О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 887
гр. Габрово, 5.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
закрито съдебно заседание от пети октомври, две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по
адм. дело № 253 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството
на Административен съд Габрово /АСГ/ Жалба с вх. № СДА-01-1579 от 27.08.2020
г., подадена от А.А.А. *** с ЕГН: ********** и А.А. ***, с ЕГН: **********, вторият
– в качеството му на управител на „Интерлес 84“ ЕООД, Севлиево, ЕИК: *********,
принудителна административна мярка– задържане на товарен автомобил УРАЛ 375 с
рег. № ЕВ 4981 АТ. Такова задържане е направено без да бъде издадена писмена
заповед, като не е посочен срок, в който товарният автомобил ще бъде върнат.
Сочи се, че товарният автомобил е собственост на дружество „Глобал Лес
Индъстри“ ЕООД, което, чрез договор за наем с „Интерлес 84“ ЕООД, е предоставил
за временно и възмездно ползване същият автомобил. Контролните органи не са
изследвали въпроса за собствеността на автомобила. Липсва компетентност на
съставителя на АУАН и Констативен протокол, съставени в тази връзка – Неделчо
Лазаров Неделчев, техен автор, не е налице спазване на формата на акта, с който
се налага ПАМ, поради което от съда се иска прогласяване на нищожност на
същата.
От
гореизложеното съдът установява, че са налице нередовност и индиции за
недопустимост на жалбата, като подадена от лица без правен интерес и с
неуточнен предмет.
От постъпило
по делото Заявление № СДА-01-1687 от 17.09.2020 г. на изп. директор на ИАГ –
София с приложени към него документи е видно, че на 14.07.2020 г. е съставен
Акт № ********** за това, че А.А.А., като водач на товарен автомобил „Урал 375“
с рег. № ЕВ 4981 АТ съхранява 5 куб. м пространствени широколистни дърва от
дървесен вид цер и дъб, които не са придружени с редовно попълнен превозен
билет /документ, доказващ законния им произход/, с което същият е нарушил чл.
274, ал. 1, т. 1 от Закона за горите. Задържани са както този дървен материал,
така и товарният камион, който е собственост на фирма „Глобал Лес Индъстри“
ЕООД, Севлиево. Този акт поставя единствено начало на
административно-наказателно производство, но той не подлежи на самостоятелно
оспорване по съдебен ред. Видно от Разписка № 41 от същата дата тези вещи са
предадени за отговорно пазене на техник лесничейство при ТП ДГС Севлиево.
Приложен е и Констативен протокол от същата дата, в който подробно е описано
горното нарушение и фактическата обстановка, при която то е било извършено.
Този акт също не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Представени са също
така превозен билет за друг тип дървесина, както и Сигнално писмо от РДГ Велико
Търново до Районна прокуратура Севлиево.
От
гореизложеното става ясно, че не е издаван индивидуален административен акт, с
който е постановено изрично налагане на ПАМ на А.А.А., нито на другия
жалбоподател – юридическото лице „Интерлес 84“ ЕООД. Автомобилът е собственост
на горепосоченото дружество – „Глобал Лес Индъстри“ ЕООД, Севлиево, което е
самостоятелен правен субект и това е лицето, което единствено би имало правен
интерес от оспорване на такава мярка – задържане на МПС, негова собственост.
В случая не е
наложена ПАМ по реда и на основание чл. 253 – 254 от ЗГ, а е постановено
задържане на вещ, с която е извършено нарушение по този закон, за което са
налице други правни основания – 190, ал. 2, т. 10 и чл. 197, т. 4 от този
нормативен акт, като последица от съставянето на АУАН, в който изрично е
предвидено това задържане. АУАН обаче не подлежи на оспорване по реда на АПК и
против него не се подават жалби до административен съд.
Съдът по тази
причина двукратно е указал на жалбоподателите, че те трябва да удостоверят
наличието на свой правен интерес, като им предостави и срок за това. Също така
за оспорването на ПАМ жалбоподателите дължат държавна такса в размер на 10.00
лв. за физическите лица и на 50.00 лв. за търговци – юридически лица. Тъй като
в случая са налице две жалби, всеки от жалбоподателите дължи заплащане на
държавна такса, за което съдът също е дал указания и срок за изпълнение.
В резултат на
така дадените указания по делото е постъпила Молба от 2.10.2020 г. От А.А.А.,
управител на „Интерлес 84“ ЕООД, Севлиево, подписана от адв. Г., в която се
заявява, че се поддържа оспорването от името на „Интерлес 84“ ЕООД, Севлиево и се
обосновава правния интерес на дружеството с това, че към датата на отнемането
на автомобила то е било негов наемател, а на 29.09.2020 г. е закупило от
„Глобъл Лес Индъстри“ ЕООД същия, като представя и договор за това от тази дата.
Като предмет на депозираната жалба е уточнил, че оспорва като неправомерно
действие, осъществено на дата 14.07.2020 г., в 20.00 часа, на служител при
административен орган – Неделчо Лазаров Неделчев, на длъжност „главен спец. инспектор“
при РДГ София, изразяващо се в устно разпореждане за задържане на товарния
автомобил Урал 375 с рег. № ЕВ 4981 АТ. Незаконосъобразността се изразява в
това, че задържането на автомобила по същество представлява ПАМ, за което обаче
не е спазена законоустановената задължителна форма при издаването й – писмена
заповед.
Приложен е
платежен документ, от който е видно, че ДТ е заплатена само от дружеството, не
и от другото физическо лице – жалбоподател – А.А.А.. Това лице няма правен
интерес от оспорването на действието, нито на евентуален ИАА под формата на
устна заповед за налагане на ПАМ, като същото не е собственик, нито носител на
друго вещно право върху процесното МПС. То е адресат на съставения и приложен
по делото АУАН, но актът, както е посочено по-горе, не подлежи на обжалване.
Няма данни за издадено въз основа на него НП, нито за подадена жалба против
него. Освен това жалбата на това физическо лице е и нередовна, тъй като
жалбоподателят не е внесъл дължима ДТ в определения му за това срок. С оглед
така изложеното жалбата на А.А.А. следва да се остави без разглеждане, като
нередовна и недопустима, и производството по делото да се прекрати спрямо него.
По отношение
жалбата на дружество „Интерлес 84“ ЕООД, Севлиево съдът намира за безспорно, че
оспореното действие е извършено на 14.07.2020 г., а жалбата е подадена по
пощата на 26.08.2020 г. – близо месец и половина след извършването му. Към този
момент собственик на товарния автомобил е друго лице – „Глобал Лес Индъстри“
ЕООД, Севлиево. На 29.09.2020 г. последното е прехвърлило собствеността върху
автомобила на дружеството-жалбоподател. В случая не става въпрос за обжалване
по реда на чл. 250 и сл. от АПК, в която разпоредба е предвидено, че всеки,
който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от
административен орган или длъжностно лице, които не се основават на
административен акт или на закона. В случая задържането се основава и на акт –
АУАН № ********** от 14.07.2020 г., както и на закона – чл. 190, ал. 2, т. 10,
чл. 197, т. 4 и чл. 273, ал. 1 от ЗГ. Това задържане не е предвидено да се
оспорва самостоятелно, на самостоятелно правно основание, отделно от обжалване
на бъдещото НП. Дори и да се възприеме тезата на жалбоподателя, че
разпореждането за задържане е вид принудителна административна мярка, то същата
е следвало да се обжалва от заинтересованото лице – собственикът на автомобила,
в 14-дневен срок от налагането на мярката, в случая - от фактическото задържане
на камиона, тъй както, както стана ясно по-горе, не е издаван изричен ИАА за
налагане на такава, съответно такъв не е и връчван. В заключение настоящият
състав на АСГ намира, че не е налице ИАА, подлежащ на съдебен контрол, нито фактическо
действие, което може да се оспорва самостоятелно като такова по реда на АПК,
ЗАНН или ЗГ. В случая проверяващите контролни органи не само че могат, но са
и задължени да осъществят въпросните
задържания при съставянето на АУАН. Незадържането на тези вещи – предмети,
обекти и/или средства на нарушения по ЗГ, може да джоведе дори до дисциплинарна
отговорност на служителите /Решение № 171 от 18.09.2015 г. на ОС -
Кърджали по в. гр. д. № 182/2015 г./. След издаване на НП този въпрос следва
да бъде решен, като ако в случая НП бъде отменено като незаконосъобразно,
евентуално увреденото с него лице би могло да търси обезщетение за ползите, от
които е било лишено, но на настоящия етап не може да се проведе самостоятелно
подобно обжалване.
В този смисъл:
Определение № 17272 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11998/2019 г., V о.: „изземването и
задържането на вещите е елемент на административно наказателното
производство. Това не е самостоятелно административно производство по прилагане
на принудителна административна мярка и изземването на вещите, послужили за
извършване на нарушението като веществено доказателство има характер на
обезпечение на административно наказателното производство, образувано на
основание чл.
36, ал. 2 от ЗАНН и
предвидените чл.
53, ал. 1 и ал.
2 от ЗАНН - наказания, с
издаденото постановление № 573 от 10 май 2019 г. на директора на РДГ – Ловеч, а
не на самостоятелна принудителна мярка по смисъла на чл.
23 от ЗАНН. Правилата за
управление и разпореждане с иззети вещи се съдържа в ЗАНН – чл.
20, чл.
21 от същия закон, като следва
да се съобразят и предвижданията в специалния закон – Закона
за горите. Последният,
предвижда отнемане на вещите, послужили за извършване на нарушение, както и
вещите-предмет на нарушението. Въпросът за законосъобразността на приложението
на тази разпоредба от административно наказващия орган подлежи на преценка в
съдебно-административно наказателно производство.“.
„В случая
задържането на товарния автомобил, собственост на жалбоподателя, се осъществява
в изпълнение на правомощията на служителите на РДГ - Варна съгласно
разпоредбата на чл. 273, ал. 1 от ЗГ,
съгласно която "вещите, послужили за извършване на нарушение, както и
вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от
това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или
против волята на собственика им", и това е част от процедурата по
установяване на административни нарушения по ЗАНН.“ - Определение № 15622 от
19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14012/2014 г., V о.
В случая
задържането на вещите с АУАН от 14.07.2020 г. е също част от обезпечаване на
доказателства и друго производство, такова, развиващо се на основание и по реда
на ЗАНН, поради което се явява недопустимо разглеждане на жалба само против тази
част от същия АУАН, извън рамките на това производство, по реда на АПК, поради
което и жалбата на втория жалбоподател – „Интерсел 84“ ЕООД, Севлиево, следва
да се остави без разглеждане.
В тази връзка
и на така посочените основание, както и на основание чл. 159, т. 1, т. 4 и т.5,
чл. 158, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 150, т. 3 от АПК, Административен
съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДРАЗГЛЕЖДАНЕ
жалби с вх. № СДА-01-1579 от 27.08.2020 г., подадени от:
1. А.А.А. ***
с ЕГН: **********, като нередовна и недопостима
2. „Интерлес
84“ ЕООД, Севлиево, ЕИК: *********, против Изпълнителна Агенция по горите София,
Регионална дирекция – София, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. д. № 253 от 2020 г. по описа на същия съд.
Препис от Определението
да се изпрати на жалбоподателите в едно със съобщението за неговото изготвяне.
Определението
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването с частна жалба, подадена
чрез Административен съд Габрово до Върховен административен съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/