Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 31.01.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети октомври
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира И.
мл.
съдия Андрей Георгиев
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 1036 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 24.08.2017 г., постановено по гр.д.№ 27405/ 2013 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 47 състав, по предявен от Р.И.Д. /ЕГН **********/
установителен иск по чл.124, ал.1 вр. чл.422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД е признато за
установено, че „Б.-А.К.Б.“ АД- гр. София /ЕИК********/ дължи на Р.И.Д. /ЕГН **********/
сумата 7 000 лева, представляваща направени от "Е.С." ЕООД
разноски за адвокатско възнаграждение по прекратено изпълнително дело № 2094/
2008 г. на ДСИ при PC- П., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 14.01.201З г., до окончателното й
плащане, за която сума е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч. гр. дело № 1706/
2013 г. на Софийски районен съд, 47 състав. На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът „Б.-А.К.Б." АД е
осъден да заплати на ищцата Р.Д. сумата 690 лева- разноски за исковото
производство, и сумата 490 лв.- разноски за заповедното производство.
Постъпила
е въззивна жалба от „Б.-А.К.Б.“ АД-
гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност
и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на предявения срещу
дружеството установителен иск, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна Р.И.Д. /ищца по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС
решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивното производство.
Предявен е
установителен иск
по чл.422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По
същество постановеното от СРС решение е неправилно и следва да бъде отменено.
Съгласно
разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато: 1. делото се прекрати съгласно чл.433,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство,
или 2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда; 3. /нова- ДВ, бр.86 от 2017 г./ разноските, направени от
взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Цитираната норма
урежда случаите, при които длъжникът носи отговорност за разноските, направени
от взискателя в рамките на принудителното изпълнение, но не урежда
процесуалната възможност да бъдат събрани по принудителен ред разноските,
направени от длъжника в изпълнението, в случай на неговото прекратяване, вкл. в
хипотезата на чл.433, ал.1, т.3 ГПК, какъвто е настоящият случай. За длъжника
остава открита възможността да установи вземането си по исков ред, тъй като
съдебният изпълнител не може да ги възлага в тежест на взискателя. Това е така,
тъй като при проведено принудително изпълнение въз основа на заповед за
изпълнение и издаден по нея изпълнителен лист /съотв. определение по чл.237 ГПК
/отм./ и издаден въз основа на него изпълнителен лист/, които впоследствие са
обезсилени и изпълнителното производство е прекратено, предприетите по него
изпълнителни действия се обезсилват по право и не могат да имат нито
процесуалноправни, нито материалноправни последици, в какъвто смисъл е и установената
съдебна практика /Решение № 285 от 06.10.2015 г. по гр.д.№ 1953/ 2015 г. на
ВКС, ГК, ІV ГО/. При това положение длъжникът може да претендира сторените в
изпълнителното производство разноски от взискателя по общия ред, а доводите на последния-
въззивник в настоящото производство, за липса на правна възможност за събирането
им извън изпълнителното производство са неоснователни.
В настоящия случай изпълнителното
производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.3 ГПК, поради отмяна на
определението по чл.237 ГПК /отм./ за присъждане на сумата- предмет на
изпълнението, и обезсилване на изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното дело. Разноските по изпълнението- съгласно цитираната
норма на чл.79, ал.1 ГПК, следователно са за сметка на взискателя, като това се
отнася както за сторените от него разноски, така и за сторените от длъжника
разноски по изпълнителното дело. Възлагането на последните е предмет на
настоящото съдебно производство, в което по преценка на настоящия въззивен съд следва
да бъде постановено
Л.2
на Реш. по гр.д.№ 1036/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
отхвърлително решение
по установителния иск по чл.422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД, предявен от придобилия
вземане от длъжника цесионер срещу взискателя по изпълнението.
Установява
се въз основа на събраните по делото писмени доказателства, че ищцата Р.Д. е
цесионер по сключен на 17.09. 2012 г. договор за цесия с цедент „Е.С.“ ЕООД-
длъжник по изп. дело № 2094/ 2008 г. на ДСИ при PC- П., образувано по молба на
взискателя „Б.-А.К.Б.“ АД /ответник по настоящото дело/, въз основа на издаден на
19.02.2008 г. по гр. дело № 1461/ 2008 г. на Софийски районен съд, 44 състав,
изпълнителен лист. Последният е издаден въз основа на постановено на 19.02.2008
г. по гр.д.№ 1461/ 2008 г. на СРС, 44 състав, определение по чл.237, б.“в“ ГПК
/отм./ за присъждане на сумите 88 862.01 евро общо /86 088.82 евро +
1400.47 евро + 163.39 евро + 1 061.76 евро + 147.57 евро/ и 5 775.97 лв.,
което е отменено с Определение по ч. гр. дело № 470/ 2012 г. на Софийски
градски съд, ГО /окончателен съдебен акт/, като е постановено и обезсилване на изпълнителния
лист.
При
тези данни въз основа на подадена от солидарните длъжници „Е.С.“ ЕООД и В.К.на 30.10.2012
г. писмена молба е постановено прекратяване на изпълнителното производство по
изп. дело № 2094/ 2008 г. на ДСИ при PC- П. на основание чл.433, ал.1, т.3 ГПК /поради
обезсилване на изпълнителния лист от съда/ с постановление на ДСИ от 31.10.2012
г.
По
изпълнителното дело длъжникът „Е.С.“ ООД е бил представляван от адв. А.М.,
представил с писмено заявление от 14.09.2011 г. /л.103 от приложеното изп.
дело/ бланково адвокатско пълномощно с дата 17.08.2011 г. и бланков договор за
правна защита и съдействие от 17.08.2011 г. /л.104 от изп. дело/, според който
за представителството на длъжника по изпълнението /с посочен в договора
материален интерес от 190 871.75 лв./ е договорено заплащането на
адвокатско възнаграждение от 7 000 лв., относно което е отразено „плащане
по сметка“. Следва да се отбележи във връзка с осъщественото от адв. М.
представителство на длъжника, че същият не е участвал при извършването на
изпълнителни действия, а е подал 4 бр. заявления, адресирани до ДСИ, между
които и заявлението, съдържащо искане за прекратяване на изпълнителното
производство при условията на чл.433, ал.1, т.3 ГПК, и е получил адресирана до В.К./името
на длъжника „Е.С.“ ООД не е посочено/ покана за доброволно изпълнение с дата 3.10.2011
г.
Във
връзка с горепосоченото договорно съдържание и включената в договора уговорка
за плащане на адвокатското възнаграждение „по банков път“- с изрично посочена
банкова сметка, ***, чиято е доказателствената тежест, за плащане на сумата
7 000 лв. от клиента „Елитни селена“ ООД по банкова сметка ***. А.М., което
да е извършено през периода от сключване на договора /17.08.2011 г./ до
завеждане на настоящото дело /14.01.2013 г./. Такова доказателство,
предпоставено от направено в този смисъл от страна на ответника „БАКБ“ АД
възражение /писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК/, е представено от
ищцата Д. в хода на първоинстанционното производство и установява плащане на
сумата едва в хода на делото- на 5.10.2016 г. Според приложеното платежно
нареждане с нечетлива дата, обозначена като „5 октомври 201...“ /л.18 от делото
на СРС/ и потвърждаващото го удостоверение от 18.05.2017 г., издадено от „У.Б.“
АД /л.49 от делото на СРС/, по сметка на адв. А. М. в същата Б. е постъпила
сумата 7 000 лв. на 5.10.2016 г. с
посочени основание „дог. 0134981/ 17.08.2011“ и вносител на каса В.К.-
Управител на „Е.С.“ ЕООД.
При
така събраните в процеса писмени доказателства се налага приемането на извод,
че плащането на дължимото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение на
адв. М. е било извършено едва на 5.10.2016 г., който факт е от категорията на
посочените в нормата на чл.235, ал.3 ГПК и следва да бъде зачетен при формиране
изводите на съда по съществото на спора. Релевантно в случая, обаче, е не
изпълненото от клиента по договора за правна помощ и длъжник по изпълнението
задължение за плащане на адвокатското възнаграждение, а обстоятелството, че
това е станало едва на 5.10.2016 г., т.е. след подаване на исковата молба по
делото.
