Р Е Ш Е Н И Е
№ 635/27.8.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми юли, две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 303 по
описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е
по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по
жалбата на В.Б.П. с ЕГН ********** и Б.В.П. с ЕГН ********** *** против Заповед
за прилагане на принудителни административни мерки № 19-0315-000244/02.12.2019 г.
на Началник РУ – Пещера към ОД на МВР гр. Пазарджик.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Моли се да бъде отменена оспорената заповед.
Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят В.П.
се представлява от адв. Д., АК гр. Пазарджик, който по изложени съображения
моли съда да отмени наложената ПАМ и да присъди направените по делото разноски,
съгласно списък на разноските. Представя и писмени бележки. Жалбоподателят Б.П.,
редовно призован, се явява лично, като счита издадената заповед за
незаконосъобразна и моли съда да я отмени.
Ответникът
по жалбата – Началник РУ – Пещера при ОД на МВР гр. Пазарджик, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила писмена
молба с вх. № 4902/28.07.2020 г., с която гл. юрк. П. моли съда да остави без
уважение подадената жалба като неоснователна. Счита издадената заповед за
правилна и законосъобразна, издадена от компетентен орган, при стриктно
спазване на материалния и процесуалния закон, както и на целта на закона.
Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като
делото не се характеризира с фактическа и правна сложност.
Административен
съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Предмет
на административното производство е Заповед за прилагане на принудителни административни
мерки № 19-0315-000244/02.12.2019 г. на Началник РУ – Пещера към ОД на МВР гр. Пазарджик,
с която на В.Б.П. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване
на регистрацията на ППС/лек автомобил „О. А.“ с рег. № …за срок от шест месеца.
Обжалваният административен акт е редовно връчен на жалбоподателя В.П. на 14.02.2020
г., като получаването му е удостоверено с подпис в разписката към обжалваната заповед.
В законоустановения 14 – дневен срок е упражнено и правото на жалба пред Административен
съд - Пазарджик – жалба с вх. № 1772/02.03.2020 г.
Обжалваната
заповед е издадена след извършена проверка от служители на РУ – Пещера на 01.12.2019
г., около 15:45 часа, в гр. П., на кръстовището на ул. „М. Т.“ и ул. „Г. Р.“, в
резултат на която е съставен АУАН серия GA № 57495/01.12.2019 г. (лист 14).
Констатирано е, че Б.В.П. управлява лек автомобил „О. А.“ с рег. №…, собственост на В.Б.П.,
без да притежава съответното свидетелство за управление на МПС. Актът за установяване
на административното нарушение е редовно връчен на нарушителя на 01.12.2019 г. срещу
подпис.
Предвид
така изложената фактическа обстановка и на основание чл. 22 от ЗАНН, във връзка
с чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, началникът на РУ – Пещера е наложил на В.Б.П. принудителна
административна мярка за това, че предоставя управлението на МПС на лицето Б.В.П.,
което е неправоспособен водач. С оглед на това е прекратена регистрацията на собствения
му лек автомобил „О. А.“ с рег. № …за срок от шест месеца. Като доказателства по
делото са представени АУАН серия GA № 57495/01.12.2019 г. (лист 14).
По делото
е представена Заповед № 312з-74/18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР гр. Пазарджик
(л. 30), с която началниците на Районни управления при ОД на МВР Пазарджик са оправомощени
да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.
171, т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а“ и т. 6 и т. 7 от ЗДвП.
Въз основа
на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Съдът намира
подадената жалба от Б.В.П. за недопустима, по следните правни съображения:
Според чл.
147 от АПК, право на оспорване имат гражданите и организациите, чиито права, свободи
или законни интереси са нарушени или застрашени от административен акт или, за които
той поражда задължения. Лицето, което е засегнато или би могло да бъде засегнато
от административния акт, има правен интерес да го оспорва. Правният интерес в административния
процес е законово изискване и правно качество на оспорващото лице. Правният интерес
е връзката на оспорващия с породените от административния акт правни последици.
Нещо повече, оспорването на административните актове е обусловено от пряк и личен
защитен от правото интерес на оспорващия, какъвто в случая не е налице. Интересът
е пряк, когато оспорваният акт непосредствено засяга или създава опасност от непосредствено
засягане на права, свободи и законни интереси на жалбоподателя или непосредствено
създава задължения за него и личен, когато засяга правната сфера на самия жалбоподател.
Видно
от оспорената заповед, Б.В.П. не е адресат на оспорената заповед, нито е
собственик на МПС, чиято регистрация е прекратена. С оглед на това съдът
намира, че за него не е налице правен интерес от оспорване на заповедта. По тази
причина същият не може да бъде и страна в административния процес, тъй като съгласно
чл. 15, ал. 1 от АПК, страни в административния процес могат да бъдат административният
орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни
интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение.
Наличието
на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за атакуване на административен
акт пред съда, поради което подадена жалба, при липсата му е недопустима.
Предвид
на гореизложеното, съдът намира, че жалбата на Б.В.П. следва да бъде оставена
без разглеждане, като недопустима, а образуваното производство да се прекрати в
тази му част.
Жалбата
на В.Б.П. е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице,
имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият
състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната
от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването
й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е правилна и законосъобразна.
Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите
основания за издаването й. Освен това е цитиран АУАН, въз основа на който е наложена
ПАМ, налице е препращане към обстоятелствата на акта за установяване на административно
нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена
сила до доказване на противното.
Принудителната
мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите
на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Началникът
на РУ гр. Пещера към ОД на МВР гр. Пазарджик е компетентен да налага ПАМ, видно
от представената по делото Заповед № 312з-74/18.01.2017 г. на директора на ОД на
МВР гр. Пазарджик. Не се установиха допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила при издаване на административния акт. Установи се, че са налице материалните
предпоставки за прилагане на чл. 171, т. 2А, б. ”а” от ЗДвП, от което следва, че
обжалваният акт е съобразен с материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 2А, б. “а” от Закона за движение по пътищата – за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилагат принудителни административни мерки (ПАМ), като прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който е предоставил
управлението на собствения си лек автомобил на водач, който не е правоспособен,
не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или е лишен от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството
му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на
чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.
В конкретния
случай е безспорно установено, че жалбоподателят В.Б.П. е собственик на лек
автомобил, който е бил предоставен за управление на лицето Б.В.П., което не
притежава съответното свидетелство за управление на МПС. Тези обстоятелства
безспорно са установени и се потвърждават от приложените по делото
доказателства. В съдебно заседание от същия бе предоставено заверено копие от
свидетелство за управление, издадено от щата И.. САЩ, с валидност до 05.07.2018
г., т.е. към датата на извършената проверка, при която лицето е управлявало МПС
на територията на Република България, същият не е имал валиден документ,
удостоверяващ правоспособността му да управлява МПС. Тези факти и обстоятелства
не са спорни по делото, напротив същите са изложени лично от Б.П. в съдебно
заседание. С оглед на това, съдът намира, че твърденията в подадената жалба, че
собственикът на лекия автомобил не го е предоставил на неправоспособен водач,
не се доказаха по делото.
Всички тези
обстоятелства, установяващи се от събраните по делото доказателства, сочат за
невнимание и безстопанственост на собственика на автомобила по отношение на съхранението
му, с оглед осигуряване безопасността на движението и охраняване интересите на обществото.
Дори и хипотетично да се приеме, че неправоспособното лице е получило
автомобила не от собственика му, а от друго лице, то това не означава, че В.П. не
е предоставил автомобила на водача, тъй като законовата норма обвързва задължението
на собственика на автомобила с грижата на добър стопанин да съхранява и непредоставя
превозното средство на неправоспособни водачи. Съдът счита също така, че мярката
е наложена именно с целта на закона да се ограничат правата и се вменят задължения
на собственика на автомобила да съхранява собствеността си така, че да не застрашава
живота и здравето на другите участници в движението, предоставяйки възможност на
лице, което не притежава свидетелство за управление на МПС да участва в движението
по пътищата.
Предвид
така установените по делото факти съдът намира, че са налице елементите от правопораждащия
фактически състав по чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП, с които правната норма свързва
издаването на заповед за прилагане на принудителна административна мярка – „прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който предоставя
управлението на лице, което не е правоспособно и не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство“.
Административният орган обосновано е приел, че предоставяне управлението на МПС
на водач, който не е правоспособен съставлява законово регламентираната материалноправна
предпоставка за налагане на ограничителната мярка. В този смисъл оспореният административен
акт се явява постановен при правилно приложение на материалния закон.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за налагане на принудителна
административна мярка, каквато е наложена от административния орган.
При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.
78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 (сто) лева,
предвид фактическата и правна сложност на делото.
Съгласно
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението на административния съд не подлежи на обжалване.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен
съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Б.П. с ЕГН **********
*** против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №
19-0315-000244/02.12.2019 г. на Началник РУ – Пещера към ОД на МВР гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА В.Б.П. с ЕГН ********** ***
да заплати на Началник РУ – Пещера към ОД на МВР гр. Пазарджик направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване в тази му част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
Б.В.П. с ЕГН ********** ***, против Заповед за прилагане на принудителни административни
мерки № 19-0315-000244/02.12.2019 г. на Началник РУ - Пещера към ОД на МВР гр. Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
дело № 303/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, ІІІ – състав, в
тази му част.
РЕШЕНИЕТО в прекратителната му
част подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/