№ 243
гр. Благоевград, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Красимир Аршинков
Атанас Маскръчки
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Благоевград Ирина
Александрова Аспарухова (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211200600828 по описа за 2021 година
С присъда № 8291/29.07.2021 год., постановена по н.о.х.д. № 115/2021
год. на Районен съд – П., подсъдимият Д. БР. Ч. е признат за виновен в това,
че на 23.12.2020 година, около 10.40 ч. в с. К., община П., е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел “О.“ с рег. № Е ...
МК, собственост на Е.Е.С. от с. П., община П., след употреба на наркотични
вещества по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗКНВП и Наредба за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични - Приложение
№ 1 към чл.3 т.1-Списък IІ- Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарна медицина, а именно марихуана
(канабис), съдържаща тетрахидроканабинол /THC/, установено по надлежен
ред - с техническо средство „ Drug Test 5000 ” с фабричен номер ARLK –
0023, като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден за друго
такова престъпление с присъда № 150/15.03.2018 г. на РС - П. по н.ох.д. №
910/ 2017 г., влязла в сила на 05.07.2018 г., поради което и на основание
чл.343б, ал.4 във връзка с ал.3 от НК, във вр. с чл.28, ал.1 и чл.54 от НК е
1
осъден да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година
и 6/шест/ месеца при първоначален „строг“ режим и „глоба“ в размер на 1 000
/хиляда/ лева.
На основание чл.59 от НК съдът е приспаднал от наложеното наказание
„лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимият е бил задържан с
Постановление за задържане на обвиняем до 72 часа считано от 16.00 часа на
23.12.2020 г. до 26.12.2020 г., както и с мярка за неотклонение „задържане
под стража“, считано от 26.12.2020 г. до 29.07.2021 г., а именно 7/седем/
месеца и 6/шест/ дни, като един ден задържане се зачита за един ден
лишаване от свобода.
На основание чл.343г от НК във вр. с чл.37,ал.1,т.7 от НК съдът е
лишил подсъдимия Ч. от правото да управлява МПС за срок от 2/две/ години,
считано от датата на деянието.
Вещественото доказателство по делото – тест панел за проба №00055,
извършена с техническо средство „Drug test 5 000“ с фабричен № ARMJ –
0023, е разпоредено да се изпрати на РУ-П. за унищожаване по надлежния
ред, след влизане на присъдата в сила.
Позовавайки се на чл.189, ал.3 от НПК ПРС е възложил в тежест на Ч.
направените по делото разноски в размер на 10/десет/ лева, които следва да
заплати по сметка на РС-П..
Срещу посочената присъда е депозирана въззивна жалба от защитника
на подсъдимия, с която се оспорва нейната правилност и законосъобразност.
Навеждат се аргументи за извършени съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в отказ за събиране на конкретни доказателства, в разминаване
във времето на извършената проверка за употреба на наркотични вещества и
първите действия по разследването. Отказано е кръвно изследване на
подсъдимия, поискано малко по-късно в хода на разследването, не са
изискани и записите от камерите на патрулните автомобили, за да се установи
какво точно се е случило. На подсъдимия не е предоставено и правото на
последна дума в хода на проведеното разпоредително заседание по въпросите
по чл.248 от НПК. Твърди се, че е налице неяснота и по отношение на
мястото, където е извършена проверката на подсъдимия от полицаите, което е
със съществен рефлекс върху правото му на защита. Останало е неизяснено
дали наистина Ч. е спрян в района на с. К.. Във връзка с изтъкнатите
2
нарушения се претендира отмяната на атакуваната присъда и постановяване
на нова оправдателна такава от въззивната инстанция. При условията на
алтернативност се иска постановяване на решение, с което делото се връща за
повторно разглеждане от първата съдебна инстанция и на последно място –
изменение на присъдата с намаляване на наложеното наказание като явно
несправедливо.
В пледоарията си пред БлОС защитникът на Ч. поддържа изложените в
жалбата възражения, както и тези в допълнителните съображения към нея. Ч.
се явява лично и поддържа заявеното от неговия адвокат, а в предоставената
му последна дума поиска да бъде оправдан.
Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград счита
въззивната жалба за напълно неоснователна. Мястото на провекрата от страна
на полицейските органи е ясно установено, видно от показанията на
свидетелите А., С., М.. Спазен е редът, предвиден в приложимата наредба за
установяване на употребата на наркотични вещества, при което са възприети
показанията на техническото средство, защото лицето е отказало да даде
кръвна проба. Не може да се приеме за съществено нарушение
непредоставянето на последна дума на подсъдимия по въпросите по чл.248 от
НПК. Затова се пледира за цялостно потвърждаване на атакуваната присъда.
Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На първо място следва да се отбележи, че въз основа на смислен и
логичен анализ на събрания в хода на първоинстанционното производство
доказателствен материал, ПРС е направил обосновани и верни изводи.
Кредитирани са показанията на разпитаните полицейски служители, които са
възприели поведението на подсъдимия, провокирало ги за извършване на по-
задълбочена проверка. В подкрепа на показанията им е резултата на
използваното техническо средство, с което е установена употребата на
наркотични вещества от Ч., преди управлението на посочения по-горе лек
автомобил. Еднопосочността на събраните доказателства логично е довела
решаващият съдебен състав до извода за съставомерно поведение на
обвиненото лице. Правилно е определена и правната квалификация на
3
извършеното престъпление, като съдът е отчел настъпилата реабилитация на
основание чл.88а от НК по отношение на предходните му осъждания, извън
последното, определящо извършеното при условията на повторност.
Наложеното наказание е в рамките на предвиденото от приложимата правна
норма и се явява адекватно на степента на обществена опасност на деянието и
дееца. На второ място, в проверяваната присъда е даден отговор на всички
направени от защитника на Ч. възражения. Посочено е защо липсват
основания за съмнения в местоизвършване на престъплението, като
аргументите са базирани на непротиворечивите показания на разпитаните
полицейски служители. Даден е отговор и на възражението за отказ в хода на
досъдебното производство да се извърши химико-токсикологично изследване
на кръв от подсъдимия за установяване употребата на наркотични вещества.
Посочени са изискванията на приложимата наредба и липсата на
необходимост от такова изследване, когато проверяваният се съгласи с
резултата от техническото средство. А по отношение на отказа за изискване
на видеозаписите от полицейските автомобил съдът се е произнесъл в
съдебно заседание и липсват основания, за да се предположи, макар и
хипотетично, че събитията са се развили по различен начин от описания от
разпитаните свидетели.
С направените уточнения въззивната инстанция намира, че на
инкриминираните дата и място полицейските служители В.А. и Х.М. се
намирали в района на с. К., където извършвали контрол върху преминаващите
автомобил. На 23.12.2020 год., около 10.40 часа, полицейските служители
спряли за проверка управлявания от подсъдимия Ч. лек автомобил марка и
модел “О.“ с рег. № Е ... МК, собственост на Е.Е.С.. Ч. е правоспосочен водач
на МПС от 2013 год. и в същия ден пътувал заедно със свидетеля Е.Х. до
метан-станция в с. К., за да зареди автомобила си. В хода на извършване на
проверката полицейските служители установили, че за МПС няма сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и същият не е преминал
годишния технически преглед. Освен това им направило впечатление, че
подсъдимият се държи неадекватно и бил силно притеснен. Попитали го дали
е употребил алкохол или наркотични вещества, на което той им отговорил, че
предната вечер изпушил 2-3 цигари от канабис. Полицаите веднага
сигнализирали на дежурния в полицейското управление в П., който изпратил
на място полицаите М.С. /автоконтрольор/ и М.Г.. Понеже използвания от РУ
4
– П. дрегер бил изпратен за калиброване, се уведомили колегите им от
съседното РУ – Сандански за предоставяне на тяхното техническо средство.
На място пристигнали свидетелите М.К. и К., които предоставили носения
дрегер, а самото тестване се извършило от св. С.. Използваното техническо
средство „ Drug Test 5000 ” с фабричен номер ARLK – 0023 отчело
положителен резултат за употреба и наличие на тетрахидроканабинол /ТНС/,
а пробата с номер 00055 била записана в дневника за регистрация на такива
проби с отбелязването, че резултата е положителен. Посоченото вещество е
поставено под контрол съгласно Списък I на Единната конвенция на ООН за
наркотичните средства от 1961 год., ратифицирана от Република България и
практически възпроизведена в приетия от парламента на страната ЗКНВП –
Приложение Iкъм чл.3, ал.2, в списъка на „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве“, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина. На Ч. веднага бил издаден талон за медицинско изследване, в
който се отразило, че приема показанията на дрегера. Въпреки това бил
закаран до ЦСМП – П., където доктор В. съставил протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, в който отразил, че лицето отказва
да даде кръв за изследване.
За констатираното при полицейската проверка св. С. съставил АУАН
серия АА и №585966/23.12.2020 год., в който било отразено и изземването на
СУМПС на името на Ч..
Видно от свидетелството за съдимост на подсъдимия е, че спрямо него
са били постановени общо седем присъди, като въззивната инстанция
напълно се солидаризира, че по шест от тях са изтекли предвидените в чл.88а
от НК срокове и той е реабилитиран. А осъждането му с присъда №
150/15.03.2018 г. на РС - П. по н.ох.д. № 910/ 2017 г., влязла в сила на
05.07.2018 г. за същото деяние е от значение за правната квалификация и
отговорността на дееца.
Сходната фактическа обстановка, възприета и от двете съдебни
инстанции, намира своето потвърждение от анализа на сравнително
безпротиворечивия и еднопосочен доказателствен материал. Свидетелите А.,
М., С., Г. и К. в качеството си на полицейски служители потвърждават
5
обстоятелствата, при които е била извършена проверката, последователността
в действията им, поведението на подсъдимия и заявеното от него във връзка с
употребата на наркотично вещество предната вечер. Липсват основания
показанията им да не бъдат кредитирани, а и в служебното им качество
същите се явяват незаинтересовани от изхода на делото, защото по делото не
са събрани /а и посочени/ никакви данни за някакви предходни отношения с
Ч., които да предизвикат съмнения в обективността им. От значение в случая
са и показанията на свидетеля Е.Х., пътувал заедно с подсъдимия в
управлявания от последния лек автомобил, който не изтъква никакви данни в
противовес на изложеното от полицейските служители във връзка с
извършената проверка на водача. Като се прибавят и приложените писмени
доказателства, свързани с установяване на констатираното нарушение и
поведението на подсъдимия, може да се заключи, че посочената по-горе
доказателствена съвкупност е сравнително еднопосочна и правилно
кредитирана в мотивите към проверявания съдебен акт. В АУАН, подписан от
нарушителя, изрично е посочено, че няма възражения, а върху талона за
изследване Ч. писмено е заявил, че приема показанията на дрегера. На това
основание и съгласно чл.3а от Наредба №1/19.07.2017 год. за реда за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
накротични вещества или техните аналози полицаите не са били длъжни да
придружат подсъдимия до ЦСМП – П., за да му вземат кръвна проба.
Независимо от това лицето е придружено от полицейски служител до
здравното заведение и дежурният лекар А.В. е попълнил протокола за
медицинско изследване като в талона е записал, че „лицето отказва да даде
кръв за наркотици“. Последното е нормативно гарантирано право на
проверявания, който обаче остава обвързан с установеното от техническото
средство. Възраженията на защитника в тази посока са голословни и не
съдържат конкретни данни за неспазване на реда, предвиден в цитираната
наредба. Безспорно е установена не само извършената проверка с годно
техническо средство и приемането на резултата от проверявания водач, но и
отказа му на малко по-късен етап да даде кръв за изследване. А що се касае до
направеното по-късно искане от защитника при предявяване на обвинението
на Ч. за изследване на кръвната му проба, по него разследващият орган се е
произнесъл и обосновано е отказал уважаването му като несъобразено с реда
по Наредба №1/19.07.2017 год. Изтъкнатото в обясненията на подсъдимия
6
съмнение от негова страна към извършване на предложеното му кръвно
изследване в по-ранен момент не е подкрепено с никакви обективно
установени данни, поради което и само на основание постановения
впоследствие отказ от разследващия полицай не може да се приеме за
недостоверно показанието на техническото средство.
Не може да се приеме и възражението, че в обвинението, съответно в
присъдата, не е установено с достатъчна яснота мястото на извършената
провекра, което е с пряк рефлекс върху правата на подсъдимия и
възможността му адекватно да се защити. Всички разпитани полицейски
служители са обяснили, че проверката е извършена в района на с. К., община
П., където полицаите спрели за проверка управлявания от подсъдимия лек
автомобил. За характера на посоченото престъпление са от съществено
значение момента на проверката и факта на управление на МПС, а не
детайлното установяване на конкретната улица или номер от нея на
населеното място, където е извършена. В конкретният казус безспорно е
установено населеното място, в района на което е констатирано извършеното
от Ч. престъпно деяние, потвърдено и в неговите обяснения, че пътувал до
метан станцията в същото населено място, за да зареди с гориво автомобила
си. Липсва каквато и да било конкретика какво точно е останало неизяснено
за мястото на престъплението и съответно му е попречило да се защити
пълноценно. По отношение на възражението за разминаване в часа за разпит
на свидетеля С. и отразеното в АУАН следва да се посочи, че при разпита му
в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция същият е
посочил, че вероятно е допусната грешка от разследващия полицай при
отразяване на часа на разпита. Но даже и напълно да се изключат показанията
му поради съмнения в достоверността на протокола за разпит, останалите
доказателства са достатъчни, за да обосноват носенето на наказателна
отговорност от Ч. по вмененото му престъпление. Останалите четирима
свидетели А., М., Г. и К. свидетелстват за същите обстоятелства, за които и
св. С., поради което игнорирането на последните не води до недоказаността
им.
Напълно неоснователно е и възражението, че в проведеното
разпоредително заседание ПРС не е предоставил правото на последна дума на
подсъдимия. Такова изискване в НПК липсва, доколкото се касае за
императивна правна възможност в края на съдебните прения. В посоченото
7
РЗ се разискват посочените в чл.248 от НПК въпроси, по които защитникът на
Ч. е изразил позиция, съобразена с неговия интерес. Засягане на правата му в
тази хипотеза не е налице и по никакъв начин не се отразява на правилността
на крайния съдебен акт.
На тази база логично и обосновано ПРС е заключил, че от обективна и
субективна страна подсъдимият Ч. е извършил деянието, в което е бил
обвинен, като на 23.12.2020 година, около 10.40 ч. в с. К., община П., е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел “О.“ с
рег. № Е ... МК, собственост на Е.Е.С. от с. П., община П., след употреба на
наркотични вещества по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗКНВП и
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични - Приложение № 1 към чл.3 т.1-Списък IІ- Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна
медицина, а именно марихуана (канабис), съдържаща тетрахидроканабинол
/THC/, установено по надлежен ред - с техническо средство „ Drug Test 5000 ”
с фабричен номер ARLK – 0023, като деянието е извършено повторно, след
като е бил осъден за друго такова престъпление с присъда № 150/15.03.2018 г.
на РС - П. по н.ох.д. № 910/ 2017 г., влязла в сила на 05.07.2018 г.,
представляващо престъпление по чл.343б, ал.4 във връзка с ал.3 от НК, във
вр. с чл.28, ал.1 от НК. Наличието на всички съставомерни елементи от
състава на посоченото престъпление са безспорно установени по делото. От
обективна страна деецът е заловен да управлява МПС след употреба на
високорискови наркотични вещества, установени по предвидения в
приложимата наредба начин, което е достатъчно за ангажиране на
наказателната му отговорност. От субективна страна е налице пряк умисъл,
който се извежда от поведението на дееца, свързано с управлението от негова
страна на процесното МПС след употреба на забранено от закона наркотично
вещество.
Окръжният категорично счита, че в хода на производството пред
първостепенния съд не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане. Направеното в тази връзка искане е
неоснователно, а на възраженията в жалбата и пледоарията на защитника се
отговори по-горе.
8
По отношение на конкретната наказателна отговорност, която Ч. следва
да понесе за извършеното престъпление, изразеното от първостепенния съд
се споделя напълно и от проверяващата инстанция. Отчетени са опитите му
да смени средата си и да упражнява обществено полезен труд като
предпоставка за избягване на подобни правонарушения. От друга страна
същият е търпял, включително и ефективно наказание „лишаване от свобода“
и освобождаването му в края на на 2018 година от затвора очевидно не му е
попречило да извърши и разглежданото престъпление. В този смисъл е
недопустимо наказанието му да бъде определено в размер на предвидения от
закона минимум от една година „лишаване от свобода“. Правилно е
определен и режима за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от
свобода“ съобразно изискванията на ЗИНЗС. Отчитайки данните за дееца и
извършеното от него обосновано ПРС е определил санкция близка до
минимума, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6
/шест/ месеца, която заедно с „глобата“ от 1 000 /хиляда/ лева се явяват
достатъчни, за да се гарантира постигане на целите по чл.36 от НК.
Претендираното в жалбата при условията на алтернативност намаляване на
наказанието в случая е недопустимо, защото то не се явява несправедливо.
Личността на дееца и данните за досегашните му прояви изключват
претендираната снизходителност, за да се гарантира обществото от
предвардване на подобни и други престъпни прояви за в бъдеще. Правилно е
приложена и разпоредбата на чл.59 от НК като е приспаднато от наложеното
наказание „лишаване от свобода“ времето, през което Ч. е задържан под
стража. На същото основание въззивната инстанция следва да приспадне от
наказанието и периода от време от 30.07.2021 год. до влизане в сила на
решението като един ден задържане се зачете за един ден лишаване от
свобода.
Липсват основания за намаляване и на наложеното на основание чл.343г
от НК наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /две/
години. От съда са отчетени степента на обществена опасност на деянието и
дееца като продължителността на лишаването от права е адекватна на
извършеното и съответно съобразена с изискванията на чл.49 от НК.
Законосъобразно първата съдебна инстанция е процедирала при
решаване на въпроса с веществените доказателства по делото, както и с
9
възлагането на съдебните разноски в тежест на признатия за виновен
подсъдим.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК Окръжният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 8291/29.07.2021 год., постановена по н.о.х.д. №
115/2021 год. на Районен съд – П..
На основание чл.59 от НК приспада от наложеното на Ч. наказание
„лишаване от свобода“ времето, през което е задържан под стража считано от
30.07.2021 год. до влизане в сила на настоящето решение като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10