№ 696
гр. София, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20221100900126 по описа за 2022 година
Производството е образувано по изпратена по подсъдност искова молба
на Х. АГ и ко КГА, с която са предявени срещу А.М.К. ЕООД искове по
чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.17, ал.1 ЗМГО за установяване и преустановяване на
нарушения върху търговска марка peг.№ 159199 PERSIL, регистрирана по
Мадридската спогодба и за територията на България за стоки от класове 1, 3
и 5 - включително стоката - перилни препарати и в частност - прах за пране,
извършени от ответника чрез внос на оригинални стоки със същата марка,
произведени от фабрика на ищеца в Турция и предназначени за
разпространение извън ЕС, както и по чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за вреди от това нарушение на правата на маркопритежателя в общ размер на
2486 лв., представляващо загуба на продажната цена на същото количество
перилен препарат Персил по цени в дистрибуторската мрежа.
Твърденията в исковата молба са, че ищецът е притежател на
регистрирани марки PERSIL, включително търговска марка peг.№ 159199
PERSIL, регистрирана по Мадридската спогодба и за територията на
България за стоки от класове 1, 3 и 5 - включително стоката - перилни
препарати и в частност - прах за пране, като твърди, че ответникът е
осъществил внос на стоки – перилни препарати, носещи регистрираната
марка и произведени от собствената на ищеца фабрика в Турция, но
предназначени единствено за турския пазар и пазарите в близкия изток, с
което е нарушил правата на ищеца върху притежаваната марка, включително
правото му да определя ценовата политика във и извън Европейския съюз.
Ответникът не оспорва фактите, но счита, че доколкото внесените от
него стоки са оригинални, произведени от ищеца с неговата търговска марка,
не е налице нарушение на правата върху регистрирана търговска марка, която
1
не дава права на ищеца да забранява разпространението на оригинални стоки.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, приема следното:
Страните по делото нямат спор по фактите, а именно, че ищецът е
носител на права върху регистрирана марка PERSIL, даваща закрила на
територията на страната по отношение на стоките – перилни препарати, както
и че ответникът е внесъл на територията на страната от Турция оригинални
стоки - 133 пакета прах за пране Персил по 6 кг, като стоките са задържани от
Териториална дирекция „Митница София“ и се намират под митнически
контрол.
Спорът между страните е правен и се основава на различно тълкуване
на закона и задължителната съдебна практика, като ищецът счита, че
регистрираната марка му дава право да забранява териториално
разпространението на стоки, произведени и обозначени с марката с негово
съгласие, докато ответникът счита, че с оригинални стоки не може да се
извърши нарушение върху правата на ищеца, тъй като законът дефинира
нарушенията на правата на маркопритежателя единствено чрез използване на
идентичен и/или сходен знак без негово съгласие/чл.13, ал.1 ЗМГО и чл.13,
ал.3 ЗМГО/, като счита, че претенциите на ищеца биха ограничили
конкуренцията.
Съгласно дадените указания в Тълкувателни решения № 1/15.06.2009 г.
по тълк. дело № 1/2008 г. и Тълкувателно решение № 1/11.05.2012 г. по тълк.
дело № 1/2011 г. на ВКС, ОСТК, които са задължителни за съдилищата, с
използването, включително внос на оригинални стоки, т.е. стоки, върху които
регистрирана марка е поставена със съгласието на маркопритежателя, без
значение дали правото му е изчерпано, не може да бъде извършено
нарушение по чл.73, вр. чл.13 ЗМГО /отм./, които норми са с почти идентично
съдържание на сега действащите разпоредби на чл.113 и чл.13 ЗМГО,
дефиниращи нарушенията и правата върху регистрирана марка. И двете
тълкувателни решения обаче приемат използването на оригинални стоки чрез
внос при неизчерпани права на маркопритежателя по отношение на същите
стоки като нарушение на правото му на разпореждане с марката, като
приемат, че защитата се осъществява не чрез предвидените в ЗМГО искове, а
чрез институтите на гражданското право.
Спорът по делото има за предмет именно искове за защита на правата
на ищеца върху регистрирани марки срещу използването от ответника на
оригинални стоки, които обаче са внесени в страната при твърдения правата
на ищеца върху марката да не са изчерпани, поради което и съгласно
задължителните указания в тълкувателните решения исковете следва да се
квалифицират по чл.124, ал.1, предл.1 и 2 ГПК вр.чл.17, ал.1 ГПК относно
установяване и преустановяване на нарушението, както и по чл.49, вр.чл.45
ЗЗД по отношение иска за обезщетение за вреди./в същия счисъл решение
№89/29.07.2016 г. по т.д.№ 1782015 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ
2
отделение/. Макар и да изпълнява задължителните указания на ВКС
настоящият съдебен състав намира за необходимо да изрази изричното си
несъгласие с тях в частта относно даденото тълкуване на приложното поле на
исковете по ЗМГО, тъй като счита, че те не отговарят на целта на правните
норми, предвидени да осигурят защита върху регистрирани търговски марки.
След като правото на маркопритежателя да забрани използването на
оригинални стоки на територията на страната при неизчерпани права върху
марката по отношение на същите стоки, респективно нарушение на това право
се извеждат именно от разпоредба на ЗМГО /чл.17/, а чл.116 ЗМГО, уреждащ
исковете за защита, не съдържа изрично препращане към чл.113 ЗМГО, то и
съдията докладчик счита, че исковата защита по чл.116 ЗМГО следва да се
отнася до всички нарушения и на всички права върху регистрирани марки,
които са уредени в същия закон, в противен случай се поставят въпроси
относно подсъдността, приложение на специалните правила за определяне на
обезщетение и акцесорните мерки извън исковата защита, които биха се
явили неприложими в случаите, в които искове за защита срещу нарушения
се квалифицират по друг ред, което не съответства на целта на закона.
В случая ответникът не оспорва, че е извършил внос на оригинални
стоки от Турция, като носи тежестта да докаже, че правата на ищеца върху
регистрираната марка, с която са означени тези стоки, са изчерпани по
смисъла на чл.17, ал.1 ЗМГО. Съгласно даденото задължително тълкуване
относно изчерпване на правото върху марка по т.2 от Тълкувателно решение
№ 1/11.05.2012 г. по тълк. дело № 1/2011 г. на ВКС, ОСТК ответникът следва
да докаже, че конкретните внесени стоки или стоки от партидата, от която
внесените стоки са част, вече са били пуснати на пазара на територията на
държава членка на ЕС от ищеца или с негово съгласие, като пускането на
стоки от същия вид, което се признава от ищеца, е без всякакво правно
значение за изчерпването на правата му.
Ответникът не твърди, нито доказва факти, обосноваващи извод за
изчерпване правата на ищеца върху регистрираната марка, поради което и
предявените искове за установяване на извършено нарушение и
преустановяването му са основателни. Несъстоятелни са доводите на
ответника относно нарушаване конкуренцията, основани на посочени от него
решения на Съда на Европийския съюз, тъй като същите решения са
неотносими към настоящия казус и разпоредбата на чл. 17 ЗМГО, а касаят
случаи на паралелен внос на оригинални стоки от друга държава –членка.
Неоснователен е обаче деликтният иск за вреди от нарушението, които
вреди ищецът свързва с пропуснат доход от реализиране на същите стоки по
определена от него цена за българския пазар, тъй като такива вреди не са
настъпили – внесените от ответника стоки са задържани от митническите
власти и не са пуснати на пазара, респективно не са довели до пропускането
на възможността ищеца чрез дистрибуторската мрежа да продаде същото
количество стоки от вида, а предвид вече изложените съображения относно
неприложимостта на специалните правила поради дадените задължителни
3
указания от ВКС не може да се приложи правилото на чл.119 ЗМГО.
По същите съображения за неприложимост на исковете по ЗМГО не
може да бъде приложена и исканата от ищеца мярка, а именно изземване на
стоките и предаването им на ищеца съгласно чл.116, ал.2 ЗМГО.
При този изход от спора право на разноски имат и двете страни, като
такива е претендирал само ответникът, комуто следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 966,67 лв., съобразно отхвърлената
част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1, предл.1
ГПК, вр.чл.17, ал.1 ЗМГО, че А.М.К. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:гр.София, ж.к. *******, ул. ********* е извършило
нарушение на правата на Х. АГ и ко КГА, дружество със седалище във
Федерални република Германия, адрес:*******, 40191 Дюселдорф върху
търговска марка peг.№ 159199 PERSIL, регистрирана по Мадридската
спогодба и за територията на България за стоки от класове 1, 3 и 5 -
включително стоката - перилни препарати и в частност - прах за пране, чрез
извършен от ответника внос на оригинални стоки със същата марка,
произведени от фабрика на ищеца в Турция- 133 пакета прах за пране Персил
по 6 кг, като стоките са задържани от Териториална дирекция „Митница
София“ с разписка за задържане №0004165/22.06.2021 г. при неизчерпано
право на маркопритежателя.
ОСЪЖДА на основание чл.124, ал.1, прдл.1, вр. Чл.17, ал.1 ЗМГО
А.М.К. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:гр.София,
ж.к. *******, ул. ********* да преустанови нарушението на правата на Х. АГ
и ко КГА, дружество със седалище във Федерални репубрика Германия,
адрес:*******, 40191 Дюселдорф върху търговска марка peг.№ 159199
PERSIL, регистрирана по Мадридската спогодба и за територията на
България за стоки от класове 1, 3 и 5 - включително стоката - перилни
препарати и в частност - прах за пране, извършено чрез внос на оригинални
стоки със същата марка, произведени от фабрика на ищеца в Турция- 133
пакета прах за пране Персил по 6 кг, като стоките са задържани от
Териториална дирекция „Митница София“ с разписка за задържане
№0004165/22.06.2021 г. при неизчерпано право на маркопритежателя.
ОТХВЪРЛЯ иска на Х. АГ и ко КГА , дружество със седалище във
Федерални република Германия, адрес:*******, 40191 Дюселдорф срещу
А.М.К. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:гр.София,
ж.к. *******, ул. ********* по чл.49, вр.чл.45 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за вреди от това нарушение на правата на маркопритежателя в
общ размер на 2486 лв., представляващо загуба на продажната цена на
4
същото количество перилен препарат Персил по цени в дистрибуторската
мрежа.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането Х. АГ и ко КГА, дружество
със седалище във Федерални репубрика Германия, адрес:*******, 40191
Дюселдорф за изземване и предаване на стоките –предмет на нарушението.
ОСЪЖДА Х. АГ и ко КГА , дружество със седалище във Федерални
репубрика Германия, адрес:*******, 40191 Дюселдорф да заплати на А.М.К.
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:гр.София, ж.к.
*******, ул. ********* на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото в
размер на 966,67 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5