№ 745
гр. Сливен, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230103528 по описа за 2021 година
Предмет на производството са предявени обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове за установяване съществуване на вземане на заявител
по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК с правно основание чл.422, вр. с чл.415, ал.1, т. 2 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцовото търговско дружество „Топлофикация-
Сливен” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. „Стефан
Караджа” № 23, ЕИК ********* депозирало заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което
било образувано ч.гр.д. 1913/2021 г. на Районен съд Сливен и съдът издал заповед за
изпълнение, като длъжникът И.Г. Димова, ЕГН: ********** от гр. Сливен, кв. „Българка“
30-Б-2 подала възражение по чл. 414 ГПК, което обусловило правния адрес на заявителя да
предяви настоящия иск с правно основание чл. 422 ГПК. Сочи се, че ищеца предоставял на
ответницата, в качеството й на потребител топлинна енергия в периода от 01.03.2020 г. до
30.04.2021 г. на обект с арес: гр. Сливен, кв. „Българка“ 30-Б-2, на обща стойност 1867,72
лв. и била начислена мораторна лихва за забава в размер на 57,06 лв. до 14.05.2021 г.
Задължението било формирано от сумата за отопление от отоплителните тела в хола на
апартамента и в детската стая, както и сума за ползвана битово гореща вода, сума за дялово
разпределение и сума за обслужване на партидата. Съгласно Закона за енергетиката,
Наредбата за топлоснабдяването и Общите условия за продажба на топлинна енергия
ответниците в срок от 45 дни след отчетния период е имал право на рекламации пред
търговеца относно дяловото разпределение.
От съда се иска признаване на установено в отношенията между страните, че
1
ответницата дължи на ищеца присъдените със Заповед за изпълнение на парично
задължение суми, а именно сума в размер на : 1867,72 лв. –главница, съставляваща
стойността на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2020 г. до
30.04.2021 г.; 57,06 лева –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за
периода от забавата до 14.05.2021 г. .; законна лихва за забава върху размера на главницата
от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на
задължението, както и сторените по делото разноски в заповедното производство.
Претендират се разноски за исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от адв. Т.Т. от АК-
Сливен назначена с Определение № 1399 от 17.09.2021 г. з а служебен адвокат на
ответницата. Ищцовото дружество не било представило доказателства за открита партида с
титуляр ответницата, нито договор за предоставяне на услуги от топлинния оператор, нито
други доказателства, които да обосновават твърдението, че ответница била потребител.
Искът бил основателен само при неизпълнение на задължение по двустранен договор между
страните основан на Закона за енергетиката и Наредбата за топлоснабдяването. Твърди, че
ищецът нямал право на иск за мораторна лихва, тъй като договорът сключен на основание
чл. 40 от Наредбата за топлоснабдяването бил абсолютна процесуална предпоставка за
предявяването на исковете. Ако се приеме, че с оглед Общите условия на дружеството било
налице съгласие на ответницата да й бъдат предоставени топлинни услуги, то същата била
потребител и исковете били допустими. Предявените искове били неоснователни по
основание и размер. Били завишени посочените в листа озаглавен „Задължения за топлинна
енергия“ за посочения период суми за потребление на топлинна енергия и топла вода и не
било реално същите да били отдадени от две отоплителни тела в хол и детска стая.
Ответницата се била намирала в затруднено положение, била безработна майка на три деца,
като едното дете било болно от аутизъм и била в обективна невъзможност да заплаща
дължимите суми на дружеството и било по-благоприятно за нея в случай, че се установи
дължимост на сумите да бъде уговорено разсроченото им плащане. Моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недопустими по основание и размер.
От събраната в хода на производството доказателствена съвкупност, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Ищцовото дружество “Топлофикация – Сливен” ЕАД в качеството му на доставчик
на топлинна енергия подало на 20.05.2021 г. до Сливенски районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против ответницата ИВ. Г. П., въз
основа на извлечение от сметка за дължими суми за топлоенергия за обект: с адрес: **** за
периода от 31.03.2020 г. до 30.04.2021 г.
Въз основа на това заявление е образувано ч.гр.д. № 1913/2021 г. на СлРС, по което в
полза на заявителя “Топлофикация – Сливен” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 563/21.05.2021 г. против длъжника и настоящ ответник ИВ. Г. П. за
следните суми: сумата от 1867,72 лв. –главница, съставляваща стойността на ползваната, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 31.03.2020 г. до 30.04.2021 г.; сумата от 57,06
2
лева –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата от
31.03.2020 г. до 14.05.2021 г. .; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-20.05.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сторените по делото разноски в заповедното производство в размер
на 38,70 лв.
Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК била връчена на длъжницата по реда на чл.
47, ал. 6 ГПК, което обуславя правния интерес на заявителя да предяви положителен
установителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
С Решение № 260080/02.02.2021 г., постановено по гр.д. № 4653/2020 г. на СлРС
гражданският брак между ответницата и нейния съпруг Михаил Стефанов Димов бил
прекратен, по взаимно съгласие. С това решение семейното жилище находящо се в гр.
Сливен, кв. „Българка“ № 30, вх. Б, ет. 1, ап. 2 било предоставено за ползване на съпругата
и ответница в настоящия процес .
Видно от представената Заповед № 19 от 29.03.2019 г. на Кмета на Община Сливен
ответницата заедно със съпруга й и трите й деца са били настанени в общинско жилище
находящо се в гр. Сливен, кв. „Българка“ № 30, вх. Б, ет. 1, ап. 2.
Видно от представеното заявление от 04.04.2019 г. ответницата е поискала от
ищцовото дружество да бъде открита партида на нейно име за имота, в който били
настанени по силата на посочената заповед за настаняване.
Видно от представеното от ищцовото дружество заявление –декларация от 01.10.2019
г. имотът по искане на ответницата е бил топлоснабден и отопление е било включено в
следните помещения на процесния апартамент-хол и спалня. Използваната топлинна
енергия от отоплителните тела и консумираната битово гореща вода в процесния имот са
били редовно отчитани, което е видно от представените от ищцовото дружество два броя
карнети за отчитане на показанията на топломерите и водомерите. Били са издавани фактури
за процесния период въз основа на отчетените показания.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира, като неоспорени от страните.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Искът с правно основание чл. 422 ГПК е допустим, тъй като е предявен от лице -
заявител, разполагащ с правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо
съществуването и дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, която е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
Разгледан по същество същият е основателен в пълен размер по следните
съображения:
Предявеният положителен установителен иск има за предмет
установяване съществуването, фактическата, материална дължимост на сумата, за която е
била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск ищецът следва да
3
установи по безспорен начин неговото съществуване на вземането си спрямо ответника –
длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуване на фактите, породили
неговото вземане. Ищецът успя да докаже, качеството потребител на топлинна енергия на
ответницата, обстоятелството, че на посочения в исковата молба адрес е доставяна,
респ.консумирана топлинна енергия в размерите, претендирани с исковата молба, както и че
за задълженията на потребителя ответник за ползваната топлинна енергия са издавани
ежемесечни фактури
В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи обстоятелството, че в
обекта на ответника е доставяна, респ. ползвана през исковия период топлинна енергия, от
какво се формира тя, правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли
са начислени съответните суми за нея.
Установи се в процеса, че в недвижимия имот, за който се претендира, че е доставена
топлинна енергия за исковия период от време е бил обитаван от ответницата и нейните деца
по силата на настанителна заповед на кмета на Община Сливен. С решението за
прекратяване на гражданския брак на ответницата жилището е било предоставено за
ползване от ответницата и нейните три деца. По отношение на процесния имот има открита
партида на името на ответницата и имотът е бил топлоснабден по нейно изрично искане.
Установи се, че в имота е доставяна топлинна енергия за исковия период от
отоплителни тела радиатори и битово гореща вода и претендираната обща стойност е
формирана от отдадената от радиаторите топлинна енергия и от използваната и отчетена от
водомерите битово гореща вода, както и от сума за обслужване на партида и отчет на
водомера за топлата вода.
Отношенията между страните се регулират от ЗЕ и най-вече от Общи условия / ОУ/ за
продажба на ТЕ за битови нужди от „Топлофикация Сливен” ЕАД на потребители в
гр.Сливен. Тези ОУ са приети с Решение по т.1 от Протокол № 4/15.01.2008г. на Съвета на
Директорите на ищцовото търговско дружество и одобрени с Решение № ОУ-
015/07.07.2008г. на ДКЕВР, на основание чл.150, ал.1 ЗЕ и публикувани във в-к „Сливенско
дело” от 24.07.2008г., респ. на интернет страницата на ищеца. По силата на чл.69, ал.1 ОУ,
същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им, съответно след
одобряването им от ДКЕВР без писмено приемане от купувачите.
Съобразно чл.3, ал.1, вр.чл.1 ОУ потребител на топлинна енергия за битови нужди,
наричан за краткост „купувач” може да бъде физическо лице, който е собственик или
титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдената сграда.
Установи се в процеса ответницата, на чието име е била открита партидата за доставка
на топлинна енергия е потребител на топлинна енергия като наемател на процесния имот по
силата на настанителна заповед на кмета на Община Сливен.
Следователно, като ползвател на имот в който е доставена топлинна енергия дължи
заплащане на стойността й.
Тъй като няма спор по отношение на размера на иска, то съдът следва да уважи
4
същия в пълния му претендиран размер от 1867,72 лв. –главница, съставляваща стойността
на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за периода от 31.03.2020 г. до 30.04.2021 г.
за обект с адрес в **** Върху посочената като дължима главница в общ размер на 1867,72
лв. следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –20.05.2021 г., съгласно разпоредбата
на чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК.
Върху начислената сума за дължима топлинна енергия при неизпълнение на
задължението на потребителя за плащане в срок /до 30 дни след съответния месец на
доставката/, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи заплащане на обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинната енергия.
Следователно основателен е и акцесорния иск по чл.422, вр. чл.86 ЗЗД – обезщетение
за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 57,06 лева –мораторна лихва,
изчислена върху размера на главницата за периода от забавата от 31.03.2020 г. до 14.05.2021
г. Следва да се признае дължимост и на сторените разноски в заповедното производство в
размер на 38,70 лв.
С оглед изложеното исковите претенции са основателни и доказани в пълните им
предявени размери, което дава отражение и върху отговорността за деловодни разноски в
настоящия исков процес.
Ищцовото дружество е претендирало присъждане на направените по делото разноски
и с оглед изхода на спора, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, такива му се следват в
размер на държваната такса от 38,70 лв. Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН”
ЕАД, със седалище и адрес на управление на дейността: гр.Сливен, бул.“С. Караджа” № 23,
ЕИК *********, че ИВ. Г. П., ЕГН: ********** от гр. Сливен, кв. „Българка“ 30-Б-2
ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН” ЕАД, ЕИК ********* сума в размер на
1867,72 лв. –главница, съставляваща стойността на ползваната, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 31.03.2020 г. до 30.04.2021 г. за обект с адрес в ****, ведно със
законната лихва върху нея, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 20.05.2021 г. до окончателното й изплащане, сума в размер на
57,06 лева –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от
забавата от 31.03.2020 г. до 14.05.2021 г., за които суми е издадена Заповед № 563 от
21.05.2021 г. по ч.гр.№ 1913/2021 г. на СлРС.
ОСЪЖДА ИВ. Г. П., ЕГН: ********** от гр. Сливен, кв. „Българка“ 30-Б-2 ДА
ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН” ЕАД, със седалище и адрес на управление
на дейността: гр.Сливен, бул.“С. Караджа” №23, ЕИК ********* сума в размер на 38,70 лв.
, деловодни разноски в настоящото исково производство и сума в размер на 38,70
лв., деловодни разноски в заповедното производство.
5
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6