Решение по дело №13101/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              24.10.2019 година                        гр.София

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Л. ВАСИЛЕВ

                           

           ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

           Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА  

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №13101 по описа на 2018 година,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №13101/2018 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Л.С.М. ЕГН ********** *** срещу решение №436595 от 25.06.2018 г , постановено по гр.д.№29296/12 г на СРС , 74-ти състав ,  с което на основание чл.353 ГПК

е поставен в дял  на въззивника : ДЯЛ ПЪРВИ от заключението на вещото лице, представляващ съобразно одобрения проект за преустройство одобрен от Главния архитект на СО-Район „Подуяне“ на 01.11.2017 г ФРИЗЬОРСКИ САЛОН в ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ,  находящ се в гр.София , р-н „Подуяне“,ж.к. Сухата река-Запад , в сградата на бл.*******със  застроена площ от 44.04 кв.м., със сменено предназначение с Разрешение за строеж от 12.03.2007г. на СО – Район „Подуяне “ в „Салон за красота“ ; с пазарна стойност на този дела от 34 285 лв.

На въззиваемата страна Е.В.М. ***  е поставен в дял : ДЯЛ ВТОРИ от заключението на вещото лице, представляващ съобразно одобрения проект за преустройство одобрен от Главния архитект на СО-Район „Подуяне “ на 01.11.2017 г. САЛОН ЗА МАНИКЮР И ПЕДИКЮР в ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ,  находящ се в гр.София , р-н „Подуяне“,ж.к. Сухата река-Запад , в сградата на бл.*******със  застроена площ от 44.04 кв.м., със сменено предназначение с Разрешение за строеж от 12.03.2007г. на СО – Район „П.“ в „Салон за красота“ . Пазарната стойност на този дял е 35 660 лв.

На публична проден е изнесен следния имот : ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в гр.София, р-н „Слатина“,ж.к.Суха река-Запад , на  ул.*******, със застроена площ от 56 кв.м., състояща се от две стаи, кухня, антре и сервизни помещения, заедно с ДВОРНОТО МЯСТО, в което е построена сградата, цялото с площ 600 кв.м., съставляващо УПИ IV-92 от кв.23 по плана на гр.София м.Христо Ботев , при съседи по актуална скица:  ул.*******, УПИ V- 91, УПИ XIII – общински и УПИ III – за детска градина при първоначална пазарна цена от 42 930 лв. , като получената при проданта  цена се разпредели ПРИ КВОТИ по една втора за М. и М. .

 Е.В.М. *** е осъдена да заплати на Л.С.М. ЕГН ********** *** сумата от 687,50 лева за уравняване на дела му .

Отхвърлени са осъдителните искове на Л.С.М. ЕГН ********** *** срещу Е.В.М. *** за сумата от 20 742 лева  разходи за преустройство и оборудване на съсобствения имот „Салон за красота“ ; и за сумата от 4250 лева наем за оборудване за периода 01.09.2012 г – 16.02.2016 г .

  Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като трябва да му се постави в дял целия „Салон за красота“ /преди „Кафе сладкарница“/ в гр.София , р-н „Подуяне“,ж.к. Сухата река-Запад , в сградата на бл.*******, а на М. да се постави в дял сградата и дворното място в гр.София ул.*******. Следва да се уважат изцяло и претенциите му по сметките. Разделянето на „Салон за красота“ е свързано с преустройство , което ще се дължи от дял втори ; а в същото време е налице друг жилищен имот , който се изнася на публична продан вместо да се постави в дял на съделител . Претенциите по сметките не са погасени по давност , защото са заявени още с отговора на исковата молба подаден на 17.08.2012 г и са надлежно доказани . СМР са извършени в периода август 2007 г – август 2008 г и са заплатени от въззивника .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Законосъобразно и справедливо СРС е разпределил еднородните дялове от „Салон за красота“ и е изнесъл на публична продан жилищния имот , за който няма искания за възлагане . Стойността на преустройството на „Салон за красота“ не е значителна – 4192 лева ; или всеки от съделителите ще трябва да заплати по 2096 лева , което е около 6 % от стойността на новообразуваните имоти . Крайно несправедливо ще е на М. да се разпредели жилищния имот. Претенциите по сметките са погасени по давност , а тази за „наем на оборудване“ е недопустима .     

         Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 06.07.2018 г и  обжалвано в срок на 13.07.2018 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от правна и фактическа страна : 

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение . За неправилност на решението съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да извърши делбата по посочените способи СРС е приел , че „Салон за красота“ е поделяем и дяловете трябва да се разпределят според одобрения инвестиционен проект между съделителите. По този начин се взема предвид установеното фактическо положение между страните относно начина на ползване на съсобствените имоти, както и факта на извършване на подобренията . Образуваните два дяла са на практика идентични , което дава възможност съделителите са получат идентични имоти по вид и стойност . Жилищният имот трябва да се изнесе на публична продан , защото няма искания за възлагане , никой от съделителите не живее в него и не го иска в дела си . По отношение на претенциите по сметки СРС е приел , че са погасени по давност .

По способа на делбата

Законосъобразно СРС и съобразно чл.69 ал.2 ЗНасл и указанията в решение №53 от 14.05.2019 г по гр.д.№2613/18 г на ВКС , II ГО и решение №7 от 27.01.2016 г по гр.д.№4711/15 г на ВКС, I ГО  СРС е приложил съчетание на два способа за извършване на делбата /разпределение и публична продан/ . В случая има възможност двамата съделители да получат два еднородни имота чрез разделяне на търговския обект находящ се в гр.София , р-н „Подуяне“,ж.к. Сухата река-Запад , в сградата на бл.*******. Жилищният имот /който е с ниска стойност и никой от съделителите не желае/ може да се изнесе на публична продан .

„Алтернативата“ на приетото от СРС е да се изнесат и двата делбени имота на публична продан , защото същите са различни по вид и предназначение , и с много различна цена - решение №47 от 12.02.2010 г по гр.д.№818/09 г на ВКС , II ГО и решение №425 от 06.12.2010 г по гр.д. № 322/2010 г, ГК, ІІ ГО на ВКС. Така обаче би се нарушил основният принцип на чл.69 ал.2 ЗНасл , че всеки от съделителите трябва да получи равностоен имот в натура . Неудачно и крайно несправедливо  е един от съделителите да получи целия скъп и ремонтиран имот в ж.к.Сухата река , а другият съделител да получи жилищен имот за основен ремонт в близост до ромско гето и със съмнителна възможност за продажба дори на изчислената от СТЕ цена  . И двамата съделители имат отношение към функционирането на „Салона за красота“ /ЕТ и маникюрист в салона / и не следва да бъдат лишавани от възможност да продължат да реализират доходи от него .

СРС е взел предвид и установеното фактическо ползване на двете части от салона за красота . Преустройството на имота не е неудобно и не е на значителна стойност – под 10 % от стойността му съгласно указанията в решение №187 от 10.07.2014 г по гр.д. № 1300/2014 г, ГК , І ГО на ВКС, решение № 826 от 22.11.2010 г. по гр. д. № 257/09 г. на ВКС , І ГО, решение № 102 от 19.07.13 г. по гр. д. № 490/12 г на ВКС , І ГО и решение № 102 от 19.07.13 г. по гр. д. № 490/2012 г. на ВКС , І ГО.

 

По претенцията за разходи за преустройство на имота

От фактическа страна съдът приема следното :

Издадено е разрешение за строеж №23 от 12.03.2007 г на СО , р-н „Подуяне“ за смяна на предназначението на кафе-сладкарница в салон за красота .

Издадена от удостоверение за въвеждане в експлоатация №51 от 20.07.2007 г на СО , р-н „Подуяне“ на салона за красота .

В отговора на исковата молба от 17.08.2012 г /още в първата фаза на делбата/ въззивникът заявява , че претендира „разноски за преустройство и оборудване на салона за красота“ след получаване на разрешението за преустройство на недвижимия имот в размер на 17 000 лева /т.е. половината от 34 000 лева/  и дължими към 20.07.2007 г , когато е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на имота . В претенцията не са разграничени разноските за преустройство от тези за оборудване на салона /закупуване на движими вещи/ , нито са описани разноските и движимите вещи . СРС не е оставил претенцията без движение и не е дал указания за извършване на уточнения .

Въззиваемата страна е подала становище от 23.10.2012 г , в което е направила и възражение за погасителна давност .

В първото заседание по втората фаза на делбата на 16.02.2016 г  въззивникът е претендирал извършени за периода 20.08.2007 г – 01.10.2007 г „през лятото на 2007 г“ разходи за преустройство и оборудване на салона за красота в размер на половината от 41 485 лева или 20 742 лева .

Според изслушаната пред настоящия съд СТЕ на вещото лице инж.С.К. позиции от №39 до №48 представляват движими вещи , като ищецът твърди , че стойността на доставката и монтажа им е 11 680 лева .

Въззивникът представя договор за СМР от 21.08.2007 г с О.И.и Ф.И. за ремонт на салона за красота с приложение към него .

Въззивникът представя договори за монтаж на витрини и врати от 20.08.2007 г и от 24.09.2008 г със С.Е..

Въззивникът представя договор за СМР от 01.10.2007 г със С.П.за направа на козирка на салона за красота за 3870 лева .

Въззивникът представя приемо-предавателен протокол от 25.08.2007 г за доставка на мебели с Е.П..

Въззивникът представя договор за покупка от 05.09.2007 г с А.Н.за фризьорски столове и загряващ шлем .

