Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .07.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1400/ 2019 година на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от К.Р. в условията на обективно и субективно съединяване искове,
както следва:
1./ с правно осн.
чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр срещу Министерство на
правосъдието за заплащане на сумата от 10 000 лв., претендирана
като обезщетение за неимуществени вреди, вследствие преживени негативни
преживявания, предизвикали психо-емоционално разстройство, летаргични и
депресивни състояния, липса на тонус, смущения в съня, обреченост, безнадежност и недоверие в институциите в резултат на
дискриминационно отношение за времето от 2007г. до 31.05.2009г. /вкл./, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 20.10.2016г. до
окончателното изплащане на задължението;
2./ с правно осн.
чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, гр. София за осъждане на ответника да преустанови
нарушението, изразяващо се в неравно третиране по признак „лично положение“ –
липса на условия за физическа активност и спорт, извън времето за престой на
открито по отношение на К.Р., пребиваващ в Затвора – гр. Варна, осъден с
наказание „доживотен затвор“ за времето от 01.06.2009г. до 01.11.2016г., както
и да се въздържа от по-нататъшни нарушения;
3./ с правно осн.
чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр срещу Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, гр. София за заплащане на сумата от 20 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие преживени негативни преживявания, предизвикали психо-емоционално
разстройство, летаргични и депресивни състояния, липса на тонус, смущения в
съня, обреченост, безнадежност и недоверие в
институциите в резултат на дискриминационно отношение, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 20.10.2016г. до окончателното
изплащане на задължението;
В исковата молба ищецът К.Р. твърди, че
изтърпява в зоната за повишена сигурност, първи коридор, трета група в Затвора
– Варна наказание „доживотен затвор“.
Поддържа се, че за периода от 2007г. до
31.05.2009г. /вкл./, ищецът е дискриминиран посредством бездействието на
Министерство на правосъдието, а за времето от 01.06.2009г. до 01.11.2016г. от
бездействието на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, да
осигурят условия за спорт на осъдения на доживотен затвор извън времето за
престой на открито, изтърпяващ наказанието си в Затвора – гр. Варна, такива,
каквито имат другите затворници, изтърпяващи същото наказание в затворите в гр.
Ловеч, гр. Враца, гр. Пловдив, гр. Стара Загора и гр. София и лицата,
изтърпяващи наказанията си в общите части на пенетенциарното
заведение в Затвора – гр. Варна, съгласно чл. 151, ал. 5 ППЗИНЗС вр. чл. 197, ал. 2 ЗИНЗС.
Твърди се още, че въпреки многократното
сезиране на затворническата администрация, за ищеца не са осигурени условия за
физическа активност и спорт извън времето за престой на открито, поради което
същият се явява дискриминиран, поради което се настоява за уважаване на
исковете по чл. 71, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЗДискр.
В срока по чл.
131 ГПК, ответниците Министерство
на правосъдието и Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, са
депозирали писмен отговор, с който считат исковете за недопустими, евентуално
неоснователни.
Поддържа се, че ищецът К.Р. не е бил
дискриминиран по сочения признак, тъй като престоят на открито на всички лица
изтърпяващи наказание „доживотен затвор“, е еднакъв за всички. Считано от края
на 2016г. до началото на 2017г. времето за престой на открито е увеличено на 1
час и 30 минути, което е дало възможност на затворниците, вкл. и на ищеца да
придобие по-голяма двигателна и физическа активност.
Евентуално, в случай, че исковете бъдат
доказани по основание и размер, е релевирано
възражение за погасяване по давност на вземанията за обезщетение за
неимуществени вреди.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта на производството
За времето от 2007г. до 21.05.2009г. /вкл./, съгласно чл.
19 ЗИН /отм./ Министерство на правосъдието осъществява общото ръководството на
местата за лишаване и контролът върху тяхната дейност. Затворите,
поправителните домове и следствените арести са териториални звена на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, но според чл. 19 а, ал. 1 ЗИН /отм./,
прякото ръководство и контролът върху местата за лишаване от свобода се
осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, явяваща се
административно звено в Министерство на правосъдието, поради което
процесуално-правно легитимиран за процесния период, е
именно Министерство на правосъдието.
След влизане в сила на ЗИНСЗ /ДВ, бр. 25 в
сила 01.06.2009г./, пасивно процесуално-правно легитимиран по предявените
искове по чл. 71, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДискр, е
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, на осн.
чл. 12 от същия закон.
По основателността на предявените искове по
чл. 71, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗЗДискр
От значение при установяването на
дискриминация е обективно съществуващия недопустим противоправен
резултат при упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните в
Закона за защита от дискриминация форми на нежелано или по-неблагоприятно
третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени
съответните нормативни изисквания Законът за защита от дискриминация цели
установяване и санкциониране на всяко поставяне н неравностойно положени според
признаците, изброени в разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗЗДискр.
или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор,
по който Република България е страна. Това по-неблагоприятно третиране на лице
на основата на признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр.
следва да се преценява в сравнение с начина по който се третира, било е
третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
С
присъда № 340/10.11.1989г. по описа на Военен съд – Плевен, К.Р. е осъден на
смърт, за това, че на 17.07.1989г. в землището на **** умъртвил умишлено М. *** особено
мъчителен за убитата начин, с особена жестокост по хулигански подбуди и при
условията на опасен рецидив умишлено, на осн. чл.
116, т. 6, т. 10 и т. 11 НК.
С
Указ № 4/25.01.1999г. на Вицепрезидента на Република България, присъдата е
заменена с „доживотен затвор”.
Наказанието
ищецът К.Р. изтърпява в Затвора – гр. Варна в зона с повишена сигурност, I – коридор, 3-та група.
В случая, ищецът твърди, че е поставен в
по-неблагоприятно положение от изтърпяващите наказание „доживотен затвор” в Затвора
– гр. Ловеч, Затвора – гр. Враца, Затвора – гр. София и Затвора – гр. Пловдив,
на които им е осигурена възможност за физическа и спортна активност извън
времето за престой.
От служебно изисканите по инициатива на
ищеца писмени доказателства се установява, че осъдените на „доживотен затвор”,
изтърпяващи наказанието си в Затвора – Варна са настанени в зона с повишена
сигурност /ЗПС/, в която са обособени две подгрупи. В първата група попадат
обвиняемите и подсъдимите, на осн. чл. 248, ал. 1, т.
1 вр. ал. 2 и чл. 248 ЗИНЗС, а във втората група, в
която еи К.Р., са настанени лицата, които са осъдени
на „доживотен затвор” и „доживотен затвор без замяна”. Ежедневието на лицата от
двете подгрупи се извършва по установен график за разпределение на времето /л.
123/.
Със заповед № 2/2018г. на Началника на
Затвора – Варна са унищожени „графиците за лично време и основни дейности”.
Дните и часовете в действащите графици от
2018г. не са със съществени разлики от тези, прилагани до 2018г. Единствената
разлика касае часа и минутите за провеждане на различни дейности.
Поради извършен ремонт на зоната за повишена
сигурност, в края на 2016г. и началото на 2017г., личното време за престой на
открито, оборудвано със спортни уреди, е увеличено на 1 час и 30 мин., което е
позволило на затворниците допълнителна възможност за придобиване на по-голяма
двигателна и физическа активност.
Към настоящия момент, в затворническата
столова, извън времето за хранене, лишените от свобода в ЗПС имат възможност да
играят „шах”, „табла”, „карти” и други игри.
В коридора на ЗПС е осигурена възможност за
провеждане на физическа активност, чрез игра на „тенис на маса” по утвърден
график.
Видно от представения график, на лишените от
свобода в ЗПС – III група, в която се
намира и К.Р., е осигурена възможност всяка сряда от 10.00 ч. до 11.00 ч. и всеки
петък от 14.15 ч. до 15.15 ч., да провеждат игри, вкл. „тенис на маса”.
В затвора – гр. Враца, лицата, на които е
наложено наказание „доживотен затвор”, е осигурена възможност за физическа
активност в продължение на 1 час дневно извън времето за престой на открито, на
която е обособена спортна площадка за времето от 01.01.2007г. до 01.11.2016г.
В същото пенетенциарно
заведение функционира обособено помещение – оборудвана фитнес зала, снабдена с нужните
мерки за контрол и превенция на закононарушенията /л. 118/.
В Затвора – гр. София, за периода от
01.01.2007г. до месец февруари 2014г. лишените от свобода, изтърпяващите
наказание „доживотен затвор” са имали възможност за физическа активност само
във времето за престой на открито /л. 130/.
Считано от 07.01.2014г. помещение № 1, в
което лишените от свобода изтърпяват наказание „доживотен затвор”, функционира
като място за физическа активност и оборудвано с уреди – лежанка, щанги, въжета
за скачане, пружина, медицинска топка, шведска стена, висилка и велоаргометър, извън времето за престой /л. 72 и сл./.
За периода от 01.01.2007г. до 01.11.2016г.,
в Затвора – гр. Пловдив на втори пост е функционирала спортна зала, в която
осъдените на „доживотен затвор” са имали възможност да посещават по график три
пъти седмично по един час извън времето за престой. Отделно, всеки петък от
15.00ч. им е осигурена възможност за допълнителен престой на открито за всички
лишени от свобода.
В Затвора – гр. Ловеч за същия период от
време, на лишените от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор” е
предоставена възможност за престой на открито всеки ден в продължение на 1 час
и 30 минути, през което време затворниците имат възможност за спортни занимания
– игра на волейбол или занимания с уреди – дъмпели,
лежанки и др. /л. 121/.
В затвора – гр. Стара Загора от 2004г. на
мястото на престой на открито на настанените в ЗПС, администрацията е изградила
в същата зона съоръжения за физическа и спортна активност на лицата,
изтърпяващи наказание „доживотен затвор” – баскетболен кош, лост за физически
упражнения, лежанка с щанга за тежести и успоредка.
Считано от 01.01.2007г. до 26.01.2014г.,
осъдените на наказание „доживотен затвор” и „доживотен затвор без замяна” са
използвали времето за престой на открито в югоизточното каре от 09.00 до 10.20
ч., а за периода от 26.01.2014г. до 01.11.2016г. от 09.00 ч. до 10.00 ч на
югоизточното каре и от 14.30 ч. до 15.30 ч. на югозападното каре /л. 125/.
В периода от 29.06.2011г. до 01.08.2016г. К.Р.
е депозирал до Началника на Затвора – Варна молби с искане за съобразяване на
„графика за лично време и спорт” със ЗИНЗС, по начин обезпечаващ ежедневните му
нужди от спортна активност, включване в списъците за провеждане на занимания по
футбол и бокс, ведно с лишените от свобода в общите части на затвора или
организирани отделно за молителя.
Ангажираните гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелите – М.Ж., изтърпяващ наказание „доживотен затвор” в
Затвора – гр. Варна, считано от 2010г. и пребиваващ в затвора от 2006г. и Г.Н.,
заемащ длъжността „инспектор” в Затвора – гр. Варна, ЗПС за времето от средата
2011г. до края на 2014г., а след това „инспектор социални дейности и
възпитателна работа”, установяват следните релевантни за делото факти:
Според М.Ж., за времето от 2010г. до 2016г.,
администрацията на Затвора – гр. Варна, не е осигурила на лишените от свобода,
изтърпяващи наказание „доживотен затвор” в
зоната с повишена сигурност, I – коридор,
3-та група спортни занимания извън времето за отдих. Администрацията е
осигурила веднъж седмично извън времето за отдих, възможност за игра на „тенис
на маса” в продължение на 1 час. Наред с това, всеки ден, затворниците са имали
възможност и за разходка.
Едва
в периода от 2016г. до настоящия момент, престоят на открито се е увеличил с
тридесет минути и за времето от 1 час и 30 минути, и свидетелят, и К.Р., имат
възможност да се разхождат и да тренират с гирички,
респ. на лост.
Във
връзка с влошеното си здравословно състояние – констатирана хипертония, ищецът
е отправял искания до администрацията на Затвора – гр. Варна за удължаване на
времето за спорт, които не са удовлетворени.
Отказите
провокирали у ищеца страдание, изразяващо се в създадено усещане за унижение и
болки в „кокалите”.
Според
свидетеля, условията в Затвора – гр. София са значително по-добри от тези в
Затвора – Варна, впечатление добито от посещенията му и тези на К.Р. по повод
подадени молби до ВКС за възобновяване на наказателните производства, респ.
искови молби пред съдилищата в гр. София, изразяващи се в следното: 1 и 30
минути разходка на открито всяка сутрин и 1 час фитнес – зала, а следобед - 1
час игри.
Според
свидетеля Г.Н., времето за спортни занимания – игра на тенис на маса, е било 1
час един път седмично в ЗПС, които са се осъществявали в коридора.
Във
времето за престой на открито, лишените от свобода, вкл. и изтърпяващи
наказание „доживотен затвор”, са имали възможност да ползват в продължение на 1
час всеки ден спортни уреди.
Ищецът
е настоявал пред администрацията на Затвора – гр. Варна времето за престой на
открито да бъде удължено предвид хронични заболяване.
Според
г – н Н., молбата на ищеца най-вероятно не е удовлетворена, тъй като времето за
престой на открито се осъществява през светлата част на денонощието, а мястото
за това е само едно и в него ежедневно следва да излизат всички лишени от
свобода от общо девет групи.
И ЗИН /отм./, и ЗИНЗС, регламентират
различен режим, правно положение на лишените от свобода в зависимост от вида на
наказанието „лишаване от свобода” и изпълнение на наказанието доживотен затвор
и доживотен затвор без замяна.
Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗИН /отм./, в местата за лишаване от свобода се провежда
диференцирана възпитателна работа, насочена към поправяне и превъзпитаване на
осъдените, повишаване на тяхната култура, правна и нравствена съзнателност.
Възпитателната работа с
лишените от свобода се осъществява чрез индивидуално-възпитателна работа,
трудово съревнование, културно-масова и спортна дейност и др. Особено внимание
се обръща на индивидуално-възпитателната работа с рецидивистите и другите
трудно поддаващи се на превъзпитание лишени от свобода /чл. 65, ал. 2/.
В Националните стандарти за третиране на лишените от свобода, осъдени
на доживотен затвор, утвърдени от Главния директор на ГД „ИН” /л. 17/ при действието на ЗИН /отм./, е
предвидено, че режимът при който се третират доживотно осъдените включва и
програми за поддържане на физическото здраве /чл. 1 от Раздел IV/, а
администрацията на затвора е длъжна да осигури достъп до културно-информационни
и спортни дейности.
С приемане на ЗИНЗС /ДВ бр. 25 в сила от
01.06.2009г./, е предвидено, че по възможност на всеки лишен от свобода се
осигуряват условия за участие в спортни игри и упражнения по един час на ден
извън времето, определено за престой на открито /чл. 164, ал. 1/.
Разпоредбата на чл. 151 ал. 5 ППЗИНЗС / обн., ДВ, бр. 9 в сила от 1.02.2010 г./ предвижда, че на
всеки лишен от свобода освен престоят на открито се осигурява по един час
дневно възможност за физическа или спортна активност, а след изменението
разпоредбата /ДВ, бр. 20 от 07.03.2014г./ е вменено задължение на всеки лишен
от свобода освен престоят на открито да се осигурява възможност за физическа
или спортна активност.
Разпоредбата на чл.151 ал.5 ППЗИНЗС, в
приложимата редакция преди изменението от 07.03.2014 г., противоречи на
законовата норма на чл.161 ЗИНЗС, според която по възможност на всеки лишен от
свобода се осигуряват условия за участие в спортни игри и упражнения по един
час на ден, извън времето за престой на открито, поради което следва да намери
приложение по-високия по степен акт, а именно ЗИНЗС, на осн.
чл. 15, ал. 3 ЗНА.
Затова и задължението на администрацията е
обусловено от възможността да се осигури условие за участие в спортни игри и
упражнения в рамките на един час. Но посоченото право на изтърпяващите
наказание, не е свързано с безусловно задължение на длъжностните лица да го
гарантират и осигурят.
Ищецът К.Р. не е в идентично, сходно
положение с лицата, които изтърпяват „доживотен затвор“ в посочените пенетенциарно заведение.
Това е така, тъй като всеки затвор осигурява различни условия за живот
на осъдените, които разлики са обективно обусловени от редица обстоятелства -
различното местоположение в страната, различният брой осъдени, пребиваващи в
затворите, редът, наложен от вътрешните правилници, констатирани нарушения,
поведение на осъдените и др. Следователно, в подобни "сравними сходни
обстоятелства" по смисъла на чл.4 ал.2 ЗЗДискр
ищецът се намира единствено с лицата, изтърпяващи същото наказание /доживотен
затвор и доживотен затвор без замяна/, в същия затвор и само сравнението с тях
е от значение за преценката дали е налице спрямо него дискриминация.
Ангажираните писмени и гласни доказателства
установяват, че за времето от 2007г. до 31.05.2009г. /вкл./ и за периода от
01.06.2009г. до 01.11.2016г., К.Р. не е бил третиран по-неблагоприятно от
лишените от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор” и „доживотен
затвор без замяна” в Затвора – гр. Ловеч, Затвора – гр. Враца, Затвора – гр.
София и Затвора – гр. Пловдив, тъй като и при действието на ЗИН /отм./, и при
действието на ЗИНС, на ищеца е била предоставена възможност за спортни дейности,
макар и във времето за престой на открито.
Този факт съдът приема за доказан от
писмената справка на Началника на Затвора – Варна и показанията на свидетелите Г.Н. и М.Ж., установяващи по безсъмнен начин, че в Зоната за
повишена сигурност, т.е. в коридора на пенетенциарното
заведение, е била осигурена възможност за провеждане на игри на „тенис на маса”
веднъж седмично, а във времето за престой на открито, осигурено ежедневно на
всички лишени от свобода, вкл. и на К.Р. с продължителност от 1 час, а по-късно
от 1 час и 30 минути възможност за провеждане на физическа активност, чрез
използване на различни спортни уреди.
Както беше посочено, ЗИНЗС постановява, че
осигуряването на условия за спортни игри и упражнения по един час на ден за
всеки лишен от свобода е по възможност. Това задължение на администрацията на
затвора не е императивно, а е свързано с условията в затвора, материалната
база, броя на затворниците и други обстоятелства, според всеки конкретен случай
вкл. местоположението му в страната, различният брой осъдени, пребиваващи в
затворите, редът наложени от вътрешните правилници, констатирани нарушения,
поведение на осъдените и др.
От
изложеното следва извода, че по делото не се установя неравнопоставено
отношение от администрацията на Затвора – гр. Варна спрямо ищеца, нито
достатъчно факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е
налице дискриминация, с оглед прилагане презумпцията по чл. 9 ЗЗДискр.
Не е налице и непряка дискриминация по
смисъла на чл. 4, ал. З ЗЗДискр. Същата би била
налице, когато хора, различаващи се по определен признак се третират привидно
по един и същи начин, като това води до поставянето в по-неблагоприятно
положение на някои от тях.
С оглед изложеното, съдът намира, че
не е осъществена пряка или непряка дискриминация спрямо ищеца по смисъла на чл.
4, ал. 1 ЗЗДискр.
След като не се установява наличие на
двете проявни форми на дискриминация, т.е. липсва
нарушение не е необходимо да се изследват и останалите елементи от фактическия
състав на тази отговорност, а именно вредни последици и причинна връзка между
тях и нарушението по исковете по чл. 74, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр,
които подлежат на отхвърляне.
За пълнота на изложеното, следва да
бъде посочено, че по делото не се установява ищецът К.Р. да е претърпял
неимуществени вреди вследствие на дискриминационно отношение.
Показанията на М.Ж. установяват единствено
провокирано усещане за унизително отношение спрямо лишените от свобода,
изтърпяващи наказание „доживотен затвор” в Затвора в София, ползващи се с
различни „облаги” – разходка на открито, фитнес зала и 1 час „клуб” – гледане
на телевизия, игра на карти и ползване на компютър, но не и претърпени негативни
преживявания, предизвикали психо-емоционално
разстройство, летаргични и депресивни състояния, липса на тонус, смущения в
съня, обреченост, безнадежност и недоверие в
институциите които са резултат от дискриминационно отношение
Неоснователността
на исковете по чл. 74, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр обуславя отхвърляне и на иска по чл. 74, ал. 1, т.
2 ЗЗДискр спрямо Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, гр. София, доколкото липсва нарушение на посочения закон.
По разноските
Нормата на чл. 75, ал. 2
ЗЗДискр е аналогична на чл. 83 ГПК,
чл. 359 КТ,
§ 35 ЗСПЗЗ относно
иска по § 4и ЗСПЗЗ
чл. 7, ал. 1,
изр. 3 ЗВСОНИ и др., съгласно които разпоредби ищците не внасят
държавни такси по делото, а разноските се поемат от бюджета на съдебната власт.
Правилата уреждат отношенията на ищците с фиска, но
не ги освобождават от задължението да възстановят на насрещната страна по спора
направените разходи, когато искът е изцяло или частично неоснователен. Тези
разходи на страната, в чиято полза е разрешен спорът, само защото е имала
процесуалното положение на ответник, не мога да останат за нейна сметка, нито й
се възстановяват от държавата. Смисълът на уредбата по чл. 78 ГПК
е обезщетяване на всяка от страните по делото за средствата, с които е намалена
имуществената й сфера по повод съдебното производство, щом съдът е отсъди по
спора в нейна полза, а дори и без подобно решение, ответникът има право на
подобно обезщетение за съдебно - деловодните разноски, ако с поведението си не
е станал причина за завеждане на делото - чл. 78, ал. 2 ГПК. Нормата на чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр улеснява
достъпа до правосъдие на пострадалите от дискриминационни действия, но не
предвижда изключение от общия принцип за възстановяване на сумите, с които
имуществото на ответника е намаляло поради неоснователност на претенциите на
ищеца.
Предвид изложеното, в полза на всеки един от
ответниците, следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на
100 лв. в полза на всеки един от тях, на осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от К.С.Р., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Министерство на правосъдието иск за
заплащане на сумата от 10 000 лв.
/десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие преживени негативни преживявания, предизвикали психо-емоционално
разстройство, летаргични и депресивни състояния, липса на тонус, смущения в
съня, обреченост, безнадежност и недоверие в
институциите в резултат на дискриминационно отношение за времето от 2007г. до
31.05.2009г. /вкл./, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 20.10.2016г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл. 71,
ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.Р., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София иск за осъждане на
ответника да преустанови нарушението, изразяващо се в неравно третиране по
признак „лично положение“ – липса на условия за физическа активност и спорт,
извън времето за престой на открито по отношение на К.Р., пребиваващ в *****, осъден с наказание „доживотен затвор“ за времето от
01.06.2009г. до 01.11.2016г., както и да се въздържа от по-нататъшни нарушения,
на осн. чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.Р., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София за заплащане на сумата
от 20 000 лв. /двадесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие
преживени негативни преживявания, предизвикали психо-емоционално разстройство,
летаргични и депресивни състояния, липса на тонус, смущения в съня, обреченост,
безнадежност и недоверие в институциите в резултат на
дискриминационно отношение, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 20.10.2016г. до окончателното изплащане на задължението, на
осн. чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.
ОСЪЖДА от К.С.Р., ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Министерство на
правосъдието иск за заплащане на сумата от 100
лв. /сто лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА от К.С.Р., ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, гр. София иск за заплащане на сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: