Решение по дело №166/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 145 и сл.от АПК във вр. с чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба на М. Т. А., [ЕГН], от гр.Търговище, [улица], вх.А, ет.4, ап.19, действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. Т. В., от АК-Търговище, съдебен адрес: гр.Търговище, [улица], вх.Б, кантора №9, против Решение №1040-25-16 от 06.03.2025г. на директора на ТП на НОИ - Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-349-7/21.01.2025г., издадено от К. Д. - главен експерт по осигуряването, с което на оспорващия е отпуснато ПОБ в размер на 18,00лв., считано от 13.03.2024г. до 12.07.2024г. В жалбата се визира незаконосъобразност на обжалваното решение като изложените доводи сочат на отменителните основания по чл. 146 т.3, т.4 и т.5 АПК – допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие е целта на закона. Жалбоподателят твърди, че трудовото му правоотношение, в което се е намирал на територията на държавата членка на ЕС – Германия, е било прекратено, считано от 12.03.2024г. Според него неправилно директорът на ТП на НОИ Търговище е приел, че той е напуснал работата си в ДЧ на ЕС – Германия, след като видно от приложените към жалбата документи, последната му трудова заетост без прекъсване е била при работодателя „Персонал Пауър МС ГмбХ” за периода 01.01.2024г. до 12.03.2024г., като с уведомление от 09.02.2024г. работодателят го е уведомил, че прекратява трудовото му правоотношение. При тези твърдения жалбоподателят оспорва приетото от ответния орган основание за прекратяване на последното му трудово правоотношение, довело до определяне на ПОБ в минимален размер за срок от 4 месеца при условията на чл. 54б ал.3 КСО. Същият сочи, че при определяне размера на ПОБ органът следва да вземе предвид пълния размер на получения от него доход в Германия, без да го редуцира до размера на максималния осигурителен доход за България. В конкретика посочва, че следва да бъде взет размера на брутното му трудово възнаграждение - 5582,00евро, равняващо се на 10884,90лева, което разделено на работните дни от периода на последната му заетост - 50/според работните дни по българското законодателство за периода 01.01.2024г. до 12.03.2024г./, води до получаване на среднодневен трудов доход от 217,70лв., който умножен по 60% води до определяне на среднодневно парично обезщетение за безработица (217,70х 60% ) в размер на 130,62лева. Ето защо оспорващият моли съда за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ и за връщане на административната преписката на ТП на НОИ – Търговище за ново произнасяне по заявлението му за отпускане на ПОБ с указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание оспорващата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява от процесуален пълномощник, но от упълномощения от същата адв. Т. В. е депозирана молба, с която изцяло поддържа жалбата и настоява да бъде съобразено наличното по делото уведомление от 09.02.2024г., с което последният работодател на жалбоподателя е уведомил същия, че прекратява трудовото му правоотношение, съществуващо от 17.08.2023г. до 12.03.2024г. Изтъква противоречието между наличните по преписката 2 бр. СЕД U017, при което оставало неясно как органът направил категоричния извод относно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с жалбоподателя. Поддържа претенцията си за разноски като прилага и списък на разноските.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ - град Търговище, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, като от същия не е изразено и писмено становище по жалбата.

В Определение №777/08.05.2025г. по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти:

Със Заявление, подадено чрез Дирекция „Бюро по труда“ - гр. Търговище, където е заведено под № 712-0328/21.03.2024г., до директора на ТП на НОИ – Търговище, където е регистрирано под № 251-00-349/21.03.2024г., М. Т. А. в качеството му на безработно лице е заявил да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица/ПОБ/ по КСО, като е декларирал, че правоотношението му с работодателя Personal Power MS GmdH в Германия е прекратено, считано от 13.03.2024г., както и че е упражнявал трудова дейност при посочения работодател за периода от 17.08.2023 г. до 12.03.2024г. В заявлението е деклариран и трудов стаж при други немски работодатели за следните периоди : от 29.06.2023г. до 08.08.2023г.; от 17.04.2023г.до 23.06.2023г.; от 27.06.2022г.до 13.04.2023г.; от 10.01.2022г.до 24.06.2022г. Със заявлението са представени документи, издадени на немски език.

Със заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 с вх. №1029-25-294#1/10.04.2024г. заявителят е посочил осигурителния си номер в Германия, отделните периоди на трудовия си стаж при различни посочени немски работодатели за времето от 17.05.2018г.до 12.03.2024г., както и основанието за прекратяване на този договор : съкращаване на щата. Депозирана е и декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004, в която заявителят е посочил своите постоянен и настоящ адреси в България, и посочил 7 периода на заетост в Германия за времето от 17.05.2018г. до 12.03.2024г.

След преглед на попълнените от М. А. данни в заявлението и на представените от него документи, до компетентната институция (КИ) на ДЧ на ЕС - Германия чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI служебно са изпратени СЕД U001CB - Искане за осигурително досие - трансграничен работник, и СЕД U003 - Искане за информация за заплатата (случай 3073737). Към искането са приложени и представените от лицето документи от Германия.

Чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI е получен СЕД U017– осигурително досие за трансграничен работник, издаден от КИ на ДЧ на ЕС – Германия, и в същия са удостоверени периоди на осигурена заетост по законодателството на Германия за времето от 17.05.2018г. до 12.03.2024г., разделен на следните подпериоди: от 20.05.2019 г. до 31.05.2019 г.; от 01.06.2019 г. до 30.09.2019г.; от 06.01.2021 г. до 26.02.2021 г.; от 10.01.2022 г. до 23.06.2022 г.; от 27.06.2022 г. до 23.03.2023 г.; от 21.04.2023 г. до 16.06.2023 г.; от 17.06.2023 г. до 19.06.2023 г.; от 29.06.2023 г. до 31.07.2023 г.; от 17.08.2023 г. до 12.03.2024 г.; от 15.02.2019 г. до 30.04.2019 г. В полученият документ липсва посочено основание за прекратяване на последната заетост.

Същевременно чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI е получен и СЕД U004-Информация за заплатата, издаден от КИ на ДЧ на ЕС – Германия, в който посочен получения от заявителя брутен доход през периода от 17.08.2023 г. до 12.03.2024 г. в размер на 8918,83 евро.

Предвид липсата на посочено основание за прекратяване на трудовото правоотношение по случай 3073737, със СЕД Н001 - Уведомление/искане за предоставяне на информация от КИ на ДЧ на ЕС - Германия е изискано да бъде удостоверена причината за прекратяване на трудовото правоотношение към 12.03.2024 г., понеже в СЕД U017 липсва такава.

На изпратеното искане е отговорено с нов СЕД U017, с който КИ на ДЧ на ЕС - Германия е удостоверила основанието за прекратяване на заетостта, а именно : „напускане на служителя“ (л.42 от делото).

Въз основа на събраната информация е постановено Разпореждане № 251-00-349-7 от 21.01.2025г., издадено от К. Д. - главен експерт по осигуряването, действаща за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015-25-47/12.04.2023 г.на директора на ТП на НОИ – Търговище, и със същото на основание чл.54ж, ал.1 и във вр. с чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО, на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 13.03.2024 г. до 12.07.2024 г. в размер на 18.00 лв. дневно. Разпореждането е връчено на заявителя лично на 28.01.2025г. с известие за доставяне.

Издаденото разпореждане е обжалвано от А. по административен ред като подадената жалба е регистрирана под вх.№ 1012-25-28/07.02.2025г. Към жалбата е приложен в оригинал на немски език и преведен на български документ, издаден от последният работодател на заявителя на 06.02.2024г., с който последният уведомява А., че с настоящото прекратява трудовото му правоотношение, което съществува от 17.08.2023г., считано от 12.03.2024г.

След постъпване на тази жалба отново е изпратено искане чрез системата за електронен обмен (EESSI) до КИ на ДЧ на ЕС – Германия, СЕД Н001 - уведомление/искане за предоставяне на информация причината за прекратяване на заетостта на А., като е приложен и депозирания с жалбата документ от работодателя и е акцентирано в запитването, че немските власти удостоверяват напускане на служителя, а лицето заявява съкращаване на щата.

Директорът на ТП на НОИ – Търговище е преценил жалбата като редовна и допустима и се е произнесъл по същата в края на законния едномесечен срок с оспореното Решение №2153-25-16/06.03.2025г., с което след изложени мотиви за нейната неоснователност е потвърдил обжалваното Разпореждане №251-00-349-7 от 21.01.2025г., издадено от К. Д. - главен експерт по осигуряването, действаща за ръководител на осигуряването за безработица съгласно Заповед №1015-25-47/12.04.2023г.на директора на ТП на НОИ – Търговище. В мотивите на решението е обсъдена гореизложената фактология като органът е посочил като приложима в случая разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, съгласно която безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Същият се е съобразил най – вече с удостовереното в СЕД U017, издаден от КИ на Германия, основание за прекратяване на заетостта на заявителя (последното му трудово правоотношение) : „напускане на служителя“, което е приравнил на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, посочено в чл. 326,ал.1 от КТ(прекратяване с предизвестие, отправено от работника). В мотивите органът е обсъдил, че след подаване на сезиращата го жалба е изпратено СЕД Н001 - Удостоверение/искане за представяне на информация, с цел удостоверяване причината за прекратяване на осигурената заетост, но към момента на издаване на решението нямало получен отговор от КИ на Германия, който да променя фактическата обстановка по случая.

В резултат на разпределената доказателствена тежест по настоящото дело в съдебно заседание са приети като писмени доказателства представените от ответната страна и налични по преписката на чужд език документи в оригиналното им съдържание и в легализиран превод на български език, представляващи Удостоверения за заетост за целите на наднационалното и междудържавното право в съответствие с раздел 312а от трета книга на Кодекса за социално осигуряване, издадени от Федерална агенция по заетостта на ФРГ. Всяко от тези удостоверения се отнася до отделните периоди на заетост на жалбоподателя и в същите е налице и отразяване на причината за прекратяване на съответното трудово правоотношение. В удостоверението за приключилото на 31.05.2019г. трудово правоотношение е отразено, че последното е прекратено от работодателя/л.172/. В удостоверението за приключилото на 30.09.2019г. трудово правоотношение е отразено, че последното е прекратено от служителя/л.175/. В удостоверението за приключилото на 26.02.2021г. трудово правоотношение е отразено, че последното е прекратено от служителя/л.178/. В удостоверението за приключилото на 23.06.2022г. трудово правоотношение е отразено, че последното е прекратено от служителя/л.181/. В удостоверението за приключилото на 23.03.2023г. трудово правоотношение е отразено, че последното е прекратено от работодателя/л.183 обр.стр./. В удостоверението за приключилото на 16.06.2023г. трудово правоотношение е отразено, че последното е прекратено от работодателя/л.185 обр.стр./. В удостоверението за приключилото на 27.06.2023г. трудово правоотношение е отразено, че последното е прекратено от работодателя/л.187 обр.стр./. В удостоверението за приключилото на 31.07.2023г. трудово правоотношение е отразено, че последното е прекратено от работодателя/л.189 обр.стр./. В последното удостоверение за приключилото на 12.03.2024г. трудово правоотношение е маркирано, че последното е прекратено от служителя, като работодателят иначе не би прекратил трудовото правоотношение или не би го прекратил едновременно с него /л.192/.

От намиращия се на л.204-207 от делото договор за временно наети работници и агенции за временна заетост (договор за временна заетост), преведен на български език, следва че същият е бил сключен на 10.08.2023г.между жалбоподателя А. като немен работник и работодателя Personal Power MS GmdH и в същия е договорено, че договорът се сключва за неопределено време и започва от 14.08.2023г. В § 3 ал.2 от договора е уговорено, че първите 6 месеца от трудовото правоотношение се считат за изпитателен срок и по време на изпитателния срок трудовото правоотношение може да бъде прекратено от всяка от страните със срок на предизвестие от 2 седмици, като в рамките на този изпитателен срок работодателят може да прекрати трудовото правоотношение без да посочва причина. В този случай визираният 6-месечен срок изтича на 14.02.2024г., което означава, че обсъденото по – горе предизвестие от 06.02.2024г. е направено именно в рамките на този изпитателен срок. На л.194 от делото е приложено и заявление от М. А. за издаване на PD U1(удостоверение за осигурителни периоди в Германия)като в същия са описани общо 6 периода на заетост на жалбоподателя за времето от 17.05.2018г.до 12.03.2024г. До приключване на съдебното дирене по настоящото дело не е представен издаден по това заявление преносим документ PD U1 от германската институция.

При така установената фактическа обстановка и в рамките на дължимата проверка по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното Решение №1040-25-16 от 06.03.2025г. на директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него Разпореждане №251-00-349-7 от 21.01.2025г., издадено от К. Д. - гл. експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед №1015-25-47/12.04.2023г.на директора на ТП на НОИ – Търговище, са издадени от материално и териториално компетентни органи съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" и ал.3 от КСО, респ.чл.54ж ал.1 КСО. Компетентността на органа, издал потвърденото разпореждане, се установява от приложената по делото Заповед №1015-25-47/12.04.2023г.на директора на ТП на НОИ – Търговище. Решението е издадено при съобразяване на законовите изисквания за предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО форма и съдържание, същото съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания. При тези данни съдът приема, че липсват отменителни основания по чл. 146 т.1 и т.2 АПК.

Съдът констатира, че в хода на административното производство са събрани по служебен път и представени от заявителя документи, необходими и относими за разглеждане на подаденото заявление, вкл. е извършен електронен обмен на социално осигурителна информация с държавата по последна заетост – Германия, и са направени опити за събиране чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация (EESSI) и на допълнителна информация относно основанието за прекратяване на последната заетост на заявителя в Германия. Спазен е и предвидения в чл. 117 ал.3 КСО едномесечен срок за произнасяне на решението на директора на ТП на НОИ.

Относно наличието на отменителните основания по чл. 146 т.3, т.4 и т.5 АПК/ допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона/, съдът прецени следното:

Като държава-членка на Европейския съюз/ЕС/ от 01.01.2007г., Република България е обвързана с приложението на европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза. Последните са пряко приложими за всяка държава – членка на ЕС съгласно чл. 288 ДФЕС. Понастоящем тези правила се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност, влязъл в сила на 20.05.2004г., с последно изменение в сила от 31.07.2019г.(основния регламент), както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност, влязъл в сила на 01.05.2010г., с последно изменение в сила от 18.06.2020г.(регламент по прилагането). Съгласно чл. 3 §1 от Регламент (ЕО) №883/2004 материалният обхват на този регламент е приложим към всички законодателства относно изброените в тази норма клонове на социално осигуряване, сред които са и обезщетенията за безработица /чл. 3 §1 б.“з“/. Персоналният обхват на регламента е определен в разпоредбата на чл.2, §1, която предвижда, че същият се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица. По делото не се оспорва качеството на жалбоподателя на гражданин на Република България, т.е. на държава-членка на ЕС, и следователно спрямо него намират приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, уреден в Регламент (ЕО) №883/2004, е очертан в преамбюла на регламента и се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. Именно в ГЛАВА 6 „Обезщетения за безработица“ от Дял Трети на Регламент (ЕО) № 883/2004 е регламентацията на механизма за определяне на паричните обезщетения за безработица. В случая е безспорна между страните компетентността на българската осигурителна институция да се произнесе по заявлението на жалбоподателя за отпускане на ПОБ въз основа на заетостта му във ФРГ. От данните по делото следва, че липсва спор и по отношение на установените периоди на заетост и доходи на заявителя. Спорният въпрос е съсредоточен в основанието за прекратяване на последната заетост на жалбоподателя, тъй като възприетото от ответната страна становище, че това основание е „напускане на служителя“ и се приравнява на правното основание по чл. 326 ал.1 КТ, е довело до определяне на отпуснатото ПОБ при условията на чл. 54б ал.3 КСО – в минимален размер и за срок 4 месеца.

Съгласно чл. 54а ал.1 КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. В случая е установено качеството на жалбоподателя на безработно лице към датата на подаване на заявлението му за отпускане на ПОБ, както и регистрацията му в АЗ на 18.03.2024г., не се твърди и липсват данни за това същият да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или че упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване, а отпуснатото му от ответния орган ПОБ е основано на констатацията, че същият е осигурено лице в хипотезата на чл. 54а ал.1 т.1 КСО.

Съгласно чл. 54б ал.3 КСО – норма, цитирана като правно основание в потвърденото с оспореното решение разпореждане, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, ал. 1, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

По отношение на дефинираното спорно обстоятелство събраните писмени доказателства могат да се обособят условно в две групи:

1/в едната група са онези, получени по служебен път чрез системата за електронен обмен на данни EESSI, в които е посочено, че последното трудово правоотношение на заявителя е било прекратено от него чрез напускане на работа – втория СЕД U017, с който КИ на ДЧ на ЕС - Германия е удостоверила основанието за прекратяване на заетостта, а именно : „напускане на служителя“ (л.42 от делото) и Удостоверение за заетост за целите на наднационалното и междудържавното право в съответствие с раздел 312а от трета книга на Кодекса за социално осигуряване, издадено от Федерална агенция по заетостта на ФРГ, в което за последното трудово правоотношение е маркирано, че е прекратено от служителя на 12.03.2024г., като работодателят иначе не би прекратил трудовото правоотношение или не би го прекратил едновременно с него /л.192/.

2/във втората група е наличното по преписката в оригиналното му съдържание на немски език(л.116) и в превод на български език(л.170) писмо – предизвестие от 06.02.2024г., с което работодателят Personal Power MS GmdH уведомява жалбоподателя А., че прекратява трудовото му правоотношение, съществуващо от 17.08.2023г., считано от 12.03.2024г. Видно от съдържащата се в това писмо разписка, същото е връчено на А. на 09.02.2024г.

В резултат на събирането на двете противоречиви групи доказателства, относими към спорния въпрос по делото, от всяка от страните по делото е инициирано изискването на нов документ с цел изясняване на този въпрос. Жалбоподателят е заявил до компетентната немска институция издаването на преносим документ U1, а от ответната страна е изпратен също до компетентната немска институция СЕД Н001 - Удостоверение/искане за представяне на информация, с цел удостоверяване причината за прекратяване на осигурената заетост. И по двете искания няма данни за постъпил отговор както по време на административното производство, така и до приключване на съдебното дирене. Изпращането на тези искания само по себе си показва, че и за двете страни въпросът е останал неизяснен. Видно от оспореното решение, ответният орган се е произнесъл с него в последния ден на едномесечния срок, спазвайки по този начин изискването на чл. 117 ал.3 КСО, но за сметка на това оставяйки неизяснен категорично и безспорно въпросът за основанието, на което е прекратено последното трудово правоотношение на заявителя. Този пропуск представлява съществено нарушение на правилото на чл. 35 АПК, предвиждащо, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.

Жалбоподателят като заявител за отпускане на ПОБ за последната си заетост в Германия попада в персоналния обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност, наричан още Основния регламент. Обменът между органи и институции на държавите-членки и лица, попадащи в приложното поле на основния регламент, се извършва по реда на Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност, наричан още Регламент по прилагане. В разпоредбата на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 987/2009 е дефинирана правната стойност на документи и подкрепящи доказателства, издадени в друга държава-членка. Съгласно §1 от тази норма, документи, които са издадени от институция на държава-членка и показват положението на дадено лице за целите на прилагането на основния регламент и на регламента по прилагане, и подкрепящите доказателства, въз основа на които са издадени документите, се приемат от институциите на останалите държави-членки, доколкото не са отнети или обявени за невалидни от държавата-членка, в която са били издадени. Съгласно §2 от същата, при съмнение относно валидността на документ или точността на фактите, на които се основават съдържащите се в него сведения, институцията на държавата-членка, която получава документа, отправя питане до издаващата институция за необходимите разяснения и, когато е уместно, отнемането на този документ. Издаващата институция преценява отново основанията за издаването на документа и, при необходимост, го отнема. Според чл. 5 §3, по силата на параграф 2, когато има съмнение относно предоставената от заинтересованите лица информация, валидността на даден документ или подкрепящи доказателства, или относно точността на фактите, на които се основават съдържащите се в съответния документ сведения, институцията по мястото на престой или пребиваване извършва доколкото е възможно, по искане на компетентната институция, необходимата проверка на тази информация или документ. Съгласно §4 на същата разпоредба, ако не бъде постигнато споразумение между съответните институции, въпросът може да бъде отнесен до Административната комисия посредством компетентните органи не по-рано от един месец след датата, на която институцията, получила документа, е отправила искането си. Административната комисия полага усилия за отстраняване на различията в становищата в срок от шест месеца от датата, на която въпросът е бил отнесен до нея.

Цитираните норми от Регламента по прилагане синхронизират с принципното правило на чл. 35 АПК. В настоящия казус е налице издаден от работодателя на жалбоподателя документ, който според съдържанието му представлява предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя, каквото този работодател е имал право да отправи на основание § 3 ал.2 от сключения договор за последната заетост. В този смисъл посоченият документ може да се определи като първичен, защото въз основа на волеизявлението на работодателя се попълват и съответните удостоверителни документи, издадени от компетентната институция на ДЧ, в която жалбоподателят е полагал труд. Ето защо данните в СЕД U017 и в Удостоверение за заетост за целите на наднационалното и междудържавното право в съответствие с раздел 312а от трета книга на Кодекса за социално осигуряване, издадени от компетентните институции, се базират на подадените от работодателя данни и в този смисъл тези документи са вторични. При това положение е възможно в резултат на неточно или грешно отразяване на даден значим факт, в тези документи да се посочат данни, различни от изготвените от работодателя документи. Ето защо, предвид противоречивите данни в събраните документи, правилно органът е отправил искане за прецизно удостоверяване на основанието за прекратяване като е приложил и представения от заявителя документ – предизвестие. Но липсата на постъпил по запитването отговор, оставяща неизяснен важен за производството въпрос, е следвало да обуслови не потвърждаване на обжалваното пред решаващия орган разпореждане, а по – скоро отмяната му с указания до органа по осигуряването да събере всички необходими документи от компетентната немска институция с цел изясняването на спора, вкл. и да спре производството в случай на необходимост. Като не е сторил това, решаващият орган е издал решението си при липса на събрани необходими и относими доказателства и при непълно изясняване на спорните факти и обстоятелства, което представлява самостоятелно отменително основание по чл. 146 т.3 АПК.

От нарушението на административнопроизводствените правила произтича и допуснатото нарушение на материалния закон. От наличните противоречиви доказателства по преписката не може да се приеме, че е налице посоченото в потвърденото с обжалваното решение разпореждане основание за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя – напускане на работа, приравнено от органа на основанието по чл. 326 ал.1 КТ. При това положение не може да се приеме по категоричен начин, че е налице някое от предвидените в чл. 54б ал.3 КСО основания за прекратяване на трудово правоотношение, водещи до определяне на минимално като размер и срок ПОБ. Следва да се посочи, че тази норма на националното законодателство не се дерогира от норма на общностното право, което не поставя ограничения пред ДЧ относно минималния и максималния размер на обезщетението за безработица. Но при определяне на този размер според правилата на вътрешното право компетентният орган следва да изясни по несъмнен начин относимите факти, събирайки надлежни доказателства. Приемайки като налично основание за прекратяване на трудовия договор на заявителя, което не се доказва категорично от доказателствата по преписката, ответният орган е издал обжалваното решение и при нарушение на материалния закон. Голямата вероятност при събиране на поисканите и посочени по – горе уточняващи доказателства да се стигне до друг правен резултат при разглеждане на заявлението на А., а именно : различно от приетото с оспореното решение основание за прекратяване на трудовия договор, респ. отпускане на ПОБ с по – висок размер и за по – дълъг срок, сама по себе си сочи на допуснато нарушение на материалния закон.

Въз основа на приетите фактически констатации и направени правни изводи следва, че в конкретния случай са налице отменителните основания по чл. 146 т.3 и т.4 АПК, поради което оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени. Доколкото естеството на акта не позволява делото да се реши по същество, следва преписката да се изпрати на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Търговище, за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя при съобразяване с изложените в мотивите на настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона досежно попълването на преписката с необходимите доказателства, които да позволят категорично изясняване на основанието за прекратяване на последната заетост на заявителя, респ. обосновано произнасяне по заявлението му за отпускане на ПОБ в законосъобразен размер и срок.

По претенцията за разноски – Съгласно препращащата норма на чл. 118 ал.3 КСО отговорността за разноски по дела от типа на настоящото следва да се определи по правилата на чл. 143 на АПК. Според чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От оспорващата страна е направена претенция за присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева съобразно депозиран списък на разноските. От приложения договор за правна защита и съдействие следва, че договореният хонорар от 600 лева е платен в брой и в пълен размер, което показва, че претендираните разноски са реално сторени. Ето защо учреждението, към което принадлежи ответния административен орган, следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сумата от 600 лева, представляващи присъдени съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение по настоящото дело.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, пр.2, чл.173 ал.2 предл.второ от АПК, във връзка с чл.118, ал.3 от КСО и чл. 143 ал.1 АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Решение №1040-25-16 от 06.03.2025г. на директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него Разпореждане №251-00-349-7 от 21.01.2025г., издадено от К. Д. - гл. експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед №1015-25-47/12.04.2023г.на директора на ТП на НОИ – Търговище, с което на М. Т. А., [ЕГН], от гр.Търговище, [улица], вх.А, ет.4, ап.19 е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 13.03.2024г. до 12.07.2024г. в размер на 18.00 лв. дневно.

ИЗПРАЩА административната преписка на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Търговище, за ново произнасяне по заявление вх.№ № 251-00-349/21.03.2024г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, подадено от М. Т. А., [ЕГН], в законния срок от получаване на преписката при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – Търговище, да заплати на М. Т. А., [ЕГН], от гр.Търговище, [улица], вх.А, ет.4, ап.19 сумата в размер на 600 /шестстотин/лева, представляваща направени разноски за платено адвокатско възнаграждение по настоящото дело.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.119 от КСО.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните.