Решение по дело №186/2023 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 януари 2024 г.
Съдия: Бистра Радкова Бойн
Дело: 20237270700186
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 декември 2023 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ...........

 

град Шумен, 25.01.2024г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

          Шуменският административен съд, в открито заседание, на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в следния състав:

                    Председател:  Снежина Чолакова

                                                                                      Членове:   Росица Цветкова

                                                                                                         Бистра Бойн

 

при секретаря Св.Атанасова и прокурор Я.Николова при ОП- Шумен, като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 186 по описа за 2023г. на Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от П.В.И. с ЕГН ********** ***, срещу Решение № 278 от 28.09.2023г., постановено по АНД № 450/2023г. по описа на Районен съд- гр.Шумен, с което е потвърден Електронен фиш серия „К” № 6409471, издаден от  ОД на МВР-Шумен, с който на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди се, че в решението не е посочено кога е издаден ЕФ, което е две години след установяване на нарушението, поради което фишът подлежи на отмяна. Твърди се, че е нарушена процедурата по издаване на ЕФ, понеже собственикът на превозното средство, който е РИОСВ Шумен, чрез представителя си не е декларирал кое лице го е управлявало, а това е било направено от друго лице, по отношение на което първоначално е бил издаден друг ЕФ за процесното нарушение. В ЕФ липсвали реквизити като посочен собственик на превозно средство и описание на самото нарушение. Въз основа на тези допуснати процесуални нарушения се твърди, че ЕФ е незаконосъобразен, а съдът е постановил неправилно решение, което се моли да бъде отменено, както и потвърдения с него ЕФ. В открито съдебно заседание не се явява представител на жалбоподателя.

Ответникът по касация- ОД на МВР-Шумен изпраща представител в открито съдебно заседание, който оспорва касационната жалба. Сочи, че към настоящия момент абсолютната давност от четири години и половина по отношение на нарушението не е изтекла. Безспорно е установено кое лице е управлявало автомобила на датата на нарушението. Моли да бъде потвърдено решението на първа инстанция, като бъдат присъдени разноски.

            Представителят на Окръжна Прокуратура- Шумен намира, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Излага аргументи, че решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно и моли същото да бъде оставено в сила.

           Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:  Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява основателна. Съображенията за това са следните:

С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия „К” № 6409471, издаден от  ОД на МВР-Шумен, с който на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя П.И. е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.  

За да постанови това решение, въззивният съд е установил, че в електронния фиш е констатирано административно нарушение извършено на 21.01.2021г. в 19.26 часа в обл.Шумен, път I- 2 км.109+750/ разклон Белокопитово/ посока на движение към гр.Шумен с АТСС „ARH CAM S1“, като при максимално допустима скорост– 60км/ч., въведена с пътен знак В-26, била засечена скорост на движение на МПС- лек автомобил “***“ с рег. № ***от 105 км/ч. При направена справка било установено, че собственик на автомобила е РИОСВ-Шумен. За заснетото нарушение, от ОДМВР– гр.Шумен първоначално бил издаден електронен фиш серия „К” № 4553669, но след представена декларация от санкционираното в него лице- св.И.П., работещ в РИОСВ- Шумен, като шофьор на лек автомобил, придружена с копие на свидетелство за управление на жалбоподателя, бил издаден настоящия ЕФ, в който П.И. е посочен като водач и ползвател на автомобила. В ЕФ при текстовото описание на нарушението са посочени  дата, час и място на извършване, пътният знак, с който е въведено ограничението, техническото средство, с което е установено, разрешената скорост на движение от 60 км/ч., установена скорост на движение от 105 км/ч., превишението от 45 км/ч., както и отчетена допустимата грешка при измерването.  На жалбоподателя, на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, било наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2, във връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Съдът е приел, че фактът на ограничението на скоростта и мястото на нарушението са безспорно установени от схема на участъка с поставени пътни знаци от Областно Пътно управление- Шумен, както и от приложените две снимки- на позиционираното на пътя техническо средство и на процесния автомобил. Въз основа на тази фактическа обстановка, е приел, че при издаване на оспорения електронен фиш не са допуснати нарушения на процедурните правила. Същият е съставен съгласно утвърдения образец и в пълно съответствие с чл.189 ал.4 от ЗДвП. Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е безспорно установено чрез допустимо от закона изправно техническо средство. Съдът е счел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на материалния закон и на административно-производствените правила и е съдът потвърдил изцяло електронния фиш, като правилен и законосъобразен.

           От събраните по делото доказателства се установява, че нарушението е установено и заснето с годно техническо средство  стационарно преносим уред за контрол на скоростта, заснемаща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението. Номерът на техническото средство е надлежно посочен в електронния фиш. Лекият автомобил, е отчетливо заснет на снимката, представена пред въззивния съд, като е посочено точното място на контрол с номенклатура на пътя, сочеща на вида му, а именно- път I-2 е първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България с направление от запад изток в Северна България, точен километър, като данни фигурират и на приложената снимка, сред които и и GPS координати на автомобила. Разположението на пътните знаци, ограничаващи скоростта, се установява от схемата на участъка, приложена на стр.73 от въззивното дело. Съгласно чл.6 ал.1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Съгласно чл.21 ал.2, посочен като нарушен в ЕФ, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1 /90км.ч. извън населено място за превозно средство от категорията на процесното/, това се сигнализира с пътен знак. По отношение на ограничението на скоростта на 60км.ч. в процесния участък с пътен знак В- 26 са приобщени безспорни доказателства по делото. Поради което и настоящата инстанция намира, че мястото на извършване на нарушението е надлежно посочено в ЕФ и не отговаря на истината, че има неяснота относно пътния знак, обхватът му на действие и други елементи от описанието на нарушението.

          Съгласно т.65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган. По настоящото дело е представен Протокол на Български институт по метрология №81-С-ИСИС/29.10.2020г., от който е видно, че при условията на извършен полеви тест системата за контрол отговаря на метрологичните изисквания. По делото е приложен и надлежно съставен Протокол за използване на АТСС от 22.01.2021г., рег №869р-502, придружен с дигитална снимка на местонахождението на уреда. Протоколът по чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е доказателството, посредством което се установява мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контрола, въведените ограничения и мястото на което е поставено мобилното АТСС.

По отношение на субекта извършил нарушението, въззивният съд е съобразил представените писмени доказателства в хода на съдебното производство- пътен лист, трудов договор на жалбоподателя и свидетелски показания на св.И.П., служител в РСОСВ-Шумен, от които е установил, че жалбоподателят е управлявал автомобила на посочената дата в ЕФ, като самият автомобил е зачислен именно на него за обслужване и управление. Тези изводи се споделят и от настоящата инстанция, но възраженията в касационната жалба за нарушена процедура по издаване на ЕФ, съдът намира за основателни, поради следните съображения:

Съгласно ал.4 и ал.5 от чл.189 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188 ал.1 или ал.2 /собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство/ с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

В настоящия казус автомобилът, с който е извършено нарушението е собственост на РИОСВ- Шумен, видно от данни за първоначалната му регистрация, приложени на стр.13 по въззивното дело. Съгласно чл.2 ал.2 от Правилник за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите, Регионалните инспекции по околната среда и водите са юридически лица на бюджетна издръжка към министъра на околната среда и водите и се ръководят от директора на РИОСВ.

Като лице подало и получило свидетелството за регистрация в справката на КАТ „ПП“ е посочен свидетеля И.П., който е бил упълномощен да представлява собственика единствено за целите на регистрацията в КАТ „ПП“. По отношение на него е бил издаден първоначалният ЕФ за процесното административно нарушение. По делото липсват всякакви доказателства за изпълнена процедура по чл.189 ал.4 и ал.5 от ЗДвП- първоначално издадения ЕФ не е изпратен с препоръчано писмо до законния представител на юридическото лице РИОСВ-Шумен, съответно директорът на РИОСВ не е депозирал попълнена декларация по ал.5, в която да е посочен жалбоподателят като лице, на което е предоставено управлението на автомобила. Декларация за лицето, управлявало автомобила по време на нарушението е подадена не от представителя на юридическото лице- собственик или ползвател на превозното средство, а от служител в РИОСВ, който не е бил надлежно упълномощен за целта. С чл.188 ал.1 от ЗДвП е въведена оборимата презумпция, че собственикът на МПС носи административнонаказателна отговорност в случай, че не посочи на кого е предоставил собствения си автомобил. Следователно тежестта да докаже факта на управление на МПС, с което нарушението е извършено, от друго лице, носи собственикът на това МПС. Издаването на процесния ЕФ при липса на проведена процедура, регламентирана в закона и въз основа единствено на декларация от трето лице, представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, понеже засяга правилното установяване на нарушителя в административно-наказателното производство.             

          За пълнота, съдът намира за необходимо да посочи, че са неоснователни доводите на касатора за порочност на електронния фиш, поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му две години след извършване на нарушението. Изискванията на чл.34 от ЗАНН са свързани само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. Законодателят изрично е записал, че не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението и че образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване на административно-наказателното преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП), предвид указанията, дадени с Тълкувателно постановление на ВАС и ВКС №1/27.2.2015г., в производството по издаване и обжалване на електронните фишове, следва да намерят приложение текстовете на чл.80 и чл.81 от НК. В случая, съгласно чл.80 ал.1 т.5 от НК, обикновената давност е три години, а абсолютната- четири години и половина. Видно от датата на извършване на нарушението– 21.01.2021г., към настоящия момент не е изтекъл нито един от двата срока.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че решението на районния съд е неправилно, поради което същото следва да бъде отменено.

Предвид  гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 278 от 28.09.2023г., постановено по АНД № 450/2023г. по описа на Районен съд- гр.Шумен, с което е потвърден Електронен фиш серия „К” № 6409471, издаден от  ОД на МВР-Шумен, с който на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП на П.В.И. с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП и  ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

                ОТМЕНЯ Електронен фиш серия „К” № 6409471, издаден от  ОД на МВР-Шумен, с който на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП на П.В.И. с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП

 

            Решението е окончателно.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................           ЧЛЕНОВЕ:1. .......................

           

                                                                                                     2. ....................