Р Е Ш Е Н И Е
№468 05.11.2020 г.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
административен съд в публично заседание на трети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №439 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 211 от
Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във връзка с чл. 128 и сл.
от АПК, образувано по жалбата на Д.Д.Д. против Заповед №12283-16/30.06.2020 г.,
издадена от Началник група ОДПКПД старши инспектор Д. Д., с наложено на
жалбоподателя дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от два месеца, считано
от датата на връчване на заповедта – 03.07.2020г, на основание чл.194 ал.1 т.1
предл. първо / неизпълнение на заповед на Министъра на вътрешните работи/,
чл.197 ал.1 т.1 / дисциплинарните наказания са „мъмрене“/, чл.198 ал.1 и ал.2
/мъмрене се налага за маловажно дисциплинарно нарушение, а такова е онова, при
което отклонението от изискванията е незначително/. Нарушението е извършена при
следните вменени фактически обстоятелства: На 09.02020г от 20.34ч на
09.04.2020г до 06.32ч на 10.04.2020г, младши инспектор Д., заедно с мл.
инспектор В.В., двамата младши автоконтрольори в група ОДПКПД, сектор ПП с ПА
„Киа Сийд“ с рег. ******, са осъществявали КПД в АП-1,2, като в посочения
часови интервал мл. инспектор Д., стоящ на предна дясна седалка на служебния
автомобил, слиза от автомобила и съзнателно поставя предмет на камера 02,
монтирана на арматурното табло на автомобила, с което се ограничава видимостта
в купето на автомобила за посоченият период. В 06.32ч на 10.04.2020г, се вижда
на камера 02, как служителя мл. инспектор Д., стоящ на предна дясна седалка на
служебния автомобил, слиза от автомобила и премахва поставения от него предмет.
При извършената проверка и въз основа на посочените факти, се е установило, че
мл. инспектор Д. е нарушил Заповед №8121з-1155/01.09.2017г на Министъра на
вътрешните работи за указанията за работа със системата за видео наблюдение,
монтирана в автомобил, раздел ІІ- работа със системите и тактика за контрол, с
т.2 от която се забранява системите да бъдат изключвани, чрез прекъсване на
проводници на ел. захранването или по какъвто и да било друг начин, както и
други действия, водещи до повреждане и/или нарушаване работоспособността на
системите. Словното фактическо обвинение за нарушаване на посочената
Министерска заповед е подведено под конкретния състав на чл.199 ал.1 т.5 от ЗМВР – пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи
служебната дейност, за извършване на което е предвидено дисциплинарно наказание
„ Писмено предупреждение“, но предвид липсата на вредни последици и
незначителното отклонение от изискванията е определено наказание на основание
чл. 198 ал.1 вр. с ал.2 от ЗМВР – мъмрене.
Дисциплинарното производство е
образувано на 04.03.2020г с резолюция на Директора на ОД МВР Стара Загора за
извършване на проверка и доклад в срок от 15 –дни, която постъпва при ДНО на
07.05.2020г. Изготвена е справка №1228р-5773 от 19.05.2020г, в хода на която са
установени фактите, цитирани по-горе и вменени с фактическото обвинение на
оспорената заповед в дисциплинарно нарушение по чл. 194 ал.2 т.1 предл. първо
от ЗМВР на мл. инспектор Д.. В хода на проверката е прието обяснение от мл
.инспектор В., в което посочва, че по време на наряда Д. не е поставял вещи
върху камера 02, с което да ограничи видимостта към вътрешността на автомобила.
На 15.05.2020г е взето обяснение и от Д. Д.Д. в хода на дисциплинарното
производство, в което твърди, че не е поставял предмети или вещи върху камера
02, с което да ограничи видимостта към купето, както и че от приложените записи
се вижда, че има видимост към действията на служителите в купето до края на
наряда. Следователно е запознат с веществените доказателствени средства,
данните от които са повод за проверката и са приобщени като доказателства в
хода на дисциплинарното производство. Справка №1228р-5773/19.05.2020г до
Началник отдел ОП ОД МВР Стара Загора е представена на дисциплинарно наказващия
орган на 20.05.2020г, съгласно писменото му изявление върху първата й страница,
а на 04.06.2020г е връчена на Д.Д. за запознаване, съгласно писменото му
изявление на втора страница. Справката е изготвена от Началник сектор „ПП“. На
04.06.2020г са входирани под №1228р-6313 и писмените обяснения на Д. до
Началник група „ОДПКПД“ при ОД на МВР, издал оспорената заповед, с които ДНО се
е запознал на 11.06.2020г. В тези писмени обяснения, преди налагане на
дисциплинарното наказание, служителят е възразил, че на записите не се вижда да
бъде поставено нещо на ВПК-2, което да ограничава видимостта към купено и да
нарушава работата и също така не се вижда кой евентуално е поставил нещо, тъй
като в патрулния автомобил няма служители.
Заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание и връчена на 03.07.2020г, като е издадена на 30.06.2020г в рамките на
срока по чл. 195 ал.1 от ЗМВР – не по-късно от два месеца от запознаване със
справката, което е извършено на 20.05.2020г, и в рамките на една година от
извършване на нарушението - 09.04–2020г., като преди издаването й са приети
писмените обяснения на служителя. Процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание е тази по чл. 205 ал.2 от ЗМВР – за изясняване на постъпили данни за
извършено нарушение и неговия автор / аргумент от ал.1 на същата разпоредба/,
ДНО може да разпореди извършване на проверка в определен от него срок. В хода
на проверката привлечения към отговорност служител може да участва в
производството лично – осигурено, чрез снемане на писмените обяснения и
запознаване с данните за извършеното нарушение, съдържащите се в записите от
ВПК системата, както и чрез упълномощен от него друг служител или адвокат,
което е въпрос на избор. Проверката не е продължила повече от четири месеца,
като с резултатите от нейното извършване служителят е запознат, а преди
налагане на наказанието са приети писмените му обяснения. Не са посочени
доказателства от наказания служител, които да бъдат събрани.
Жалбата до съда е подадена на
14.07.2020г, в рамките на 14-дневния преклузивен срок и с нея се иска отмяна на
наложеното дисциплинарно наказание, поради неговата недоказаност, липса на
конкретен час на извършването му, които са резултат от не разкриване на
обективната истина от страна на дисциплинарно наказващия орган. Целено е
налагане на наказание, независимо от обстоятелствата. В хода по същество
процесуалния представител твърди, че е следвало да се проведе процедурата по
чл. 207 от ЗМВР, за да се осигури правото на защита в съответстващ на
обвинението обем, което не е сторено и служителя е лишен от възможността да
опровергае вменените му факти. Инструкция №8121з-470 от 27.04.2015г за
организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и
налагане на дисциплинарни наказания не е спазено, конкретно задълженията по
чл.16 и чл.18 от този подзаконов нормативен акт. Следвало е с писмена заповед
да се назначи проверка и да се проведе дисциплинарно производство с всичките му
фази. Нямало е дисциплинарно разследващ орган, а вместо това въз основа на
постъпилото писмо от Дирекция „Вътрешна сигурност“, ДНО е пристъпил към
налагане на дисциплинарно наказание след формално и документално
удостоверяване, че е извършена проверка. Оспорената заповед не съдържа точен
час на нарушението, съгласно изискването на чл.210 ал.1 от ЗМВР, а вместо това
има начален и краен час на патрулната дейност. Деянието не е подведено под
съответното дисциплинарно нарушение. Не се установи и от доказателствата, че
системата е изключвана или че са извършени други действия, довели до
повреждането или нарушаване на работоспособността й, тъй като записи има.
Правната квалификация по чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР визира неизпълнение на
заповеди, а фактическото обвинение е за действия, с които се манипулира камера
02 в патрулната кола. Налице е противоречие между обвинението за неизпълнение
на заповедта на Министъра на вътрешните работи, подведено под състава на чл.194
ал.2 т.1 от ЗМВР и фактическото, съответно и спрямо наложеното дисциплинарно
наказание. От записите не може да се установи авторството на действията, а в
заповедта отсъства и преценката на органа за маловажност на случая, основана на
обстоятелствата по извършване на нарушението. Претендира възнаграждение за един
адвокат.
Ответника – Началник група „ОДПКПД“ в сектор
ПП ОД МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.
Позовава се на преценката на ДНО за маловажно по смисъла на чл. 198 ал.2 от ЗМВР, дисциплинарно нарушение, подведено под състава на чл.199 ал.1 т.5 от ЗМВР. Счита, че действително деянието се
квалифицира като нарушение на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, тъй като се състои в
неизпълнението на Заповед №8121з-1155/01.09.2017г на Министъра на вътрешните
работи, а извършването му по какъвто и да е начин, е довело до нарушаване
работоспособността на системите. Следователно правилно е квалифицирано
извършеното от служителя действие, тъй като замъгляването на камерата е
очевидно и нарушава работоспособността й, въпреки частичната видимост. Очевидна
е разликата във видимостта между файловете в посочения времеви отрязък и
останалите извън този период. В заповедта изрично е записан час 06.32ч се
вижда, с което фактическото обвинение е индивидуализирано спрямо времето.
Нарушения в хода на производството не са допуснати, тъй като проверката е възложена,
а писмената заповед е възможност и правомощие на ДНО. Служителят е запознат с
всички действия по проверката и е гледал записите, което изключва възможността
да не е участвал в производството. Давал е два пъти писмени обяснения. Счита за
доказано дисциплинарното обвинение, поради което иска от съда жалбата да бъде
отхвърлена и да се присъди възнаграждение за юрисконсулт, алтернативно при
отмяна на заповедта възразява против размера на възнаграждението за един
адвокат.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице, субект на
дисциплинарната отговорност против акт, който я ангажира, поради което е допустима,
а разгледана по същество е основателна.
Административния орган може да възложи извършване на проверка при
постъпили данни за извършено нарушение и нарушител, което означава, че когато
намери за необходимо да изясни фактическите обстоятелства, ДНО възлага проверка
и определя срок за това. Законът не поставя изисквания възлагането на
проверката да се извършва с писмена заповед, нито препраща към производството,
което се провежда при постъпили данни за тежко нарушение на служебната
дисциплина, за което задължително се налага най-тежкото дисциплинарно наказание
„уволнение“. От правно значение е служителят да се запознае с данните за
извършеното нарушение, да представи своите обяснения в хода на проверката,
както и преди налагане на дисциплинарното наказание, което е изпълнено в
настоящия случай. Дисциплинарното обвинение се основава на приетите по делото
записи от ВПК системата, възпроизведени на магнитен носител, а ДНО може на
основание чл. 206 ал.4 вр. с ал.3 от ЗМВР да ползва всички доказателства, които
са събрани при извършените проверки – в случая това са предоставените записи от
дирекция „Вътрешна сигурност“. Проверката е била необходима, за да бъдат
записите като веществени средства за доказване на вменените фактически действия
– въздействие върху камера 2 в 20.34ч на 09.04.2010г, в резултат на което до
06.32ч на 10.04.2020г, нейната работоспособност е нарушена – записите,
извършвани след 06.32.28ч на 09.04.2020г са замъглени и неясни. Тези действия
правилно са определени като поведение, с което се нарушава т.2, раздел ІІ от
Заповед №8121з-1155/01.09.2017г на
Министъра на вътрешните работи, а по силата на чл. 194 ал.2 т.1 предл. второ от ЗМВР неизпълнението на заповедите и
разпорежданията на Министъра на вътрешните работи е поведение, представляващо дисциплинарно
нарушение. Разпоредбите на чл.194 ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗМВР съдържат една и следната
правна норма: държавните служители са
длъжни да спазват служебната дисциплина като изпълняват разпоредбите на този
закон, на подзаконовите нормативни актове, заповедите и разпорежданията на
Министъра на вътрешните работи, служебните си задължения в рамките на
служебните правомощия и Етичния кодекс /хипотеза/, а при нарушаване на това
правило за поведение / диспозиция/, носят лична дисциплинарна отговорност /
санкция/. Нормата е правило за поведение, от което се извежда определението за
„дисциплинарно нарушение“, но тя не може да бъде самостоятелно основание за
налагане на дисциплинарно наказание, тъй като не предвижда конкретни фактически
състави, чрез които не се спазва служебната дисциплина, и предвидените за тях
наказания. Същевременно и тъй като визира видове дисциплинарни нарушения,
според не спазените изисквания, разпоредбата на чл.194 ал.2 от ЗМВР е
определяща за подвеждане на деянието под конкретен състав на дисциплинарно
нарушение, съдържащ се в чл. 199 и сл. до чл.203 от ЗМВР, по аргумент от
тяхното съдържание. Ето защо конкретния вид дисциплинарно нарушение по смисъла
на чл.194 ал.2 от ЗМВР трябва да присъства в словното обвинение, както е сторено
и в настоящия случай – „при извършената проверка се установи, че Д. е нарушил Заповед №8121з-1155/01.09.2017г
на Министъра на вътрешните работи, за указанията за работа със системата за
видео наблюдение, монтирана в автомобил“, или да бъде посочено, че описаното
поведение е дисциплинарно нарушение по смисъла на разпоредбата, но на така
отправеното обвинение / причината за ангажиране на дисциплинарната отговорност/,
трябва да съответства правното основание за налагане на дисциплинарно наказание
– дисциплинарно наказващия състав. В настоящия случай не изпълнението на
заповедта на Министъра на вътрешните работи е подведено под състава на чл.199
ал.1 т.5 от ЗМВР – пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност. Пропуските в изучаването сами по себе си, не
са нарушение на служебната дисциплина, ако не водят до пропуски в прилагането
на разпоредбите, регулиращи служебната дейност. Следователно този дисциплинарен
състав има за квалифициращо обстоятелство причината за извършване на
дисциплинарното нарушение, състоящо се в поведение, отклоняващо се от
разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, каквито заповедите на
министъра по определение не са, но не са и по аргумент от чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР. Изрично е казано: „разпоредбите на този закон
и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“. Неслучайно
законодателя и използвал думата „пропуски“ в прилагането на разпоредбите,
сочещо на непредпазливост на поведението, конкретно небрежност, изключваща
съзнаване на причинно следствената връзка между извършеното и забранената
промяна в реалността – служебната дейност не се извършва по съответните за нея
правила. Специалната причина за пропуските в прилагане на разпоредбите изключва
умисъл, а в настоящата заповед е вписано, че служителя съзнателно поставя
предмет пред камерата. Под съзнателно означава при осъзнаване / знание или
допускане, че съществуват/ на другите фактически съставомерни обстоятелства –
пред камерата, и причинно-следствената връзка между поведението /изпълнителното
деяние, състоящо се в поставяне на предмет/ и настъпилия резултат – промяната в
действителността – мъгливи записи, доказващи нарушена работоспособност.
Следователно фактическото и словно обвинение за умишлено неизпълнение на
министерска заповед, представляващо дисциплинарно нарушение по чл.194 ал.2 т.1
от ЗМВР е в противоречие с правната квалификация / правното основание/ за
налагане на дисциплинарно наказание, а именно пропуски в изучаването и
прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Това
противоречие има значението на порок, обуславящ незаконосъобразност на
наложеното дисциплинарно наказание по аргумент от градацията на дисциплинарните
състави, според тежестта на дисциплинарното наказание, но и защото нарушава
правото на защита на държавния служител като от него се изисква да се защитава
срещу обвинение за умишлено дисциплинарно нарушение – неизпълнение на
министерската заповед и срещу правното обвинение, че с поведението си пропуска
приложението на разпоредби, каквито се съдържат в подзаконовите нормативни
актове, за което няма и съответно фактическо обвинение. Минималния размер на
възнаграждението за един адвокат е 450лв / чл.8 ал.1 т.3 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и няма основание при две
съдебни заседания да бъде намален.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед
№1228з-16/30.06.2020 г. на Началник група ОДПКПД при ОД МВР Стара Загора по
жалба на Д.Д.Д..*** да заплати на Д. Дойчиново Д. ЕГН********** сумата от 460лв/четиристотин
и шестдесет/ представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ на основание чл. 211, изречение второ от ЗМВР.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: