЗР на ЗМСМА са изброени предпоставките,
при наличието на които описаното имущество не става общинска собственост: ако е
включено в капитала, в уставния фонд или в баланса на търговско дружество,
фирма или предприятие с държавно имущество. Съгласно задължителната съдебно
практика, постановено по прилагането на цитираните норми, ако имотът,
предоставен по реда на НДИ (отм.) на държавно предприятие е включен в капитала
на преобразувано търговско дружество, същият не може да премине в собственост
на общината. Включването на имота в баланса на държавното предприятие към
17.09.1991г. запазва правото на собственост върху този имот в патримониума на
държавата, а оттам и възможността за последващото му включване в капитала на
преобразуваното търговско дружество, дори към този момент имотът да е имал
посоченото в ал.1 на §7 ПЗР ЗМСМА предназначение.Целта на законодателят е да
преминат в собственост на общините тези имоти, които са изградени със средства
от общинския бюджет, целеви средства от заеми на общините, със средства от
самооблагане на населението или с негов труд, както и такива, които държавата
безвъзмездно е предоставила на общините.
Към разглежданата казуистика приложение намират и
разпоредбите на Законът за образуване на еднолични търговски дружества с
държавно имущество (ДВ. Бр. 55/1991 г.) и действащият след него ЗППДОбП (отм.).
С приемането на УСД № 56 (13.01.1989г.) е започнало отделянето на фирмата като
имуществено, организационно и социално обособено образувание за осъществяване
на стопанска дейност и държавата. Образуваните държавни фирми са запазили
своята дейност, но са спрели да отговарят за задълженията на държавата, а
последната е спряла да отговаря за задълженията на държавните фирми.
Преобразуването на държавните фирми се е извършвало с акт на МС, който
упражнявал правата на държавна собственост. С акта за преобразуване в
собственост на търговското дружество се предоставяло и правото на собственост върху
държавния имот, който е бил заприходен в баланса на съответното дружество.
В тази връзка следва да се отбележи, че издадените
актове, касаещи статута на ищеца – въззиваем са издадени от Министерството на
строителството, архитектурата и благоустройството, но същите
са валидни, тъй като с Постановление № 112 от 14.11.1990 г. са
предоставени права на министри за образуване на фирми с държавно имущество,
като Министерският съвет е възложил на министъра на транспорта и министъра на
строителството, архитектурата и благоустройството да упражняват в съответната
област правата дадени им по Указ № 56. При действието на ЗОЕТДДИ и ЗППДОбП
(отм.) е станало преобразуването на въззиваемото дружество в „Градоустройство –
Главпроект“ ООД.
Съгласно мотивите на т. 2г на ТР № 4/2014 г. от
14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС е прието, че
придобивният способ, уреден в чл.17а от ЗППДОбП (отм.), респективно чл. 1 от
ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти
преобразуването и приватизирането на държавни предприятия включва следните
условия: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно
имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно
предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното
предприятие в търговско дружество това имущество да не е изрично изключено от
имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При
наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на
самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от
момента на възникване на това търговско дружество.
Неоснователни са наведените с жалбата доводи касаещи
индивидуализацията на имота. В т.3 на Протокол № 7 от 11.06.1993г. на ЕСКИТЕ –
Царево е посочено, че имотът на праводателя на ищеца, част от който е и спорния
е предоставен за оперативно управление на организацията на 06.07.1979г. Този
протокол представлява официален документ и се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила. Същевременно в АДС № 1130/15.06.1994г. и АДС № 1445/07.02.1996г.,
двата на кмета на Община Царево, също е посочено, че спорният имот е
предоставен за оперативно управление на фирма “Градоустройство – Главпроект и
на “Градоустройство-Главпроект” ЕООД. Заплатено е и правото на строеж. В каре №
6 на АДС 1327/05.10.2015г., № и дата на съставени по-рано актове е посочен АДС
№ 1445 от 07.02.1996г. на кмета на Община Царево, а в каре № 7 на АДС № 1445 от
07.02.1996г. на кмета на Община Царево: № и дата на съставени по-рано актове за
имота е посочен АДС № 1130 от 15.06.1994г. на кмета на Община Царево.
Гореизложеното обуслява извода, че всички тези актове са съставени за един и
същ имот.
С факта на преобразуването на държавната фирма в
търговско дружество последното е придобило собствеността върху внесеното в
капитала държавно имущество, което впоследствие по предвидения в закона ред е
преминало в патримониума на “Градоустройство-Главпроект” ООД. Правото на
собственост върху процесния поземлен имот с идентификатор 37023.501.63 е било
придобито от ищцовото дружество с внасянето на процесния имот в капитала му,
извършено със Заповед № РД-02-14-287/05.06.1995г. на Министъра на
строителството, архитектурата и благоустройството. В случая, видно
от събраните по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че
ищецът е приватизирано държавно дружество, в патримониума на който е и
процесният недвижим имот.
Наличието на гореизброените правопораждащи факти, обуславя
извода, че Община Приморско е издала АЧОС № 215 от 01.06.2005 г. в противоречие
с изискванията на ЗОС. Това е така, тъй като към момента на
преобразуване на фирмата – ищец, нейното имущество е било различно от това на
общината и при влизане в сила на ЗМСМА, процесният имот не е преминал в
собственост на общината. Това е така, тъй като по смисъла на изброеното по-горе
законодателство целта е била да се проведе разграничителен критерий между
отделните видове собственост, с оглед на това по какъв начин е извършено тяхното
формиране и създаване. За имотите, строени със средства на юридически лица с
държавно имущество, законодателят изключва възможността да бъдат придобивани от
общината, тъй като тя няма участие в създаването им. Същото се отнася и за
това, което по силата на § 7 от ЗМСМА се счита за общинска собственост.
В допълнение на изложеното следва да се спомене, че в
решаващите мотиви на Решение № 150 от 07.05.2012г. на ВКС по гр.д. № 1052/2011г.
е установено, че Община Приморско не е придобила имота на фирма “Главпроект” –
София. Въпреки, че ищецът не е страна в това производство, такава страна е
Община Приморско, а предмет на делото е друга част от имота на праводателя –
фирма “Главпроект” – София, първоначално включена в капитала на “АСИ Главпроект”
ЕАД, а впоследствие на “Водоканалинженеринг” ЕАД. По силата на това решение е
установено със сила на пресъдено нещо по отношение на друг правоприемник на
фирма “Главпроект” – София, че Община Приморско не е станала собственик на
общия имот към 17.09.1991г. Поради изложеното основателен се явява довода на
въззиваемото дружество, че няма как предпоставките на §7(1), т.4, съответно на
§7 (2) от ПЗР на ЗМСМА да са налице за част от общия имот, а да не са налице за
друга негова част.
С оглед на изложеното настоящата съдебна инстанция
намира, че въззиваемото дружество при условията на пълно и главно доказване е
установило претенцията по чл. 124, ал. 1 от ГПК, поради което подадената
въззивна жалба е неоснователна, което налага атакуваното решение на Царевския
районен съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Въззиваемото дружество
е поискало присъждане на разноски, за което е представен списък на
разноските по чл. 80 от ГПК за сумата от 1440 лева, представляващ заплатения по
делото адвокатски хонорар. С оглед изхода на делото, в полза на въззивника не
се следват разноски, в т.ч. и на основание чл.294, ал. 2 ГПК предвид
неоснователността на депозираната въззивна жалба.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Решение № 61/03.08.2017г., постановено по гр.д. № 87/2014г. по описа на Районен
съд – Царево.
ОСЪЖДА
Община Приморско, с административен адрес: гр. Приморско, ул. „Трети март“ №
56, да заплати на „Градоустройство – Главпроект“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Слатина – 1113, ул.
„Александър Жендов“ №6, представлявано от управителите Янко Петров и Борис
Готов, чрез адвокат Соичков, сумата от 1440 /хиляда четиристотин и
четиридесет/ лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис от
решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.