ПРОТОКОЛ
№ 341
гр. Пазарджик, 25.02.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20235220102252 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Н. В. П. (ищец), редовно призован чрез адвокат И. Н. Г. от АК -
Пазарджик, се явява лично и с адвокат И. Н. Г., упълномощена отпреди, и
адвокат П. Е. Х. от АК - Пазарджик с пълномощно, днес представено,
надлежно упълномощени, с пълномощно представени по делото.
Г. Ц. Д. (ответник), редовно призован, не се явява, за него се явява
адвокат Р. В. Ш. от Софийска АК, надлежно упълномощен, с пълномощно,
представено по делото.
Н. Г. Д. (ответник), редовно призован, не се явява, за него се явява
адвокат Р. В. Ш. от Софийска АК, надлежно упълномощен, с пълномощно,
представено по делото.
Р. Г. Д. (ответник), действащ със съгласието на баща си Г. Ц. Д., редовно
призован, не се явява, за него се явява адвокат Р. В. Ш. от Софийска АК,
надлежно упълномощен, с пълномощно, представено по делото.
АДВОКАТ Г.: – Моля да се даде ход на делото.
АДВОКАТ Х.: – Моля да се даде ход на делото.
АДВОКАТ Ш.: – Уважаеми съдия, считам, че не са налице условията,
1
всъщност са налице процесуални пречки за даване ход на делото, тъй като към
настоящия момент, уважаеми съдия, не е изяснено привлечените като
наследници Г. Д., Н. Д., и Р. Д. да са пасивно легитимирани да участват като
такива в процеса, казано иначе, не е установена процесуалната им
правоспособност, която преценка се основава на две предпоставки.
Първата предпоставка: установяването на лицата имащи право да
наследяват починалата Г. Д. и призоваването им от съда като нейни
предполагаеми правоприемници по силата на законовата презумпция те да я
наследяват, което е в случая е изпълнено от съда.
Втората предпоставка: определянето им на срок дали приемат
наследството или се отказват от него, като втората предпоставка за
установяване на пасивната им процесуална легитимация в случая не е
изпълнена, не е налице. Съдът винаги дължи изпълнение на онова
процесуално задължение съгласно разпоредбата на чл. 51 ал. 1 предл. 2-ро от
ЗН във вр. с чл. 49, ал. 1 от Закона за наследството, защото следва да определи
и материално правната легитимация на ответниците по иска, а това е
невъзможно да се изпълни без да се определи приемат ли те определени права
и задължения на своя наследодател и в какъв обем. Тези изявления на
привлечените като ответници следва да бъдат изпълнени лично, каквото
указание до момента съдът не е дал на същите. Поради което аз считам, че
съдът е преждевременно е решил, приел и конституирал Г. Д., Н. Д. и Р. Д.,
като ответници по иска.
Ето защо аз ще помоля на този етап да не се дава ход на делото,
уважаеми съдия, и като съдът изпълни своите задължения по чл. 51, ал. 1,
предл. 2-ро от ЗН, за да не залагаме на една бъдеща процесуална бомба в
процеса. Това е от нас.
АДВОКАТ Х.: – Аз бих казал следното: да, отговорът на исковата молба
е предявен приживе на ответницата Г. Д., след което са конституирани нейните
наследници по закон, такива, каквито са удостоверени с удостоверение за
наследници, издадено по установения от закона ред от съответната община.
По делото са налице писмени данни, че всеки от тримата законови наследници
на ответницата Г. Д. е упълномощил адвокат Р. Ш., който в момента прави от
тяхно име възражението, което току що чухме, да бъде представляван по
2
делото в качеството си на наследник на ответницата.
АДВОКАТ Ш.: – Няма такова изявление в пълномощията ми,
извинявайте, колега, че ви прекъснах.
АДВОКАТ Х.: – Представена е молба от упълномощения процесуален
представител от името на тримата представлявани от него, в която дори се
прави искане за разноските. Тези действия са индиции за това, че никой от
тримата ответници не възнамерява да се откаже от наследството, нито има
данни за това, че някой от тях се отказва от наследството на покойната им
наследодателка. Това са достатъчни основания, за да се направи изводът от
съда, че упоменатите в удостоверението за наследници извършват
конклудентни действия по приемане на наследството, особено като няма
доказателства в противоположен смисъл, а именно за отказ. По тези причини
считам, че не е налице основание да се прилага разпоредбата на чл. 51, ал. 1
от ЗН. Още повече, че ако се прочете внимателно цитираната от колегата Ш.
разпоредба на чл. 51, ал.1 от ЗН, трябва да се забележи, че районният съдия
определя срок на наследника по искане на всеки заинтересован, а не на самия
наследник, да заяви дали приема или отказва наследството. Самият наследник
не може да бъде инициатор на отправено искане към съда за прилагане на чл.
51 ал.1 от ЗН, а в настоящия случай адвокат Ш. действа като пълномощник на
всеки от тримата наследници, правейки възражението, което направи по хода
на делото, затова считам, че няма процесуална пречка и следва да се даде ход
на делото, тъй като и тримата законни наследници са редовно призовани за
днешното съдебно заседание.
АДВОКАТ Ш.: – Всеки призован, уважаеми съдия, на съд има право да
се защитава от адвокат, тъй като споменатите от мен три лица, които са ме
упълномощили и са призовани на съд, са ме излъчили като адвокат. Това обаче
не означава, че е изпълнено правомощието на съда или пък - че те са признали
своя легитимация и желание да встъпят в процеса като наследници на Г. Д..
Такива изявления не сме правили, а и съдът не ни е указал, а е трябвало да им
укаже.
АДВОКАТ Х.: – Ако има съмнения сред кръга от законните на
наследници на покойната ответница Г. Д. за това, дали приемат, или се
3
отказват от наследството, в случай, че решите да удовлетворите искането на
техния процесуален представител, макар то да не отговаря стриктно на
хипотезата на чл. 51, ал.1 от ЗН, тъй като изхожда от самите тях чрез него, то
смятам, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото, защото тези
трима наследници са вече конституирани като такива, като страни по делото и
ако решите да им дадете срок да заявят изрично дали приемат или се отказват
от наследството, те да го сторят в рамките на периода от днешното съдебно
заседание до следващото съдебно заседание, за да знаете дали някой от тях
поради отказ от наследството отпада от кръга на лицата, които са ангажирани
с това дело.
АДВОКАТ Ш.: - Аз именно това казвам, колега, да не са
преждевременно конституирани, първо трябва да им се определи срок.
СЪДЪТ намира следното:
Не се изисква при всяка смърт на страна в производството задължително
провеждане на процедурата по чл. 51 от ЗН, и наистина поставянето на срок
по реда на чл.51 от ЗН се прави само по искане на заинтересовано лице, което
при започнато производството е логично да бъде насрещната страна.
Самият наследник не би трябвало да може да иска на него самия по този
ред да му бъде определян срок, евентуално при започнал процес за него не би
трябвало да има пречка да поиска отлагане на делото, за да реши дали ще
приеме наследството, или ще се откаже от него. Самото участие в съдебен
процес, засягащ права или задължения от наследството, би следвало в
повечето случаи да се разбира като конклудентно действие, отразяващо воля
за приемането на наследството. В случаите, в които наследникът се явява,
било лично, или представляван от адвокат, и заявява, че не знае дали ще
продължи участието си в процеса, той би следвало или да заяви отказ или
приемане на наследството, след като е разбрал за какви права или задължения
става дума, или да поиска някакъв срок за преценка и решение за приемане
или отказ, ако до момента не е знаел за наследството или пък за това, че
процесът е с такъв предмет. Но във всички случаи наследникът следва да е
наясно или да се очаква скоро да стане наясно дали ще приеме наследството,
или няма, като не е задължителна предпоставка на конституирането на
наследници на мястото на починала страна провеждането на някакво
4
производство, в което те специално и след определен срок да дадат отговор
дали приемат наследството.
В случая наследниците на Г. Д. отдавна са били уведомени, че
настоящото производство е с предмет права на тяхната наследодателка. Не са
заявили отказ, вярно, не са заявили и приемане, но неколкократно са искали
отлагане на делото. Настоящото искане също представлява недотам коректна
употреба на правото да се иска отлагане на делото и съдът счита, че няма
основания да не дава ход, а ако ответниците считат, че до момента не са
извършвали действията, по които може да съди, че не са приели наследството,
те могат във всяко положение на делото да се откажат от него.
