Р Е
Ш Е Н И Е
№ 125/11.7.2019г.
гр.
Девня
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - Девня, втори състав, в открито публично заседание на 14.06.2019г. в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при
секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1048
по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от ***ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление***, срещу Х.С.А., ЕГН **********,
с адрес ***, искове с правно основание чл. 422 от ГПК, ДА БЪДЕ ПРИЕТО ЗА
УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОТВЕТНИКА, ЧЕ ДЪЛЖИ следните суми :
- 27,29 лв по договор за мобилни услуги №***по
отношение на номер ***, представляващи главница, равняваща се на стойността на
месечните абонаментни такси и потребени услуги за периода 01.01.2016г –
30.04.2016г.
-
187,01 лв, представляваща неустойка, дължима поради предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги №***по вина на ответника, начислена за период 22.04.2016г. -15.12.2017г.
-
78,24 лв по договор за мобилни услуги №***. по отношение на номер ***, представляващи
главница, равняваща се на стойността на месечните абонаментни такси фи
потребени услуги за периода 01.01.2016г – 30.04.2016г.
-
194,48 лв, представляваща неустойка, дължима поради предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги №***. по вина
на ответника, начислена за период
22.04.2016г. -19.01.2018г.
-
229,77 лв, дължими по договор за лизинг от 15.12.2015г. за телефонен апарат ***,
от които 4 лизингови вноски, дължими по фактури с №№**********/01.02.2016г., **********/01.03.2016г,
*********/01.04.2016г, **********/01.05.2016г. и 19 вноски, дължими под форма
на предсрочно изискуем остатък.
-
254,16 лв, дължими по договор за лизинг от 19.01.2016г. за мобилен телефон ***,
от които 4 лизингови вноски, дължими по фактури №№
**********/01.02.2016г,**********/01.03.2016г,**********/01.04.2016г,**********/01.05.2016г. и 20 вноски, дължими под формата на
предсрочно изискуем остатък,
ведно
със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение.Претендират се с
исковата молба и разноските, сторени в настоящото и в заповедното производство. В исковата молба ищецът твърди,
че ищецът е подал заявление за процесните суми и е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47 ГПК, поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви
установителни искове. Ищецът излага, че между страните са сключени договор за
мобилни услуги №***и договор за лизинг от 15.12.2015г. Съгласно договора за
мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен номер *** и мобилен апарат ***.
Абонаментната програма и ценовите условия за предоставяне на далекосъобщителни
услуги са уредени в т. 5 от договора.
Абонаментната такса е в размер от 11,19 лв с вкл. ДДС, като в абонаментната
програма са включени 500 минути за разговори в мрежата на ***, 50 национални
минути за разговори с други мобилни оператори, 100 резерв минути и 300 МВ
мобилен интернет. Първоначалния срок на договора е 24 месеца и изтича на
15.12.2017г. Общата цена на лизинговата вещ е 294,77 лв с вкл. ДДС. За
ползването й лизингополучателят се задължава да извърши на осн. чл. 3 от
договора за лизинг 1 първоначална лизингова вноска в размер на 65 лв с ДДС,
платима към сключване на договора, както и 23 лизингови месечни вноски в размер
на 9,99 лв всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните
сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Ищецът
твърди, че между страните са сключени също и договор за мобилни услуги №***. и
договор за лизинг от 19.01.2016г.
Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен номер ***
и мобилен апарат ***. Между страните е уговорен абонаментен план „ Резерв старт
„ с месечна абонаментна такса в размер на 10,99 лв с вкл. ДДС, като в
абонаментната програма са включени следните условия : 30 национални минути за
разговори и 400 минути в мрежата на ***. Договорът влиза в сила на
19.01.2016г. и изтича на 19.01.2018г..
Общата цена на лизинговота вещ е 243,57 лв с вкл. ДДС. За ползването й
лизонгополучателят се задължава да направи 23 месечни лизингови вноски в размер
на 10,59 лв всяка с вкл. ДДС, като е предвидено те да се фактурират заедно с
месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез
номера. Съгласно Общите условия на ищеца, неразделна част от сключените
договори за мобилни услуги ответникът се задължава да заплаща стойността на
месечния абонамент, а операторът се задължава да осигурява достъп до услугите,
за които е сключен договора. Потребителят дължи ежемесечно заплащене на
абонаментна такса в размери съобразно избрания
от него абонаментен план/програма/пакет, както и месечено заплащане на
цена на ползваните услуги през дадения
месец –напр. всички изходящи разговори, кратки текстови съобщения и др.,
таксувани съгласно договорените тарифни планове и приложимата ценова листа.
Заплащането се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на
името на потребителя, като плащането на издадената фактура трябва да бъде
извършено не по-късно от 18 дни от датата на издаването й. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението за заплащане на сумите.
Виновното неизпълнение на потребителя да плати дължимите суми дава право на оператора да прекрати
едностранно индивидуалния срочен договор съгласно чл.19б от Общите условия,
както и да начисли на същия неустойка за
всеки номер поотделно в размера на сумата от стандартните за съотв. абонаментен
план месечни такси от прекратяване на договора до края на първоначално
предвидения срок на договора. Съгласно чл. 6 от договорите за лизинг Общите
условия на договорите за лизинг на устройство са неразделна част от всеки
договор, като лизингополучателя изрично декларира, че е запознат с тях и
безусловно се задължава да спазва. Неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя в това число и по свързаните договори за мобилни услуги е
предпоставка за възникване правото за ищеца да обяви предсрочна изискуемост на
месечните лизингови вноски, вкл. и неначислените. С оглед предсрочното
прекратяване на договорите за мобилни услуги и
предвид обстоятелството, че ответника не е върнал лизинговите вещи след
прекратяване на облигационнните отношения ищецът е реализирал правото си да
обяви за предсрочно изискуеми 20 лизингови вноски за мобилно устройство ***и 19
лизингови вноски за мобилен апарат ***
С
оглед изложеното се моли да бъдат уважени така предявените искове.
В
о.с.з. ищеца редовно уведомен, не се явява, чрез писмено становище моли, съда
да уважи така предявените искове
В
срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника. Редовно
уведомен, не се явявя в о.с.з. , не изразява становище.
Доказателствата
по делото са писмени. Изслушано е експертното заключение на вещо лице Р. С..
Съдът
намира така предявените искове за допустими като подадени от заявителя в
производството по чл. 410 ГПК в предвидения от закона едномесечен срок.
В
доказателствена тежест на ищеца е да докаже възникването на валидно
правоотношение по договори за предоставяне на мобилни услуги, и тяхното
предоставяне на ответника. От представените договори за мобилни услуги от 15.12.2015г.
и от 19.01.2016г. се установява възникнало облигационни правоотношения между
страните, по силата на които ищецът се е задължил да предоставя на ответника
мобилни услуги срещу заплащането на уговорената цена съобразно тарифния план
Ответникът не е оспорил положения от него подпис в договорите, с оглед на което
с подписването му в правната му сфера са
възникнали съответните права и задължения.
Представените справки за общо потребление на процесните мобилни номера
за процесните периоди от време и издадените въз основа на тях данъчни фактури,
доказват предоставените далекосъобщителни услуги. Местата, където се регистрира
информацията, че определена мобилна услуга е осъществена /извън устройството на
потребителя/, са сървърите на телефонната клетка и логсървърите на оператора –
т.е само при съответния доставчик на
мобилните услуги. В момента на доставянето на услугата тя автоматично се
регистрира, като така оставената електронна следа може да се материализира на
хартиен носител – фактури, справки и т.н. Изслушаното по делото експертно
заключение, неоспорено от страните, също потвърждава размера на сумите по
отделните фактури, поради което съдът
достигна до заключението, че ищецът е доказал основателността на претенцията си
за сумата за главница за 27,29 лв по договор за мобилни услуги №***по отношение
на номер ***, представляващи главница, равняваща се на стойността на месечните
абонаментни такси и потребени услуги за периода 01.01.2016г – 30.04.2016г. и за
сумата от 78,24 лв по договор за мобилни услуги №***. по отношение на номер ***,
представляващи главница, равняваща се на стойността на месечните абонаментни
таксии потребени услуги за периода 01.01.2016г – 30.04.2016г. Също от
експертното заключение се установи и
фактът, че ответникът не е заплатил дължимите суми по издадените фактури
в уговорения срок, като доказателства относно факта на плащане на тези суми не
бяха ангажирани и до датата на приключване на съдебното дирене, поради което
съдът приема за установено съществуването на вземането на ищеца за тези суми.
Неоснователни
обаче се явяват исковите претенции за присъждане на неустойка от 187,01 лв,
дължима поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №***по вина
на ответника, начислена за период
22.04.2016г. -15.12.2017г. и неустойка от 194,48 лв, дължима поради
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №***. по вина на ответника, начислена за
период 22.04.2016г. -19.01.2018г. Съгласно
твърденията в исковата молба при неплащане в срок на задължения за предоставени
услуги, доставчикът има право едностранно да прекрати договора с едномесечно
писмено предизвестие съгласно Общите
условия на ищцовото дружество /екземпляр от които Общите условия ищецът така и
не представи по делото /, а съгласно
т.11 от договорите неустойката е в
размер на дължимите месечни такси до края на договора, т.е при прекратяване на
договора ответникът би дължал всички месечни такси, които би бил длъжен да
изплати, ако договора не беше прекратен. В хода на производството по делото
обаче ищецът не установи по какъв начин ответника е бил уведомен за
прекратяването. Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че
надлежното упражняване на правото на разваляне на договора се подчинява на
общите правила на чл.87 ал.2 от ЗЗД и писмените договори подлежат на
прекратяване с изявление в същата форма, достигнало до насрещната страна. С
оглед уговорения начин на изчисляване на неустойката - оставащите до края на
договора стандартни абонаментни такси, установяването на факта на получаване на
писменото предизвестие за прекратяване от абоната е от значение не само за
доказване на основанието, но и за размера на иска. Дори да се приеме, че
заявлението по чл.410 ГПК представлява изявление за разваляне на договора, то
същото е след съставянето на процесната фактура, с която е начислена неустойка,
тоест към момента на начисляването не е имало основание за това. По изложените
съображения, съдът намира, че по отношение на кредитора не е възникнало вземане
за неустойка при предсрочно прекратяване на договора.За пълнота на изложението
дори и да се приеме, че договорът между
страните е предсрочно прекратен по
инициатива на оператора поради
обстоятелството, че потребителят не е платил търсената в настоящото
производство сума, съдът намира, че след като операторът е предпочел да
прекрати договора с клиента, вместо да запази неговото действие, то той
очевидно няма как да предостави услугите, които иначе би предоставил, ако не
беше прекратен и не разполага с възможност да претендира под формата на неустойка
възнаграждение за престация по вече прекратения договор, която не е предоставил
за пълния срок на неговото действие, при това без сам да предлага изпълнение.
Следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на договорните
клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или
на добрите нрави и това противоречие произтича от твърденията или доказателства
по делото. В този смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013
г., ВКС, II т. отд. , докладчик съдия В. А.и Решение № 229 от 21.01.2013
г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. отд. на ВКС, докладчик съдия Б. Й..
По
отношение на претендираните суми за 229,77 лв, дължими по договор за лизинг от
15.12.2015г. за телефонен апарат ***, от които 4 лизингови вноски, дължими по
фактури с №№ **********/01.02.2016г.,**********/01.03.2016г,**********/01.04. 2016г,
**********/01.05.2016г. и 19 вноски, дължими под форма на предсрочно изискуем
остатък и 254,16 лв, дължими по договор за лизинг от
19.01.2016г. за мобилен телефон ***, от които 4 лизингови вноски, дължими по
фактури №№
**********/01.02.2016г,**********/01.03.2016г,**********/01.04.2016г,
**********/01.05.2016г. и 20 вноски,
дължими под формата на предсрочно изискуем остатък, ищецът следва да установи
наличието на действително правоотношение по договор за лизинг, по силата на
което лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя
лизингованата вещ за временно ползване срещу уговореното лизингово възнаграждение
и лизингодателят да е предоставил държането на мобилното устройство в
състояние, годно за обичайното или уговореното потребление. Видно от
представените два броя договори за лизинг от 15.05.2015г. и от 19.01.2016г.,
подписани от представител на ищеца и от ответника по делото, ищецът, в
качеството му на лизингодател, е предоставил на ответника, в качеството му на
лизингополучател, за временно и възмездно ползване мобилно устройство телефонен
апарат *** срещу заплащане от страна лизингополучателя на обща лизингова цена в
размер на 294,77 лв. и мобилен телефон *** срещу заплащане от страна
лизингополучателя на обща лизингова цена в размер на 243,57 лв. И двата
договора са със срок 23 месеца, като съдържат и погасителен план, съгласно
който лизингополучателят всеки месец се е задължил да заплаща лизингова вноска
в размер на 9,99 лв. по договор за лизинг от 15.05.2015г., респ. 10,59лв по договор за лизинг от 15.05.2015г., който
размер се потвърждава и от назначената по делото ССчЕ. Съгласно чл. 4 от
договорите с подписването им лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят
му е предал устройството във вид, годен за употреба. Съгласно експертното
заключение ответникът е заплатил само първа вноска по договор за лизинг от
15.12.2015г., доказателства, че същия е заплащал месечно възнаграждание в
размера на останалите уговорени лизингови вноски по договорите не са
представени. Отделно от това липсват представени доказателства, че ответникът е
върнал устройствата, поради което следва да се приеме, че е останал държател на
същите, без да ги плати. Допълнително към датата на приключване на устните
състезания е изтекъл срокът на лизинговите договори, поради което след като не
е установил погасяване на задължението, ответникът следва да заплати цената на
устройствата. С оглед така изложеното съдът приема за установено съществуването
на вземането за цената на остатъка от лизинговите вноски в размер на 229,77 лв,
дължими по договор за лизинг от 15.12.2015г. за телефонен апарат *** и в размер на 254,16 лв, дължими по договор
за лизинг от 19.01.2016г. за мобилен телефон ***.
Предвид
изхода на производството разноските в заповедното производство, направени от
заявителя за държавна такса и адвокатско възнаграждение, следва да се присъдят
по съразмерност. Изчислени съобразно уважените вземания, разноските в полза на
ищеца - заявител възлизат на сумата от 233,78 лева. На ищеца следва да бъдат
присъдени съобразно уважената част на претенцията и разноските в настоящото
производство, които определени съразмерно с уважените вземания, възлизат на 476,77лева.
Мотивиран
от изложеното съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл.422, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че Х.С.А., ЕГН **********,
с адрес ***, ДЪЛЖИ на ***ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 27,29 лева / двадесет и
седем лева и 29 стотинки/ по договор за мобилни услуги №***по отношение на
номер ***, представляващи главница, равняваща се на стойността на месечните
абонаментни такси и потребени услуги за периода 01.01.2016г – 30.04.2016г.,
сумата от 78,24 лева / седемдесет и осем лева и 24 стотинки/ по договор за
мобилни услуги №***. по отношение на номер ***, представляващи главница,
равняваща се на стойността на месечните абонаментни такси и потребени услуги за
периода 01.01.2016г – 30.04.2016г., сумата от 229,77 лева / двеста двадесет и
девет лева и 77 стотинки/, дължими по договор за лизинг от 15.12.2015г. за
телефонен апарат ***, от които 4 лизингови вноски, дължими по фактури с
№№**********/01.02.2016г.,**********/01.03.2016г,**********/01.04.2016г,**********/01.05.2016г.
и 19 вноски, дължими под форма на предсрочно изискуем остатък, сумата от 254,16
лева / двеста петдесет и четири лева и 16 стотинки/, дължими по договор за
лизинг от 19.01.2016г. за мобилен телефон ***, от които 4 лизингови вноски,
дължими по фактури №№ **********/01.02.2016г, **********/01.03.2016г,
**********/01.04.2016г, **********/01.05.2016г.
и 20 вноски, дължими под формата на предсрочно изискуем остатък, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.12.2017 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за която е издадена Заповед № 102/23.02.2018
г. по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д.№ 1339/2017 г. на РС Девня
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ***ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу Х.С.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане на установено, че ответника
дължи на ищцовото дружество сумата 187,01 лева / сто осемдесет и седем лева и
01 стотинка/, представляваща неустойка, дължима поради предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги №***по вина на ответника, начислена за период 22.04.2016г. -15.12.2017г. и сумата 194,48
лева / сто деветдесет и четири лева и 48 стотинки/, представляваща неустойка,
дължима поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №***. по вина на ответника, начислена за
период 22.04.2016г. -19.01.2018г., за
които е издадена Заповед № 102/23.02.2018 г. по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д.№ 1339/2017 г. на РС Девня
ОСЪЖДА Х.С.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
на ***ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 233,78 лева
/двеста тридесет и три лева и 78 стотинки/, представляваща разноски направени в
заповедното производство по съразмерност, както и сумата от 476,77 лева / четиристотин
седмедесет и шест лева и 77 стотинки/,
представляваща разноски, направени в исковото производство по съразмерност.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Варна в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно
със съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................