Въззивникът представя нотариална покана от 17.08.2012 г /връчена на М. на 20.08.2012 г / . Според нотариалната покана реустройството е извършено до 20.07.2007 г , като СМР са били на стойност 20 000 лева , а оборудването е 14 000 лева .

С молба от 18.02.2016 г М. твърди , че е участвала в разноските за ремонта наравно с М. . СМР са извършени през пролетта на 2007 г и претеницята е погасена по давност . Тези твърдения са посочени и в нотариална покана на М. до М. от 20.01.2016 г . Минкове е оспорила представените от М. доказателства за извършени разходи .

Ищцата представя допълнотелно споразумение от 01.08.2011 г и копие от трудова книжка , че е била маникюрист в салона от 24.07.2007 г до 30.12.2011 г .

Според изслушаната пред СРС СТЕ на вещото лице инж.Д.М.стойността на извършените СМР /без доставени движими вещи/ е 33 684 лева .

Според изслушания пред СРС свидетел Ж.М.салонът за красота започнал да функционира юли 2007 г . М. също участвала в разходите .

Според изслушания пред СРС свидетел М.М. /сестра на М./ след август 2007 г се ремонтирал от М. луксозно салона и почнал да работи октомври 2007 г . После си развалили отношенията и ищцата се отделила да работи в едната част на салона , а М.М. била в другата част .

 Според изслушания пред СРС свидетел С.Е., той сложил дограмата и витрините някъде август 2007 г , а след година го извикали да направи втора врата на другата витрина . Платил М. .

Според изслушания пред СРС свидетел С.П.той подписал договор и получил плащане от М. .

При наличните доказателства съдът приема от правна страна следното :

 СРС се посочил , че претенцията за разходи за преустройство на имота е погасена по давност , като не е изложил ясни мотиви . Не е посочил и правна квалификация на претенцията , като само на това основание в тази част решението на СРС трябва да се отмени . Настоящият съд трябва да даде правна квалификация на претенцията и да обсъди наличните доказателства .

Претенцията е с правно основание чл.30 ал.3 ЗС  . Извършени са полезни разноски със съгласието на другия собственик / т.І.5 на ППВС № 6/1974 г, решение №532/17.06.94 г. по гр. д. № 382/94 г. на ВС, І ГО; решение №615/02 г. по гр. д. № 93/02 г. на ВКС, І ГО , решение №339 от 10.10.2011 г по гр.д. № 1072/2010 г, ГК , І ГО на ВКС/ . Между страните не се спори , че полезните разноски са извършени , но ответницата по тях твърди , че и тя е участвала в разходите респ.че претенцията е погасена по давност .

Настоящият съд счита за правилен изводът на СРС , че претенцията трябва да се отхвърли като погасена по давност . Налице са писмени доказателства , че СМР за извършени до края на м.07.2007 г – издадено е  удостоверение за въвеждане в експлоатация №51 от 20.07.2007 г на СО , р-н „Подуяне“ на салона за красота , а според представена от ищцата трудова книжка същата е назначена като маникюрист в салона на 24.07.2007 г . Самият ищец в отговора на исковата молба и в подадена на същата дата нотариална покана признава , че претендира „разноски за преустройство и оборудване на салона за красота“ след получаване на разрешението за преустройство на недвижимия имот в размер на 17 000 лева /т.е. половината от 34 000 лева/  и дължими към 20.07.2007 г , когато е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на имота .

Съдът не кредитира показанията на св.М.М. , св. С.Е.и св.П., че СМР са извършени август 2007 г и след това . Очевидно тези показания и представените писмени доказателства – договори с Е.и с О.И.и Ф.И. и с П.– са създадени за нуждите на процеса , като след възражението за давност на ответницата М. напълно променя твърденията си през 2016 г . Договорите за СМР са своевременно оспорени от ответницата по претенцията  , включително и датата на съставянето им .

Отделно , дори да е имало поставяне на втора врата от Е.през 2008 г претенцията не касае СМР през 2008 г , а само СМР за периода 20.08.2007 г – 01.10.2007 г . Липсват приемо-предавателни протоколи за извършените СМР , а приемо-предавателен протокол е представен само за доставените мебели и оборудване . Доставката на движими вещи не представлява полезни разноски за делбения имот и същите могат да бъдат вдигнати от съответния собственик .  

 

 По претенцията за наем на оборудване в размер на 4250 лева за периода 01.09.2012 г – 16.02.2016 г

С разпореждане от 11.10.2018 г насотящият съд е указал на въззивника и ищец по тази претенция да конкретизира за кои вещи /оборудване/ претендира заплащане на наем . С молба от 06.11.2018 г вещите са уточнени , а според изслушаната пред въззивния съд СТЕ на вещото лице инж.С.К. става въпрос за движими вещи .

Претенцията – всъщност не за „наем“ , а за неоснователно обогатяване от ползване на чужди движими вещи /чл.59 ЗЗД/ - е недопустима. Тези движими вещи не са предмет на делбата и споровете относно тях не могат да бъдат предмет на претенции по сметки – следва да се предявят по общия исков ред /сравни решение №53 от 14.05.2019 г по гр.д.№2613/18 г на ВКС , II ГО и решение №131 от 04.12.2018 г по гр.д.№4015/17 г на ВКС , I ГО / . В тази част решението на СРС трябва да се обезсили и да се прекрати производството по делото .

В частта за разноските решението на СРС е правилно . Пред СГС разноски се дължат от въззивника .   

            

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение №436595 от 25.06.2018 г , постановено по гр.д.№29296/12 г на СРС , 74-ти състав ; в частта , в която е отхвърлена претенция на Л.С.М. ЕГН ********** *** да се осъди Е.В.М. *** да заплати  сумата от 4250 лева „наем на оборудване“ за периода 01.09.2012 г – 16.02.2016 г ; и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по тази претенция .

 

ОТМЕНЯ решение №436595 от 25.06.2018 г , постановено по гр.д.№29296/12 г на СРС , 74-ти състав ; в частта , в която е отхвърлена претенция на Л.С.М. ЕГН ********** *** да се осъди Е.В.М. *** да заплати  сумата от 20 742 лева разноски за преустройство и оборудване на салон за красота в гр.София , р-н „Подуяне“, ж.к. Сухата река-Запад , в сградата на бл.*******със  застроена площ от 44.04 кв.м. ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА  :

 

ОТХВЪРЛЯ претенция на Л.С.М. ЕГН ********** *** да се осъди на основание чл.30 ал.3 ЗС Е.В.М. *** да му заплати сумата от 20 742 лева разноски за преустройство и оборудване на салон за красота в гр.София , р-н „Подуяне“, ж.к. Сухата река-Запад , в сградата на бл.*******със  застроена площ от 44.04 кв.м.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №436595 от 25.06.2018 г , постановено по гр.д.№29296/12 г на СРС , 74-ти състав ; в частта , в която на основание чл.353 ГПК е поставен в дял  на Л.С.М. ЕГН ********** *** : ДЯЛ ПЪРВИ от заключението на вещото лице, представляващ съобразно одобрения проект за преустройство одобрен от Главния архитект на СО-Район „Подуяне“ на 01.11.2017 г ФРИЗЬОРСКИ САЛОН в ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ,  находящ се в гр.София , р-н „Подуяне“,ж.к. Сухата река-Запад , в сградата на бл.*******който търговски обект е с обща застроена площ от 44.04 кв.м., със сменено предназначение с Разрешение за строеж от 12.03.2007г. на СО – Район „Подуяне “ в „Салон за красота“ ; с пазарна стойност на този дела от 34 285 лв.

На Е.В.М. ***  е поставен в дял : ДЯЛ ВТОРИ от заключението на вещото лице, представляващ съобразно одобрения проект за преустройство одобрен от Главния архитект на СО-Район „Подуяне “ на 01.11.2017 г. САЛОН ЗА МАНИКЮР И ПЕДИКЮР в ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ,  находящ се в гр.София , р-н „Подуяне“,ж.к. Сухата река-Запад , в сградата на бл.*******, който търговски обект е с обща застроена площ от 44.04 кв.м., със сменено предназначение с Разрешение за строеж от 12.03.2007г. на СО – Район „П.“ в „Салон за красота“ . Пазарната стойност на този дял е 35 660 лв.

както и в частта , в която на публична проден е изнесен следния имот : ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в гр.София, р-н „Слатина“,ж.к.Суха река-Запад , на  ул.*******, със застроена площ от 56 кв.м., състояща се от две стаи, кухня, антре и сервизни помещения, заедно с ДВОРНОТО МЯСТО, в което е построена сградата, цялото с площ 600 кв.м., съставляващо УПИ IV-92 от кв.23 по плана на гр.София м.Христо Ботев , при съседи по актуална скица:  ул.*******, УПИ V- 91, УПИ XIII – общински и УПИ III – за детска градина при първоначална пазарна цена от 42 930 лв. , като получената при проданта  цена се разпредели ПРИ КВОТИ по една втора за М. и М. ;

 

 както в частта , в която Е.В.М. *** е осъдена да заплати на Л.С.М. ЕГН ********** *** сумата от 687,50 лева за уравняване на дела му  Потвърждава решението на СРС и  в частта за разноските .

 

ОСЪЖДА Л.С.М. ЕГН ********** *** да заплати на Е.В.М. *** сумата от 1000 лева разноски пред СГС .

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните , освен в частта за частично обезсилване на решението на СРС и прекратяване на производството по делото .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.