Определение по дело №483/2018 на Административен съд - Монтана

                      O   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

                                   23.07.2019г.

                        

Административен съд – Монтана, I-ви състав, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:  

 

                                                    Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

                                                       

като разгледа молба вх.№1202/28.06.2019г. постъпила по Административно дело №483/2018г. по описа на Административен съд Монтана, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е по реда на чл.78, ал.7 Граждански процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл.144 Административно процесуален кодекс (АПК)

С молба вх.№1202/28.06.2019г., подадена от Председателя на Национално бюро за правна помощ, на основание чл.189 НПК и чл.81 във вр. с чл.78, ал.7 ГПК е поискано присъждане на разноски за възнаграждението на адвоката предоставил правна помощ по делото. .

         В съответствие с разпоредбата на чл.248, ал.2 ГПК приложим във връзка с във вр. с чл.144 АПК, на ответника е изпратен препис от молбата, като с отговор вх.№1472/23.07.2019г. се поддържа становище, че молбата е недопустима.

Настоящата съдебна инстанция счита, че постъпилата молба е ДОПУСТИМА, но НЕОСНОВАТЕЛНА при следните доводи:

Съгласно чл. 27а Закон за правната помощ ЗПП) в определените със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на Националното бюро за правна помощ направените разноски. Административнопроцесуалният кодекс не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за предоставена правна помощ. С оглед на това приложение следва да намерят разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл. 94, ал. 1 ГПК правната помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна. Само в случаите на лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл. 97, ал. 1 ГПК, съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички суми от плащането, на които е било освободено. Настоящият случай не е такъв.

Друга разпоредба на Гражданския процесуален кодекс, която има отношение към възстановяването на разноските за получена правна помощ е  чл. 78, ал. 7 ГПК, която съдържа две хипотези. В първата, когато претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ. Настоящият случай не е такъв – исковата претенция на лицето, което е получило правна помощ, е отхвърлена, като решението е влязло в законова сила. Втората хипотеза визира специфичния случай на осъдително решение срещу лицето, което е получило правна помощ, когато то дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Тази хипотеза също не е налице.

В настоящия случай не е налице осъдително решение срещу лицето, получило правна помощ. Освен това разпоредбата има предвид разноските, които е направила по делото противната страна, като участник в производството, който извод се налага както от буквалното тълкуване на разпоредбата, така и от систематичното й място между останалите алинеи на чл. 78 ГПК. Отношенията между НБПП, която не е страна в производството по делото, а само осигурява безплатна адвокатска защита, и ищеца са отношения, които стоят извън проведеното съдебно производство и спрямо тях общите разпоредби на ГПК относно разноските са неприложими.

След като в случая не са налице хипотезите по  чл. 78, ал. 7 от ГПК, при които е предвидена възможност за възстановяване на разноските в полза на НБПП, то направените за правната помощ разноски, в случая представляващи изплатено възнаграждение на адвоката, следва да останат за сметка на НБПП, което, по арг. от чл. 94 ГПК и чл. 2 и чл. 23, ал. 2 от ЗПП, осигурява безплатна адвокатска защита, финансирана от държавата на лицата, които отговарят на изискванията за това.

Неотносими към настоящото дело са и разпоредбите на чл. 189 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК). Наказателно-процесуалния кодекс не е приложим в производството по административни дела.

         Настоящият съдебен състав отбелязва, че в тази насока е константна практика на ВАС, като например Определение №12012/09.11.2016г. по адм.дело №3199/2012г., Определение №2113/20.02.2017г. по адм.дело №340/2016 и др. все в тази насока.

Водим от горното и на основание чл.78, ал.7 ГПК приложим във вр. с чл.144 АПК, I-ви състав на Административен съд Монтана

 

                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на Председателя на Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноски за възнаграждението на адвокат, предоставил правна помощ на страна по делото

         Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в седемдневен срок от съобщаване му на страните.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: