Р Е Ш Е Н И Е
№ 204
гр. Перник, 09.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Росица Ранкова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 304 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ЕТ „***“, ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр. Радомир, ж.к. „***“, бл. ***, ет. ***, ап. ***, представлявано от Р. И. Д. – физическо лице – търговец, чрез пълномощника й адвокат Б.Б., против решение № 13 от 24.02.2020г. на Районен съд–Радомир, постановено по АНД № 385 по описа на съда за 2019г.
С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 450347-F469581 от 19.07.2019 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ (ОД) – София, в Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с което на ЕТ „***“, гр. Радомир, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), за неизпълнение на задължението по чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (по-нататък Наредба № Н-18/13.12.2006г.), издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
Касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно. Счита, че районният съд не е взел предвид факта, че процесното НП е издадено въз основа на незаконосъобразен акт за установяване на административно нарушение. Незаконосъобразността се изразява в нарушаване на разпоредбата на чл. 42, т. 7 от ЗАНН, с оглед непосочване в АУАН на точните имена, адреси и ЕГН на свидетелите. Сочи също така, че от събраните по делото доказателства категорично е установено, че наказаното лице не е извършило вмененото му с акта нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление. От касационния съд се иска решението на първата съдебна инстанция да се отмени и делото да се реши по същество, като се отмени процесното наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът – ЕТ „***“, гр. Радомир, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В постъпила молба от адв. Б. Б. се прави искане жалбата да се уважи.
В съдебно заседание ответникът – НАП, редовно уведомен за касационната жалба и редовно призован, ве се явява и не изпраща представител. В постъпили по делото писмени бележки от главен юрисконсулт М.К. се прави искане жалбата да се отхвърли като неоснователна и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.
Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК, след като на основание чл. 218 от АПК взе предвид изложените в жалбата доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане. За установяване на касационните основания за обжалване не са представени писмени доказателства.
В пределите на извършената касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК).
По същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
С НП № 450347-F469581 от 19.07.2019г., началник отдел „ОД“– София, в ЦУ на НАП, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС, е наложил на ЕТ „РАДОСЛАВА ДИМИТРОВА – МИТКО“, гр. Радомир, имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева, за това, че на 11.10.2018г., в магазин за хранителни стоки в гр. Радомир, ж.к. „***“ до бл. ***, стопанисван от търговеца, последният не е отпечатал пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет (ФП) за дата 11.10.2018г., за която дата в търговския обект има регистрирани продажби от въведеното в експлоатация и регистрирано фискално устройство (ФУ), модел Perfect S-KL с инв. № на ФУ DY 343294 и на ФП – 36547333. Нарушението било установено при извършена проверка на 20.12.2018г. в търговския обект, а изводите са основани в разпечатка КЛЕН за период 11.10.2018г. – 12.10.2018г., съдържаща данни, че за посочените дати в магазина има реализиран оборот и са издадени фискални касови бележки с номера от № 010091 до № 010114. Установеното е квалифицирано от наказващия орган като неизпълнение на задължението по чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. (изд. на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС).
Това наказателно постановление е обжалвано пред Районен съд–Радомир. С обжалваното решение, в производството по АНД № 385 по описа на съда за 2019г. наказателното постановление е потвърдено. За да потвърди НП, районният съд е приел след извършената служебно проверка, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават отмяна на НП, актът и НП са издадени от компетентни органи, и имат изискваните от ЗАНН реквизити. По същество и след анализ на приобщените по делото доказателства решаващият първоинстанционен състав е приел, че по делото е безспорно установено, че търговецът не е разпечатал на посочената дата – 11.10.2018г., изисквания от Наредбата дневен финансов отчет с нулиране и запис във ФП, въпреки наличието на условията за това, а именно – извършвани в търговския обект продажби, за които са издавани фискални бонове. Въз основа на това районният съд е приел, че търговецът е нарушил разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., за което правилно е санкциониран с налагане на имуществена санкция в минимален размер, при отчитане наличието на смекчаващи и липса на отегчаващи отговорността обстоятелства, без наличие на основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Районният съд е приел също, че в процесния случай липсват предпоставки и за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, независимо от последвалото изменение на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Наредбата, тъй като и в новата редакция изискването за отпечатване на дневен финансов отчет не е отпаднало до въвеждането на автоматичното генериране на такъв отчет от ФУ, притежаващи необходимия за това софтуер.
Решението е правилно.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Доводите на касатора са неоснователни.
Касационният съд споделя изцяло изводите на решаващия първоинстанционен състав за проведено процесуално законосъобразно производство, вкл. формално основано в разпоредбите на ЗАНН. Без основание са доводите в жалбата за формална непълнота на съставения за процесното нарушение акт, поради несъобразяване на разпоредбата на чл. 42, т. 7 от ЗАНН. На първо място подобна формална непрецизност на съставен акт не се явява абсолютно отменително основание. На следващо място и с оглед конкретиката на казуса, вписаните в АУАН като свидетели по установяване на нарушението лица са идентифицирани в достатъчна степен, в подкрепа на който извод се явяват надлежното им и успешно призоваване по делото, както и явяването им и изслушването на свидетелски показания в хода на съдебното следствие пред районния съд.
Касационният състав споделя и изводите на районния
съд по фактите, като намира същите кореспондиращи изцяло със събраните по
делото доказателства. Бланкетните доводи в жалбата – за доказаност по делото,
че касаторът не е извършил процесното нарушение, не намират опора в
доказателствената съвкупност. Настоящият състав счита, че при постановяването на първоинстационния
съдебен акт пълно и
всестранно е изследвана
фактическата обстановка,
като направените изводи за фактите и тяхната безспорна
установеност се споделят и
не следва да бъдат преповтаряни.
При извършената служебно проверка се установи, че решението на районния съд е съответно и на приложимия материален закон. Безспорно установеното по фактите – липса на разпечатан дневен финансов отчет за дата 11.10.2018 г., с нулиране и запис във ФП на ФУ, намиращо се в търговския обект на касатора, регистрирано и въведено в експлоатация, на която дата доказано е по делото - в устройството са регистрирани продажби (издадени са фискални касови бележки), покрива обективния състав на нарушение именно по чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., във вр. с чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателна отговорност на търговеца.
Във връзка с горното споделят се изводите в решението за липса на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН към процесния случай. По делото не са събрани доказателства за наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства – такива, че да отличават нарушението от обикновените случаи на нарушения от вида на процесното в такава степен, че да обосноват неналагане на санкция. От друга страна наличието в случая на други, извън първата група, смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно – първо и недовело до неотразяване на приходи нарушение, извършено от наказаното лице, са взети предвид при определяне вида и размера на санкцията, наложени в условието на привилегията на санкционната разпоредба на ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС, и в минималния размер от 500 лв.
Споделят се и
правните изводи за неприложимост към процесния случай на разпоредбата на чл. 3,
ал. 2 от ЗАНН, като настоящия състав не следва да ги преповтаря, а на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК прави препратка към мотивите на
обжалвания съдебен акт в тази му част.
Предвид всичко изложено настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяната му.
По разноските:
При този изход на спора ответникът по касационната жалба има право на разноски. Същите са своевременно поискани и представляват разноски за юрисконсулско възнаграждение. Касационният жалбоподател ще бъде осъден да заплати на ответника по жалбата на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 80.00лв., определен на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13 от 24.02.2020г. на Районен съд–Радомир, постановено по АНД № 385 по описа на съда за 2019г.
ОСЪЖДА ЕТ „***“,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Радомир, ж.к. „***“,
бл. ***, ет. ***, ап. ***, представлявано от Р. И. Д. да заплати съдебни разноски в размер на 80.00 /осемдесет/
лева на Национална агенция за приходите, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „***“ № *** .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2./п/