Р Е Ш Е Н И Е
№……..
24.11.2020 година,гр.Плевен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, ТРЕТИ
състав, в публично съдебно заседание на
деветнадесети ноември две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ
МИТЕВА
при секретар Петя
Антова , като разгледа докладваното от
Председателя Административно наказателно дело № 1951 по описа за 2020година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН
И.Е. *** е обжалвал наказателно постановление№
20-0938-002761 от 08.07.2020 година на ***Сектор Пътна Полиция към ОД на МВРР
гр.Плевен.
Жалбоподателят редовно
призован не се явява ,явява се упълномощен от него адв. Д.Д.-*** , като моли съдът НП да бъде ОТМЕНЕНО,като неправилно и незаконосъобразно
– при реализиране на административно наказателната отговорност са допуснати нарушение на императивни
правила - АУАН не съдържа формалните
реквизити,предвидени в чл. 42 от ЗАНН,което води до порочност на наказателното
постановление,като освен това оспорва фактическата обстановка,описана в АУАН и
в наказателното постановление.
Представител на ответника ОД на МВР –гр.Плевен,не се явява и не
вземат становище .
От събраните по делото доказателства съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 17.06. 2020година на
жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това,че на същата дата в в
01.00 часа в гр.Плевен на кръстовището на ул Климент Охридски и ул България като водач на л. а Ауди А4 с ДК№ ***движейки
се по посока Климент Охридски предприема завой на ляво по бул България ,като не
съобразява поведението си с пътен знак Б1 отнема предимството на движещият се
по пътя с предимство лек автомобил БМВ
Х5 с регистрационен номер ***с водач Л.И.И., които за да не го удари излиза в
ляво по посока на движението и се удря в
бордюр. Реализира ПТП с материални щети по л. а БМВ Х 5.
В обжалваното
наказателно постановление е възпроизведено по същия начин описанието на
нарушението,както и че е налице нарушение на чл. 50,ал.1 от ЗДвП и на основание
чл. 179,ал.2 вр с чл 179 ал1р 4 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба 200 лева. . От показанията
на актосъставителя Г.И. се установи,че
са изпратени от дежурния при РПУ Плевен на място на ПТП и са констатирали,че е станало
ПТП на кръстовището на кръстовището на
ул Климент Охридски и ул България
като водача на л. а Ауди А4 с ДК№ ***движейки
се по посока Климент Охридски предприема завой на ляво по бул България ,като не
съобразява поведението си с пътен знак Б1 отнема предимството на движещият се
по пътя с предимство лек автомобил БМВ
Х5 с регистрационен номер ***с водач Л.И.И.,които за да не го удари излиза в
ляво по посока на движението и се удря в
бордюр. Реализира ПТП с материални щети по л. а БМВ Х 5.Уточнява ,че л.а „Ауди“
беше с десен волан,като е съставил АУАН и Протокола за ПТП .
Свидетелят на
АУАН Д. Л.Д.,преповтаря всичко казаното от колегата му ,че са
посетили ПТП след подаден сигнал от дежурната
и подробно преразказва отразеното в АУАН.
С оглед на горното съдът
счита,че ж а л б а т а е ОСНОВАТЕЛНА
и следва да бъде у в а ж е н а,
като се ОТМЕНИ НП № 20-0938-002761 от 08.07.2020 година на ***Сектор Пътна
Полиция към ОД на МВРР гр.Плевен, с което на жалбоподателя , за нарушения на
чл.50,ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание, на
основание чл. 179,ал.2 вр с чл
179 ал1р 4 от ЗДвП - г л о б а в размер на 200 лева,тъй като по време на
административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила.
Съгласно разпоредбата
на чл.40,ал.1 от ЗАНН актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или
установяване на нарушението,като в ал. 3 на същия текст е предвидено,че при
липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се
съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва
в него.В чл. 42,т.7 от ЗАНН е регламентирано,че АУАН трябва да съдържа
имената,точните адреси и ЕГН на свидетелите,а нормата на чл. 43,ал.1 от ЗАНН
указва,че АУАН трябва да бъде подписан от актосъставителя и поне от един свидетелите,посочени
в него.
Началото на
административно наказателното производство се поставя със съставяне на
АУАН и за това съдържащото се в него
описание на нарушението и обстоятелствата,при които е извършено,следва да бъдат
удостоверени не само от актосъставителя,но и от свидетел на извършеното.
Посочване в акта на поне един свидетел и подписване от страна на същия има
гарантираща функция,че отразеното в него е осъществено в обективната
действителност.Липсата на свидетел води до неустановяване по безспорен начин на
извършване на нарушението,самоличността на нарушителя и неговата вина т.е в
случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 53,ал.2 от ЗАНН,налице
е нарушаване на правото на защита на жалбоподателя,налагащо извода за
незаконосъобразност на наказателното постановление.В подкрепа на изложеното до
тук редица Решения на административните съдилища.В
този решения касационната инстанция е
застъпила становището,че разпоредбата на чл. 53,ал.2 от ЗАНН не следва да се
възприема погрешно от органите на
държавната администрация като вариант за саниране на незаконосъобразно съставен
АУАН.В настоящия случай не е налице хипотезата по чл. 40,ал.3 от ЗАНН.то
На второ място Нарушителят
обаче не еидентиидентифициран.Посоченото ЕГН в наказателното постановление не
отговаря на ЕГН на лицето с имена И.Е.В..Така посоченото ЕГН не отговаря и на
ЕГН на нарушителя посочено в АУАН.Това нарушение настоящия състав счита за
съществено такова и води до невъзможност да се идентифицира правилно
нарушителя, съответно лицето което ще следва да понесе предвидената в закона
санкция. За допуснатата в НП / а не в
АУАН/ техническа грешка в производството по ЗАНН не е предвидена възможност за
отстраняване. Действително, налице са установени способи за отстраняване на
очевидна фактическа грешка и неточности както в административния акт, така и в
съдебното решение /чл.62 ал.2, чл.175 АПК/. Решението за поправянето подлежи на
обжалване по предвидения в АПК ред. Кодексът е предвидил обжалваемост на
решението за поправка, каквато в ЗАНН не е установена изрично. С оглед на
регулираните със ЗАНН отношения, не следва да бъде допускано разширително
тълкуване на нормите.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че при издаването на процесното наказателно постановление е
допуснато съществено процесуално нарушение на чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, водещо
както беше посочено по горе до невъзможност да се идентифицира нарушителя и
съответно кой следва да понесе административно наказателната санкция,
предвидена в съответния нормативен акт. В този смисъл е и съдебната практика – на
редица съдилища например Решение 2074/2012г. по кад № 2439/2012г. по описа на
Административен съд Пловдив.
С оглед на изложеното,
Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Поради изложеното до
тук съдът не обсъжда обстоятелствата по същество - дали жалбоподателят е нарушил правилата за
движение по пътищата и дали е виновен за настъпилото ПТП с материални щети,за
да му бъде наложено адм. наказание глоба,на основание чл. 179,ал.2 вр с чл 179 ал
1т5 пр 4от ЗДвП , в размер на 200
лева.
По направените по
делото разноски:
Съгласно разпоредбата
на чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.): „В съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно процесуалния кодекс“, а според правната норма, отразена в чл.
143, ал.1 от ЗАП: „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ“. Видно от приложения по делото (стр. 32) договор за правна помощ е че
адв. Д.Д. *** е осъществявал правна
помощ в настоящото производство на жалбоподателят И.Е. В.
е посочена сумата от 360лв.
Съгласно чл. 8, ал.1,
т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнагражения, издадена от ВАС: „За процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела с определен материален интерес
възнаграждението при интерес до 1000 лв.
(какъвто е настоящият случай“ е в размер на 300 лева.
Поради изложеното и на
осн. чл. 63, ал3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) с чл. 38 ал. 2 вр. с
ал.1 от ЗА вр. с 8, ал.1, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, издадена
от ВАС, съдът намира,че О.н.М. Сектор Пътна Полиция, представляван от ***Сектор
Пътна полиция В.К. следва да бъде осъден да заплати на И.Е. *** с ЕГН**********
сумата от 300,00 лева за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение .
Водим от изложеното ,
съдът
Р Е Ш
И
О т м е н я в а наказателно постановление№ 20-0938-002761 от
08.07.2020 година на ***Сектор Пътна Полиция към ОД на МВР гр.Плевен., с което на И.Е. *** с
ЕГН **********,е наложено административно наказание : г л о б а в размер на 200/сто/лева , на основание чл.179, ал.2 вр с чл 179 ал1т5 пр4 от ЗДвП,за нарушение на
чл. 50,ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛЕВЕН да заплати на И.Е. *** с
ЕГН ********** сумата от 300
(триста) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване по реда на глава дванадесета на Административно процесуалния
кодекс пред Административен съд Плевен в 14-дневен срок от съобщението на
страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: