Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 25.06.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд,                  първо гражданско отделение, І-6 състав

в публичното на девети юни

две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                    Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Антоанета Стефанова                                 и в присъствието на

прокурора                                                     като разгледа докладваното от съдия Алексиева                                                       гр. дело № 4754 по описа

за 2018 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

         Производството е образувано по искова молба, подадена от М.Р.Х. срещу Е.Р.К. и Г.П.К., с която са предявени пасивно, субективно и обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1.иск с правно основание чл.27 във връзка с чл.30 ЗЗД за унищожаване на договор за дарение от 27.06.2014 г., като сключен чрез заплашване, който договор е обективиран в нотариален акт № 179, том І, рег. № 4127, дело № 160/2014 г. на нотариус В.В.с рег. № 268 на НК и

2.иск с правно основание чл.108 от ЗС спрямо ответника Г. Карьгозов за осъждането му да предаде владението на имотите.

В исковата молба се твърди, че ищцата е единствен наследник на майка си Д.М.Х., починала на 08.04.2015 г. в гр. Пазарджик. Твърди се, че лицето Р. К.-баща на първия ответник Е.К. с действия подробно описани в исковата молба принудил чрез възбуждане на основателен страх за живота й Д.М.да подпише на 27.06.2014 г. нотариален акт за дарение на идеални части от недвижими имоти, собственост на майката на ищцата. Твърди се, че за извършеното ищцата разбрала няколко дни след смъртта на майка си. Твърди се, че Д.Х. нямала никакви стабилни и постоянни доходи, била безработна от 2009 г. и единственият й доход бил получаван от нея-част от наем като съсобственик на кафе-аперитив с игрална зала, находяща се на партерния етаж на жилищната сграда в гр.София, бул. „*******който възлизал на 240-250 лв. Д.Х. разполагала и с друга идеална част от друго жилище на същия адрес, но там живеела нейната майка, съответно баба на ищцата. Поддържа се, че в последните години преди смъртта на Д., бившият дългогодишен наемател на игралната зала на партерния етаж Р. Г. К. много хитро се опитвал да се възползва от това, че Д.Х. е беззащитна и нещастна жена. Той виждал, че тя е психически уязвима, поради което е през периода юни 2013 г.-юни 2014 г. започнал поетапно да настоява Д.Х. да прехвърли на сина му Е.Р.К., притежаваните от нея идеални части от кафе-аперитива-игрална зала. Твърди се,         че той отправял закани към Д., че ще я ликвидира, ако не прехвърли собствеността си. През периода април-юни 2014 г. Р. К. предприел по-твърди мерки спрямо Х., като директно я заплашил с думите: „Ако не дариш казината на сина ми Е., ще те очистя, ще отидеш два метра под земята, ангелче ще бъдеш и ще си послушна“. Твърди се, че ответникът Е.К. се е разпоредил с имотите в полза на втория ответник, който към момента ги владее без правно основание. Твърди се, че К. е придобил имотите от несобственик, тъй като първият ответник е получил собствеността чрез унищожаема сделка, и също не е станал собственик на процесните идеални части от недвижими имоти, на който след смъртта на Д.Х., собственик е ищцата на основание наследствено правоприемство.

В законоустановения срок е постъпил отговор и от двамата ответници.

Ответникът Е.К. счита иска за унищожаемост предявен спрямо него за допустим, но неоснователен. Оспорва наличието на заплаха над наследодателката на ищцата. Твърди се, че Р. Г. К. и майката на ищцата винаги са били в добри отношения, видно и от факта, че К. чрез ЕТ „Р.-Р. К.“ е бил дългогодишен наемател на притежаваните от Д.Х. идеални части от процесния имот. Заявява възражение за изтекла погасителна давност по чл.32, ал.2 от ЗЗД по отношение на иска.

Ответникът Г.П.К. счита, че и двата иска са неоснователни. Категорично оспорва релевираните в исковата молба твърдения, че Р. К. е заплашвал майката на ищцата и че процесният договор за дарение е сключен при фактическия състав на унищожаемост по чл.30 от ЗЗД. По отношение на иска за унищожаемост излага същите възражения, които е изложил в отговора си и първия ответник. Завява също възражение за изтекла давност. Твърди се, че поради това и доколкото придобивният титул на втория ответник няма да бъде засегнат с обратна сила, то неоснователен се явява и ревандикационния иск.

Ищцата, чрез своя процесуален представител поддържа така предявените искове в съдебно заседание и по съображения изложени в писмени бележки по делото. Заявява възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатените от ответниците адвокатски възнаграждения.

Ответниците в съдебно заседание оспорват предявените срещу тях искове чрез своите процесуални представители. Подробни съображения излагат в писмени бележки по делото.

        

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

        

На 27.06.2014 г. между Д.М.Х. (майка на ищцата) и ответника Е.Р.К., е сключен договор за дарение на идеални части от недвижими имоти, с нотариален акт № 179, том І, рег.№ 4127, дело № 160/2014 г. на нотариус В.В.с рег.№ 268 на НК, по силата на който наследодателката на ищцата дарява на ответника К. своите идеални части от следните недвижими имоти, придобити по наследство и представляващи лична собственост, както следва:

-½ идеална част от магазин (бивша работилница), находящ се в гр.София, район Оборище, на партера в жилищната сграда на бул. „*******преустроен заедно със западния магазин в „кафе-аперитив с игрална зала“, със застроена площ от 63 кв.м. и светла площ от 55 кв.м., състоящ се от едно помещение и тоалетна, при съседи: север-западния магазин и източния магазин, изток-стълбище и двор, юг-двор и запад-калкан, както и 7% идеални части от УПИ, в който е построена сградата, съставляващ УПИ VІ-223 от кв.136 по плана на гр.София с площ от 240 кв.м.,

-1/4 идеална част от магазин, находящ се в гр.София, район Оборище, на партера в жилищната сграда на бул. „*******преустроен заедно с бивша работилница в „кафе-аперитив с игрална зала“, със застроена площ от 19 кв.м. и светла площ от 14 кв.м., състоящ се от едно помещение, при съседи: север-бул.“Мадрид“, изток-източния магазин, юг-бивша работилница и запад-калкан, както и 3% идеални части от УПИ, в който е построена сградата, съставляващ УПИ VІ-223 от кв.136 по плана на гр.София с площ от 240 кв.м.

         Между страните не е спорно, а и с представените от ответника Е.К. писмени доказателства се установява, че бащата на ответника Р. Г. К., действащ като ЕТ „Р.-Р.К.“ от 1992 г. е наемател на гореописаните помещения, преустроени като игрална зала и е разполагал с разрешение за организиране на хазартни игри.

         Пред настоящата съдебна инстанция са събрани показанията на множество свидетели.

         Разпитана свидетелката         Ф.В.И. установява, че познава Д.Х., но не е била в близки отношения с нея. Познава нейни роднини-майка й и бившия й съпруг. Свидетелката знае, че Д.притежава половината от магазинна част на бул. ********и апартамент на същия адрес в София. Д.Х. починала през 2015 г. Свидетелката посещавала заедно с бившия съпруг на Д.-Р.Х.къщата и по-конкретно майката на Д., която също живеела на този адрес. При едно посещение на адреса, тръгвайки си от апартамента свидетелката засякла Д.Х. долу в къщата, където се намира имота-магазина. Вратата след нея останала отворена и се чуло скандал.  Скандалът се разразил между Д.и мъж, който бил в имота, ставало въпрос за пари. Към онзи момент, имотът бил казино. Д.си искала наема, който не й бил даван. Имало заплахи директно за смърт, че Д.ще бъде елиминирана от там като някакъв субект. Имало обиди. Този скандал станал около месец април-май на 2014 г. Свидетелката установява, че Д.Х. й се сторила доста нестабилна, много яростна, била почти в истерия. Самата тя провокирала реакция от страна на мъжа със самия си тон.

Свидетелят С.Й.В. установява, че познава Д.Х., тъй като с бившия й съпруг са служили заедно и били семейни приятели. Д.Х. починала 2015 г. Свидетелят знае, че Д.имала собствени недвижими имоти на бул. „Мадрид“-една игрална зала - казино отдолу и на родителите й апартамент отгоре и тавана в същата сграда. Д.давала под наем игралната зала. В последните 7-8 години от нейния живот тя била безработна и единственият й доход бил от наема.  Свидетелят не може да установи конкретни скандали във връзка с тези наеми и наемателите, но знае, че след развода имало проблеми, защото Д.била без пари. Д.споделяла, че има някакви закани и заплахи от страна на наемателите, но тъй като тя пиела, свидетелят го отдавал на алкохола, защото ставала много агресивна. Свидетелят не е бил очевидец на скандали и проблеми с наематели и Д.. Свидетелят не познава Е.К., Г.К., Р. К..

Свидетелят Р.П.Х.-баща на ищцата и бивш съпруг на Д.Х. установява, че с Д.били женени от 1990 г. до 2012 г. След като се оженили, родителите й им предоставили апартамент в същата сграда, където живеели заедно. От брака си с Д.имат едно общо дете родено 1996 г. Д.давала под наем игралната зала. По принцип винаги е имала проблеми с наемателите, тъй като те винаги бавели плащанията, но тъй като това било нейна собственост тя не позволявала съпруга й да се меси в нейните неща и поради тази причина свидетелят не е сигурен, че са й плащали всичко редовно. Д.започнала да злоупотребява с алкохол, не можела да си намери работа. От 2009 г. е безработна, била на социални помощи. Свидетелят установява, че станал очевидец на скандал, между Д.и Р. К., който разпознал като глас, но не видял кой е мъжа. Д.си искала веднага парите. Свидетелят чул, че заплашват Д., че ако не прехвърли имота, ще бъде убита. Според свидетелят това нещо го казал Р. К., който той познава лично. Чул го по гласа, не го видял. Д.излязла бясна при този скандал. Свидетелят установява, че Д.реагирала много остро по принцип, така че всеки опит за комуникация бил изключително труден.

Свидетелят Л.И.К.установява, че живее на бул. „*******през последните 20 години. Знае игралната зала на съседния номер - бул. „*******. Влизал е в казиното, както и преди да стане казино. Казиното е със стъклени, сензорни врати, които се отварят, когато има движение отпред. След като влезе човек те се затварят. Вратата е двойна, като вътре има още една врата. Разстоянието между първата и втората врата е около 50-60 см. Втората, вътрешната врата е стъклена, облепена е със стикери. Отвън не се вижда какво се случва вътре. Втората врата също е сензорна. Познава ищцата М. откакто се е родила. Познава цялото й семейство. Р. К. познава от 1990-1991 г., когато станал наемател на бабата на ищцата. Впоследствие след години той станал наемател и на свидетеля, а впоследствие и собственик на имота. Отношенията между Р. и Д.били много добри. Свидетелят ги заварвал да пият заедно кафе в съседно кафене. Поне един път в месеца свидетелят виждал Д.в офиса на Р.. Двамата били в много добри, лъчезарни, нормални човешки отношения. Взаимоотношенията между М. и майка й Д., били много лоши. М. се страхувала от майка си. Тя буквално треперела, когато ставало въпрос дали да се качи при майка си, която живеела на друг етаж или да не се качи, защото тя пиела и когато злоупотребявала с алкохол ставало много лошо. Отношенията между М. и баба й били безкрайно добри. М. обичала страшно много баба си, която я отгледала. М. живеела на етажа, където баба й живеела. Свидетелят установява, че познава Р., но няма добри впечатления от него като човек. От 2006 г. Р.не живее на адреса и никога не е посещавал бабата на М., не го е виждал да помага на леля Д.. Д.имала проблеми с алкохола. Лично свидетелят я е намирал в безпомощно състояние пред желязната врата. Когато злоупотреби с алкохол ставала много агресивна.

Свидетелката А..АИ. ***. На бул. ********има магазин за млечни продукти и в момента е дюнер. Преди било казино. Външната врата на казиното била стъклена на автомат, а вътрешната врата се отваряла автоматично. Свидетелката установява, че познава ищцата, нейната майка, както и наемателя на казиното Р.. Виждала Р. и Д.заедно нееднократно. Д.започнала да употребява алкохол и нееднократно притеснявала Р. за по-ранен наем. Д.не е споделяла със свидетелката да е особено близка с Е., но отношенията им били близки, имало едно взаимно уважение между Е. и Д.. Свидетелката установява още, че когато Д.започнала да употребява алкохол, започнала да тормози майка си-леля Д.. Майката на Д.се страхувала да излиза, тъй като Д я заплашвала, била й разбивала вратата. Това знае лично от майката на Д, която също й споделила, че Р.й е казал да му прехвърли на него имота, който има, но тя се въздържала, за да остане всичко за М..

Свидетелските показания установяващи тормоз и заплахи от страна на Д.Х. към нейната майка-Й, се установяват и с приетото по делото удостоверение на 05-РУ СДВР, от което е видно, че по сигнал на Й.В.П.срещу дъщеря й Д.М.Х. за възникнали скандали, включително и закана за убийство, са образувани многократно преписки.

         Други доказателства по делото, не са ангажирани от страните.

 

От от правна страна:

 

Предявеният иск е с правно основание чл.27 във връзка с чл.30 от ЗЗД за унищожаване на договор за дарение, сключен чрез заплашване, обективиран в нотариален акт № 179, том І, рег. № 4127, дело № 160/2014 г. на нотариус В.В.с рег. № 268 на НК.

На първо място съдът намира за основателно възражението на ответниците, че правото на ищцата да иска унищожаване на договора за дарение е погасено по давност. Съгласно чл.32, ал.1 от ЗЗД унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска това. Това е страната с опорочената воля. След смъртта на носителя на потестативното право то преминава върху неговите наследници. Съгласно чл.32, ал.2  от ЗЗД  унищожението може да се предяви в тригодишен срок. Този срок по изрично разпореждане на закона е давностен, следователно за него са в сила общите положения на давностните срокове и започва да тече от различни моменти в зависимост от основанието за унищожаване, но в конкретния случай е започнал да тече от деня на сключването на договора, т.е. от 27.06.2014 г. и безспорно към датата на подаване на исковата молба-05.04.2018 г. е изтекъл. Това е така, тъй като към датата на смъртта на праводателката на ищцата-08.04.2015 г.(не доказана по делото с надлежни писмени доказателства, препис от акт за смърт или удостоверение за наследници), вече е бил изтекъл срок от една година, два месеца и деветнадесет дни. Според настоящия съдебен състав за наследниците на страната с опорочена воля, не започва да тече нов давностен срок от откриване на наследството, или от узнаване на сделката, доколкото в закона такова основание за спиране, респ.прекратяване течението на давностния срок не е законодателно регламентирано.

Но дори да се приеме, че така предявения иск не е погасен по давност, той по същество е неоснователен и недоказан.

Въпреки разпределената й доказателствена тежест, ищцата така и не ангажира доказателства за материално-правната си легитимация да предяви исковете. Качеството на наследник по закон се установява единствено и само с писмено доказателство-удостоверение за наследници, което представлява официален писмен документ, удостоверяващ качеството на наследник. Такъв по делото не е представен, а с отговорите на ответниците има изрични оспорвания и възражения в тази насока.

На следващо място:

Константната съдебна практика и правната теория приемат, че за да е осъществен съставът на чл.30 ЗЗД, е необходимо чрез действията на едната страна по сделката, или трето лице, да се възбуди основателен страх у другата страна по сделката, който да деформира нормалния процес на сформиране на волята. В тези случаи заплашването е основание за унищожаемост на договора, тъй като е нарушен мотивационният процес, предхождащ волеизявлението и то съдържа порок. Заплашване е налице не само, когато заплахата е изразена в неправомерно деяние, но и когато само по себе си то не е такова. При заплашването увреденият сключва сделката, за да избегне неблагоприятни последици, които са му внушени, че ще настъпят. Страховите представи могат да имат за предмет живота, здравето, честта или имуществените интереси както на страната по сделката, така и на други, близки на нея лица.

Макар законът да не уточнява начина, по който се предизвикват страховите представи, за целта е необходимо използване на средства, които могат да възбудят основателен страх. Такива средства са както осъществена психическа принуда, така и комбинация от психическо насилие и физически действия /напр. домашно насилие и др./, които целят и като краен резултат формират страх у лицето, под въздействие на който се сключва сделката. Страхът е субективна категория, която трябва да се преценява винаги с оглед личността и конкретната обстановка. Категоризирането на действията, с които заплашващият си служи се извършва обективно, но критерият относно това дали е предизвикан основателен страх, трябва да е конкретен и субективен, защото се преценява поведението на конкретното лице и порокът в неговото волеизявление, т.е. трябва да се установи дали без поведението на заплашващия, лицето би сключило сделката. Тъй като при заплашването се въздейства върху волята на конкретната личност, от това следва, че при формиране на преценката дали са предизвикани страхови представи, под чието въздействие е сключена сделката, респ. осъществен ли е фактическият състав на чл.30 ЗЗД, от значение са личностовите характеристики, социалния и психически статус на лицето, което твърди, че е било обект на принуда и заплаха. Личността на страната, претендираща унищожаемостта на договора в хипотезата на чл.30 ЗЗД, е правно релевантно обстоятелство, което може да обоснове или да изключи възможността точно у това лице и при конкретната обстановка да са формирани страховите представи. Поради това, доказателствата за качествата и социалните умения на личността, данните за психическа уязвимост, емоционална неустойчивост и провеждана във връзка с това терапия, за преживяно домашно насилие и др., са относими елементи към фактическия състав на заплашването като основание за унищожаване на сделка. Конкретността на преценката дали е осъществена заплаха по смисъла на чл.30 ЗЗД, означава да се отчете личността на страната, която твърди, че волята й е опорочена от страхови представи, създадени от действия на другата страна или на трети лица, както и да се даде отговор на въпроса дали без тези действия атакуваната сделка би била сключена. Това е така, защото идентични по характера си средства за заплаха, използвани за възбуждане на страх и целящи дадено лице да бъде мотивирано да сключи определена сделка, в сходни житейски ситуации - спрямо едни лица могат да формират страхови представи, а спрямо други - да не формират такива представи, предвид различните личностови характеристики и социални умения на лицата, обект на заплахата.

В този смисъл Решение № 222/07.12.2017 г., гр. д. № 4594/2016 г. по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение, което се споделя напълно от настоящия съдебен състав.

С оглед на горното съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.

Въпреки разпределената й доказателствена тежест ищцата не доказа главно и пълно, около датата на атакуваната сделка третото лице Р. К.-баща на ответника Е.К. да е упражнил психическа принуда върху волята на нейната наследодателка, която да е възбудила у последната основателен страх за живота й.

Единственият случай, за който се установява скандал между Д.Х. и трето лице, намиращо се в казиното и разпознато от свидетеля Р.Х.-бивш съпруг на Д.и баща на М., очевидно заинтересован от изхода на делото (включително и с оглед установеното от свидетелката А. И., че свидетелят е искал от бабата на ищцата да му прехвърли притежаваните от него идеални части от съсобствеността), само по глас като Р. К., не може да обоснове упражнена психическа принуда до степен да възбуди страх за живота й. Напротив всички свидетели еднозначно установяват, че Д.Х. е злоупотребявала с алкохол, при което е ставала особено агресивна. Самата тя е отправяла закани, включително и за убийство, заплахи срещу собствената си майка, разбивала й е вратата. Самата ищца се страхувала от майка си. Такова поведение от страна на праводателката по сделката на първия ответник, не може да обоснове несъмнен извод, че само един единствен скандал, съпроводен с обиди и заплахи, очевидно нещо обичайно за поведението на Д.Х., би формирал у нея страхови представи до степен да я мотивират да сключи процесната сделка.

От друга страна настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетелите Ф.И. и Р.Х.не са достоверни, с оглед установеното от другите свидетели, че казиното има две врати-външна и вътрешна, сензорни, които се затварят след влизане, поради което свидетелските показания на И. и Х., че са чули скандала и заплахата към Д., през отворената врата, не звучат достоверно.

Така мотивиран съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С оглед неоснователността на първия иск, то неоснователен се явява и ревандикационния иск против втория ответник Г.К..

Ответникът К. се легитимира като собственик на процесните идеални части въз основа на договор за замяна на идеални части от недвижими имоти с МПС, обективиран в нотариален акт № 92, том III, рег.№ 7806, дело № 453 от 07.12.2015 г. на нотариус В.В.с рег.№ 268 на НК. И доколкото към 07.12.2015 г. неговият праводател ответника Е.К. е бил собственик на имотите, то и втория ответник е придобил правото на собственост върху идеалните части от двата недвижими имота, които към настоящия момент владее на правно основание.

Ето защо и този иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.

При този изход на делото на ищцата не се дължат разноски.

Ответниците претендират разноски общо в размер на 6000 лв., представляващо заплатеното от тях адвокатско възнаграждение с ДДС. Ответниците са представили договор за правна защита и съдействие от 12.12.2018 г., от който се установява, че двамата са заплатили общо възнаграждение за двамата представляващи ги адвокати 6000 лв. с ДДС. Договорът удостоверява и заплащането на сумата.

Съдът намира, че възражението на ищцата по реда на чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно.

Предявени са искове за идеални части от два недвижими имота съответно с цена: 7 399,50 лв. и 44 297,40 лв., равна на данъчната оценка на имотите към датата на предявяване на иска.

При цена на иска в размер на 7 399,50 лв. минималното адвокатско възнаграждение, изчислено на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 655,18 лв. с ДДС, а при иск с цена 44 297,40 лв.-по т.4 на сумата от 2 230,70 лв. с ДДС, т.е. общо за двата иска адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 2 885,88 лв. Процесуалното представителство е осъществявано за двамата ответници, т.е. общо 5771,76 лв. Всеки един от двамата ответници има право на разноски за един адвокат.

Следователно заплатеното общо от двамата ответниците адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв. с ДДС не е прекомерно.

 Водим от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от М.Р.Х., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат Е.П. пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.27 във връзка с 30 от ЗЗД за унищожаване на договор за дарение на идеални части от недвижими имоти, сключен с нотариален акт № 179, том І, рег.№ 4127, дело № 160/2014 г. на нотариус В.В.с рег.№ 268 на НК, по силата на който наследодателката на ищцата Д.М.Х. дарява на ответника Е.Р.К. своите идеални части от следните недвижими имоти, придобити по наследство и представляващи лична собственост, както следва:

-½ идеална част от магазин (бивша работилница), находящ се в гр.София, район Оборище, на партера в жилищната сграда на бул. „*******преустроен заедно със западния магазин в „кафе-аперитив с игрална зала“, със застроена площ от 63 кв.м. и светла площ от 55 кв.м., състоящ се от едно помещение и тоалетна, при съседи: север-западния магазин и източния магазин, изток-стълбище и двор, юг-двор и запад-калкан, както и 7% идеални части от УПИ, в който е построена сградата, съставляващ УПИ VІ-223 от кв.136 по плана на гр.София с площ от 240 кв.м.,

-1/4 идеална част от магазин, находящ се в гр.София, район Оборище, на партера в жилищната сграда на бул. „*******преустроен заедно с бивша работилница в „кафе-аперитив с игрална зала“, със застроена площ от 19 кв.м. и светла площ от 14 кв.м., състоящ се от едно помещение, при съседи: север-бул.“Мадрид“, изток-източния магазин, юг-бивша работилница и запад-калкан, както и 3% идеални части от УПИ, в който е построена сградата, съставляващ УПИ VІ-223 от кв.136 по плана на гр.София с площ от 240 кв.м., КАКТО и обективно кумулативно съединения иск с правно основание чл.108 от ЗС против ответника Г.П.К., ЕГН **********,*** за осъждането на последния да предаде владението върху гореописаните имоти.

ОСЪЖДА М.Р.Х., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат Е.П. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Е.Р.К., ЕГН **********,*** и на Г.П.К., ЕГН **********,*** сумата от 6000 лв. /шест хиляди лв./ разноски направени от тях в настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: