Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 16.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV Б-състав, в публичното заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 15005 по описа за 2018г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 39852/31.07.2018г.
по гр.д. № 23509 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 79-ти състав
са отхвърлени като неоснователни
исковете на „А.И.“ООД, номер от ТР RM-709124, данъчен № 00597280932 по
записвания в официалния регистър на дружествата към Търговско промишлената
палата по занаяти и земеделие на Рим, със седалище *** и съдебен адрес: адв. Т.Б.,*** срещу З.
„О.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** за заплащане на основание на чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 20 394,83лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -29.04.2015г., до
изплащането й, представляващи неизплатено
възнаграждение по договор от 30.07.2007г. с предмет „уреждане на
претенции за обезщетяване на вреди, причинени от или на застраховани при възложителя лица“
сума , както и сумата от 4087,13лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от
12.11.2011г. до 28.04.2015г., като „А.И.“ООД
е осъдено да заплати на З. „О.“ АД на
основание на чл. 78, ал.3 от ГПК съдебни разноски от 200лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5139788/04.09.2018г., изпратена по
пощата на 03.09.2018г. от ищеца „А.И.“ООД
в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че
решението е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило
е, че предявените от негово искове не били на договорно основание, а за
неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, районният съд се произнесъл по
непредявени искове и решението било недопустимо. Процесната
главница била платена от ищеца като
възнаграждение за адвокат по възлагане от ответника. Ищецът бил представител в
Италия на австрийската група А., предмет
на която била регулиране на щети. Ищецът в изпълнение на задълженията си към ответника платил процесната
сума от 10 504,88 евро на адвокат, който да представлява ответника по
предявена в Италия претенция срещу ответника. Това било направено по възлагане
– от името и за сметка на ответника. Процесната сума
била платеното адвокатско възнаграждение след приспадане на заплатени банкови
такси и комисионни. А.България – Регулиране щети“ ООД било упълномощен
представител на ищеца и в това си качество поканил ответника да плати процесната сума. Не бил твърдял неизпълнение на договорно
задължение. Претендирал е разноски.
Въззиваемият – ответник по исковете З. „О.“ АД в предоставения срок е оспорило жалбата. Навело е твърдения, че решението на районния съд е валидно,
допустимо и правилно. Посочило е, че
районният съд се произнесъл по исковете така, като са предявени, в доклада на
съда била посочена правната квалификация на исковете и обстоятелства, на които
се основава иска, ищецът не възразил срещу така изготвения доклад. С исковата
молба се сочело, че плащането на сумата е в изпълнение на договорни задължения
на ищеца към ответника, но договор между страните за същото не било установено
да е сключван. Правилно било прието от районния съд, че ищецът не е страна по
договора, защото друго самостоятелно юридическо лице го било сключило. Искът
бил неоснователен и защото съгласно този договор само предварително съгласувани
с ответника разноски подлежат на възстановяване, а процесните
суми не били такива.. Претендирало е разноски.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
7001/29.04.2015г. на „А.И.“ООД, номер от ТР RM-709124, данъчен № 00597280932 по
записвания в официалния регистър на дружествата към Търговско промишлената
палата по занаяти и земеделие на Рим, със седалище *** и съдебен адрес: адв. Т.Б.,*** срещу З.
„О.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, с която е
поискал от съда да осъди ответника да
му заплати сумата от 20 394,83лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба -29.04.2015г., до изплащането й,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, направени в изпълнение на
възложена работа от ответника да го представлява при уреждане на претенция по застраховка
„Отговорност на превозвача“, полица № 031-10-2004-10001/08.04.2004г. по договор
от 30.07.2007г. и писмо от 30.07.2008г.; сумата от 4087,13лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата за периода от 12.11.2011г. до 28.04.2015г. Посочил е, че на 30.07.2007г. ответникът
сключил договор с „А.България –
Регулиране щети“ ЕООД, ЕИК *****, с който му възложил да извършва действия по
уреждане на претенции за обезщетяване на вреди, причинени от или на застраховани при възложителя лица.
Заявил е, че ищецът в изпълнение на задълженията си по договора по договора и
писмо от 30.07.2008г. с ответника и по възлагане на ответника ангажирал и
организирал процесуалното представителство на ответника от адвокат по претенция
по застраховка „Отговорност на превозвача“, полица №
031-10-2004-10001/08.04.2004г., платил на адвокат възнаграждение от
10 504,88 евро, като процесната сума била това
възнаграждение, намалено със заплатени банкови такси и комисионни. „А.България
– Регулиране щети“ ЕООД, ЕИК *****, като упълномощен представител на ищеца
поканил ответника да му плати сумата срок за което изтекъл на 11.12.2012г. и от
този момент ищецът имал право на обезщетение за забава на плащането на
главницата. Претендирал е разноски.
Ответникът З. „О.“
АД, ЕИК ***** в предоставения им срок е оспорил исковете. Навело са
твърдения, че ищецът не бил страна по сключения от ответника на 30.07.2007г.
договор – изпълнител по този договор бил „А.България – Регулиране щети“ ЕООД,
ЕИК ***** и ищецът не разполагал с процесуална легитимация да предявява
исковете. Страните не били обвързани от договорно правоотношение, ответникът не
бил възлагал на ищеца посочената в исковата молба работа. Отделно в случая
ангажирания адвокат бил ангажиран от ответника чрез изпълнителния му директор,
а не чрез „А.България – Регулиране щети“ ЕООД, ЕИК ***** или чрез ищеца. Не било установено сума да е платена от
ищеца, а и разноски по договора се възстановявали само след предварителното им
одобрение от ответника, каквото в случая не било дадено от ответника. Фактурите
не сочели ответника като задължено лице. Работата, за която адвокат бил
ангажиран не била свършена. Размер на претендирана
сума била прекомерно завишена. Задължението било погасено по давност. Претендирал
е разноски.
С определение от
15.02.2018г. районният съд е изготвил доклад по делото, срещу който страните не
са възразили. Районният съд изрично е посочил, че исковете се предявяват на
договорно основание , че ищецът твърди,
че е сключил договор с ответника да го представлява за уреждане на застрахователни
претенции, че в изпълнение на задълженията си по договора ищецът е ангажирал
адвокат и му е платил възнаграждение, като исковете са за възстановяване на
това платено адвокатско възнаграждение.
По делото са приети неоспорени от страните на чужд език и в превод на български език
договор от 30.07.2007г., съгласно който Общинска застрахователна компания“АД е
възложила на „А.България – Регулиране щети“ ЕООД, ЕИК ***** за извършва
действия по уреждане на претенции за
обезщетяване на вреди, причинени от или
на застраховани при възложителя лица по застраховка „Зелена карта“ и/или
„Гражданска отговорност“ на автомобилисти и/или „Гранична застраховка“ срещу
възнаграждение, като възстанови и
предварително съгласуваните с възложителя такси и разноски за изпълнение на
работата.
По делото са приети неоспорени от страните на чужд език и в превод на български език
абонаментна застрахователна полица № 031-10-2004-10001/08.04.2004г., с която
„ОЗК“АД е застраховало отговорността на ЕТ „Е.-Б.Е.“ ЕИК ******по застраховка
„Отговорност на превозвача на товари по шосе“ за периода от 13.04.2004г. до
12.04.2005г.
Прието е писмо
от 307.2008г. без подпис с посочен автор – юрисконсулт на ответника – К.Д.с
адресат А.България, с което са изпратени документи по щета № 031-10-2004-10001
„Отговорност на превозвача“.
Представено е пълномощно, с което ответникът чрез
изпълнителния си директор е упълномощил адв. П.да го
представлява по дело № 8698/2006г. на съда в Бреша
заведено срещу „Е.-Б.Е.“ ЕИК *****, по което е призована и „ОЗК“АД.
Представени са писма д ответника от на „А.България –
Регулиране щети“ ЕООД, с които са посочени данни по движението на делото в
Италия и предмета му . С писмо от 02.03.2010г. „А.България – Регулиране щети“ ЕООД е посочил
на ответника, че са ангажирали адвокат със съдействието на А.Италия, който да
присъства на заседание на 25.09.2008г., както и че след допълнителна информация
от офиса им в Италия ще уведомят ответника допълнително. С писмо от 29.04.2013г.и от 24.07.2013г. А.България – Регулиране щети“ ЕООД е посочил, че
щетата му е възложена на 30.07.2008г. и колегите му от Италия са платили
на адвокат 10427,71 евро и са издали фактура, като следва същата да се
възстанови на А.Италия.
Приети са фактури № 211/2010г. и № 09/2014г, издадени
от адв. П.на ищеца за сумата съответно от 10504,89
евро за възнаграждение на адвокат по дело 8698/2006г. на Съда в Бреша и за сумата от 506,40 евро суми по решение и следващи
по дело по дело 8698/2006г. на Съда в Бреша.
Приети са неоспорени от страните на чужд език и в
превод на български език извлечение от банкова сметка ***, съгласно което към
08.10.2010г. ищецът е платил на адв. П.сумата от
10504,88 евро по фактура № 211/2010г.
Прието е неоспорено от страните решение по дело
8698/2006г. на Съда в Бреша, с което ЕТ „Е.-Б.Е.“ е
осъдена да плати на The Son
Insurance Company Limited
31 493,99 евро ведно с лихва от 18.01.2005г. до изплащането, разноски от
8600 евро, като по делото е участвал Застрахователна компания“АД, представляван
от адв. Пинучи.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се
произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд
е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо. В случая районният съд се е
произнесъл по исковете така, както са предявени – иск за възстановяване на
разноски по договор за поръчка, които разноски представляват адвокатско
възнаграждение, платено от ищеца от името и за сметка на ответника в изпълнение
на възложена му от ответника работа да го представлява при уреждане на претенция по застраховка
„Отговорност на превозвача“, полица № 031-10-2004-10001/08.04.2004г. по договор от 30.07.2007г. и писмо от
30.07.2008г.Твърденията на ищеца за фактите, на които основава претенциите си както
в исковата молба, така и във въззивната жалба са
еднозначни и последователни – че страните са обвързани от договор за поръчка,
че в изпълнение на задълженията си по договора ищецът е ангажирал и организирал
защитата на ответника по съдебно дело в Италия, че възнаграждение на адвокат е
платено от ищеца от името и за сметка на ответника по възлагане на ответника.
При така наведени твърдения от ищеца правилно районният съд е квалифицирал
исковете като такива с основание договор между страните. В нито един момент
ищецът до подаване на въззивната жалба не е твърдял
обстоятелства от хипотезата на чл. 59 от ЗЗД, поради което и твърденията му в обратния смисъл са неоснователни. Дори
във въззивната жалба ищецът е продължил да твърди че
е платил сумата по възлагане на ответника, но е квалифицирал това като
неоснователно обогатяване без да излага факти, попадащи в хипотезата на тази
правна норма. В случая страните не са
поставени от съда в процесуална изненада с решението , сочещо предмета на делото. В
проведеното пред районния съд публично съдебно заседание на 15.02.2018г. районният съд е очертал предмета
на делото и е разпределил доказателствената тежест
като е посочил на страните, че исковете са на договорно основание и се търси
плащане на сума, която ищецът по възлагане на ответника от негово име и за
негова сметка е платил на адвокат, за да представлява ищеца пред съда в Италия.
Представители на страните са присъствали на това съдебно заседание и не са
възразили срещу доклада. Ответникът с отговора на исковата молба изрично е
оспорил съществуването на валидно правоотношение между страните по договора от
30.07.2007г. и това възражение е посочено от районния съд в доклада на делото, на
ищеца изрично е указана доказателствената тежест за
валидно сключен между страните договор с предмет, посочен в исковата молба. С решението си районният съд се е произнесъл
по исковете така, както са предявени. Действително, с решението е посочено, че
вземането за главница е вземане за възнаграждение по договора, а всъщност
ищецът е предявил претенция за възстановяване на разноски, направени в
изпълнение на възложената поръчка. Посочването от районният съд, че вземането е
за възнаграждение по договор за поръчка, обаче, е правна квалификация на
вземането. Правната квалификация на вземането е не само цифровото обозначение
на правната норма, която урежда субективното материално право, но и текста на
самата разпоредба. В случая районният съд е посочил в доклада и в решението, че
процесната главница се претендира като платено от ищеца
по възлагане на ответника възнаграждение за адвокат и това е основанието на
иска, тоест претнедират се направени разноски в
изпълнение на възложена поръчка. Посочването от районния съд, че това вземане е
за възнаграждение по договора, е правна квалификация на иска, поради което и допускане на грешка в същата
не може да обоснове извод за недопустимост на решението. С оглед гореизложеното
съдът приема, че районният съд се е произнесъл по исковете така, както са
предявени и постановеното решение от районния съд е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно
основание чл. 285, пр.2 вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД – иск за заплащане на разноски по договор за поръчка,
които разноски представляват адвокатско възнаграждение, платено от ищеца от
името и за сметка на ответника в изпълнение на възложена му от ответника работа
да го представлява при уреждане на
претенция по застраховка „Отговорност на превозвача“, полица №
031-10-2004-10001/08.04.2004г. по
договор от 30.07.2007г. и писмо от 30.07.2008г.; иск за обезщетение за забава
на плащането на главницата. Районният съд се е произнесъл по фактите, които са
наведени от ищеца и подробни съображения за този си извод съдът изложи по-горе.
Неправилната правна квалификация се
отразява на правилността на решението, но не и на допустимостта му, ако въпреки
неправилната правна квалификация районният съд се е произнесъл по фактите,
които са наведени от ищеца като основание на иска. В случая районният съд се е
произнесъл по исковете така, както са предявени. Правната квалификация на
исковете е уредена с императивна материалноправна
норма и за приложението й въззивният съд следи
служебно. В случая ищецът последователно е твърдял в исковата молба, че
претенцията за главница е за заплащане на разноски, които ищецът е направил за
изпълнение на възложена му работа по договор за поръчка от ответника - да го
представлява при уреждане на застрахователна претенция, които разноски представляват
платено възнаграждение за адвокат. Така наведените твърдения намират своята
квалификация в разпоредбата на чл. 285 от ЗЗД, а не е претенция за плащане на
възнаграждение по договор за поръчка, както е посочил с решението си районния
съд.
Съдът приема, че по делото не е установено между
страните да е съществувало валидно правоотношение по договор за поръчка, по
който ответникът да е възложил на ищеца да го представлява при уреждане на претенция по застраховка
„Отговорност на превозвача“, полица № 031-10-2004-10001/08.04.2004г. , която е предявена по дело 8698/2006г. на
Съда в Бреша. Приетите по делото договор от 30.07.2007г. и писмо от
30.07.2008г. са с изпълнител „А.България – Регулиране щети“ ЕООД, поради което
и не е са от естество да установят валидно договорно правоотношение между
страните. Договорът е сключен от „А.България – Регулиране щети“ ЕООД писмото
сочещо процесната щета № 031-10-2004-10001 е
адресирано до А.България. Приетите по
делото писма до ответника с отправяне на искания за възстановяване на процесната сума са с автор „А.България – Регулиране щети“
ЕООД и съдържат твърдения, че работа е възложена от ответника на „А.България –
Регулиране щети“ ЕООД. При така
установеното съдът приема, че събраните по делото писмени доказателства
установяват, че ответникът е възложил на „А.България – Регулиране щети“ ЕООД по
договор от 30.07.2007г. и писмо от 30.07.2008г. да го представлява при уреждане на претенция по застраховка
„Отговорност на превозвача“, полица № 031-10-2004-10001/08.04.2004г. , а не на
ищеца. С оглед гореизложеното съдът приема, че по делото не е установено ищецът да е носител на вземане към ответника
с правно основание чл. 285, пр.2 от ЗЗД за възстановяване на разноски,
направени в изпълнение на възложена работа да представлява ответника при
уреждане на претенция по застраховка „Отговорност на превозвача“, полица №
031-10-2004-10001/08.04.2004г. по
договор от 30.07.2007г. и писмо от 30.07.2008г. Твърденията на ищеца, че „А.България
– Регулиране щети“ ЕООД е действал като негов пълномощник по правоотношението
му с ответника не са подкрепени с
доказателства по делото и съдът приема за неоснователни.
При така възприето съдът приема, че
иска за главница е неоснователен. С оглед акцесорния
характер на иска за обезщетение за забава при този изход на делото по иска за
главница, то съдът приема, че неоснователен е и иска за обезщетение за забава
за плащането на главницата.
Решението на СРС е постановено при
неправилна правна квалификация – по иск за възнаграждение за работа по договор,
а не по иск за възстановяване на направени разноски в изпълнение на възложена
работа, съответно за обезщетение за забава на плащането му. Неправилната правната квалификация на
предявените искове води до неправилност на постановеното решение. При
неправилно решение съобразно разпоредбата на чл. 271 от ГПК решението на районния
съд следва да се отмени. Това следва и от необходимостта спорът между страните
да бъде решен със сила на пресъдено нещо по въведения
предмет с правилна правна квалификация
на исковете. В случая и в мотивите и в диспозитива на
решението районния съд е посочил, че исковете са за възнаграждение по договор,
а предявените искове са за плащане на разноски, направени в изпълнение на
възложена работа по договор за поръчка,
поради което и така постановено решение на СРС следва да се отмени и вместо
него следва да се постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове за заплащане
на разноски, направени за изпълнение на работа по договор за поръчка и за обезщетение
за забава на плащането на тези разноски.
По
отговорността за разноски:
Разноските
по делото се разпределят съобразно разрешаването на спорния по делото предмет.
В случая независимо, че решението на районният съд се отменя предявените искове
се отхвърлят, поради което и разноски производството пред СРС и във въззивното производство следва да понесе ищецът-въззивник. При така възприето на ответника следва да
се присъдят разноски за производство пред СРС в размер на 200лв. за
възнаграждение за юрисконсулт, както и 100лв. разноски за възнаграждение за
юрисконсулт в производство пред СГС. При определянето на това възнаграждение
съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, сложността на делото и броя
на заседанията проведени пред СРС и СГС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 39852/31.07.2018г.
по гр.д. № 23509 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 79-ти състав,
с което са отхвърлени като
неоснователни исковете на „А.И.“ООД,
номер от ТР RM-709124, данъчен № 00597280932 по
записвания в официалния регистър на дружествата към Търговско промишлената
палата по занаяти и земеделие на Рим, със седалище *** и съдебен адрес: адв. Т.Б.,*** срещу З.
„О.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** за заплащане на основание на чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД на сумата
от 20 394,83лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -29.04.2015г., до
изплащането й, представляващи неизплатено
възнаграждение по договор от 30.07.2007г. с предмет „уреждане на
претенции за обезщетяване на вреди, причинени
от или на застраховани при възложителя лица“ сума , както и сумата от 4087,13лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 12.11.2011г. до
28.04.2015г., като „А.И.“ООД е
осъдено да заплати на З. „О.“ АД на
основание на чл. 78, ал.3 от ГПК съдебни разноски от 200лв. и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени с искова молба вх. № 7001/29.04.2015г. на „А.И.“ООД, с рег. № от ТР RM-709124, данъчен № 00597280932 по записвания
в Официалния регистър на дружествата към Търговско промишлената палата по
занаяти и земеделие на Рим, със седалище *** и съдебен адрес: адв. Т.Б.,*** срещу З. „О.“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:*** с правно основание
чл. 285, пр.2 вр.
с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
за заплащане на сумите, както следва: сумата от 20 394,83лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -29.04.2015г., до
изплащането й, представляващи направени
от А.И.“ООД разноски за
адвокатско възнаграждение в изпълнение на възложена работа от ответника З. „О.“
АД по договор от 30.07.2007г. и писмо от 30.07.2008г. да го представлява при уреждане на претенция по застраховка
„Отговорност на превозвача“, полица № 031-10-2004-10001/08.04.2004г.; сумата от 4087,13лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 12.11.2011г. до
28.04.2015г.
ОСЪЖДА „А.И.“ООД, номер от ТР RM-709124, данъчен №
00597280932 по записвания в официалния регистър на дружествата към Търговско
промишлената палата по занаяти и земеделие на Рим, със седалище *** и съдебен
адрес: адв. Т.Б.,***
да заплати на З. „О.“ АД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК сумата от общо 300 лв. (триста лева), представляващи възнаграждение за юрисконсулт
в производството пред СРС и СГС.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280
от ГПК пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.