Действително
няма пречка в конкретния случай адвокатското възнаграждение по сключения на
17.08.2011 г. договор за правна помощ /своевременно представен по изп. дело/ да
е заплатено от длъжника и след прекратяване на изпълнителното дело, както и предмет
на сключения на 17.09.2012 г. договор за цесия /по преценка на въззивния съд
валидно сключен и съобщен на длъжника от предходния кредитор- съгласно чл.99,
ал.3 ЗЗД/ да бъде бъдещо вземане, но правнорелевантните факти, които пораждат спорното
материално право, респ. възникването и съществуването на вземането на длъжника
по изпълнението за сторени по прекратеното на основание чл.433, ал.1, т.3 ГПК
изпълнително дело разноски, цедирано на ищцата, следва да са се осъществили преди
подаване на исковата молба с предмет: сторени от длъжника разноски за
незаконосъобразно инициирано от взискателя принудително изпълнение. Правото на
длъжника да получи разноски по изпълнението, произтичащо от чл.79, ал.1 ГПК,
може да бъде реализирано в случай, че такива са били сторени от него, като към
датата на предявяване на иска за съдебното им признаване /присъждане/ вземането
му следва да е ликвидно и изискуемо, каквато фактическа обстановка в случая не
се установява. Напротив- представеното в първоинстанционното производство доказателство
за извършено едва на 5.10.2016 г., в хода на делото, плащане по договора за
правна помощ, обосновава извод за неоснователност и недоказаност на
претенцията. Извършеното след подаване на исковата молба плащане, за което са
представени доказателства от ищцата, в случая е аргумент за отхвърляне, а не за уважаване
на иска, тъй като се касае за елемент от
Л.3
на Реш. по гр.д.№ 1036/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
приложимия фактически състав, който следва да
се е осъществил преди завеждане на делото, а според посочените доказателства
това е станало след завеждането му. Следва да се отбележи в тази връзка, че
установената по делото фактическа обстановка противоречи изцяло и на изложените
в исковата молба твърдения, според които сумата 7 000 лв.- адвокатско
възнаграждение по посочения по- горе договор за правна помощ, е била заплатена
от длъжника по изпълнението на адвокат- пълномощника му, а в действителност в
хода на делото се представят доказателства за извършено след подаване на
исковата молба плащане.
При
тези съображения, поради несъвпадане на приетите от двете съдебни инстанции
изводи по съществото на спора обжалваното решение, което е неправилно следва да
бъде отменено и вместо това да бъде постановено решение за отхвърляне на иска
по чл.422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД като недоказан и неоснователен.
С
оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК
ищцата- въззиваема страна, дължи да заплати на ответника- въззивник сумата 200
лв.- разноски за първоинстанционното производство /за юриск. възнаграждение/, и
сумата 290 лв.- разноски за въззивното производство /140 лв.- държ. такса, и
150 лв.- за юриск. възнаграждение./
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от
24.08.2017 г., постановено по гр.д.№ 27405/ 2013 г. на Софийски районен съд, І
ГО, 47 състав, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.И.Д.
/ЕГН **********/ срещу „Б.-А.К.Б.“ АД- гр. София /ЕИК********/ установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД за признаване за установено, че „Б.-А.К.Б.“ АД- гр. София /ЕИК********/
дължи на Р.И.Д. /ЕГН **********/ сумата 7 000 лева, представляваща
направени от "Е.С." ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение по
прекратено изпълнително дело № 2094/ 2008 г. на ДСИ при PC- П., което вземане е
предмет на сключен на 17.09.2012 г. между Р.И.Д. и "Е.С." ЕООД
договор за цесия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК- 14.01.2013 г., до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело № 1706/ 201З г. на
Софийски районен съд, 47 състав.
ОСЪЖДА Р.И.Д. /ЕГН **********/
да заплати на "Б.-А.К.Б."
АД- гр. София /ЕИК********/ сумата 200
лв. /двеста лева/- разноски за първоинстанционното
производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК, и сумата 290 лв. /двеста и деветдесет лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.