РЕШЕНИЕ
№ 537
гр. К., 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20245510101212 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Н. З. М. от с. Г., ул.
„*********, общ. П.Б., ЕГН ********** чрез пълномощника си адв. И. Н. от
АК-С.З. против Е. М. К. от с. Г., ул.“********, общ. П.Б., ЕГН ********** с
правно основание: чл. 127, ал. 2 и чл.143, ал. 2 от СК и чл. 149 СК.
Ищцата чрез процесуалния си представител сочи, че с ответника
заживели на съпружески начала през месец май 2015г. Установили се да
живеят в жилището на родителите му в с. Г. на ул. „*******“. По време на
съвместното им съжителство на ********. се родил синът им - З. Е. М. с ЕГН
**********.
Сочи, че след раждането на детето и двамата полагали грижи за него.
Това продължило до преди две години. В този период ответникът започнал
често да злоупотребява с алкохол, правил скандали, трошал вещи в дома им.
Няколко пъти се разделяли, но заради детето ни се събирали отново.
В началото на месец януари 2023г. го напуснала заедно с детето.
Установили се да живеят в с. Г. в дома на родителите й. Около 10 дена след
раздялата им, ответникът заживял с друга жена, с която съжителствал и
досега. След раздялата им същият не й превеждал или предоставял никакви
суми за издръжката на детето им.
Моли съда на основание чл.127 ал.2 и чл.143, ал.2 от СК да постанови
решение, с което да определи детето - З. Е. М. с ЕГН ********** да остане и
занапред да живее при нея в жилището й на адрес: с. Г., ул. „*********; да
предостави на нея упражняването на родителските права спрямо него, като
определи режим на лични контакти на ответника със сина им, както следва:
1
Всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 ч. в събота до 17.00ч., в неделя с
преспиване между дните, както и двадесет дни през лятото, когато това не
съвпада с платения й годишен отпуск; да осъди ответника да заплаща, чрез
нея като майка и законна представителка на сина й - З. Е. М., ежемесечна
издръжка в размер на 300лв. /триста лева/, считано една година назад от
завеждане на исковата ми молба в КРС, ведно със законната лихва върху всяко
просрочено плащане до настъпване на законни основания за нейното
изменение или прекратяване.
Издръжката на детето желае да бъде превеждана чрез пощенски запис
или на ръка срещу разписка.
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. На същия
са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.
Ищцата в открито съдебно заседание и поддържа молбата си чрез
процесуалния си представител.
Ответникът Х.С.Ж., редовно призован за открито съдебно заседание, не
се явява, не взема становище по молбата.
Заинтересованата страна - АСП, Дирекция „Социално подпомагане”, гр.
К.- редовно призовани, не се представляват и не изпращат представител.
Изготвят социален доклад, приложен по делото.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено
следното:
Видно от Удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане №
********** г., издадено от Община К., родители на детето З. Е. М., ЕГН
********** са Н. З. М., ЕГН ********** и Е. М. К., ЕГН **********.
Малолетният З. М. е записан в 1-ви клас за учебната 2023/2024 г., видно
от Служебна бележка, издадени от директора на ОУ„Н.Й.В.“ с. Г., общ. П.Б.,
обл. С.З..
По делото се събраха гласни доказателства – свидетелката Д.А.С., майка
на ищцата, желае да свидетелства, заявява, че Н. и Е. не били заедно от
януари 2023 г. Когато се разделили, дъщеря й се прибрала с детето у тях.
Ответникът постоянно пиел, издръжка и пари за детето не давал. Само тя и
дъщеря й се грижили за детето.
По делото е приложен социален доклад, изготвен от Дирекция
„Социално подпомагане“, гр. К., от който е видно, че от проучване
служителите на отдел „Закрила на детето” установили, че преките и
непосредствени грижи за детето З. Е. М. от неговото раждане са поети от г-н
К. и г-жа М.. След настъпилата раздяла между родителите през 2023 г. детето
е обгрижвано изцяло от г-жа М. с подкрепата на нейната майка в жилището й
в село Г.. Същите съумяват да задоволяват адекватно и напълно
потребностите на детето. З. има достъп до необходимите здравни грижи и
образование.
В хода на проверката е установено, че двамата родители са в състояние
2
да предоставят добри жилищни условия, достатъчно жилищно пространство,
лични вещи, храна, облекло, обувки, играчки. Трудово ангажирани са,
получават доходи и нямат здравословни проблеми, които биха ги
възпрепятствали да упражняват родителската си функция. Между детето и
неговите родители има изградена емоционална връзка и привързаност.
В заключение на доклада се сочи, че в интерес на малолетния е да бъде
присъдена издръжка в размер, реално покриващ месечните му разходи, както и
в съответствие с жизнения стандарт в страната, както и съответен режим на
лични отношения с родителя, не упражняващ родителските права, с цел
съхраняване на изградената емоционална връзка и привързаност.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 127 ал. 1 от СК предвижда, че когато родителите не
живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на
детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на
изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Алинея две на същият член гласи, че ако родителите не постигнат
споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес
на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.
Законът не съдържа обстоятелствата, които са от значение за
определяне на мерките по упражняване на родителските права. Определянето
на мерките по отношение на родителските права, следва да става съобразно
обстоятелствата на конкретния случай. Това означава, че са от значение не
отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания
случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество. По-съществени
от тях са: възпитателски качества на родителите; моралният облик на
родителя; грижи и отношение на родителите към децата; желанието на
родителите; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на
децата; помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови и
други материални условия на жИ.т, както изисква ППВС № 1/1974г..
Съдът следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие
деца, поради което той е длъжен служебно да събере относимите
доказателства за правнорелевантните факти, като осъществява тази си
функция в защита на публичния интерес.
По делото се установи, че малолетното дете З. е на 8 навършени
години.
От събраните по делото доказателства и от социалния доклад по
безспорен и категоричен начин се установи, че майката и бащата на детето са
разделени. Установи се, че бащата съжителства с друга жена, полага грижи за
нейните деца и се среща със сина си З., когато той пожелаел, срещали се
случайно и по улиците на селото. Понякога му купувал храна или лакомства,
3
но не осигурявал издръжка на детето. Същият не желае да упражнява
родителските права над сина си, но желаел да има установен режим на лични
отношения с него.
Установи се, че ищцата полага непосредствени грижи за детето. По
данни на социалния доклад, същата съумявала да осигури подходяща среда за
неговото развитие.
По делото не се установява невъзможност или негодност на майката да
полага нужните грижи и внимание за детето си, поради което съдът приема, че
същата разполага с необходимите качества да обгрижва дете на тази възраст.
В процесния случай не бяха констатирани провинения на майката,
които да са отречени от морала и обществото.
При тези данни, според настоящия съдебен състав, майката е доказала
възможността си да отглежда детето си по подходящ начин и при добри
условия.
По тези съображения, съдът счита, че следва да уважи ищцовата
претенция, спрямо малолетното дете, като предостави на майката
упражняването на родителските права спрямо него и определи
местоживеенето му при нея.
Законът овластява родителите да се грижат за децата си, да ги
отглеждат, възпитават и представляват. Всеки родител има правото и
задължението да вижда детето си, да контактува с него, да го възпитава, да му
отделя нужното внимание и да засвидетелства своите чувства към него. Тези
контакти се отразяват благоприятно на психическото развитие на детето и
оказват влияние върху оформянето на характера и възприятията му към
обкръжаващия свят. От друга страна, правата и задълженията на родителите
принадлежат и на двамата родители, като всеки от тях е носител на тези права
и задължения в пълния им обем. Детето чувства естествена потребност да
общува с всеки от тях, да търси подкрепата им, както и да изгради своя модел
на поведение. Родителят не би могъл да осъществява това си право само ако
интересите на детето налагат това.
Тъй като режимът на контакти между бащата и детето се налага от
нуждата да не се прекъсва емоционалната връзка между тях, на ответника
следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения.
Контактите с бащата са необходими за нормалното психическо и физическо
развитие на детето. Ето защо съдът счита, че режим на контакти с него следва
да бъде осъществяван по следния начин: всяка първа и трета събота от месеца
от 10,00 ч. в събота до 17.00ч., в неделя с преспиване между дните, както и
двадесет дни през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск
на майката.
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата
издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1
4
СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след
влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2
от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на
минималната работна заплата. С Постановление № 193/1210.2023 г. на
Министерски съвет, считано от 01.01.2024 г. е определен нов размер на
минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на
933,00 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на
издръжката не може да е под 233,25 лева. Право на издръжка имат лицата,
които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл.
139 СК).
По делото не се спори и се установи от представеното удостоверение за
раждане, че ответникът е баща на малолетното дете.
С оглед възрастта му, малолетното дете е дефинитивно
неработоспособно, като няма данни да разполага със собствено имущество
/което не се и твърди/, поради което и има право на издръжка от родителите
си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т.
2 СК) поради липса на лица от първи ред.
Нуждите на малолетния З. Е. М., който към приключване на устните
състезания е на навършени 8 години, се установяват от самия факт на
биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава
специално.
По делото не се установи малолетният да има нужда от средства за
разходи, различни от обичайните за деца на неговата възраст (за храна, дрехи
и др.).
Бащата е човек в трудоспособна възраст и няма данни да страда от
заболяване, което да пречи на работоспособността му и може да издържа
детето си. Не са представени доказателства за обстоятелството да има друго
дете, на което да дължи издръжка. От събраните по делото доказателства и от
социалния доклад се установи, че ответникът от момента на раздялата с
майката, не е полагал грижи за детето и не е давал ежемесечна издръжка в
натура или пари.
По делото не се представиха писмени доказателства за имуществените
възможности на ответника в т. ч. за месечните му доходи. Същият не изпълни
задължението на съда да представи доказателства за доходите си, не подаде
писмен отговор по чл. 131 ГПК и не се яви в насроченото заседание по делото.
По данни от социалния доклад ответникът работил на частна практика в
строителството.
Вземайки предвид възрастта на детето, както и обстоятелството, че
бащата е в трудоспособна възраст, съдът приема, че претендираният с
исковата молба размер на 300,00 лв. е съобразен, както с нуждите на детето,
така и с възможностите на ответникът да я дава.
Съдът след като взе предвид, че ответникът е в най-близка степен на
родство с малолетния З., както и възрастта на детето, нуждата от храна,
облекло и други потребности, намира, че ответникът следва да бъде осъден
да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер от 300,00 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба, а именно: 21.05.2024 г., а
5
останалите ведно с ежедневните грижи следва да бъдат осигурявани от
майката.
В петитума на исковата молба ищцата моли съда на осн. чл. 149 СК да
бъде осъден ответника да заплаща месечната издръжка за минал период /една
година назад/, считано от ******** г. /3600,00 лева/ за една година назад,
преди предявяването на иска за издръжка. Ответникът не се яви в първото
открито съдебно заседание, не взе становище по молбата. Безспорно по делото
се установи, че същият не е давал издръжка и не е полагал грижи за детето си,
от момента на раздялата с ищцата. Във връзка с това направено искане, съдът
намира, че искането е основателно и доказано и следва да го уважи изцяло за
периода, предшестващ датата на подаване на исковата молба, считано от
******** г.
Относно разноските в производството:
Ответникът ще следва да заплати по сметка на Районен съд- К. 432,00
лв. окончателна държавна такса върху размера на така присъдената издръжка
и държавна такса в размер на 144,00 лева за присъдената издръжка за минало
време по чл. 149 СК.
Ответникът ще следва да заплати на ищцата направените разноски по
делото в размер на 830,00 лева, от които 80,00 лева – държавна такса и 750,00
лева –а адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е
задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА детето З. Е. М., ЕГН ********** да живее при
майка си Н. З. М., ЕГН ********** на адреса й в с. Г., общ. П.Б., обл. С.З., ул.
„********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, спрямо детето З.
Е. М., ЕГН ********** на майката Н. З. М., ЕГН **********, като дава
възможност на бащата Е. М. К., ЕГН ********** да осъществява режим на
лични контакти с детето си, както следва: всяка първа и трета събота от месеца
от 10,00 ч. в събота до 17.00ч., в неделя с преспиване между дните, както и
двадесет дни през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск
на майката.
ОСЪЖДА бащата Е. М. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: с. Г.,
общ. П.Б., обл. С.З., ул. „*******“ № 25, да заплаща на основание чл. 143,
ал. 2 СК на детето З. Е. М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна
представителка Н. З. М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
300,00 лв. /триста лева/, считано от 21.05.2024г., до настъпване на основания
6
за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска до момента на плащането й.
ОСЪЖДА Е. М. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: с. Г., общ. П.Б.,
обл. С.З., ул. „*******“ № 25 да заплати на основание чл. 149 СК на З. Е. М.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка Н. З. М.,
ЕГН ********** за периода от ******** г. до ******** г. издръжка в размер
на 300.00 лева месечно, или в общ размер на 3600,00 лева /три хиляди и
шестстотин лева/, ведно със законната лихва.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително
изпълнение на решението, в частта му относно присъдените издръжки.
ОСЪЖДА Е. М. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: с. Г., общ. П.Б.,
обл. С.З., ул. „*******“ № 25 да заплати в полза на бюджета на Съдебната
власт, по сметка на РАЙОНЕН СЪД- К. сумата от 576,00 лв. /петстотин
седемдесет и шест лева/ окончателна държавна такса в производството.
ОСЪЖДА Е. М. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: с. Г., общ.
П.Б., обл. С.З., ул. „*******“ № 25 да заплати на Н. З. М., ЕГН **********
сумата в размер на 830,00 лева /осемстотин и тридесет лева/ разноски в
настоящото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд -
С.З. в двуседмичен срок, а в частта му относно допуснато предварително
изпълнение, решението има характер на определение и може да се обжалва с
частна жалба пред Окръжен съд- гр. С.З. в едноседмичен срок.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7