РЕШЕНИЕ
№ 142
Търговище, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Търговище - II тричленен състав, в съдебно заседание на
шестнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
|
Председател: |
КРАСИМИРА
ТОДОРОВА |
|
Членове: |
АЛБЕНА СТЕФАНОВА |
При секретар СТОЯНКА ИВАНОВА и с участието на
прокурора МАРТИН КОНСТАНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия
СТОЯН КОЛЕВ кнахд № 20237250600101 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХІІ-та АПК, вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Г.Л.Г. ***, чрез адвокат Г. Г., срещу
Решение № 188/13.10.2023 г., постановено по АНД № 487/2023 г. по описа на PC -
Търговище (ТРС), с което е потвърдено НП № 23-1292-000903 от 15.06.2023 г.
издадено от Началник сектор в ОДМВР гр. Търговище, сектор Пътна полиция
Търговище, с което на жалбоподателя са наложени следните наказания: за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.
1, 2 ЗДвП - „глоба“ в размер на 10лв. и за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП и
на основание чл. 175а, ал. 1, пр. З ЗДвП - „глоба“ в размер на 3000 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
В жалбата се твърди, че Решението е постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон.
Налага доводи за липса на извършване от страна на жалбоподателя относно
вмененото му нарушение. Релевира обстоятелството за липса на техническа
възможност с автомобила, предвид че е с предно предаване, да се извършва дрифт.
Сочи се липса на умишлена вина при извършване на посочените в АУАН и НП
действия, като в тази връзка се твърди, че предизвиканото превъртане на
колелата на автомобила е следствие от наличието на наклон на пътя,
компрометирана пътна настилка и повреда в скоростната кутия на автомобила.
Твърди се липса на настъпили вредни последици от действията на водача. По тези
съображения моли решението на ТРС да се отмени, като бъде отменено и оспореното
НП.
Ответната страна – Началник сектор в ОДМВР гр. Търговище, сектор Пътна
полиция Търговище не депозира становище по жалбата и не изпраща представител в
съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура - Търговище, изразява становище за
отхвърляне на жалбата като неоснователна. Решението на ТРС намира за правилно и
законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Настоящият състав след като извърши проверка, намира касационната жалба за
подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 63в ЗАНН, Решението на ТРС подлежи на касационно оспорване на
основанията, предвидени в чл. 348, ал. 1 НПК. Съгласно чл. 218 АПК касационният
съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В
жалбата се твърди неправилно приложение на закона и допуснати съществени нарушения
в производството пред ТРС.
Решението на ТРС е валидно и допустимо. При проверката му не се установяват
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За съдебното
заседание са призовани страните, разпитани са като свидетели трима очевидци на
нарушението, като в показанията на същите, за релевантните факти и
обстоятелства липсва разминаване. В съответствие с чл. 283 НПК въззивният съд е
приобщил към доказателствата по делото материалите приложени в
административно-наказателната преписка. Уважени са и доказателствените искания
на жалбоподателя, като са разпитани водените от него свидетели. Разпитан е и
актосъставителя. В жалбата оплакванията са общо формулирани с твърдение за
неизясняване на фактическата обстановка, без конкретни твърдения за фактите и
обстоятелствата свързани с деянието и дееца описани в НП. В съдебното заседание
пред ТРС представителят на жалбоподателя след като е заявил, че поддържа
жалбата и изразил становище за приемане на приложените в преписката
доказателства е участвал в разпита на свидетелите. Въз основа на изяснената по
този начин фактическа обстановка правилно ТРС е преценил делото като изяснено
от фактическа страна и дал ход по същество. Правилно от ТРС са преценени
събраните доказателства, разпределението на доказателствената тежест между
страните и въз основа на тях е направен извода в Решението, че правилно и в
пълнота е описано в АУАН и в НП нарушението, че е доказано извършването му от
жалбоподателя, чиято административно-наказателна отговорност е ангажирана.
Производството пред ТРС е проведено и решението по него е постановено при
спазване на процесуалните правила, при правилно разпределение на
доказателствената тежест между жалбоподателя и ответника, на които е дадена
възможност в пълен обем да упражнят процесуалните си права и да докажат
твърденията си за релевантните за случая факти и обстоятелства.
Правилно ТРС е намерил, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
ограничили правото на защита на касатора и да са самостоятелно основание за
отмяна на НП. Съдът е изложил подробни мотиви досежно спазването на чл. 40, ал.
1, чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, досежно реквизитите на АУАН и НП. Съдът изцяло споделя мотивите на ТРС за липсата на съществени процесуални
нарушения, поради което на основание чл. 221, ал. 2 изр. Второ от АПК във вр. с
чл. 63 от ЗАНН препраща към тях.
Фактическа обстановка при която е извършено нарушението и извършителя му са
изяснени от въззивния съд. Правилно и в съответствие с доказателствата той е
достигнал до извода, че установеното в АУАН и описано в НП нарушение е
доказано. По аргумент от чл. 348, ал. 3 НПК, нарушението на процесуални правила
е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя
или на другите страни и то не е отстранено – т. 1, ако няма мотиви или протокол
за съдебното заседание на въззивната инстанция – т. 2 или решението е
постановено от незаконен състав. ТРС не е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права
на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на мотиви или протокол за
съдебно заседание в производството по което е постановено обжалваното решение,
нито е постановено от незаконен състав. Поради това касационният състав намира
за неоснователно оплакването в жалбата, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила от ТРС при провеждане на съдебното следствие, при
преценката на доказателствата и при формиране на извода, че от Г. е извършено
нарушението описано в НП. Поради това не е налице основание за отмяна на
Решението на основание чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
Неоснователно е и оплакването за неправилно приложение на материалния
закон, което съгласно чл. 348, ал. 2 НПК е налице, когато той е приложен
неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Предвид
чл. 220 АПК, касационният състав проверява прилагането на материалния закон въз
основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в решението, тъй като е
контролно-отменителна инстанция, за която има забрана за нови фактически
установявания. В Решението си въззивният съд описва установеното от
доказателствата, а именно че на 13.05.2023 г. в 17:45 ч. в гр. Търговище на ул.
Капитан Данаджиев и ул. Боровец с посока на движение кръстовището с ул. Граф
Игнатиев жалбоподателят, при управление на лек автомобил марка „Опел Зафира“ с
рег. № …. е спрян за проверка от органите на полицията. Повод за спирането му
бил, че използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен
в съответствие за тяхното предназначение, чрез подаване на газ, умишлено
форсиране на двигателя с цел превъртане на гумите, с което си действие пречел и
застрашавал живота и здравето на другите участници в движението. При последвала
проверка водачът не представил свидетелство за управлението на моторно превозно
средство. За установените нарушения полицейският инспектор в сектор „ПП“ Н. Н.,
в присъствието на полицейски служител И. В. съставил на жалбоподателя АУАН №
АД59232/13.05.2023 г. АУАН е връчен на жалбоподателя, който го подписал с
отбелязването, че има възражения. В предвидения в чл. 44, ал. 1 ЗАНН 7-дневен
срок от жалбоподателя не са постъпили писмени възражения срещу акта. Въз основа
на така съставеният акт на 15.06.2023 г. началник сектор в ОДМВР Търговище,
сектор пътна полиция Търговище издал оспореното наказателно постановление с
което за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, пр. 1,2 ЗДвП е наложил на жалбоподателя наказание „глоба“ в размер на
10лв., а за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1,
пр. З ЗДвП му наложил „глоба“ в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
В съответствие с доказателствата в преписката и показанията на разпитаните
свидетели ТРС установил по делото, че Г. е извършил на посочената дата и час
описаните в АУАН и НП действия. Основателно ТРС взел предвид, че Г. не е имал
възражения срещу установената и описана в АУАН фактическа обстановка, което
вписал и в акта, нито е подал такива в 7-дневния срок от връчването му.
Правилно ТРС достигнал до изводите, че нарушението е правилно и ясно описано в
АУАН и в НП, че при издаването им не е имало съмнение и неяснота и в съответствие
с доказателствата се установени датата, на която е извършено нарушението,
извършителят му - Г., който е бил водач на описаното в АУАН и НП МПС. Правилно
са преценени като неоснователни доводите изложени в хода по същество от
защитника му. Неоснователни са оплакванията на представителят на касатора и в
касационната жалба, че нарушението не е доказано по безсъмнен начин. Правилно
ТРС потвърдил НП, в което както и в АУАН нарушението е законосъобразно
квалифицирано като нарушение на забраната в чл. 104б т. 2 от Закона за движение
по пътищата на водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. В АУАН и в НП е описано в какво се е изразявало
конкретното ползване на пътя в посочената част на град Търговище, а именно –
подавал е газ, умишлено форсирал двигателя с цел превъртане на гумите, с което
си действие пречел и застрашавал живота и здравето на другите участници в
движението. Освен това В АУАН и НП липсва посочване, че тези действия, маневри
и т. н. да съставляват "дрифт". Ето защо позоваването на това
наименование в касационната жалба и в пледоарията по същество на процесуалния
представител на жалбоподателя, с твърдения, че МПС с което е извършено
нарушението е с предно предаване е ирелевантно с оглед законосъобразността на
НП и на въззивното решение. При липса на легално определение на термина
„дрифт“, липсата му като пояснение в обстоятелствената част на АУАН и на НП не
води до неяснота за какво е обвинен извършителя и за какво се ангажира
отговорността му. Правилно ТРС е установил, че за нарушението на забраната
въведена в чл. 104б т. 2 ЗДвП с НП правилно е приложена съответната
административно-наказателна разпоредба на чл. 175а ал. 1 ЗДвП. В съответствие с
диспозитива и със санкционната част на чл. 175а ал. 1 ЗДвП на Г. с НП са
наложени кумулативно предвидените фиксирани размери на наказанията лишаване от
правоуправление на МПС за срок 12 месеца и глоба в размер на 3000 лв. за това,
че е ползвал път, отворен за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Не се споделят възраженията на жалбоподателя, че форсирането на двигателя е
станало с цел да се приведе автомобила в движение и с цел да бъде преодолян
естествения наклона на терена и предвид ниското сцепление на настилката, с
оглед категорично установеното на нея наличие на пясък и чакъл. Съгласно чл.
20, ал. 2 ЗДВП жалбоподателят е бил длъжен да съобрази пътните условия и
състоянието на самия път и да потегли по начин, по който да не губи сцепление
на колелата с пътя, водещо до загуба на контрол върху автомобила. Съдът изцяло
споделя съображенията на представителя на прокуратурата, че предвид солидния му
опит, като водач на МПС, при наличните пътни условия жалбоподателят е
разполагал с уменията да потегли плавно, без да се губи сцепление междуколелата
на автомобила и пътя.
Настоящата инстанция не споделя и възраженията на жалбоподателя за
несъставомерност на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, предвид липсата на
свидетел гражданин, който да е заявил, че се почувствал застрашен от действията
на жалбоподателя или се е възмутил от поведението му, съответно липсата на
данни за застрашени полицейски служители и на увредено и/или замърсени
имущество на държавата, общината или на частно лице. Безспорно е, че
нарушението е извършено по време на традиционния панаир на гр. Търговище и на
място е имало множество граждани и автомобили, поради което, както и предвид
това, че нормите на чл. 104б, т. 2 и чл. 175а, ал. 1, пр. З ЗДвП не предвиждат
осъществяване на вредоносен резултат съдът счита, че съставът на нарушението е осъществен.
По отношение на другото нарушение, разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП установява задължение за водачите на моторни превозни средства да носят
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория. Неизпълнението на това задължение законодателят е обвързал със
съответната санкция, предвидена в чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Управлението на
МПС без водачът да носи, който и да е от изчерпателно посочените в чл. 100, ал.
1 ЗДвП документи съставлява нарушение на разпоредбата. При извършената му
проверка Г. не е представил на контролните органи СУМПС за управляваното МПС,
за което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. В случая безспорно е установено, че
касаторът към момента на проверката, е управлявал МПС и не е носил СУМПС.
С оглед гореизложеното касационната жалба срещу Решението на ТРС е изцяло
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а оспореният с нея съдебен акт
следва да бъде оставен в сила, тъй като не се установиха основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК за отмяната му.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 188/13.10.2023 г., постановено по АНД № 487/2023
г. по описа на PC - Търговище.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
|
Председател: |
|
|
Членове: |