РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 18.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4069 по описа за 2016 г. по описа на СГС, З.да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от Закона
З.собствеността.
Ищецът „Ц.з.г.м.“ ЕАД
твърди в исковата молба, че е собственик на следния недвижим имот, описан в нотариален акт №147, том І, peг. №5976, дело № 130
по описа З.2014 г. на нотариус В.и.с район на действие СРС, вписана регистъра
на Нотариалната камара под peг. №271, а именно: недвижим имот,
находящ се в град София, район „Триадица", квартал „******”, под булевард
„Витоша“, между
о.т. 8 (осем)- о.т.9 (девет)- о.т.10 (десет) до квартал 32, квартал 38, квартал
54 и квартал 57, по плана на град София, местност „******", а именно: ПОДЗЕМЕН
ПАРКИНГ - ГАРАЖ на 3 нива, с два главни входа и два аварийни изхода в
северния и южния край на гаража, за около 400 броя автомобили, от които първите
две нива са въведени в експлоатация съгласно Разрешение за ползване №
1164/28.07.1997г. на СИТУСК, а трето ниво е завършено във фаза груб строеж
съгласно Удостоверение по чл.181 ал.2 от ЗУТ № 7000-700/1/13.05.2014 г. на СО,
район „Триадица", с РЗП на целия гараж от около 14 873 кв.м., състоящ се
от: ПЪРВО НИВО - ПАРТЕР, кота 559.30, със застроена площ от около 5 596 кв.м., състоящ се от 132
броя паркоместа, две рампи със стълбищни клетки, улици за маневриране, две
стълбищни клетки, помещение за началник- гараж, две помещения за портиер, две
помещения- машини ОВ, помещение за ел. табло с трафопост; ВТОРО НИВО - СУТЕРЕН
- І, кота 556.45, със застроена площ от около 5 125 кв. м.,
състоящ се от 157 броя паркоместа, две рампи със стълбищни клетки, улици за
маневриране, две стълбищни клетки, две помещения- машини ОВ, две мивки; ТРЕТО НИВО- СУТЕРЕН - II, със застроена площ от около 4 152
кв.м., състоящ се от 115 броя паркоместа, рампа със стълбищни клетка,
улици за маневриране, две стълбищни клетки, два склада, две помещения - машини
ОВ, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото. Ищецът поддържа, че имотът е
включен в капитала на дружеството с решение № 24 по Протокол № 62/15.09.1999 г.
на СОбС, с което дружеството е преобразувано от ЕООД в ЕАД, което е вписано с решение № 6 от 17.12.1999 г. по
ф.д. № 458/1989 г. на СГС и посочено в АЧОбС № 1276/23.03.2007 г.
Излага, че имотът е предоставен за ползване от
съдружниците в ДЗЗД „Подземен гараж“, съгласно договор за гражданско дружество
от 26.04.1994 г. между ОФ „П.и г.“ (правоприемник, на който е ищеца); „А.“ ООД
и „Д.Т.А.“ ООД. Сочи, че ищецът е изпълнил
изцяло задълженията си по чл. 15 от договора, вкл. и тези да осигури пълна
строителна документация, макар и с забава, като на 22.01.1997 г. е издадено
разрешение за строеж на обекта. Поддържа, че срокът на договорът е изтекъл на
05.11.2012 г. на основание чл. 19 от договора. На основание чл. 358 ЗЗД и чл.
8, вр. ч. 2 от договора за гражданско дружество, след изтичане на срока на
договора изградения обект, заедно с подобренията, направени в него, остава
собственост на ищеца.
Сочи, че имотът се държи от ответника „А.“ ЕООД
без основание. Ето защо, моли да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че собственик на гореописания в исковата молба недвижим имот, както и да бъде осъден по реда на чл. 108 ЗС ответникът да му предаде владението на този недвижим имот.
Ответникът
„А.“ ООД, оспорва исковете, като поддържа, че процесния имот – гараж „Витоша“ не
е включен в капитала на дружеството ищец
към момента на преобразуването му, като сочи, че същият не фигурира в
справка на ДМА, включени в капитала на ОФ „П.и г.“ към 31.12.1994 г. Излага, че
фактическата власт не се упражнява от ответника, а от „Д.Т.А. к.“ ЕООД, който
управлява имота въз основа на договор за гражданско дружество от 26.04.1994 г.
и анекс от 29.10.1999 г. Поддържа, че гражданското дружество не е прекратено,
тъй като на основание чл. 21 от договора за ГД, съдружниците „А.“ ООД и „Д.Т.А.“
ООД (което
е заместено от „Д.Т.А. К.“ ЕООД), имат право да експлоатират обекта до
възстановяване на внесените суми, които по отношение на ответника възлизат на
973 830 лв., от които до момента невъзстановени в размер на 866 494.28 лв.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира следното:
Видно от чл. 1 от договор за
гражданско дружество от 26.04.1994 г., сключен между ОФ „П.и г.“, „А.“ ООд и „Д.Т.А.“
ООД, страните се съгласяват да обединят усилията са за доизграждане и съвместна
експлоатация на обект „Подземен гараж“, в гр. София, кръстовището на бул.
„Витоша“ и бул. „България“. С анекс от 26.04.1994 г. е определено
наименованието на дружеството – ДЗЗД „Подземен гараж“.
Съдружникът ОФ „П.и г.“ внася в
дружеството обект „подземен гараж“, изпълнен до етап „груб строеж“, с обща
разгъната площ, заедно с проходите, приблизително равна на 13 250 кв.м.,
съгласно конкурсна документация, за ползуване от съдружниците до края на
договора, а останалите съдружници - съответно парични вноски, посочени в чл. 2
от договора за гражданско дружество.Дружеството е създадено за срок от 12
години (чл. 3), считано от датата на подписването на настоящия договор.
Съгласно чл. 15 от договора, ОФ „П.и
г.“ се задължава в срок от три месеца от подписването на договора, до осигури и
подготви пълна строителна документация, необходима за довършване и приемане на
обекта.
В чл. 19 от договора е предвидено,
че ако съдружникът ОФ „П.и г.“ стане причина за неправомерно и в противоречие с
настоящия договор спиране на обекта или дейността за повече от две седмици,
срокът на договорът се продължава с двойния размер на принудителното
бездействие. Видно от удостоверение от 26.05.1989 г. (л. 46), с решение № 1 от
10.05.1998 г. по фирмено дело № 458 от 25.04.1989 г., СГС е вписал Общинска
фирма „П.и г.“, учредена с решение №1 от 14.04.1989 г. на Столичен народен
съвет, по реда на Указ № 56 за стопанска дейност.
Представен е по делото констативен
нотариален акт от 20.05.2014 г. за собственост в полза на ищеца за процесния
имот № 147, том І, peг. №5976, дело № 130 по описа за 2014 г. на нотариус В.и.с
район на действие СРС, вписана регистъра на Нотариалната камара под peг. №271.
С решение № 24 по протокол № 62 от
15.09.1999 г. на Столичен общински съвет, е преобразувано „П.и г.“ ЕООД в
еднолично акционерно дружество с общинско имущество „П.и г.“ ЕАД. Съгласно т. 3
от решението, „П.и г.“ поема активите и пасивите на „П.и г.“ ЕООД, по баланса
му към 31.12.1998 г. Представени са също така и докладните записки във връзка с
преобразуването, устав на акционерното дружество и становище на Комисия по
стопанска политика и общинска собственост.
Видно от справка за дълготрайни
материални активи, включени в капитала на„П.и г.“ ЕАД, приложение №1 към горепосоченото решение (л.
64), гараж Витоша е включен в т. V, разходи за придобиване на ДМА. В
приложената справка, приложение № 2, съответно са посочени обектите,
предоставени на дружеството за стопанисване и управление.
Процесният гараж е заведен в баланса
на дружеството ищец, видно от счетоводна сметка № 203 (л. 100) от инвентаризационния
опис на „Ц.з.г.м.“.
Следователно, съобразявайки
разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОбС, съдът приема, че ищецът – ЦГМ, е придобил
правото на собственост върху процесния гараж. В този смисъл решение 1251 от
26.02.2009 г. на ВКС, по гр.д. № 1321/2008 г. на ІV ГО, в което е прието, че с
преобразуване в общинска фирма в търговско дружество, в съответствие с принципа
за разделност на имуществото на дружеството от имуществото на неговия
учредител, общинското дружество, а не общината е станало носител на правото на
собственост на имуществото, което се води по баланса му. Действително, гаражът
не е включен в представеното приложение № 1
(л. 23), към решението от 26.07.1995 г. и 27.07.1995 г. по протокол № 71
на Столична голяма община, за преобразуване на ОФ „П.и г.“ в „П.и г.“ ЕООД, но
в случая е налице последващо решение на компетентният орган за включване на
процесния имот в капитала на общинското дружество.
В подкрепа на горния извод, е и
представения Акт № 1276 за частна общинска собственост от 23.02.2007 г., за
подземен паркинг – гараж, на три нива около 400 бр. автомобили, находящ се на
южния надлез на моста бул. „Витоша“ и кръстовището на бул. „България“, в който
е вписано че с решение № 24, по протокол № 62 от 15.09.1999 г. на Столичен
общински съвет, обектът е включен в капитала на „П.и г.“ ЕАД, рег. по ф.д. №
458/1989 г. на СГС.
На 04.06.1996 г. е издаден Акт за
узаконяване № 158 (л. 141) на главния
архитект на Народен съвет, гр. София, за процесния подземен паркинг - гараж,
построен пред 1988 г., по одобрените проекти от 31.05.1996 г., съответно на 22.01.1997
г. разрешение за строеж № Б-58, на „П.и г.“ ЕООД. Следователно, срокът по чл.
19, вр. чл. 15 от договора за гражданско дружество (предвиждащ удължаване на
срока, поради забава на ищеца – непредставяне в тримесечния срок на изискуемата
строителна документация), е изтекъл през ноември 2012 г. (считано след
изтичането срока по чл. 3 от договора – от 26.04.2006 г.).
Видно от удостоверение по чл. 181, ал. 2 ЗУТ,
издадено на 13.05.2014 г. от Столична община, район „Триадица“, процесният
гараж е изграден изцяло, като за първо ниво – партер и второ ниво – І сутерен,
е издадено разрешение за ползване № 1164/28.07.1997
г., а третото ниво – ІІ сутерен, е изграден в груб строеж по смисъла на § 5, т.
46 от ДР на ЗУТ.
С решение № 580 на Столичен общински
съвет от 09.10.2008 г. (л. 337), е взето решение за вливане по чл. 262 ТЗ на „П.и
г.“ ЕАД, в „СКГТ- София“ ООД и промяна на наименованието на приемащото
дружество от „СКГТ- София“ ООД на „Ц.з.г.м.“ ЕООД. Приемащото дружество „П.и г.“
ЕАД, е универсален правоприемник на прекратеното и поема активите и пасивите
му, описани в заключителния баланс (чл. 16 от договора за преобразуване от
15.12.2008 г. между „СКГТ- София“ ЕООД и „Ц.з.г.м.“ ЕООД.)
„Ц.з.г.м.“ ЕООД е преобразувано,
чрез промяна в правната форма, в „Ц.з.г.м.“ ЕАД, с решение № 423 от 19.07.2012
г. на Столичния общински съвет.
Отделно от това, по делото не се
спори относно обстоятелството, че ищецът е правоприемник на ОФ „П.и г.“, а този
извод следва и от факта, че същият е посочен като страна в анексите към
договора за учредяване на гражданско дружество 26.04.1994 г.
По аргумент от чл. 358, ал. 2 ЗЗД, внесеният за общо ползване и печалба за
определен период имот (гараж), не е обща собственост на съдружниците, като с
прекратяването на гражданското дружество (както е в случая), отпада и
основанието за ползуването му от ответника „А.“ ООД.
Съгласно заключението на изслушаната
по делото техническа експертиза, след оглед на процесния гараж, находящ се в
гр. София, под бул. Витоша“ (под пътното платно), непосредствено до бул
„България“, се установява че посочената квадратура и описание на всяко от
нивата съответствува на описанието, както и броя паркоместата (404) по
конкурсната документация. Третото ниво на подземния гараж не е въведено в
експлоатация, а са въведени двете нива над него – първо и второ.
Възражението на ответника „Аквапарк“
ООД досежно обстоятелството, че договора за гражданско дружество не е
прекратен, поради липса на възвращаемост на инвестициите, направени за
подземния гараж, съдът намира за неотносимо
в случая, доколкото същото касае имуществени отношения между страните по делото
във връзка с неизпълнението, респ. пълното изпълнение на договора, но не и
взаимоотношенията им във връзка със спора за собственост и предпоставките за прекратяването
на договора, поради изтичане на срока на действие. Ето защо съдът намира, че не
следва да обсъжда изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза и
представените писмени доказателства в тази връзка.
С покана изх. № 2390 от 25.07.2014
г. , връчена на ръка на 25.09.2014 г. на представител на ответника, ищецът е
поискал незабавно предаване на държането на подземния гараж.
С анекс от 29.10.1999 г. към
договора за гражданско дружество от 26.04.1994 г., сключен между „П.и г.“ ЕООД,
„А.“ ООД, „Д.Т.А.“ АД и „Д.Т.А. К.“ ЕООД, страните са постигнали съгласие
съдружникът Д.Т.А.“ АД, да бъде заместен от „Д.Т.А. К.“ ЕООД.
Представеният протокол за
принудително отнемане от 14.10.2015 г., касае период, след завеждане на
исковата молба и следователно е неотносим за настоящето производство. Още
повече, видно от съдържанието на същия, представител на ответника, е
присъствувал по време на изготвяне на протокола, което опровергава твърденията
му, че не държи имота. В тази насока са и показанията на свидетеля Вълко
Стойчев Вълков, който заявява, че като служител с „П.и г.“ е комуникирал
единствено с представители на „А.“ ООД, като е трябвало да влязат във владение
през 2015 г. и при съдебния изпълнител са били, колегите, с които е комуникирал
през годините.
Свидетелят В.Г.К., сочи че бил
служител на „Д.Т.А. К.“, като от 1997 г. до 2015 г. гаражът се е стопанисвал от
„А.“ и „Д.Т.А. К.“. Представените трудови договори (на л. 75 и сл.) от делото,
са сключени през 2006 г., и не могат да удостоверят еднозначно твърденията на
ответника, че е предал владението на другия съдружник в гражданското дружество,
именно в периода, преди завеждането на ревандикационния иск.
Предпоставките
за уважаване на иска с правно основание чл.108 от ЗС са следните: ищецът да е собственик на претендираният имот; ответникът да владее или
държи процесният имот; ответникът да няма основание за това владение или
държане (основание, което да може да се противопостави на ищеца). В настоящият
случая, се установи, че ищецът е придобил
правото на собственост на твърдяното в исковата молба основание (с включването му в капитала), че имотът се
държи от ответника (изцяло през 2014 г., когато е предявена исковата
молба), въз основа на прекратен договор.
Следователно, предявеният ревандикационен иск следва да
бъде уважен изцяло.
Относно разноските
При този
изход на спора, в полза на ищеца „Ц.з.г.м.“ ЕАД, следва да бъдат присъдени
следните разноски: 148 386 лв. – държавна такса за СГС; 14 938.06 лв.
такса за вписване на исковата молба; 900 лв. – разноски за възнаграждения на
вещи лица, както и сторените разноски за адвокат за разглеждане на делото,
включително и тези в производството през САС, в общ размер на 234 810 лв.
с ДДС (съдът намира, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно, с оглед
наличието на фактическа и правна сложност на делото, както и цена на исковете).
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „А.“ ООД, ***, по иска с правно основание чл. 108 от ЗС, че „Ц.ЗА Г.М.” ЕАД, ***, е собственик на основание
чл. 2, ал. 2 от ЗОбС, на следния недвижим имот, находящ се в град София, район
„Триадица", квартал „******”, под булевард „Витоша“, между о.т. 8 (осем)
- о.т.9 (девет) - о.т.10 (десет) до квартал 32, квартал 38, квартал 54 и
квартал 57, по плана на град София, местност „******", а именно: ПОДЗЕМЕН ПАРКИНГ
- ГАРАЖ на 3 нива, с два главни входа и два аварийни изхода в северния и
южния край на гаража, за около 400 броя автомобили, от които първите две нива
са въведени в експлоатация съгласно Разрешение за ползване № 1164/28.07.1997г.
на СИТУСК, а трето ниво е завършено във фаза груб строеж съгласно Удостоверение
по чл.181 ал.2 от ЗУТ № 7000- 700/1/13.05.2014 г. на СО, район „Триадица",
с РЗП на целия гараж от около 14 873 кв.м., състоящ се от: ПЪРВО НИВО -
ПАРТЕР, кота 559.30, със застроена площ от около 5
596 кв.м., състоящ се от 132 броя паркоместа, две рампи със стълбищии клетки,
улици за маневриране, две стълбищни клетки, помещение за началник- гараж, две
помещения за портиер, две помещения- машини ОВ, помещение за ел. табло с
трафопост; ВТОРО НИВО - СУТЕРЕН - І, кота 556.45, със застроена площ от около 5 125 кв. м., състоящ се от 157 броя паркоместа,
две рампи със стълбищни клетки, улици за маневриране, две стълбищни клетки, две
помещения- машини ОВ, две мивки; ТРЕТО
НИВО - СУТЕРЕН
- II, със
застроена площ от около 4 152 кв.м.,
състоящ се от 115 броя паркоместа, рампа със стълбищни клетка, улици за
маневриране, две стълбищни клетки, два склада, две помещения - машини ОВ,
заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото.
ОСЪЖДА „А.“ ООД, ЕИК ******, на основание чл. 108 ЗС да предаде
владението върху горепосочения недвижим имот на „Ц.ЗА
Г.М.” ЕАД, ЕИК ******.
ОСЪЖДА „А.“ ООД, ЕИК ******, да заплати на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на „Ц.ЗА Г.М.” ЕАД, ЕИК ******, следните суми: 148 386 лв. - държавна
такса за СГС; 14 938.06 лв. - такса
за вписване на исковата молба; 900 лв.
- за възнаграждение на вещи лица, както и сумата от общо 234 810 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за адвокат.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: