РЕШЕНИЕ
№ 1173
гр. Пловдив, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330208049 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 317р-14056/11.10.21г на с.
к. Д. Б. на длъжност ВПД Директор ОД на МВР, гр.Пловдив, с което на Д. И.
П. ЕГН:**********, с адрес гр.П., ул. Б. №... ет.... ап.... на основание чл.209а
ал.4 пр.2 вр. чл.209а ал.1 от Закона за здравето е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 300 лева за нарушение на т.7 от Заповед № РД-
01-743/31.08.21г на Министъра на здравеопазването във връзка с чл.63 ал.4 от
Закона за здравето.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП като
необосновано и незаконосъобразно. Жалбоподателят редовно призован, в
съдебно заседание не се явява. Представлява се от адв. К., който поддържа
жалбата. Претендират се разноски.
Административнонаказващия орган – ОДМВР - Пловдив, редовно
призован, не изпраща представител, взема писмено становище по подадената
жалба за неоснователност и моли за потвърждаване на НП.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
1
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
На 27.09.2021г. от актосъставителя З. Г. П. п. и. при – 03. РУ МВР
гр.Пловдив бил съставен АУАН бл.№218857, за това, че Д. И. П. на 16.09.21г
около 09.39 часа в гр.Пловдив, в търговски обект -магазин плод и зеленчук,
находящ се на ул.“Барикадите“№1, се намира на закрито обществено място,
без поставена защитна маска за еднократна или многократна употреба или
друго средство покриващо носа и устата с което е нарушил въведената в т.7
от Заповед № РД-01-743/31.08.2021г на Министъра на здравеопазването,
противоепидемични мерки по чл.63 ал. от Закона за здравето, а именно:
„Всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.ч.
транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения,
аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат
достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанция,
търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др. са длъжни да има
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба,
което се използва съгласно препоръките в приложение №3 към, т.7 и т.8(1.
Защитната маска, трябва да покрива изцяло носа и устата – от основата на
носа до брадичката), с което виновно е нарушил чл.209а ал.1 във вр. чл.63 ал.
от Закона за здравето.
Актът бил подписан от нарушителя с възражение, че обекта също имало
клиенти без маска. Въз основа на него било издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят св. П. заявява, че
поддържа акта. Поводът за съставянето му бил, че в обекта имало човек без
маска, което било установено от приложените записи на камерата. Имало
жалба от тъжителка, магазинерка в търговския обект. Бил възникнал скандал.
П. и още едно лице били извикани в районното, снели се обяснение и
съставил АУАН.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични и
съответстващи с другите писмени доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да издават посочените
актове, съгласно приложените Заповеди на Министъра на вътрешните работи.
Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. е издадена на основание чл. 63, ал. 1
от Закона за здравето и във връзка с усложняващата се епидемична
обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на
страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание
извънредно положение. Същата носи белезите на общ административен акт
по смисъла на чл. 65 от АПК (в този смисъл - Определение № 8865 от
2
06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния административен съд;
Определение от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния
административен съд).
Съгласно чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ (действащ към 16.09.2021 год.) за каквото
нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя, който наруши или
не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или
2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до
1000 лв. Видно от нормата тя съдържа в себе си както правило за поведение,
така и санкция за неизпълнение на това правило. От материалите по делото и
по-конкретно от събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства – показанията на свидетел З.П.е се установява по безспорен
начин, че на 16.09.2021 г. по време на действие на въведеното с посочената
по-горе заповед задължение до неопределен кръг от лица /всички, които се
намират в закрити или открити обществени места, в това число търговски
обекти/ да имат поставена защитна маска за лице или друго предпазващо
средство, покриващо носа и устата, в това число кърпа, шал. Жалбоподателят
се е намирал на закрито обществено място по смисъла, вложен в разпоредбата
на § 1а б.в от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето, какъвто се
явява обект плод и зеленчук в гр.Пловдив, ул.Барикадите 1 като не е имал
поставена маска или друго средство, покриващи носа и устата. С оглед на
изложеното се налага извода, че същият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.
209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, /в сила към 16.09.2021 г. и напълно
правилно и законосъобразно е била ангажирана административно-
наказателната му отговорност.
Същевеременно следва да се посочи, че е налице и маловажност на
осъщественото деяние. Процесното нарушение не е типично за вида си и се
характеризира с по- ниска обществена степен на опасност в сравнение с други
нарушения от същия вид, било е кратковременно, в обекта не е имало други
лица и не са настъпили никакви вредни последици от деянието. Няма данни
П. да извършвал други административни нарушения, поради което и съдът
приема, че това е първа противоправна проява. Това следва да бъде отчетено
в негова полза, като се приеме, че настоящата проява следва да се третира
като такава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН.
Дори да бе безспорно доказано описаното в НП нарушение - в настоящия
случай – и дори да се приеме, че бидейки извършено по време на действаща
заповед деянието съставлява нарушение, което следва да бъде
санкционирано, съдът намира, че в случая е приложим института на
"маловажен случай" по смисъла на чл. 28, б. "а" от ЗАНН. Съгласно
Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС преценката на
административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН
се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият
3
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Преценката
за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по
конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и
стойността на предмета му, степента на обществена опасност, моралната
укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на
административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и
съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в
настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, вр. с чл. 11
ЗАНН.
На основание чл. 63 ал.4 вр.чл.63 ал.2 т.2 от ЗАНН, с настоящото решение Д.
И. П. ЕГН:********** се предупреждава, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизане в сила на този съдебен акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д ЗАНН страните имат право на
разноски и такива са претендирани от жалбоподателя. С оглед изхода на
делото, а именно че наказанието по НП се отменя, то следва да се уважи
искането за разноски за довереник, като се вземе предвид, че делото не се
характеризира с висока правна и фактическа сложност, следва
претендираните разноски от жалбоподателя да бъдат присъдени в минимален
размер от 300 лв., съгласно Наредба №1/2004г на ВАС за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивски районен съд – VІІ
наказателен състав, постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 317р-14056/11.10.21г на с. к.
Д. Б. на длъжност ..., назначен със Заповед№8121К-0489/12.08.21г на
Министъра на вътрешните работи на МВР, с което на Д. И. П.
ЕГН:**********, с адрес гр.П., ул. Б. №... ет.... ап.... на основание чл.209а ал.4
пр.2 вр. чл.209а ал.1 от Закона за здравето е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 300 лева за нарушение на т.7 от Заповед № РД-
01-743/31.08.21г на Министъра на здравеопазването във връзка с чл.63 ал.4 от
Закона за здравето.
ОСЪЖДА ОДМВР гр.Пловдив да заплати на Д. И. П. ЕГН:**********, с
адрес гр.П., ул. Б. №... ет.... ап.... сторените по делото разноски, а именно
сумата от 300 лв., изплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в
14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5