РЕШЕНИЕ
№ 1868
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110151006 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1,
предл.1 и и предл.3 ЗЗД.
Производството е образувано по предявен от М. Р. Я. срещу [*************]
иск за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за паричен
заем Standart 14 № 5591486/19.02.2020 г., поради нарушаване на закона и накърняване
на добрите нрави.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са в облигационна връзка по
силата на сключен Договор за паричен заем Standart 14 № 5591486/19.02.2020 г. По
силата на този договор бил одобрен за сумата от 1500,00 лева, която следвало да върне
на 30 двуседмични вноски. Поддържа, че при сключване на договора не му бил
представен погасителен план, като такъм бил инкорпориран в договора, но без да е
описана крайната вноска, както и как е формирана вноската. Сочи, че усвоил сумата от
1066,17 лева, като с останалата част било погасено задължение по друг негов заем.
Според ищеца, сумата, която следва да върне била в размер на 1887,30 лева, но поради
начисляване на такса „Експресно разглеждане“ в размер на 943,50 лева, общо
дължимата сума възлиза на 2830,80 лева. Поради неизпълнение на предвидено в
договора задължение за представяне на обезпечение – поръчител или банкова
гаранция, поддържа, че допълнително му била начислена и сумата от 628,80 лева –
неустойка. Ищецът излага доводи, че гореописания договор следа да бъде прогласен за
нищожен поради липса на задължителен реквизит, включената такса за „Експресно
1
разглеждане“ не била поискана от него, като му се вменява и задължение за
представяне на обезпечение с почти невъзможни условия за изпълнение. При тези
съображения ищецът поддържа, че сключения договор нарушава закона и добрите
нрави, като моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на
процесния договор за заем.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорват изложените в
исковата молба твърдения относно сключването на процесния договор на 19.02.2020 г.
Сочи се, че таксата за експресно разглеждане на документи е начислена във връзка с
изявено от заемателя желание да ползва тази допълнителна и доброволна услуга. Сочи
се, че ищецът не е погасявал редовно задълженията си, поради което дружеството е
цедирало вземанията си на трето лице – Агенция за контрол на просрочени задължения
ООД. Оспорват се твърденията на ищеца за противоречие на договора с разпоредбите
на закона, както и че същия противоречи на добрите нрави. По изложените в отговора
съображения се иска отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Прави се
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в
случай, че същото надвишава предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимален
размер.
По делото е постъпило становище от [*************], със седалище и адрес на
управление: [*********], в качеството му на трето лице – помагач на страната на
ответника, в което също се изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен договор за паричен заем Standart 14 № 5591486/19.02.2020
г., от който се установява, че страните са сключили договор, по силата на който
ответното дружество [*********]е предоставило на ищеца заем в размер на 1 500,00
лева, а последния е поел задължение да върне заемната сума на 30 вноски от по 94,36
лева всяка. Видно от клаузата на чл.3, ал.1, т.5 и т.8 от договора между страните е
уговорен фиксиран ГЛП в размер на 40,32 % и ГПР – 49,37 %. Установява се още, че
съгласно клаузата на чл.1, ал.3 от договора е уговорена допълнителна услуга по
експресно разглеждане на заявката за паричен заем, за което заемателят се е задължил
да плати такса в размер на 943,50 лв., която сума съгласно чл.1, ал.4 от договора е
разпределена поравно във всяка погасителна вноска. Видно от клаузата на чл.5, ал.1 и
ал.2 от договора заемателят е поел задължение в тридневен срок от усвояване на
заемната сума да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения за
задълженията по договора – поръчител физическо лице, което отговаря на определени
условия или банкова гаранция, като при неизпълнение на това задължение е уговорена
неустойка в размер на 628,80 лв., в който случай погасителната вноска е в размер на
2
115,32 лв.
По делото са приложени още Стандартен европейски формуляр за представяне
на информация за потребителските кредити, Тарифа на „Вива Кредит“ ООЗ, относима
към договори за паричен заем, сред които и процесния, Рамков договор, по силата на
който вземането по процесния договор е прехвърлено на конституираното по делото
трето лице-помагач.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С проектодоклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорно е
ненуждаещо от доказване обстоятелството, че страните са сключили договор за
паричен заем № 5591486/19.02.2020 г. Не се спори също, че заемодателят – настоящ
ответник е небанкова институция по смисъла на чл.3 ЗКИ и има право да отпуска
кредити със средства, което не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК и на кредитор съгласно чл.9 ал.4 ЗПК. Сключеният
договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК.
Както бе посочено, клаузата на чл.5, ал.1 от договора възлага в тежест на ищеца
в срок до три дни от сключване на договора, заемателят да представи на заемодателя
едно от следните обезпечения: две физически лица - поръчители, които да отговарят на
посочените в договора условия за платежоспособност или банкова гаранция в размер
на дължимата сума със срок на действие – 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора.
Прочитът на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения
договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява
неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не
предоставя избор запотребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво
да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за
потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството,
че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (1500,00 лева).
Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че
потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури две лица-поръчители,
които да отговарят на посочените многобройни изисквания, или банкова гаранция за
общо дължимата сума по кредита. Поставяйки изначално изисквания, за които е ясно,
че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. Същевременно,
3
кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към договорната лихва дължима по
кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл.19,
ал.4 ЗПК. В подкрепа на тези изводи е и обстоятелството, че самият кредитор, в чл.5,
ал.2 от договора, изначално разсрочва вземането за „неустойка”. Предходното
обуславя извод, че кредиторът очаква, че длъжникът не би могъл да покрие
изискването за осигуряване на обезпечение. Тази неустойка по своя характер е
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но
същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от неизпълнението. Предвидена е да се кумулира към
погасителните вноски и мораторната лихва към тях, не се намира в никакво
съотношение с изпълнение или неизпълнение на задължението на заемателя да върне
заетата сума, като по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната
си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в
договора, тази неустойка по същество е добавък към възнаградителната лихва на
търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се
явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и
печалбата на заемодателя. Следва да се отбележи още, че изискване на обезпечение на
задължение с поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на
определени изисквания създаващи значителни затруднения за изпълнението им,
противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде предпоставки за
начисляване на неустойката от договора. Именно възнаградителната договорна лихва
обхваща печалбата на търговеца, но в случая съдът намира, че клаузата за неустойка от
договора въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната
страна. От една страна, неустойката е включена като падежно вземане - обезщетение
на кредитора, а от друга - същата е предвидена в размер, който не съответства на
вредите от неизпълнението тъй като е почти съизмерима с предоставената сума по
кредита. По този начин заобикаля и ограничението в чл.19, ал.4 ЗПК при определяне
ГПР.
По отношение на предвидената в чл.1, ал.3 от процесния договор такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 943,50
лева, следва да се отбележи, че тази клауза противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
забраняващ заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Посочената разпоредба нарушава и добрите нрави, тъй като
тази такса е повече от половината от отпуснатия кредит. В случая нормата на чл. 10а,
ал. 1 ЗПК, допускаща събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит е неприложима, тъй като
процесната такса е начислена след като кредитът е вече отпуснат и е свързана с
основното задължение на кредитора - предоставяне на заем, а допълнителните услуги
не трябва да са свързани с него. Налага се извод, че тази такса е всъщност печалба за
4
кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва
да е част от ГЛП и ГПР, като в случая това законово изискване не е спазено. Отделно
от предходното, сумата от 943,50 лева е нееквивалентна с оглед предоставената в заем
сума, поради което е и неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП,
следователно нищожна на основание чл.146, ал.1 ЗЗП.
На последно място следва да се отбележи, че е налице и противоречие на
уговорената възнаградителна лихва с добрите нрави. Преценката дали дадена клауза е
нищожна поради противоречие с добрите нрави се прави с оглед момента на
сключване на договора и като се съобразят всички обстоятелства, относими към нея /в
т.ч. естеството и размера на задължението, за изпълнението на което е уговорена
лихвата, дали то е обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог, ипотека
и др., съотношението между размера на уговорената лихва и възможността на
кредитора да се обедни от предоставянето в заем на пари или други вещи, изразени
чрез ръста на нарастване на цените на основните материални ценности и др./. В
трайната съдебната практиката /решение № 906/2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС,
II ГО, решение № 378/2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II ГО, определение №
901/2015 г. по ч. гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, IV ГО/ е прието, че противоречи на
добрите нрави уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер
на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено
задължение – надвишаваща двукратния размер на законната лихва. За процесния
период основният лихвен процент на БНБ е 0 % + 10 пункта /съгласно ПМС № 72 от
08.04.1994 г. приложимо към 2009 г./. Посоченото уравнение прави размер на
законната лихва към датата на сключване на договора 10 %, респ. трикратният размер
на законната лихва към 19.02.2020 г. е 30 %. В случая се касае за необезпечено вземане
по договор за паричен заем, като вземането за възнаградителна лихва надвишава над 4
пъти размера на законната лихва, видно от клаузата на чл.3, ал.1, т.5, с която е
уговорен годишен лихвен процент в размер на 40,32 %, а същевременно срокът на
предоставения кредит е изключително кратък – 60 седмици. Следователно,
уговорената възнаградителна лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави.
Съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части.
Като съобрази данните по делото настоящият състав намира, че нищожните клаузи на
договора относно определянето на възнаградителната лихва не би могло да се заместят
по право от повелителни норми на закона. Тъй като договорът за потребителски кредит
е възмезден, кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за
отпуснатия кредит.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск е
основателен, като следва да се прогласи недействителността на сключения договор за
5
паричен заем Standart 14 № 5591486/19.02.2020 г., поради нарушаване на закона и
накърняване на добрите нрави.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и
доказателствата по делото е, че ищецът е направил и претендира единствено разноски
за държавна такса в размер на 50,00 лева, която сума следва да бъде възложената в
тежест на ответното дружество.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1, предл.1 и предл.3
ЗЗД по иска на М. Р. Я., ЕГН ********** срещу [*************], ЕИК [*********],
със седалище и адрес на управление: [*********], Договор за паричен заем Standart 14
№ 5591486/19.02.2020 г., сключен между [*************], ЕИК [*********]и М. Р. Я.,
ЕГН **********, поради нарушаване на закона и накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА [*************], ЕИК [*********], със седалище и адрес на
управление: [*********] да заплати на М. Р. Я., ЕГН ********** сумата от 50,00 лева,
представляваща направени по производството разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице [*************], помагач
на страната на ответника [*************].
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6