Въпреки това обаче с оглед искането на ответната страна и с оглед
тълкуването й на закона, че следва да й се даде срок да заяви приема ли
наследството или се отказва, съдът намира, че няма пречка да й се даде за
сигурност възможност и срок да направи такова изявление, като този срок
тече паралелно с производството по делото, т.е. то да не бъде отлагано.
С оглед изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ пристъпи към изясняване на делото от фактическа страна по
реда на чл.143 от ГПК.
АДВОКАТ Ш.: - На първо място, госпожо съдия, считам, че както вие,
така и процесуалните представители на ищцовата страна бъркате фигурите на
ищец и на ответник. Да, когато ищец почине в хода на делото, да, нормално е
дори с конклудентно действие, със самото искане за встъпване в процеса, той
да бъде заместен в процеса от своите наследници, това е безспорно. Но
ответниците винаги биват привлечени, т.е. не е по тяхно желание, те биват
ангажирани в един съдебен процес срещу тях и не следва съдът да вменява
задължението им както току що направи, те да знаят и да прилагат
процесуалния закон. Съдът е следвало да им го укаже, да им укаже какви са
правата и задълженията, в тази връзка до този момент той не го е направил, в
тази връзка се нарушава тяхно процесуално право.
Не може да се приеме, че преди изобщо дори да говорим за надлежно
5
конституиране на пасивно легитимирани ответници по делото, т.е. те да имат
вече това качество, а това става с приемане на наследството, ще извършваме
процесуални действия и в какво качество аз ще извършвам от тяхно име
процесуални действия, ако дадено лице се е отказало, т.е. то не е
легитимирано да извършва действия, да участва в този процес, то се е
отказало, но все още това знание на закона на него не му е дадено, съдът е
следвало да го направи. Съдът пропуска предл. 2-ро на чл. 51, ал. 1 ЗН, който
казва: "когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от
съда, който разглежда делото". Т.е. съдът вменява задължението на ответника
да заяви ще приеме или няма да приеме наследство и в тази връзка ще бъде
конституиран или няма да бъде конституиран като такъв, защото ал. 2 казва
на същия член казва и цитира: „Ако в дадения му срок наследникът не
отговори, той губи правото да приеме наследството“. В тази връзка и няма да
бъде надлежно легитимирана да участва в процеса. Поради което аз ще
помоля на основание чл. 253 ГПК да отмените свое определение протоколно,
с което дадохте ход на делото, и да отложите същото, като дадете изрично
указания на ответниците Г. Д., Н. Д. и Р. Д., дали приемат наследството на Г.
Д..
АДВОКАТ Х.: – Приключихте ли, извинявайте, да знам дали да взема
думата?.
АДВОКАТ Ш.: - Да.
АДВОКАТ Х.: - Въпреки декларацията на колегата Ш., че не прекъсва
никого, всъщност прекъсна определението на съда на първо място, без да го
изслуша докрай, вместо това прецени, че трябва да иска неговата отмяна.
Аз считам, че влизането в по нататъшни прения в един теоретичен
въпрос не е уместно от гледна точка на процесуалната работа, която има да се
свърши в днешния процес. Обръщам внимание на разпоредбата на чл. 227 от
ГПК, която е посветена на приемството в процеса, за да отговоря на упрека от
страна на адвокат Ш. към съда и към процесуалните представители на ищеца,
че бъркат качествата на ищец и ответник.
Чл. 227 ГПК е посветен на приемството в процеса и касае всяка страна в
процеса, не само ищеца, не само ответника, всяка една от страните, и в него се
казва, че когато страната умре, производството по делото продължава с
6
участието на правоприемника. В нашия случай несъмнено правоприемници на
ответницата Д. са нейните призовани към наследяване наследници по закон.
Безспорно е за всички, включително и за правещия възражението адвокат Ш.,
че такива призовани към наследяване наследници по закон са именно тримата
удостоверени от общината правоприемници.
Това, което не бива да правим, е смесване на материалното с
процесуалното право. В нашия случай съгласно чл. 227 ГПК съдът правилно е
процедирал, като е конституирал на мястото на починалата страна нейните
правоприемници по закон. Ако някой от тях желае да се възползва от правото
си да се откаже от наследството с всички последици от това, той има тази
възможност в хода на целия процес, а дори и след това.
Доколкото не се представят доказателства някой от тримата
правоприемници на ответницата да е направил такова изявление по
установения от закона ред, съдът по необходимост трябва да счита, че
правоприемници на ответницата са тъкмо тримата наследници, които са
посочени в удостоверението за наследници от общината.
Затова считам, че правилно е процесуалното действие на съда да даде
ход на делото, да даде възможност на тримата правоприемници на
ответницата, ако желаят, да се откажат от наследството, но ако не се
представят доказателства в хода на този процес, по необходимост съдът ще се
произнесе със своя съдебен акт по отношение на всички правоприемници,
които не са представили доказателства в рамките на процеса, че се отказват от
правоприемството, докато не се откажат от правоприемството, те се считат за
правоприемници. Това е логиката на процесуалния закон. И колегата добре
знае, че е така и че няма никаква разлика в конституирането на
правоприемници на ищец или на ответник в гражданския процес. Затова моля
да продължите определението си така както го започнахте и когато го
завършите, едва тогава да изслушваме последващите възражения на адвокат
Ш..
АДВОКАТ Ш.:- Уважаеми съдия, логиката на процесуалния закон е, че
привлечените като ответници наследници на починалия техен наследодател и
страна в процеса, ако не завяват, че приемат наследството, т.е. мълчат, то се
счита, че не са го приели.
7
Пак повтарям, съдържанието на ал. 2 на чл. 51 ЗН е: “ако в дадения му
срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството“. Ето
защо давайки ход на делото и отказвайки такава възможност на ответниците
при вече протичащ съдебен процес, би поставил съда да правораздава при
неяснота изобщо и за допустимостта и правния интерес на ищеца да води иск
срещу конкретни лица, които, видите ли, не са приели наследството, защото
мълчат и не се явяват и страна по материалните правоотношения, за които се
търси защита от ищеца. Не можем по презумпция да приемем, че определени
лица, които са наследници по закон, са изразили съгласие да приемат
наследството. Задължение на съда е да им укаже това.
А и съдът при висящ съдебен процес, който изпълнява задължително
разпоредбите на чл.51 от ЗН следва освен с конституирането на конкретни
страни за ответници, то да разпореди и вписването на техните изявления в
особената книга при този районен съд. Ето защо ние сме в невъзможност
изобщо в момента да продължим процеса, без да определим Г. Д., Н. Д. и Р. Д.
дали приемат наследството на Г. Д., ще приемат ли наследството, за да ги
конституираме като ответници или ще мълчат, както съдът презумира. При
което обаче мълчание ще се счита, като материалноправен и
процесуалноправен извод, че всъщност те не са приели, наследството, а
следователно и не са надлежно легитимирани като ответници, т.е. бидейки в
тази насока, бихме развили процес срещу липса на ответници с надлежна
легитимация.
Това са моите мотиви, да не залагаме процесуални спънки, тези ми
възражения са по-скоро в посока на съда, защото ответниците не познават
закона, те са ме изпратили тук, за да прегледам делото и да съобразявам
всички процесуални възможности и права за тях. Съдът обаче е този, който
следва да им указва конкретни задължения.
В тази връзка моля да отмените определението си за даване ход на
делото и да изпълните задълженията си по чл. 51 от ЗН.
АДВОКАТ Х.: – Аз преди да изложа репликата си, бих помолил да
укажете на процесуалния представител на конституираните ответници да
заяви от чие име прави изявлението, което толкова подробно аргументира,
дали от свое лично име, или като процесуален представител на тримата
8
правоприемници на Д., защото след изслушването всички тези теоретични
разсъждения... струва ми се, че вече нищо не е ясно, ако не се каже изрично.
Казвам го не за друго, а за да обърна отново внимание на чл. 51, ал. 1 ЗН,
където пише: "по искане на всеки заинтересуван", което означава, че се
изключва самият наследник, на когото трябва да се определя срок да приеме
ли наследството, или да се откаже от него. Затова питам какъв е колегата, за да
го иска. Каква е неговата заинтересованост, на адвокат Ш., за да го иска това
нещо от свое име, бих попитал.
АДВОКАТ Ш.: - Към момента аз съм процесуален представител на Г. Д.
– съпруг на починалата Г. Д., на Н. Д. – син на починалата Г. Д., и на Р. Д. -
син на починалата Г. Д., но не е установено дали са правоприемници на
починалата, тъй като съдът не е изпълнил своето задължение да им укаже тази
възможност каква трябва да бъде, за да бъдат конституирани.
АДВОКАТ Х.: – Тогава обикновеният въпрос, на който бих искал да
получа отговор, е: от тяхно име ли правите това искане, което е базирано на
чл. 51 ал.1 от Закона за наследството? В такъв случай моля да се уточни дали
адвокат Ш. прави от името на тези лица искането за прилагането на чл. 51,
ал.1 от ЗН.
АДВОКАТ Ш.: - Такъв въпрос е недопустим и аз ще си замълча, защото
съм направил изявление, защото е реплика към мен, а не е поставен от съда.
АДВОКАТ Х.: – За да не се задълбочаваме в такъв случай повече в
теоретични прения, за да не прекаляваме повече с теоретичните разсъждения,
аз ще обърна внимание само на още нещо, което ме се струва, че би могло да
бъде допълнителен аргумент към определението на съда, и това е, че съгласно
чл. 49, ал. 2 ЗН, приемане на наследството има и когато наследникът извърши
действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме
наследството.
Според мен упълномощаването на адвокат Ш. да се яви и да
представлява тримата удостоверени правоприемници в този процес и липсата
на доказателства, изходящи от същите лица, които да опровергават
9
презумпцията за конклудентни действия, която цитирам, идва да покаже, че те
са приели наследството. И още едно нещо, което също трябва да бъде взето
предвид, е, че един от тримата, ще ги наричам удостоверени правоприемници,
за да не подбуждам желанието на колегата да прави реплики, единият от тях,
а именно Р. Г. Д., към момента е непълнолетен и не може да се откаже от
наследството, което в лицето на Р. Г. Д. по необходимост опровергава
теоретичната конструкция на процесуалния му представител. Това го казвам
само като допълнителна обосновка на възражението.
Съдът намира следното:
Наистина няма уредено в закона изрично правило, че докато няма отказ,
призованите към наследяване лица следва да се третират като приели
наследството, т.е. няма презумпция за приемане, докато няма отказ, но
наистина и според съда уредбата на ГПК, макар не изрично, изхожда от такова
житейско предположение, че няма пречка да се конституират в хода на делото
при починала страна направо призованите към наследяване наследници, без
да се провежда някаква нарочна процедура, в която те да изразят изрично
волята за приемане на наследството. Наистина чл. 51, ал. 2 от ЗН се отнася
специално за случаите на висящ процес, но не би трябвало да се тълкува в
смисъл, че при всяко наследяване в рамките на висящ процес трябва да се
развива и такова производство. Нещо повече, цитираните от адвокат Х. думи в
ал. 1 "по искане на заинтересования" би трябвало да важат и за ал. 2 - тя не
урежда изцяло независима хипотеза, както изглежда, че твърди ответната
страна.
Отделно са трудностите какво правим в случаите, когато някой
наследник е непълнолетен - дали трябва да спрем производството до
възможност да му поставим въпроса по чл. 51 ЗН, т.е. едва след като навърши
пълнолетие, да каже дали приема, или трябва да го задължим да приеме по
опис евентуално, дали трябва, както адвокат Х., счита, да се счита за приел
наследството по опис. Няма причина да е различно за пълнолетен и
непълнолетен, и съдът смята, че ГПК е приел житейското предположение, че
доколкото наследникът не е казал, че не иска да участва, защото се отказва от
наследството, или другата страна не е поискала изрично по реда на чл. 51, ал.
2 от ЗН да се призоват наследниците, няма пречка производството да
10
продължи с участието на първите призовани към наследяване наследници,
като се приеме, че те са надлежни ответници.
Но за самото участие в едно производство, макар и без извършване на
конкретни действия, би могло да се постави въпросът дали не е конклудентно
действие по приемане на наследството. Вярно е, че под действие обикновено
разбираме нещо различно от бездействие и изявления: "аз не знам какъв съм в
този процес", но без изричен отказ от наследството, макар и без извършване
на конкретни активни действия, действия в тесен смисъл, би могло да се
разсъждава дали това поведение не представлява действие по приемането на
наследството, ако и да е спорно дали действията не са винаги активни и кое е
тук активното действие.
С оглед изложеното съдът намира, че няма основание да преразглежда
определението си за даване ход на делото или да счита, че до момента не са
налице надлежни ответници, но следва за сигурност да укаже на Г. Д., Н. Д. и
Р. Д. в срок до следващото съдебно заседание да заявят дали считат, че са
приели наследството на Г. Г. Д., или са се отказали, или може би предстои да
се откажат от него - като твърдение по делото, а не като указание по чл. 51 от
ЗН, доколкото в случая съдът не счита, че сме в производство по чл. 51 ал. 2
ЗН, защото не счита, че такова производство е задължително по всяко дело с
починал ответник, съответно не счита, че следва да указва на тримата
наследници, че ако не заявят приемане, губят правото да приемат
наследството. Ако наследниците не заявят нищо за отношението си към това
наследство, от цялостното им поведение по делото ще може евентуално да се
направи някакъв извод за неизрично приемане или неприемане.
С оглед изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането за отмяна на определението, с което е
даден ход на делото.
УКАЗВА на ответниците Г. Ц. Д., Р. Н.ЕВ Д. и Н. Н.ЕВ Д. с оглед
изясняване на фактите по делото да уточнят дали са приели наследството на Г.
11
Г. Д., или са се отказали, ще се отказват, въобще да заявят становище какви се
явяват по отношение на това наследство, в срок до следващото съдебно
заседание.
АДВОКАТ Ш.: - По отношение даване ход на делото имам други
съображения, уважаеми съдия. На първо място, уважаеми съдия, аз ще помоля
при изложените в следващото мое изказване факти и обстоятелства и
тълкувания на закона да прекратите настоящото дело, тъй като, видно от
твърденията на ищеца в исковата му молба, същият сочи имотите въведени в
спорния предмет на делото да са му отнети от владение на 04.12.2022 г., а
предявеният от него иск е на дата 5.6.2023 г., т.е. след изтичането на 6 месеца
от предявяване на иска. Срокът обаче по чл. 76 от Закона за собствеността за
завеждане на иска и търсената с него защита е преклузивен и за него съдът
следи служебно. Ето защо поради неспазването на срока от ищеца не е налице
правен интерес от завеждането настоящото дело, поради което искът му се
явява недопустим, а делото следва да се прекрати.
В случая правилото на чл. 60, ал. 6 ГПК касае изпълнението на
процесуални действия на страна при вече висящ съдебен процес, а не в други
хипотези, защото разпоредбата на чл. 125 от ГПК изрично сочи, че искът е
предявен с постъпването на исковата молба /ИМ/ в съда, а не когато
действието е извършено по-рано. Т.е. законодателят отчита, че
материалноправните последици настъпват от постъпването на ИМ в съда, като
при това само в хипотезата на чл. 62, ал.2 ГПК е уредена фикция за
удължаване на срока, който трябва да бъде спазен за предявяване на ИМ, в
случаи, когато ИМ се депозира по пощата, в прокуратура или пред друг съд,
пред каквато хипотеза не сме в процесния случай. Процесуалното действие
извършено чрез поща, е приравнено на процесуално действие извършено в
съда. Законодателят обаче изисква изпълнение на действие в срок, което да е
изпълнено, в случая 6-месечния срок. Процесуалните норми в ГПК са
императивни и не съдържат изключение, което да аргументира извод, че 6-
месечният срок за завеждане на иска се удължава ако изтича в почивен ден,
поради което ищецът не е завел иска си в преклузивния срок от 6 месеца,
което реабилитира извод за прекратяване на делото.
12
АДВОКАТ Х.: - Безспорно е, че 5 юни е в понеделник. Спори се за това
дали предявяване на ИМ при спазване на правилото по чл. 60 ал. 6 от ГПК
касае и предявяването на ИМ, или това са срокове, които касаят само
процесуални действия, различни от предявяването на искова молба.
Това правило се намира не само в ГПК, но и в ЗЗД, т.е. всеизвестно е, че
в гражданското право и гражданския процес сроковете се броят така. Няма как
срок, бил той процесуален, или материалноправен да изтече в неприсъствен
ден, и понеже предявяването на ИМ е процесуално действие, с което стартира
производството в ГПК, то и изчисляването на срока за това, кога може да
бъде предявена ИМ, чието предявяване е скрепено със срок, се подчинява на
същото правило. 6-месечният срок, броен от 4.12.22 г., изтича в
неприсъствения ден – 4.6.23 г. и исковата молба е предявена в следващия
присъствен ден, 5 юни 2023 г., в съответствие с правилото за изчисляване на
сроковете по ГПК. Затова считам, че това възражение, което е насочено към
намерение и желание за прекратяване на делото и опит за убеждаване на съда
в неговата основателност, всъщност е неоснователно искане на процесуалния
представител на удостоверените правоприемници на бившата починала
наследница Г. Д..
АДВОКАТ Ш.: - Срокът, уважаеми съдия, е преклузивен, процесуален,
не е давностен. Пак обръщам внимание на чл. 62, ал. 2 ГПК, където са
единствените изключения, изчерпателно изброени от законодателя, при
фикция за неспазен срок, когато изявленията са адресирани по пощата, пред
прокуратура, пред друг съд или по електронен път. В случая е изключено
правилото, когато срокът изтича в почивен ден, тъй като и изявления в този
почивен ден ищецът не е направил, т.е. той не е депозирал исковата си молба
в този почивен ден.
СЪДЪТ: Правилото, че когато срокът изтича в неприсъствен ден, се
счита, че изтича в първия присъствен, се отнася за абсолютно всички срокове -
давностни, преклузивни, вътре в рамките на започнал процес или такива за
предявяване на иск. Това, че срокът е спазен, не означава, че ИМ се счита за
предявена по-рано, а просто че с предявяването й на тази дата в понеделник
срокът е спазен, защото изтича в понеделник, а не в неделя.
13
Двете изключения с подаване на изявлението до друг орган или по
пощата, куриер и т.н. се отнасят до случаите, когато въпреки прилагането на
правилото за първия неприсъствен ден срокът пак се оказва изтекъл преди
постъпването на молбата в съда. Тези две изключения сочат само, че не е
нужно изявлението да е постъпило непременно в съда, но то следва да е
постъпило на определените други места отново в срок. В случая няма
отношение изключението за подаване по пощата или чрез друг орган,
приложимо е единствено правилото, че срокът би изтекъл на 4 юни, ако той не
беше неделя, но след като е неделя, срокът изтича на 5 юни и срокът е спазен,
и съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането за прекратяване на производството,
поради неспазване на 6-месечния срок за предявяване на иск.
АДВОКАТ Ш.: - Уважаеми съдия, моля да прекратите делото при
наличието на отрицателна процесуална предпоставка по чл. 359 от ГПК, тъй
като Н. П. заявява и поддържа да е предявил иск и за собственост по гр. дело
342 от 2022 г. на ОС - Пазарджик с номер на въззивна инстанция в.гр.д. № 272
от 2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, решенията, които се обжалват
включително с касационна жалба на П.. По тези дела производството не е
приключило, по същите П. сочи и установява да е собственик на процесните
имоти, като отрича това право на привлечените по него ответници, с иск по
чл. 124, ал.1 от ГПК, като същевременно иска и отмяна на основание чл. 537,
ал. 2 от ГПК нотариален акт, който легитимира ответниците като собственици
на имота. При такова заявено твърдение, включително в иска му, въззивната
му жалба и касационната жалба, че той установява право на собственост в
предходния съдебен процес, настоящият е недопустимо. В тази връзка
представям искова молба от Н. В. П., негова въззивна жалба, касационна
жалба, решение на Окръжен съд – Пазарджик по така цитираните дела, от
които са видни изявленията и основанията за исковете които той твърди да е
предявил по цитираните от мен дела.
Ако приемете, че не са налице процесуални пречки за прекратяване на
делото уважаеми съдия, то моля да приемете, че са налице процесуални
14
пречка за даване ход на делото като аргумент на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за
неговото спиране до приключване на посочените от мен дела, тъй като
решението по предходното дело ще има значение за правилното решаване на
спора по нашето дело. Действително в производството по предявен иск по чл.
76 от ЗС съдът изследва и преценява обстоятелствата на владеене, на неговото
нарушение и това, кой владее имота към момента на разглеждане на спора, но
ако ищецът основава владението си на твърдението на правото му на
собственост и установява това си свое владение с оглед заявеното си право на
собственост, както е в процесния случай, и това право на собственост е
спорно и се установява и преценява по предходното дело, то настоящият съд
би следвало да зачете решението по него. Твърдението за собственост сочи, че
е свързано и с процесуалната легитимация на ищеца, на която той се основава,
която следва да се преценява във всеки един момент и процес, включително и
към настоящия момент, за да се допусне и претенция за нейното разглеждане.
Предвид обстоятелството, че е спорно правото на собственост на Н. П., което
той сам е въвел като спорно в предходен съдебен процес и основава
твърдението си за владение, респ. надлежната си активна процесуална
легитимация за това, искане по чл. 76 от ЗС, произтичащо именно от правото
за собственост, то не би следвало настоящият съдебен процес да се развие,
преди да приключи предходният такъв по цитираните от мен дела.
Пропуснал съм въззивна жалба пред апелативен съд и молба уточнение
на иска, уважаеми съдия, това са към исковете и касационните жалби.
АДВОКАТ Г.: - Считаме, че няма основание за прекратяване на
настоящото производство предвид обстоятелствата, посочени в чл. 359 от
ГПК.
Фактът, че има висящо дело касаещо правото на собственост върху
процесния имот, не е основание за прекратяване на настоящото дело, тъй като
то е заведено едва след предявяване на иска за собственост, т.е. владеенето на
нашия доверител е отнето след предявяване на иска за собственост. В този
смисъл, че тези предпоставки на чл. 359 не са изпълнени, да не говорим, че
както каза и колегата сам, в тези производства за нарушеното владение съдът
проверява само факта на владението и на нарушението му. В този смисъл
абсолютно е индиферентен към настоящия процес фактът на какво основава
15
своето владение доверителят ни, дали на претенция за собственост, или на
други основания. Ние твърдим и доказваме владението на имота и съответно
неговото незаконосъобразно отнемане. В този смисъл няма основание и за
спиране на производството предвид твърдяната преюдициалност на спора за
собственост, още повече съдът се е произнесъл по този въпрос в своето
определение от 03.04.2024 г. още, като е заявил, че няма обусловеност на
настоящото дело от спора за собственост това е на страница 3-та, абзац 4,
това е въпрос, по който съдът се е произнесъл. В този смисъл и така
представените от колегата писмени доказателства, касаещи развоя на делото
за собственост на имота, което все още е висящо, нямат отношение към
настоящия спор и се явяват ирелевантни.
АДВОКАТ Х.: - И аз бих добавил, точно защото съгласно чл. 357, ал. 1 от
ГПК съдът проверява факта на владението и на нарушаването му, не е
необходимо да събираме доказателства, събрани в друго производство,
каквото и да е то.
Освен това към отговора на исковата молба адвокат Ш. е представил
ИМ, или по-точно Г. Д., вижте вече не помня дали адвокат Ш. я представлявал
Г. Д. към момента на предявяване на отговора, но да, представлявал я е, тогава
той е представил ИМ на ищеца и сега я представя за втори път. От нея е
видно, че искът е предявен 6 месеца преди спорния момент, в който ние
твърдим, че е било отнето владението. Това е единственото, което трябва да се
съобрази в случая, и вие сте го съобразили. Той сега я представи отново, така
че може да видите, че през юни 22 г. е предявена ИМ. Това е.
Съдът намира, че нито има основание за прекратяване на
производството, нито пък въпросът е преюдициален, тъй като по настоящото
дело се изследва факта на владението и факта на отнемането, и с оглед
изложеното
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането за прекратяване на производството,
16
поради включване предмета му в другото заведено гр.д.№ 342/2022 г.,
заведено пред Окръжен съд – Пазарджик.
ОСТАВЯ без уважение искането за спиране на производството до
приключване на гр.д. № 342/2022 г., заведено пред Окръжен съд – Пазарджик.
Съдът установи, че ИМ на гр.д. № 342/ 2022 г. заведено пред Окръжен
съд –Пазарджик вече е представена с отговора и не е необходимо да се
произнася по приемането й.
АДВОКАТ Х.: - Представените доказателства са ирелевантни, защото
това не се изследва в този процес.
СЪДЪТ счита, че следва да бъдат приети всички представени писмени
доказателства от процесуалния представител на ответната страна, и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства представените от ответната
страна: искова молба от Н. В. П. пред Окръжен съд – Пазарджик с вх.
3989/16.06.2022 г., молба от 15.07.2022 г. от Н. В. П. пред Окръжен съд –
Пазарджик, въззивна жалба от Н. В. П. по гр.д. № 342/22022г. по описа на
Окръжен съд – Пазарджик, касационна жалба от Н. В. П. по гр.д. №
272/22024г., решение № 37/13.02.2024г. на Окръжен съд – Пазарджик по гр.
342/2022 г. и въззивна жалба от Н. В. П. по гр.д. № 342/22022г. по описа на
Окръжен съд – Пазарджик.
СЪДЪТ пристъпи към изясняване на делото от фактическа страна по
реда на чл.143 от ГПК:
АДВОКАТ Х.: - Може би все пак сега е моментът да кажа във връзка с
първото Ви определение по Закона за наследството, Вие преценихте, че няма
да съобщавате на правоприемниците какви са последиците от тяхното
бездействие, но според мен ако ще прилагаме разпоредбата на чл. 51 от ЗН,
трябва да се приложи в цялост. В смисъл, че няма да съобщавате на
17
правоприемниците какви са последиците от неизразяването на волята за
приемане или неприемане на наследството, но аз считам, че следва да се
приложи чл. 51, ал. 2 ЗН.
Чл. 51 ал.2 от закона за наследството казва: "ако в дадения му срок
наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството", а пък ал.
3 скрепява тази последица с още една, че изявлението на наследника се вписва
в книгата, предвидена в чл. 49, ал.1, което означава, че ако той изгуби правото
да приеме наследството, значи се отказва от него и това трябва да се впише
като отказ. Тогава вече ще настъпят последиците за този наследник
процесуално и вече и по отношение на него ще може да се прекрати
производството, защото вече не е правоприемник. В този смисъл считам, че не
можем да си позволим само частично да приложим чл. 51ал.1 ЗН, трябва да го
приложим в цялост.
Продължавам да смятам, че е правилно даването на ход на делото в
днешното съдебно заседание и в хода на производството даване на
възможност на правоприемниците да заявят дали приемат, или се отказват от
наследството, което Вие предприехте, защото в момента именно съдът, който
гледа заведеното дело срещу наследника има право да предприеме тази
процедура. Понеже самите наследници повдигат този въпрос чрез своя
процесуален представител, който отчасти счита, че е техен процесуален
представител, а по някога, когато смята, че не е редно да бъде техен
процесуален представител, отказва да бъде такъв или да прави изявления от
тяхна страна. Така че в този смисъл неговото поведение подлежи на
тълкуване при всяко едно изявление, което прави дали то е лично от него или
като процесуален представител. Но ако ние приложим само частично чл. 51,
ал 1 от ЗН без последиците по ал. 2 и ал. 3 от ЗН, ако обаче правоприемниците
не заявят нищо, тогава трябва да се приложи чл. 51, ал. 2 от ЗН по
необходимост, защото ако този срок не е скрепен с тази последица, те могат да
продължат и след изтичането на срока да правят подобни възражения, защото
срокът не ги е лишил от онова, което законът предвижда, а именно от правото
да приемат наследството, в случай че бездействат.
Продължавам да смятам, че с конклудентните си действия да сключат
договор за правна защита с адвокат Ш., за да ги представлява в този процес, те
са приели наследството. Но понеже процесуалният закон в чл. 227 от ГПК
18
говори за конституиране на правоприемници, а не на приели наследството
правоприемници, както можеше да бъде написано, продължавам да смятам, че
съдът правилно дава ход на делото в днешното заседание, доколкото няма
данни да има отказ от наследството. И понеже те самите повдигат този въпрос,
и понеже поведението им е поведение на страни в процеса, които желаят да се
възползват в зависимост от ситуацията и в зависимост от това, дали
ситуацията ги удостоява с права, или ги натоварва със задължения, всеки път,
когато пожелаят да правят различни изявления, това вече е демонстрирано в
поведението на процесуалния им представител, затова настоявам по неговото
желание като техен процесуален представител срока, който им давате до
следващото съдебно заседание, да заявят дали приемат, или се отказват от
наследството, да бъде скрепен с последиците по чл. 51, ал. 2 и ал. 3 от ЗН.
След изтичането на този срок вече да е ясно кои са приели и кои са се
отказали, защото иначе рискуваме да направят подобни възражения във всяко
следващо съдебно заседание.
АДВОКАТ Ш.: - Да, това са моите аргументи, които изложих - да не
даваме ход на делото при липса на известност имаме ли надлежна
процесуална легитимация за участието на ответниците в този процес.
Съдът намира следното:
Даването на срок на тримата Г. Ц. Д., Р. Н.ЕВ Д. и Н. Н.ЕВ Д. не беше
мотивирано от съда с чл. 51 от ЗН и съдът не го счита за изпълнение частично
на процедурата по чл. 51, като да си въобразява, че може да я изпълни само
наполовина.
Съдът в мотивите си прие, правилно или не, че чл. 51 от ЗН изобщо е
неприложим, доколкото нямаше такова искане и не се предполага служебно да
се прави, и указа на ответниците да уточнят, така да го кажем, твърденията си
дали са вече наследници на Г. Г. Д., приели наследството, или са призовани
наследници в процес на отказ, евентуално отказали се, т.е. като указния за
фактическо твърдение, за позицията им по делото.
След изявлението на адвокат Х., съдът намира, че то, макар и не
формулирано по този начин, би могло да се счете за искане на заинтересовано
лице да се даде срок на наследниците да заявят дали приемат наследството
или се отказват от него, съответно с последиците, уредени в този текст, ако не
19
заявят, и като прие, че ищцовата страна, която е също заинтересовано лице,
заявявайки, че следва да се проведе тази процедура, практически прави искане
тя да бъде проведена,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 51 от ЗН срок отново до следващото
съдебно заседание на Г. Ц. Д., Р. Н.ЕВ Д. и Н. Н.ЕВ Д. да заявят дали приемат,
или се отказват от наследството на Г. Г. Д., като им УКАЗВА, че ако нищо не
заявят, на основание чл. 51 ал. 2 от ЗН ще изгубят правото да го приемат и
това изгубване на правото ще бъде вписано в особената книга на съда за
приемане или отказ от наследство.
Съдът обаче към момента с оглед горе коментираното за позицията на
ГПК и приемането, че наследникът може да бъде конституиран и без да е
направил лични изявления, не счита, че следва да отлага делото без да
проведе първо съдебно заседание, т.е. не смята, че следва да отменя
определението си за даване ход на делото. Ако се окаже, че тези трима
наследници ще престанат със задна дата да бъдат наследници, тогава може да
се насрочи ново първо заседание.
СЪДЪТ на основание чл.146 от ГПК предяви на страните изготвения по
делото доклад с определение № 961/03.04.2024г.
АДВОКАТ Х.: – Ние нямаме възражения по проектодоклада.
По принцип оспорваме възраженията, които се съдържат в отговора на
исковата молба. Продължаваме да настояваме, че са основателни исканията за
допускане на свидетели, но понеже и ответната страна прави искане за
допускане на свидетели, тогава може би е редно в днешното съдебно
заседание да уточним обстоятелствата, за които едната и другата страна ги
искат свидетелите.
И още нещо да кажа във връзка с разпределената доказателствена
тежест, с оглед на факта, че едно решение, което евентуално би било в полза
на ищцовата страна ще трябва да подлежи на изпълнение, считаме, че е
необходимо след разпита на свидетелите и установяване на факта на
20
владеенето и неговото нарушение на владението, които са основните и
единствени факти в процеса, да бъде допуснато изслушването на вещо лице –
съдебно-техническа експертиза, което да вземе предвид свидетелските
показания, както и всички останали събрани по делото доказателства и да
изготви една скица въз основа на кадастралната скица, приложена по делото, в
която да отбележи сградите, съответно части от сгради, за които се установява
в процеса, че са били владени от ищеца, съответно на тези сгради или части от
сгради владението му е било нарушено.
Казвам го, защото в днешното съдебно заседание настъпва преклузията
за сочене на доказателства във връзка с разпределената доказателствена
тежест.
Но пак повтарям: според мен експертизата трябва да бъде изготвена
след заседанието, в което ще бъдат разпитвани свидетелите.
Съдът ОБЯВИ почивка в 15:50 часа.
Заседанието по делото продължава в 16: 00 часа в присъствието на
посочените по-горе страна и процесуални представители на страните.
АДВОКАТ Ш.: - По отношение на доклада, ще моля да задължите
ищеца да уточни петитума на исковата си молба и каква е неговата претенция
и какво иска, доколкото има разминаване към настоящия момент между това,
което съдът е приел, с което съдът е приел, че е сезиран, и искането на самия
ищец.
В тази връзка остава неясно какво се иска и какво се приема да се
разгледа в настоящото дело, само за част от конкретни недвижими имоти ли е
искането на ищеца за предаване на тяхното владение, отделно за части от
отделни имоти, първото е част от имотите, тъй като те са няколко, а второто за
части от отделни имоти и ако е за части от отделни имоти, то да
индивидуализира какви са тези части по разположение, площ, вид.
Ищецът е страна по твърдени правоотношения по заявени от него
отнемане на имоти, които твърди да е владял.
Следователно като такава страна следва да знае от кои точно имоти
смята, че е отстранен, или от кои такива части от имоти смята, че е отстранен,
21
за да индивидуализира същите.
Не следва да допускаме в този смисъл доказателствено искане за
назначаването на експертиза, която да обследва събрания и приетия
доказателствен материал и определи според това какво е установено, както се
сочи от процесуалния представител на ищеца. Правилното
съдопроизводствено състезание изисква ищецът да заяви ясно каква е
претенцията му, след което да ангажира доказателства за доказване на същата.
Аз от нотариалните актове не виждам да има халета, какви халета, какви
площи, с каква граница. Някъде на Илиянци има едни халета, там едни УПИ,
да ми ги дадете.
Аз от ИМ не виждам да се сочат в нотариалните актове какви халета,
къде се намират, какви площи, и някъде в полето ли, къде се намират, каква
площ. Тъй като уважаеми съдия, е ясно от твърдените, от представените
писмени доказателства в момента се сочат недвижими имоти, които не са
халета или части от халета.
Имаме недвижими имоти с конкретни идентификатори.
АДВОКАТ Г.: - Във връзка с искането да се уточни претенцията, тъй
като да, в действителност на кадастралната скица, която е от кадастъра, така,
както са разделени сградите, вътре в тях няма определени, очертани халета,
но на място и наяве съществуват такива – и са разделени имотите, в този
смисъл ще уточня претенцията:
Ищецът желае да му бъде възстановено владението върху сграда № 2, с
идентификатор 55155.506.1237.2. Изцяло владението върху сграда 3, със
същия идентификатор 55155.506.1237.3, която се състои от три халета и върху
4/ 7 ид. части от сграда с идентификатор 1, която вътрешно е разделена на 7
халета, като в обстоятелствена част на ИМ подробно сме обяснили, че ищецът
е владял 4 от тези 7 халета, разположени в североизточната част на сградата,
т.е. граничещи със сграда № 2. Трите халета, или 3/7 ид. части от тази сграда
1, които са в южната част на сградата № 1, ищецът няма претенции да е
владял.
АДВОКАТ Х.: - Само да допълня, ако позволите.
Претенцията на нашия доверител е за възстановяване на халетата в
22
реални части, независимо, че те не са отбелязани, макар че те не са отбелязани
на кадастралната карта като халета. Но ние твърдим, че вътрешно сградата №
1 с идентификатор, който завършва на 1, е реално разпределена на 7 равни
части, които наричаме халета или клетки.
И искането ни за назначаване на С Т Е не е насочено към това, вещото
лице да уточнява петитума на ИМ, както погрешно тълкува нашето искане
процесуалният представител на ответниците, а е насочено към установяване
на съществуващото реално разпределение, за установяване истинността на
това, което твърдим. Т.е. че реалното разпределение вътре в сграда №1 е на 7
отделни самостоятелни халета, или клетки. Също така и към установяване на
реално владяния от ищеца прилежащ терен към тези производствени сгради,
който твърдим и ще доказваме в настоящия процес, че е бил владян от него и
съответно, че владението му е било нарушено по описания начин.
Експертизата според нас е необходима ще повторим, макар, че го казах,
експертизата според нас е необходима, за да даде възможност при евентуално
решение в полза на ищеца, то да бъде изпълнено правилно, там, където се
докаже, че е имало владение на ищеца и то е било нарушено по описания
начин, във връзка с правилното изпълнение на решението, ако искът бъде
уважен.
Иначе що се отнася до възражението на колегата, че има несъответствие
между приетото за установено в проектодоклада за това, какъв иск е предявен
и петитума на исковата молба, считаме, че това негово възражение е
неоснователно, защото съдът е приел в определението, си че е сезиран с иск по
чл. 76 от ЗС, според който владелецът може да иска връщане на вещта, която е
владял, от лицето което я е отнело, петитумът е точно такъв – да се възстанови
нарушеното владение, като се предаде вещта на онзи, който я владял преди
нарушаване на владението.
По възражението СЪДЪТ намира, че няма несъответствие в доклада.
Колкото до уточненията, които се направиха, къде се намират сградите или
реалните части от сгради, посочени на скицата на имота, чието връщане на
владението се претендира...
23
АДВОКАТ Ш. :- Уважаеми съдия, оспорвам така предявените искове с
аправените уточнения.
Поддържам отговора си на ИМ и направените с него възражения,
включително и по отношение на доказателствените искани на ищеца.
Оспорвам и писмените доказателства, които е представил.
На първо място Моля да докладвате дали е постъпило изисканото по
делото изпълнително дело, то е 1026 от 2002 г.
Моля да отмените свое протоколно определение от 13.09.2024 г., с което
приемате сочено от ищеца писмено доказателства - цветна скица.
На първо място, моля да констатирате дали в кориците на делото в
доказателствено искане от ИМ на ищеца по точка 8 е налице цветна скица,
става въпрос за определение от 3.4.2024 г, не за протоколно определение от
13.09.2024 г., в което нали заявявате, че приемате всички писмени
доказателства.
След като я констатирате, уважаеми съдия, като моля да отмените
определението си от 3.4.2024 г. в частта, в която приемате посочената цветна
скица като писмено доказателство, тъй като се касае за рисунка, което е
недопустимо писмено доказателство, по ГПК не съставлява такова.
Поддържам останалите си оспорвания и за този документ, включително
и за другите.
Що се касае до представените по т. 6 от доказателствените искания на
ищеца кадастрална скица, моля да отмените определението си, с което не
допускаме същата да се представи в оригинал по делото, доколкото този
документ е манипулиран с отбелязвания, зачерквания и дописвания. Та моля
да задължите ищеца да представи тази скица в оригнал, от която ще стане
ясно, че по същата има добавки, изменения зачерквания, които са преправили
нейния автентичен вид на такъв официален документ, надписвания, които
компрометират и доказателствена стойност на тази скица. В случай че ищецът
не представи оригинала на тази кадастрална скица, ще помоля същата да я
изключите от доказателствата по делото.
На този етап исканията ми са това, моля да се произнесе по тях, преди
да продължим.
24
АДВОКАТ Х.: - Няма основание да си преразглеждате определението за
приемане на доказателства и тепърва да ги изключвате от доказателствата по
делото, вече приетите от съда. Вие сте произнесли по въпроса, вече по това
искане, като сте казали според мен правилно, че ГПК дава възможност на
страните да представят преписи от документи със заверка на процесуалния
представител, точно каквито са представени. Ако трябва да се изследва
автентичността на тези документи, но това друго производство не дава
основание да се откаже събирането на заверените преписи, напротив,
заверените преписи остават като заверени по делото и ако е необходимо, се
провежда производство по изследване на евентуалните оригинали. Така че
излишно е за всяко доказателство да се прави отделно искане.
Моля да укажете на колегата да направи стегнато, кратко защото твърде
дълго продължи първото заседание по делото. Да направи стегнато и кратко
изложение, с което да поддържа или да не поддържа отговора, който е
предявил.
АДВОКАТ Ш.: - След като сме направили такова искане и сме заявили,
че този документ като доказателство е манипулиран и след като искаме да се
предостави за съпоставка дали оригиналът съответства на онова, което вижда
съдът, и да се констатира дали има такива манипулации, това ни искане следва
да бъде уважено.
Съдът следва да се произнесе по това наше искане. Искането е да се
представи оригиналът, защото този документ е бил автентичният документ,
заверен като препис. Това не е автентичният документ, издаден от кадастъра,
затова се иска задължаване на ищцовата страна да представи оригинала на
скицата.
СЪДЪТ намира следното: всяка скица представлява съчетание на текст
и чертеж, независимо дали е оцветена, или не. Практиката е да се приемат
като писмени доказателства, но щом като ответната страна държи да
уточни, че те не са само такива, съдът намира, че тъй като ГПК и в частност
чл. 204 от него дава възможност да се приемат като доказателства всякакви
25
вещи, не само документи, следва да конкретизира определението си, като
приеме, че всички скици се приемат не като единствено писмени документи, а
като чертежи, съдържащи текст, като съчетание в едната част писмен
документ - текст, а в друга - чертеж, най-малкото допустим по чл.204 ГПК,
като
О П Р Е Д Е Л И:
УТОЧНЯВА определението си от 03.04.2024 г. в този смисъл.
По искането да се представи оригинала на заверената от адвокат Г.
скица, твърди се някакво неясно несъответствие между оригинала и
завереното копие и от независимо, че заверката от адвокат от Закона за
адвокатурата в процеса е приравнена на официална заверка, все пак
твърдениетоза несъответствие на копието на оригинала следва да се провери,
но след като се укаже на ответната страна да заяви какво точно предполага, че
не съответства на оригинала, ако може, да уточни как счита, че изглежда
оригинала.
АДВОКАТ Ш.: -Твърдим, че са дописани всички ръкописни тестове.
Скиците са дописвани.
АДВОКАТ Г.: - Не възразяваме за искането да се представи оригинал,
въпросът е, че самият оригинал е изписан, тъй като той се е ползвал между
страните и те са си драскали по него.
АДВОКАТ Ш.: - Между кои страни?
АДВОКАТ Г.: - По тази причина...
АДВОКАТ Х.: - Колега, не прекъсвайте!
АДВОКАТ Г.: - Между Н. и наследодателя на наследодателката на
вашите доверители.
Ние можем да представим оригинала, но въпросът е, че самият
оригинал съдържа ръкописни дописвания, тъй като той е ползван от страните
по делото наследодателя на Г. Д. и нашия доверител. Поради което и за да
няма съмнения за границите, формата и площта на имота и на сградите в него,
26
молим за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се
снабдим от СГКК на гр.Пазарджик със скица на процесния имот, която да е
актуална, с идентификатор 55155.506.1237 и ще представим по този начин
една неопетнена скица.
СЪДЪТ указва на адвокат Ш. да уточни дали при това изявление на
ищцовата страна държи да се представи и завереният оригинал на тази скица.
АДВОКАТ Ш.: Уважаеми съдия, както държа на всички мои оспорвания
в ОИМ на писмените доказателства на ищеца, и с оглед заявените в днешното
съдебно заседание твърдения на ищцовата страна, че ръкописни текстове от
двете скици изхождат от страните по делото, правя оспорване, че нито един
ръкописен текст под която и да е от скиците изхожда от Г. Ш., от Г. Д. или от Г.
Д., Р. Д. или Н. Д., ако се приеме, че последните трима са надлежни страни в
процеса. В тази връзка допълвам, че тези писмени изявления и добавки под
скицата от кадастъра не са приемани и за тях съгласие няма от Г. Ш., Г. Д., Г.
Д., Р. Д. или Н. Д..
В тази връзка моля да се приеме нашето оспорване, че Г. Ш., Г. Д. и
нейните наследници Г. Д., Р. Д. или Н. Д. не са се съгласявали и не са
приемали представената по т. 8 от доказателствените искания на ищеца –
цветна скица, както и не са приемали и не са съгласявали със ръкописните
добавки от скицата от кадастъра представена по т. 6 от доказателствените
искания на ищеца.
И понеже ищецът очаква да направя всички доказателствени искания в
момента, то ще помоля с оглед оспорване твърдението, че е отнето владението
на Н. П. и понеже същият се намира днес в съдебно заседание пред вас
уважаеми съдия, на основание чл. 176 от ГПК да отговори на следните
въпроси, да даде обяснения:
- Вярно ли е, че вие, господин П., осигурявате достъп на фирма
„СОЛАР ПРО“ ООД за обслужване на фотоволтаични панели на покрива на
процесните имоти?
- Вярно ли е, че „СОЛАР ПРО“ ЕООД продължава да обслужва
фотоволтаичните панели и към настоящия момент?
- Вярно ли е, че В. Н. П. е управител и собственик на фирма „СОЛАР
27
ПРО“ ЕООД и че той е ваш син, господин Н., извинявайте, Н. П.?
АДВОКАТ Х.: - Въпросите, които задава ответната страна, са
неотносими към спора. Не знам какво иска да докаже, той не казва защо искат
да бъдат допуснати тези въпроси, макар че обосноваването на необходимостта
от едно доказателство е задължение на страната, което прави искането за
събирането му. Така че процесуалният представител ни поставя в ситуация, в
която да се опитаме да отгатнем защо задава тези въпроси. Считаме, че са
неотносими към спора, защото не касаят достъп до помещенията на
процесния имот, така както е очертан в петитума на ИМ, говорихме за това,
няма да го повтарям – как е описан имотът.
Ние сме казали, че той е имал владение към 04.12.2022 година и от тази
дата то му е било отнето по описания в исковата молба начин.
АДВОКАТ Ш.: - А пък ние сме го оспорили.
АДВОКАТ Х.: - Бях така добър да не Ви прекъсвам!
Та казвам, че са неоснователни исканията, защото са ирелевантни
въпросите. Доколкото разбрах, не се касае във въпросите за фотоволтаични
панели, които да са поставени в помещенията, за които се води процесът, но
ако въпреки всичко решите да допуснете задаването на такива въпроси, моля
отговорите на тези въпроси да бъдат адресирани до ищеца така, че да им
отговори в следващо съдебно заседание, защото днес от излишни теоретични
разсъждения на ответната страна и множество опити на ответната страда да
осуети даването на ход на делото в днешното съдебното заседание,
заседанието продължава вече 3 часа и отива извън пределите на работното
време на съда.
Затова отново призовавам ответника да се съсредоточи и да заяви кое
поддържа и кое оспорва от отговора си на исковата молба, защото иначе ако
става дума за нашите искания, те към момента вече са заявени, дори са ни
допуснати свидетели. И не е вярно твърдението на ответника, че ние
изчакваме неговата позиция, неговата позиция е вече заявена в ОИМ и той не
може много да се отклонява от нея. Затова остава единствено да изчистим
въпросите, които да бъдат допуснати или недопуснати и за кои обстоятелства
28
и въпроса с оспорванията на писмени доказателства, това е заявено с ОИМ,
не е нужно многословно да се повтаря и днес.
АДВОКАТ Ш.: – Уважаеми съдия...
СЕКРЕТАРЯТ: - Чакайте малко, чакайте малко, че аз вече започнах да
изключвам.
АДВОКАТ Ш.: - Със сигурност, между другото, ще имаме изслушване
на протокол, защото както виждам, моите твърдения не са записват.
СЪДЪТ: Ще има, рядкост са такива протоколи. Но има все пак.
АДВОКАТ Ш.: – Процесуалната защита на страната на страната на
ответниците, ако се приеме, че такива надлежно легитимирани са налични по
делото и визията, и линията на защита се определя от техния пълномощник
адвокат, а не от насрещната страна съобразно правилата на ГПК. Не мога да
приема тезата, че конкретни искания на ищцовата страна следва да бъдат
допускани, но видите ли, поради разход на време е недопустима защитата на
ответника, на ответникова страна.
СЕКРЕТАРЯТ: Изчакайте, изпуснах, може ли да повторите.
СЪДЪТ: Аз също не чух какво се каза току-що, изпуснах нещо тука
конкретно.
АДВОКАТ Ш.: Ами може би трябва да ме слушате, защото не знам...
СЕКРЕТАРЯТ: Извинявайте, ама аз слушам от 09.00 часа.
АДВОКАТ Ш.: - Това не е аргумент, ако обичате, защото ще почнем с
извънпроцесуални действия да ревизираме това производство в момента и
заседанието как се води.
АДВОКАТ Х.: - Какви са тия извънпроцесуални действия?
АДВОКАТ Ш.: – Нали така.
АДВОКАТ Х.: - Искам да ги уточните.
АДВОКАТ Ш.: –Уточняваме, щом така ще си играем, ще стоим и до 9
часа - ще имаме проверка за начина, по който се води съдебното заседание,
атестации, гледания, изслушване от звукозаписа на протокола и допълване на
съставения такъв, ако същият е съставен погрешно, непълен и неточен.
АДВОКАТ Х.: - Моля да се запише точно в протокола.
29
АДВОКАТ Ш.: – Всеки има право да се жали, да, това е конституционно
право.
Това си е негова частно мнение. Ние имаме насрещно доказване и
оспорване твърденията на ищеца. Моля да се допусне формулираното
доказателствено искането по чл. 176 от ГПК и да не се дава възможност лично
на ищцовата страна, така както поискаха неговите защитници, да бъде
подготвен да отговаря в следващото съдебно заседание. Очевидно, е че се
търси консултацията и подготовката му да отговаря по начин, който би бил
удобен за него, а не както е действителното положение. Той е на
разположение тук и моля да бъде задължен да отговори на поставените
въпроси сега.
АДВОКАТ Х.: – Аз моля процесуалния представител на ответниците да
уточни какво е значението на въпросите, които зададе.
АДВОКАТ Ш.: - Аз съм уточнил.
АДВОКАТ Х.: - Не сте.
АДВОКАТ Ш.: - Затова направих забележка, че не съм изслушван. С
оглед оспорването за твърдението за отнето владение.
СЪДЪТ по искането за въпрос по чл. 176 от ГПК и уточнението на
ищцовата страна на отговора констатира следното:
В отговора на исковата молба наистина се заявява, че имотите от
придобиването им до смъртта на Г. Ш. са владяни само от него.
В същото време с искането по чл. 176 ГПК се заявява оспорване на
твърдението на П. за отнемане на владението, но това искане не навежда
твърдение, че П. никога не е владял, а по-скоро звучи в смисъл, че той все още
има достъп до имота, което противоречи на изложеното в ОИМ.
Затова съдът УКАЗВА на ответната страна да уточни с оглед това
доказателствено искане дали твърди, че имотите са владяни само от Ш. и
никога от П., или твърди, че П. винаги е имал един и същ достъп до имота и
продължава да го има и какъв е този достъп.
30
АДВОКАТ Ш.: - Уважаеми съдия, твърдението на ищеца е, че е владял
имотите и че до дата 04.12.2022 г. това му владение е отнето.
Ответникът оспорва твърдението - реализиране процеса на владение в
пълния му фактически състав, който се излага от ищеца. Същевременно по
делото е установим въпросът за установяване на фактите и обстоятелствата.
Ако се твърди, че е имало владение, то как е било упражнявано, тъй като ние
оспорваме дадена фактическа власт да е съставлявала владение,
произхождащо включително и от право на собственост. Ето защо обследваме
обстоятелствата както дали ищецът е владял преди месец декември 2022 г.,
така и след това. Тъй като е правен интерес на ответника да оспорва всички
правопораждащи за ищеца факти и обстоятелства, положителни такива, така и
да установява наличието на отрицателни такива. В тази връзка съм
реализирал своето доказателствено искане по чл. 176 от ГПК, поради което
моля да бъде уважено.
СЪДЪТ намира, че евентуалният достъп на Н. П. и сина му до покрива
на сградите, където се намират, доколкото разбира съдът, фотоволтаичните
панели, и до поземления имот, не изключва нито негово владение на халета,
нито отнемане на това владение след 04.12.2022 г. и по този начин наистина не
е ясна относимостта на въпроса към твърденията на страните.
Поради което СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането за поставяне на въпрос на ищеца
дали е осигурявал достъп на представители на дружество, управлявано от
неговия син, до покрива на сградите на поземления имот, където се намират
фотоволтаичните панели, като неотносимо.
АДВОКАТ Ш.: - Да, уважаеми съдия, продължаваме с исканията за
приемане на писмени доказателства, виждам, че ищцовата страна продължава
да ме изчаква, за да направи своите.
Така, представям и моля да приемете в днешното съдебно заседание:
31
8 /осем/ протокола за доброволно предаване на недвижими имоти от
04.12.2022 г.
Договор за наем от 1.9.2022 г.
Договор за наем от 14.8.2017 г.
Уведомление до „АГРО ПРОПЪРТИС ТРЕЙД“ ЕООД по ИД № 452/
2022 г.
Уведомление до Г. Г. Д. по ИД № 452/ 2022 г.
Става въпрос за изпълнителни дела, уважаеми съдия.
ПДИ /показана за доброено изпълнение/ до Г. Г. Д. по ИД № 691/ 2022
г., ведно със ЗИ /заповед за изпълнение/и ИЛ/ изпълнителен лист/ по ЧГД №
2918/2022 г. на РС Пазарджик, с които опровергаваме твърденията на
ищцовата страна на първо място, че е осъществявала владение, което й е
отнето. На второ място - това да е станало по насилствен начин.
Моля да се приемат писмените доказателства.
Доколкото ищцовата страна изхожда от обстоятелството, че е била
собственик на процесните имоти и на базата на това е упражнявала владение,
включително е отдавала имоти под наем. Не, просто знам какво ще говорят
свидетелите й.
Представям и справка от община Пазарджик за изплащаните от Г. С. Ш.
местни данъци и такси в годините, за които ищецът ще твърди включително
със свидетелите си, че е упражнявал такива действия като част от владението.
Моля да ми бъде издадено съдебно удостоверение, което да ми послужи
пред Електроразпределително дружество ЕВН България - Електроснабдяване
ЕАД и Електроразпределение ЮГ ЕАД, със снабдяване с друга справка с
удостоверение, относно обстоятелствата - за кое място и с какъв
административен адрес на потребление на ток се водят и са се водили
клиентски номера: 1010 533 283 и 1010 14 1981, кои потребители на ток,
абонати, са записани под посочените клиентски номера, кога са открити
партидите на всеки от клиентските номера, изплатени ли са дължимите суми
за потребление на ток от потребителите на посочените номера. Исканата
справка да обхваща периода от 2009 г. до момента на нейното издаване, с
което ще установим съвкупност от целия друг фактически обоснован
32
събитиен модел,че Г. Ш. в последствие неговите наследници, както и ако се
приеме, че наследниците на Г. Д. са легитимирани ответници, са упражнявали
фактическата власт върху процесните имоти, а не Н. П..
Хайде, справката би следвало да бъде относима до 04.12.2022 г.
Ето, представям ги и съм готов за становището на ответника.
АДВОКАТ Х.: - Уважаема госпожо съдия, предвид факта, че се
представят писмени доказателства, които дори не са подкрепени с опис и няма
преписи за ищцовата страна, не можем да се запознаем в днешното съдебно
заседание подробно с множеството писмени доказателства и затова моля да
ни бъде дадена възможност в определен от вас срок да се запознаем с тези
доказателства и да вземем становище по тяхната относимост, евентуално да
направим оспорвания и на своя ред да предприемем процесуални действия,
включително и с представянето на доказателства във връзка с тях.
Ще направим това в писмен вид, в указан от Вас срок.
АДВ. Г.: - Не възразяваме да се издаде съдебно удостоверение, ние не
спорим, че партидата е на Г. Ш..
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ищцовата страна, с което да
се снабди с актуална скица от Службата по геодезия, картография и кадастър
на гр.Пазарджик, на процесния имот, с идентификатор 55 155.506.1237,
като за оригинала на вече представената ще се уточни впоследствие
нужно ли е изобщо да се представя по чл.183 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ответната страна, което да
послужи пред послужи пред Електроразпределително дружество ЕВН
България -Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение ЮГ ЕАД, със
снабдяване с друга справка относно обстоятелствата - за кое място и с какъв
33
административен адрес на потребление на ток се водят и са се водили
клиентски номера: 1010 533 283 и 1010 14 1981, кои потребители на ток,
абонати, са записани под посочените клиентски номера, кога са открити
партидите на всеки от клиентските номера, изплатени ли са дължимите суми
за потребление на ток от потребителите на посочените номера. Исканата
справка да обхваща периода от 2009 г. до 04.12.2022г.
По искането за представените писмени доказателства няма пречка да се
даде възможност и срок на пълномощниците на ищеца да се запознаят с тях,
за да изразят становище по тях и да направят искания.
С оглед на изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ срок до 05 март 2025 г. на ищовата страна да се запознае с
представените днес писмени доказателства, да вземе становище по
приемането, да направи евентуално във връзка с тях доказателствени искания
за опровергаване.
АДВОКАТ Ш.: - В тази връзка моля да отложим разпита на свидетелите
за следващото съдебно заседание, уважаеми съдия.
АДВОКАТ Г.: - Ние сме поискали 6-ма свидетели с ИМ, държим на
този брой свидетели.
АДВОКАТ Х.: - Те за различни обстоятелства във връзка с фактите,
които подлежат на установяване в процеса. За владението му и за
нарушаването му в различни части от имота. Ако искате, по подробно можем
да изясним фактите, за които са.
АДВОКАТ Ш.: – И ние сме за шест свидетели, уважаеми съдия.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
34
ОБЯВЯВА за окончателен изготвения по делото доклад с определение
№ 961/03.04.2024г.
За събиране на допуснатите доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА ДЕЛОТО за 25.04.2025 година от 09:30 часа, за която дата и
час – ищецът уведомен лично.
Уведомени и процесуалните представители на ищеца адвокат Г. и
адвокат Х..
Ответната страна уведомена чрез процесуалния си представител адвокат
Ш..
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 17:45 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
35