Р Е Ш Е Н И
Е
№ 131
гр.Бургас, 30.01.2020г.
Бургаският административен съд, III-ти състав,
в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 97 по описа на съда за 2020г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.229, ал.1, т.1 от АПК.
Административното дело е
образувано по жалба вх.№ 1012-02-316/23.12.2019г. по описа на ТД на НОИ,
препратена до Административен съд Бургас на 14.01.2020г., от Д.В.Д. *** срещу
действия по предварително принудително изпълнение на Разпореждане №РВ-3-02-00668016/24.10.2019г.,
издадено на основание чл.114, ал.3 от КСО от Р. Х.
Карастоянова - Ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Бургас,
представляващи постановяване на Запорно съобщение, изх. № ЗС - 3 - 02 -
00678332/14.11.2019г. и удържане на суми през всеки конкретен месец и по-точно
удържани суми на 18.11.2019г. и 10.12.2019г.
Като е намерил, че оспорването по
делото е против три отделни административни действия с различен предмет и без
пряка връзка помежду си, съдът на основание чл.210 от ГПК, във връзка с чл.144
от АПК, е разделил делото, като настоящото е продължило като такова против
първото от посочените в жалбата действия, а именно против Запорно съобщение,
изх. № ЗС - 3 - 02 - 00678332/14.11.2019г. на ръководителя на ТП на НОИ -
Бургас.
На основание чл.297, ал.3 АПК
съдебният състав е изискал от ръководителя на ТП на НОИ мотиви за
такаобжалваното изпълнително действие, като такива са постъпили на 29.01.2020г.
с вх. №1015 от процесуален представител на органа по изпълнението -
юрисконсулт. В мотивите е изложено становище, че правното основание за издаване
на запорното съобщение е разпоредбата на чл.110, ал.5, т.1 и чл.110, ал.6 КСО,
а като фактическо основание за това се сочи постановеното на основание чл.114,
ал.1 и ал.3 КСО разпореждане №РВ-3-02-00668016/24.10.2019г., издадено от Р.
Х. Карастоянова - Ръководител на контрола
по разходите на ДОО при ТП на НОИ Бургас, задължението на жалбоподателя по
което не е било платено доброволно в предоставения за това срок.
След преценка на предмета на
спора, както и на изложените в жалбата обстоятелства, Съдът достига до извод,
че жалбоподателят Д.В.Д. е правно легитимирана да оспорва актовете и действията
на Директора на ТП на НОИ по предварително принудително изпълнение по реда на
чл.292-294 АПК, в качеството й на страна - адресат на принудително изпълнявания
административен акт, попадаща в кръга на лицата по чл.295 АПК, които са
титуляри на правото на жалба. Съгласно последната разпоредба това са страните в
производството по изпълнението, както и третите лица, чиито права, свободи или
законни интереси са засегнати от него. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.2 АПК.
длъжници по изпълнението могат да бъдат гражданите и организациите, както и
органите посочени в изпълнителното основание или техните правоприемници.
Оспореното съобщение представлява
част, елемент от производството по изпълнение на административен акт, уредено в
Дял пети, Глава седемнадесета от Административнопроцесуалния Кодекс. Съгласно разпоредбата
на чл.294 АПК, на обжалване подлежат постановленията, действията и
бездействията на органите по изпълнението, като настоящото запорно съобщение
безспорно се явява форма на действие на орган по изпълнението. То засяга пряко
права и законни интереси на жалбоподателя и на трети лица и представлява правно
действие по реализиране на диспозитива на подлежащия на предварително
изпълнение административен акт.
За да бъде допустима жалбата на Д.Д.
обаче, освен насочена срещу подлежащо на оспорване действие по принудително
изпълнение, тя следва да бъде депозирана и в срок.
Съгласно нормата на чл.296, ал.1 АПК жалбата се подава чрез органа по изпълнението до административният съд по
мястото на изпълнението в 7-дневен срок от извършване на действието, ако
страната е присъствала или е била призована, а в останалите случаи от деня на
съобщението.
В конкретния случай, видно от
представените по делото доказателства и изисканите допълнителни уточнения от
жалбоподателката, става ясно, че Д.Д. е била уведомена за действието по
налагане на запора на 18.11.2019г., посредством изпращане на SMS
на ползвания от Д. телефонен номер **********, което обстоятелство се
потвърждава и от самата жалбоподателка. Липсват доказателства обаче, че със
същото уведомление жалбоподателката е била запозната със самото съдържание и
идентификация на оспорваното запорно съобщение. Според неоспорени от ответния
орган признания на Д.Д., същата е узнала за съобщението от писмо на органа по
изпълнението №0813-16-004905 от 16.12.2019г. В този случай 7-дневният срок за
оспорване е започнал да тече на 17.12.2019г. и е изтекъл на 23.12.2019г.,
когато е и подадена процесната жалба. Поради изложеното съдебният състав
намира, че същата е депозирана в срок и е допустима за разглеждане по реда на
глава тринадесета АПК.
По съществото на спора съдът
намира следното:
Според чл.114, ал.1 и ал.3 от
Кодекса за социално осигуряване, недобросъвестно получените суми за
осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно
с лихвата по чл. 113 от КСО, като за възстановяване на сумите по ал. 1 и 2
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите
на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от
ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно
изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. В тези случаи не се съставя
ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1 КСО. Разпорежданията се връчват на
лицата по реда на чл. 110, ал. 4 КСО.
Разпореждането по чл. 114, ал. 3
от КСО е изпълнително основание, което е изрично предвидено в чл. 209, ал. 2,
т. 7 от ДОПК, според който, принудително изпълнение се предприема въз основа на
разпореждане за събиране на суми, издадено от органите на Националния
осигурителен институт, независимо дали е обжалвано.
Такова в случая е Разпореждане №
РВ-3-02-00668016 от 24.10.2019г. на Ръководителя на контрола по разходите на
ДОО в Териториално поделение на НОИ, Бургас. То е издадено на годно правно
основание от снабдения с правомощията за това административен орган.
Съответно, според чл. 114, ал. 5
от КСО, дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в
срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5,
т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,
или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното
обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя
на поделението.
В случая не се спори, че
Разпореждане № РВ-3-02-00668016 от 24.10.2019г. е редовно съобщено на неговия
адресат, като същият е известен за възможността да изпълни доброволно
задължението в 14-дневен срок, както и че при неизпълнение, ще бъде предприето
прихващане от съответни дължими нему суми. Не е спорно, че от страна на Д. не
са предприети действия по доброволно изпълнение на задължението.
Според чл. 117а, ал. 1 от КСО,
обжалването на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2 не спира
изпълнението им, т.е. Разпореждане № РВ-3-02-00668016 от 24.10.2019г. е годно изпълнително основание независимо, че
е обжалвано и не е влезнало в сила.
Не се твърди и не се установява,
изпълнението на Разпореждане № РВ-3-02-00668016 от 24.10.2019г. да е спряно при
условията и по реда на чл. 117а, ал. 2 от КСО.
Предмет на защита по реда на
чл.294 и сл. от АПК са както юридическите действия, състоящи се във
волеизявления на органа по изпълнението по допустимостта или движението на
изпълнителното производство, така и фактическите действия, с които той
осъществява процесуалните си правомощия. Съгласно чл.271, ал.6 от АПК, вр.
чл.284 от АПК, органът по изпълнението се произнася с постановления.
Следователно, при извършването на определено действие органът по изпълнението
се произнася с постановление. В този смисъл, макар и именован „Запорно
съобщение“, оспореният документ следва да бъде приет за Постановление по
смисъла на цитираната разпоредба, като съществено за спора е съдържанието и
правният му ефект, а не именованието на документа.
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган по смисъла на чл.271, ал.1, т.1 от АПК, вр. чл.110, ал.6 КСО
в предписаната форма и съответства на материалния закон и целта му.
Съгласно разпоредбата на чл.267,
във връзка с чл.268, т.1 от АПК, на изпълнение по реда на кодекса подлежат
изискуемите задължения, породени от влезлите в сила или подлежащи на
предварително изпълнение индивидуални административни актове. В случая е налице
годно изпълнително основание по смисъла на чл.268 от АПК, а именно, подлежащо
на предварително принудително изпълнение разпореждане, след изтичане на
14-дневния срок за доброволното му изпълнение.
В полза на жалбоподателя са и указанията
на органа, дадени до съответната банкова институция, според които сумите по
сметки в банката с изключение на тези в размер до 250 лв. за всеки член от
семейството подлежат на предварително изпълнение. Те съответстват на
разпоредбата на чл.213, ал.1, т.3 ДОПК.
От страна на жалбоподателя не се
заявиха и не се установиха конкретни данни, които да налагат извод, че
предприетите от административния орган правни действия, обективирани в
оспореното запорно съобщение са в противоречие с цитираните изисквания на
закона.
Ето защо, релевираните основания
за оспорване на действията по изпълнение се явяват неоснователни и жалбата
против запорното съобщение следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от горното и на основание
чл.298 от АПК, Административен съд – град Бургас, трети състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.Д. ***
срещу действия по предварително принудително изпълнение на Разпореждане
№РВ-3-02-00668016/24.10.2019г., издадено на основание чл.114, ал.3 от КСО от Р.Х.
Карастоянова - Ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ
Бургас, представляващи постановяване на Запорно съобщение, изх. № ЗС - 3 - 02 -
00678332/14.11.2019г. от Ръководителя на ТП на НОИ - Бургас.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: