Номер 130304.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Златина И. Кавърджикова
Членове:Красимир Т. Василев
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20203100501579 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Областна дирекция
на МВР гр. Варна, с адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“, № 2, представлявано от Д.С.П., чрез
юк Б.Й., против решение № 1699/24.03.2020г. по гр.д. № 17483/2019г. на 24-ти състав на
ВРС, в частта, в която е осъдена да заплати на Р. Д. З. , ЕГН ********** от *** сумата от
1326.52 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от 1552 часа по тримесечие за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.,
както и обезщетение за забава, както следва: 1./ сумата от 41, 40 лева за времето от месец
октомври – декември 2016г.; 2./ сумата от 96, 14 лева за времето от месец януари - март
2017г.; 3./ сумата от 44, 17 лева за времето от месец април - юни 2017г.; 4./ сумата от 6, 01
лева за времето от месец юли - септември 2017г.; 5./ сумата от 6, 11 лева за времето от
месец октомври - декември 2017г.; 6./ сумата от 137, 24 лева за времето от месец януари -
март 2018г.; 7./ сумата от 174, 44 лева за времето от месец април - юни 2018г.; 8./ сумата от
180, 58 лева за времето от месец юли - септември 2018г.; 9./ сумата от 195, 02 лева за
времето от месец октомври - декември 2018г.; 10./ сумата от 185, 71 лева за времето от
месец януари - март 2019г.; 11./ сумата от 150, 19 лева за времето от месец април - юни
2019г.; 12./ сумата от 109, 51 лева за времето от месец юли - септември 2019г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, в частта
в която е осъдена да заплати на Р. Д. З. , ЕГН ********** от *** сумата от 450 лв.,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и
в частта, в която е осъдена да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Варна сумата от 253, 06 лв., представляваща дължими за производството
разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Считайки обжалваното решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно
приложение на материалния закон, се моли да бъде отменено и постановено друго решение,
с което исковата претенция бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Моли и за
1
присъждане на сторените разноски.
В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от Р. Д. З. , ЕГН ********** от
***, чрез адв. З. Н., въззиваемият оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски.
В писмено становище вх. № 21454/02.10.2020г. въззивникът, чрез процесуалния си
представител поддържа въззивната си жалба. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение. С писмена молба № 21338/01.10.2020г. и въззиваемият , чрез процесуалния
си представител моли за потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на
разноски.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на Р. Д. З. , ЕГН ********** от ***,
чрез адв. Цв.Б., срещу Областна дирекция на МВР гр. Варна, с адрес гр. Варна, ул. „Цар
Калоян“, № 2, представлявана от директора Д.С.П., с която е предявил иск по чл.178, ал.1,
т.3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за осъждане ответника да заплати сумата от 1326.52 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от
1552 часа по тримесечие за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., както и обезщетение за
забава, както следва: 1./ сумата от 171.74 лева за времето от месец октомври – декември
2016г.; 2./ сумата от 162.20 лева за времето от месец януари - март 2017г.; 3./ сумата от
200.36 лева за времето от месец април - юни 2017г.; 4./ сумата от 143.11 лева за времето от
месец юли - септември 2017г.; 5./ сумата от 190.82 лева за времето от месец октомври -
декември 2017г.; 6./ сумата от 171.74 лева за времето от месец януари - март 2018г.; 7./
сумата от 133.57 лева за времето от месец април - юни 2018г.; 8./ сумата от 104.95 лева за
времето от месец юли - септември 2018г.; 9./ сумата от 133.572 лева за времето от месец
октомври - декември 2018г.; 10./ сумата от 152.65 лева за времето от месец януари - март
2019г.; 11./ сумата от 200.36 лева за времето от месец април - юни 2019г.; 12./ сумата от
152.65 лева за времето от месец юли - септември 2019г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 24.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението. Изложени са твърдения, че за исковия период ищецът е полагал труд на
длъжност „мл.инспектор“ в Сектор „Специализирани полицейски сили в периода от
01.10.2016г. до 30.04.2018г. и на длъжност „мл.инспектор“ в Сектор „Пътна полиция“,
които са на структурно подчинение към ОД на МВР-Варна. Бил е със статут на държавен
служител. Твърди, че за процесния период е положил общо 1446 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 1652.78 часа. Преизчисляването на нощния към
дневен труд води до извънреден труд от още 206.78 часа, който твърди, че следва да му бъде
допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е в размер на 1724.53лв.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Областна дирекция на МВР гр. Варна, с
адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“, № 2, представлявана от директора Д.С.П., чрез юк Б.Й. е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявената искова претенция, като
неоснователни. Не оспорва съществувалото служебно правоотношение с ищеца в
релевирания период на сочената от него длъжност. Оспорва предявените искове с довод, че
е платил всички отработени от ищеца часове нощен труд. Твърди също, че законодателят
изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР
е 8 часа на всеки 24 часа и няма как да бъде обоснована претенция за извънреден труд,
попадащ извън редовното работно време, на база общите норми на КТ и ЗДСл при
положение, че има действащи специални норми.
В о.с.з. на 10.03.2020г. съдът е допуснал на осн. чл. 214 от ГПК изменение на иска,
съобразно с даденото от вещото лице по допуснатата СИЕ заключение.
2
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че за исковия период от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.
ищецът Р. Д. З. е полагал труд като старши полицай в Група „СПООР“ /Сигма/“ на сектор
СПС към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Варна и полицай в „Охрана на
обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ при ОД на МВР-
Варна.
Приетата по делото фактическа обстановка не се оспорва от страните и се
установява от приобщените към доказателствения материал по делото, а именно: кадрова
справка на Р. Д. З. , справка за въведени болнични листи и и платежни бележки за
начислени и изплатени часове за положен извънреден труд от З. и същите са ползвани от
приетата по делото СИЕ.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за
периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019 г., на Р. Д. З. е изплатен извънреден труд за 624 часа
или 4403.93лв. Положеният нощен труд, не е бил преизчислен от въззивника с коефициент
1.143 за превръщането му в дневен труд. Съобразно експертизата, за положения от него
нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1,143, се дължи допълнително от ОД на
МВР-Варна брутно възнаграждение в общ размер на 1326.72 лева за разликата от 181часа
дневен извънреден труд.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав на
ВОС намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
чл. 269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на изчисляването на
положените часове труд – дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в
дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните
часове труд.
Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР в
спорния период, доколкото З. е държавен служител в ОД на МВР-Варна. Приложимият
закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение
на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период З. е полагал труд
през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за
което обстоятелство също липсва спор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни
3
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време
се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите
на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР., а
извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение-чл. 187, ал. 6 от ЗМВР.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от
19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от
19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г). От
01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано
в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016г. до отм. ДВ бр. 3/10.01.2020, в сила от
14.01.2020, но действала в исковия период е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ,
бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са
идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.
Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.69 от
19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.). при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г и №
8121з-776/29.07.2016г, последната приложима към процесния период 01.10.2016г. до
30.09.2019 г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на
работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва
да се приложи субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен
случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд
за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по основание. От събраните по делото доказателства се установи,
че ищецът, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., е полагал нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд, като дължимото
възнаграждение съобразно СИЕ, явяващо се разлика с вече заплатеното е в размер на
181часа и възлиза на сумата от 1326.72 лева общо.
Предявеният иск е основателен.
Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в първоинстанционното решение ,
последното следва да бъде потвърдено, включително в частта за разноските.
4
При този изход на спора, не се следват разноски в полза на въззивника.
Въззиваемият е направил искане за присъждане на разноски, представяйки доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение от 300.00лв., съгласно представения договор за
правна защита и съдействдие и списък по чл. 80 от ГПК на л. 35 и 36 по делото, а
въззивното дружество е възразило за прекомерност. Възражението е неоснователно и
заплатеното адвокатско възнаграждение от 300.00лв. е дори под минимува по чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1/09.07.2004г. в ред. ДВ бр. 68/2020г.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1699/24.03.2020г. по гр.д. № 17483/2019г. на 24-ти
състав на ВРС, с което Областна дирекция на МВР гр. Варна, с адрес гр. Варна, ул. „Цар
Калоян“, № 2, представлявано от Д.С.П. е осъдена да заплати на Р. Д. З. , ЕГН **********
от *** сумата от 1326.52 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд от 1552 часа по тримесечие за периода от 01.10.2016г. до
30.09.2019г., както и обезщетение за забава, както следва: 1./ сумата от 41, 40 лева за
времето от месец октомври – декември 2016г.; 2./ сумата от 96, 14 лева за времето от месец
януари - март 2017г.; 3./ сумата от 44, 17 лева за времето от месец април - юни 2017г.; 4./
сумата от 6, 01 лева за времето от месец юли - септември 2017г.; 5./ сумата от 6, 11 лева за
времето от месец октомври - декември 2017г.; 6./ сумата от 137, 24 лева за времето от месец
януари - март 2018г.; 7./ сумата от 174, 44 лева за времето от месец април - юни 2018г.; 8./
сумата от 180, 58 лева за времето от месец юли - септември 2018г.; 9./ сумата от 195, 02
лева за времето от месец октомври - декември 2018г.; 10./ сумата от 185, 71 лева за времето
от месец януари - март 2019г.; 11./ сумата от 150, 19 лева за времето от месец април - юни
2019г.; 12./ сумата от 109, 51 лева за времето от месец юли - септември 2019г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, в частта
в която е осъдена да заплати на Р. Д. З. , ЕГН ********** от *** сумата от 450 лв.,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и
в частта, в която е осъдена да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Варна сумата от 253, 06 лв., представляваща дължими за производството
разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Варна, с адрес гр. Варна, ул. „Цар
Калоян“, № 2, представлявана от директора Д.С.П., да заплати на Р. Д. З. , ЕГН **********
от *** разноски за въззивната инстанция в размер на 272.00лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, предвид разпоредбата на чл.
280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5