ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260733, 11.12.2020г., Пловдив
Пловдивски Окръжен съд VІ
граждански състав,
на единадесети декември две хиляди и двадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова ЧЛЕНОВЕ:
Виделина Куршумова
Таня Георгиева
като разгледа докладваното от съдия Дзивкова ч.гр. д. № 2985 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 278 ГПК .
Производството е образувано по частна жалба на П.Й.С.
против Определение № 263156/12.11.2020,
постановено по гр.д. № 13355/2020г. на ПРС,
с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.
В жалбата се излагат доводи, че определението е
неправилно и незаконосъобразно, не е съобразено с правото на ЕС и препятства достъпа до съдебна
защита. Развива съображения, че действително част от разпоредбите на ЗОДВ
предполагат актът, от който произтичат вредите да бъде признат за
незаконосъобразен и да бъде отменен, но в други разпоредби подобно изискване не
е налице, напротив – при сезиране на съда за вреди от такъв акт, той следва сам
да извърши преценка за това нарушава ли този акт националното или европейското
право. В случая счита, че се касае за иск от вреди от съдебен акт, който не
следва да бъде отменен, а следва в рамките на исковата производство да се
прецени дали процесният акт е в нарушение на европейското право , в частност на
чл.6 от ХОПЕС. Развива и доводите си относно твърдението за незаконосъобразност
на акта. Прави и искане за отправяне на
преюдициално запитване дали се нарушава принципът на извъндоговорната
отговорност след като националната юрисдикция отказва да разгледа иск за
търсене на отговорност на наказателния съд, произнесъл се по мярката за принуда
в несъответствие с чл.6 от ХОПЕС и това е довело до нарушаване на правото му на
свобода и сигурност. Моли съда да отмени обжалвания акт и да върне делото за
продължаване на производството по предявения иск.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен
състав, констатира следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок,
от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна,
поради следните съображения:
Производството по гр.д.№ 13355/2020г., ПРС е
образувано по искова молба на П. С. против Апелативен съд-Пловдив за с иск за
осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер на 1000лв. за
претърпените от ищеца в периода 06.10.2020-08.10.2020г. неимуществени вреди–негативни
чувства и емоции от неправомерната репресия против него, липса на върховенство
на закона в РБ, разочарование и загуба на доверие в органите на съдебната власт
и в държавата като цяло, незачитане на европейските ценности, като всичко това
е довело до гняв, нервност, напрегнатост, чувство на беззащитност; и които вреди са следствие на незаконосъобразните
действие и бездействия на състав на ПАС, който не е упражнил съдебен контрол за
законосъобразност по отношение на незаконосъобразното му лишаване от свобода,
като е потвърдил мярката за неотклонение по внохд №302/20, ПАС.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е
приел, че така подадената искова молба е недопустима, т.к. съдебният акт, от
който се претендира настъпването на вредите от ищеца не е признат за
незаконосъобразен, каквото изискване е заложено в ЗОДОВ. Същият съдебен акт е
влязъл в законна сила, като самото наказателно производство в момента
продължава. Приел е, че ако се развие исканото производство на практика би
означавало да се упражни контрол за законосъобразност от страна на районен съд
над акт на апелативен съд, което е недопустимо. Посочил е и , че право на ищеца
да претендира обезщетение от незаконосъобразни актове на съда би възникнало при
приключване на наказателното производство. По тези съображения е приел, че
предявеният иск е недопустим и е върнал исковата молба като е прекратил
производство по делото.
Настоящата инстанция споделя изводите на
първоинстанционния съд.
С така предявеният иск на практика се иска от друг съд, който при това стои по-ниско в
йерархията на съдилищата, да извършва преценка за законосъобразонст,
включително и съобразяване с правото на ЕС, на акт на по-горен съд, а след това
и да присъди обезщетение за вреди от признатия за незаконосъобразен акт. Подобен
инцидентен контрол е недопустим , от една страна, поради забраната за преценка
за правилност и законосъобразност на съдебните актове в производство, различно
от производството, по което са постановени. Законосъобразността на актовете се
извършва по реда на инстанционния контрол, така както е уредено от законодателя
в съответните процесуални закони. Инстанционният контрол се осъществява именно
с тази цел, да провели дали постановените актове са съобразени с действащото
законодателство и дали същите са правилни - постановени са с оглед прилагане на
материалните и процесуалните норми по отношение на конкретните факти по делото
и конкрентия спор. На следващо място,
преценка за законосъобразност на съдебен акт може да се извършва единствено от
горестоящ съд, но не и от първостепенен такъв.
Предвид изложеното, съдът намира, че в случая е
предявен един недопустим към момента иск, поради което и правилно районният съд
е прекратил производството. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че е
лишен от достъп до правосъдие, т.к. законодателно е предвидена възможност за
обжалване на съдебните актове в рамките на всяко производство, като разбира се
тази възможност не е безгранична , а е ограничена в рамките на посочените в
закона инстанции. От друга страна, при претенция за претърпени вреди от
незаконосъобразни актове, за страната съществува възможността да претендира
репарацията им след признаване на незаконосъобразността на акта.
По изложеното съдът намира, че подадената частна жалба
против прекратителното определение на първоинстанционния съд е неоснователна.
Постановеното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от горното съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 263156/12.11.2020,
постановено по гр.д. № 13355/2020г. на ПРС.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: