№ 543
гр. Габрово, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седми окТ.ври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Валентина М. Илиева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20224210100810 по описа за 2022 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявен от Х. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово. ул.
"********" № 5, вх.А, ап. 18 срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, осъдителен иск за заплащане на сумата 5000 лева
в обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от увреждане на здравето
й при ПТП, настъпило на 17.09.2021 г., заедно със законната лихва от деня на
увреждането – 17.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба Х. М. М. твърди, че на 17.09.2021 г., като пътник в лек
автомобил Мерцедес ГЛЦ, с рег.№ ВТ 7261 КТ в района на път II-55, км. 1+200 е
участвала в пътно – транспортно произшествие, като влязла в контакт с товарен
автомобил Волво ФХ480 с рег.№ СМ 1818 АР, управляван от Б. З. Х., при който
получила главоболие и болки в областта на шията, виене на свят, гадене и повръщане.
Също така страдала от безсъние, постоянна замаяност, отпадналост и уморяемост,
както и загуба на памет. Вследствие на процесното ПТП започнала да изпитва чувство
на непълноценност, дистанцирала се от близки и приятели, изпитвала страх да
управлява или да се вози в моторно превозно средство.
Виновният за причиненото ПТП водач бил страна по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с ответника, който определил
извънсъдебно обезщетение от 2500 лева от претендираното застрахователно
обезщетение в размер на 5000 лева. С оглед изложеното ответникът следвало да
репарира причинените неимуществени вреди с престиране на сумата 5000 лева, ведно с
лихвата за забава върху претендираната сума от деня на увреждането – 17.09.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В отговор на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
признава предявения иск по основание и за размера от 2500 лева, който счита за
съответен на критериите на чл.52 ЗЗД. В тази връзка твърди, че не е станал причина за
предявяването на иска и претендира прилагане на чл.78, ал.2 ГПК. Оспорва наличието
на причинно-следствена връзка на процесното ПТП с всички твърдени вреди. Релевира
1
възражение за съпричиняване на вредите в резултат на противоправното и виновно
поведение на ищцата, която не била с поставен предпазен колан. Оспорва и началния
момент от който се претендира заплащане на лихва за забава.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и с определение от 11.07.2022 г. за безспорни и ненуждаещи
се от доказване в отношенията между страните са отделени фактите, че на 17.09.2021 г.
в района на път II-55, км. 1+200 по вина на Б. З. Х. е произтекло ПТП между товарен
автомобил Волво ФХ480, с рег. № СМ 1818 АР и лек автомобил Мерцедес ГЛЦ, с рег.
№ ВТ 7261 КТ, в който пътувал ищеца, като към датата на настъпването му водачът на
товарен автомобил Волво ФХ480 Б. З. Х. имал валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с ответника ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, по която
последният определил застрахователно обезщетение в размер на 2500 лева за
причинените неимуществени вреди на ищеца.
Ищцата е представила медицински документи, които са взети предвид при
изготвяне на заключението на съдебно-медицинската експертиза, поради което и
съдът, като неразполагащ с необходимите специални знания, не ги обсъжда.
По делото е прието заключение по съдебно-медицинска експертиза, което съдът
цени като компетентно и съответно на събраните в производството доказателства, от
което се установява, че в резултат на настъпилото на 17.09.2021 г. ПТП ищцата е
получила следните увреждания — неуточнена по вид и локализация травма на главата,
с клинични данни за мозъчно сътресение - лека степен със субективни оплаквания от
главоболие и световъртеж, лека дезориентация; кръвонасядане и оток на меките тъкани
в областта на дясното рамо и горната трета на дясната мишница; ограничена
подвижност в дясната раменна става - основно от болки в областта на дясната лопатка
и дясната съседна част на гръдни кош, при последващи след болничното лечение
консултативни прегледи, се установява, че има навяхване на дясната раменна става,
както и травматично засягане на шийни нервни коренчета на ниво С6-С7 вдясно.
Съгласно заключението уврежданията отговарят да са причинени при възникналия
пътен инцидент. Проведено е болнично лечение с медикаменти против мозъчното
сътресение и обезболяване; последващо амбулаторно лечение за повлияване на
последиците от неврологичната травма в областта на дясното рамо. Получените
увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота
(разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК), като то е съчетано и
с болки и страдания, за период от около 6 месеца (няма медицинска данни за по-късен
период). Болката в дясното рамо е ограничавала движенията в някаква степен и е
намалявала комфорта за дейности от ежедневния живот. Съгласно заключението при
описания механизъм на ПТП, а именно първоначален силен удар отзад по автомобила
на пострадалата (която е била пътник), с деформация в задната част на автомобила,
последващо изместване на автомобила напред и удар в предстоящ друг лек автомобил -
деформация отпред и странично (неуточнена) основната енергия е по време на първия
удар, с инерционно рязко изместване на тялото на пострадалата назад, с гръб към
облегалката на седалката и на главата към подглавника на седалката. При този удар на
тялото назад в седалката, обезопасителния колан няма никаква роля, като в този
момент са получени и основните увреждания. При последващото придвижване на
автомобила напред, последва втори удар, с вече намалена сила (поета статично и
еластично при деформацията) към предния автомобил. Тогава може да има наклон на
тялото и изместване напред, евентуален удар в части от купето, въздействие на
предпазния колан. Тук коланът може да има положителна роля.
В съдебно заседание вещото лице обяснява, че основните увреждания и
2
основната енергия, която е довела до травма е тази от удара отзад, при което колана
няма съществено значение.
От събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Б. З.
Х., М.И.Х. и В.Й.А., показанията на които съдът кредитира като съответни на другите
събрани в производството доказателства и основани на личните им впечатления се
установява, че свидетелят Х. при управлението на товарен автомобил Волво ФХ480 с
рег.№ СМ 1818 АР, при движение в колона, не успял да спре и влязъл с контакт с
движещия се пред него лек автомобил Мерцедес ГЛЦ, с рег.№ ВТ 7261 КТ, управляван
от свидетеля А., който в резултат на удара влязъл с контакт със задната част в
движещия се пред него лек автомобил. По време на процесното ПТП ищцата се возила
на задна дясна седалка на лекия автомобил Мерцедес без поставен предпазен колан.
След инцидента била повикана бърза помощ, като ищцата била откарана в болницата.
От показанията на свидетелите М.И.Х. и В.Й.А. се установява, че ищцата престояла в
болница три дни, като след претърпяното ПТП ищцата е изпитвала главоболие, шум в
ушите, скованост на целия гръб и дясното рамо, изпитвала стрес докато шофира
автомобил.
Останалите доказателства съдът не обсъжда, тъй като същите или не
установяват факти от предмета на доказване, очертан от предявения иск или не са
необходими, с оглед приетите за безспорни в отношенията между страните факти.
Относно иска с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „ГОА“, сключена с ответника,
предполага да се установи наличието на правопораждащ деликтната отговорност на
застрахования водач, причинил ПТП фактически състав, който включва елементите:
поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка
между вредите и противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от
състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към
собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира,
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се
докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, като субективният елемент се
приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата
презумпция от страна на ответника.
Осъществяването на граждански деликт е установимо от отделените в
производството за безспорни обстоятелства. Осъществяването на деликта ответникът е
признал и с факта на извънсъдебното определяне на застрахователно обезщетение за
причинените на Х. М. М. неимуществени вреди в размер на 2500 лева.
В резултат на поведение на Б. З. Х., осъществено при управлението на товарен
автомобил Волво ФХ480 с рег.№ СМ 1818 АР, предприето в нарушение на чл. 23, ал.1
ЗДП - водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние
от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко, както и на чл.20, ал.2 ЗДП - водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с ... характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, е
произтекъл контакт между товарен автомобил Волво ФХ480 и лек автомобил
Мерцедес ГЛЦ, в който пътувала ищцата Х. М. М., от който са настъпили
неблагоприятни изменения в правната сфера – увреждане на здравето й. Пряката
3
причинна връзка между поведението на водача Х. и вредите е установена чрез
кредитираното заключение на съдебно-медицинската експертиза.
Спорен в случая е единствено размерът на дължимото обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди над сумата 2500 лева, а това предполага
да са налице вреди, за които да е дължимо обезщетение със сума над посочената.
Неимуществените вредите са неблагоприятни изменения в правната сфера на
ищеца и се изразяват в увреждане на неимуществено благо, обект на абсолютното
субективно право - здравето му - обект на правото на лична /физическа/
неприкосновеност, прогласено в чл.28 КРБ.
Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което го характеризира от
гледна точка физиологично функциониране на съвкупността от тъкани, органи и
системи. Обект на правна закрила е здравето на всяко физическо лице, независимо от
медицинското му състояние към момента на увреждането. Неблагоприятното засягане
на здравето на ищцата се изразява в неуточнена по вид и локализация травма на
главата, с клинични данни за мозъчно сътресение - лека степен със субективни
оплаквания от главоболие и световъртеж, лека дезориентация; кръвонасядане и оток на
меките тъкани в областта на дясното рамо и горната трета на дясната мишница;
навяхване на дясна раменна става; травматично засягане на нервни коренчета на ниво
C6 – C7 вдясно, които увреждания са предизвикали отрицателни емоционални
преживявания – болка и страдания, като здравето на ищцата е напълно възстановено в
състоянието от преди процесното ПТП, без последици при обичаен ход на
възстановителните процеси, а доказателства за усложненото им протичане не са
събрани. Преживения при ПТП стрес неиминуемо води до неблагоприятни
емоционални изживявания у ищцата, които също представляват неимуществени вреди,
подлежащи на възмездяване.
Предвид обстоятелството, че увреденото благо – здраве е неоценимо в пари,
претърпените вреди са неимуществени – не подлежат на точна парична оценка и
съответно размерът на дължимото обезщетение, съгласно чл. 52 ЗЗД, следва да бъде
определен по справедливост от съда. Съдът приема, че за справедливото възмездяване
на неблагоприятното засягане на здравето, резултат от настъпилото ПТП и с оглед
внезапно предизвикания краткосрочен стрес, периода, през който са понасяни болките
и страданията (около 6 месеца), както и липсата на остатъчни неблагоприятни
последици, следва да бъде престирана сума в размер на 4000 лева, до който размер
искът е основателен и следва да бъде уважен, като за разликата до пълния предявен
размер от 5000 лева следва да бъде отхвърлен.
Върху установената дължима главница, ответникът дължи и законната лихва,
считано от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице – 04.11.2021 год.
до окончателното изплащане. /Така решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. №
2466/2018 г. на ВКС, І т.о., решение № 50106 от 03.11.2022 г. по т. д. № 1865/2021 г. на
ВКС, І т. о., решение № 60112 по т. д. № 122/2020 г. на ВКС, І т. о., решение № 72 от
29.06.2022 г. по т. д. № 1191/2021 г. на ВКС, I т. о./
При извод за основателност на иска, съдът следва да разгледа евентуалното
възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца при
твърденията същият да е нарушил правилата за движение, поради липсата на поставен
предпазен колан. Възражението е неоснователно.
Съгласно решение № 71 от 14.07.2016 г. по т. д. № 1241/2015 г., Т. К., І Т. О. на
ВКС, съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
4
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът
му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по
пътищата и виновно. Намаляването на обезщетението за вреди в конкретната хипотеза
ще е допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса,
че вредите не биха настъпили, респ. не биха настъпили в този им обем, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. При липса на доказан
принос на увреденото лице и то при условие на пълно и главно доказване,
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е недопустимо. Приносът не може да бъде зачетен,
ако е само предполагаем /вероятен/ - изрично в този смисъл: реш. № 151 по т.д. №
1140/2011 г. на ІІ т.о., реш. № 169 по т.д. № 1643/2013 г. на ІІ т.о., реш. № 166 по т.д. №
60/2013 г. на ІІ т.о., реш. № 99 по т.д. № 44/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС и др..
Няма съмнение, че автомобилът, в който е пътувала ищцата Х. М. М. е бил
оборудван с предпазен триточков колан, който не е бил поставен, но няма събрани
доказателства, че при неговото поставяне вредите не биха настъпили, тъй като
функцията на колана е да задържи тялото, но в случая ударът е настъпил отзад и
обезопасителния колан няма никаква роля, в който смисъл е заключението по СМЕ.
Относно разноските за производството.
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за всяка от страните,
пропорционално на уважената, респ. отхвърлена част от иска. Ищецът доказва
разноски в размер на 400 лева, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК формиран от
сумата 200 лева – внесена държавна такса и 200 лева – възнаграждение за вещо лице,
от която сума следва да му се присъдят 320 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В
случая, ответното дружество макар и да признава иска за размера от 2500 лева на
претендираното обезщетение, то с извънпроцесуалното си поведение си (липса на
плащане на обезщетение от застрахователя) е дало повод за предявяване на иска и
разноските следва да се понесат от него в пълен обем, съгласно чл.78, ал.1 ГПК. В
полза на адв.Н. следва да се присъди възнаграждение в размер на 464 лева за оказана
безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1
от Закона за адвокатурата, пропорционално на уважената част от иска.
Ответникът доказва разноски в размер на 340 лева, представляващи внесени
депозити за възнаграждение вещи лица и за призоваване на свидетел в общ размер от
230 лева, държавна такса за издадени 2 броя съдебни удостоверения в размер на 10
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, от която сума следва да
му се присъдят 68 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Габровски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Възраждане, ул. Света София № 7, ет. 5 да заплати
на Х. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово. ул. "********" № 5, вх.А,ап.18, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, сумата 4000 (четири хиляди) лева - обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания за увреждане на здравето й при
настъпило на 17.09.2021 г. в района на път II-55, км. 1+200 ПТП, причинено от
застраховано при ответника лице, ведно със законната лихва за забава върху
главницата от 04.11.2021 г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за
5
разликата до предявения размер от 5000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Възраждане, ул. Света София № 7, ет. 5, да
заплати на Х. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово. ул. "********" № 5, вх. А,
ап. 18, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 320 (триста и двадесет) лева – разноски за
производството.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Възраждане, ул. Света София № 7, ет. 5, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат М. Н. от АК-Велико Търново, сумата 464 (четиристотин
шестдесет и четири) лева – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
ищеца Х. М. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Х. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово. ул. "********" № 5,
вх. А, ап.18, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Възраждане, ул. Света София № 7, ет.
5, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 68 (шестдесет и осем) лева – разноски за
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6