Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 08. 06. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - В въззивен състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
при участието
на съдебния секретар Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши
съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 14051 по
описа на Софийския градски съд за 2019
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството
е по реда на чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.
Образувано е
въз основа на постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** Б
(въззивник) чрез юрисконсулт В.И.срещу решение № 175884, постановено на 25. 07.
2019 г. от Софийския районен съд, 56-и състав, по гр. д. № 8743 по описа на
Софийския районен съд за 2018 г. (обжалвано решение). С него районният съд е уважил
частично кумулативно съединените осъдителни искове с правно основание по чл.
79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за стойностите
на предоставената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение и е
отхвърлил изцяло исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД (обезщетения в размер на
законната лихва за забава върху главниците за стойностите на предоставената
топлинна енергия и услугата дялово разпределение). Всеки иск е с цена под
5 000 лева.
Въззивникът
обжалва решението в частта, в която
предявените искове са били частично отхвърлени спрямо двамата ответници за
сумата над 542 лева и 80 стотинки – главница до пълния предявен размер от
1 007 лева и 72 стотинки, мораторна лихва за сумата от 250 лева и 34
стотинки. Твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и постановено в
нарушение на материалния закон. Поддържа, че районният съд неправилно е приел
задължението на ответника за периода от 01. 05. 2014 г. до 30. 09. 2014 г. за
погасено по давност. Заявява, че общата фактура за съответния отоплителен сезон
е била публикувана на 15. 08. 2015 г., във връзка с което са били издадени
констативни протоколи. Прави извод, че изискуемостта на вземанията е настъпила.
Оплаква се, че в нито един етап на първоинстанционното производство не му е
било указано да представи констативните протоколи за публикуването на общата
фактура, поради което изводът на съда, че мораторна лихва върху главното
задължение не се дължи, се явява неправилен. Иска от въззивния съд да отмени
решението в обжалваната част. Претендира разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК са постъпили два идентични отговора на въззивната жалба от
ответниците в първоинстанционното производство В.Н.Я. с ЕГН ********** (чрез
адвокат М.Л.) и М.Н.А. с ЕГН ********** (чрез адвокат Н.И.), и двамата със
съдебен адрес ***, офис – партер (въззиваеми). Оспорват въззивната жалба и
твърдят, че обжалваното решение е правилно, обосновано и постановено в
съответствие с материалния и процесуалния закон. Поддържат, че задълженията на
потребителите за заплащането на месечни вноски не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Правят извод, че задължениято по отделните фактури, издадени за суми по
прогнозни стойности, са били погасени по давност към момента на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, входирано на 07. 02. 2018 г.
Твърдят, че първоинстанционният съд правилно е отхвърлил и установителния иск
за лихви за забава, тъй като ищецът не е установил в условията на пълно и
главно доказване, че е настъпила изискуемостта на главницата. Искат от
въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението в
обжалваната част. Претендират разноските за въззивното производство.
Третото лице
помагач на страната на въззивника „Н.“ ЕАД (понастоящем АД), ЕИК ******,
седалище и адрес на управление ***, не предприема процесуални действия във
въззивното производство.
След като разгледа твърденията на страните и като съобрази
събраните по делото доказателства, съдът направи следните фактически и правни
изводи.
Въззивната
жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт чрез надлежно упълномощен процесуален представител в законоустановения
срок. Представен е документ за внесена държавна такса в необходимия размер.
Следователно въззивната жалба е редовна и допустима.
При служебна
проверка въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо в
обжалваната част. При преценката за правилността на решението в обжалваната част
въззивният съд е обвързан от доводите на въззивника (чл. 269 ГПК).
Предмет на
настоящото производство по четири обективно кумулативно и субективно съединени
осъдителни иска с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждането на стойността на реално
доставена топлинна енергия и за стойността на услугата дялово разпределение в
периода от 01. 05. 2014 г. до 30. 04. 2016 г. и по отношение на следния
топлоснабден имот: ап. 2, находящ се в град София, община „Красно село“, ул. ******,
абонатен номер 011896, съответно за обезщетения за забава върху главниците за
периода от 15. 02. 2015 г. до 18. 01. 2018 г.
Фактическият
състав на претенциите по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 150 ЗЕ обема
следните елементи: 1. наличие на валидно облигационно отношение между ищеца
(въззиваемото дружество) и ответниците (въззиваемите), съответно
наследодателката на правоприемниците, през процесния период; 2. реално
предоставяне на топлинна енергия в процесния топлоснабден имот през процесния
период; 3. количество на реално предоставената топлинна енергия, съответно на
претендираната стойност предвид регулираните цени през процесния период.
Фактическият състав на претенциите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забава върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение обема
следните елементи: 1. изискуемост на вземането за стойността на реално
предоставената топлинна енергия; 2. неизпълнение на вземането (забава) от
ответника (въззивника) за съответния период.
Страните не
оспорват извода на районния съд, а и от представените по делото доказателства
се установява (л. 8 и л. 31 от делото на районния съд), че за процесния период
между въззивника и наследодателката на въззиваемите Н.Ф.Я., съответно между
въззивника и въззиваемите е било налице валидно облигационно отношение, по
силата на което въззивникът е доставял топлинна енергия спрямо процесния
топлоснабден имот. Своевременно (чл. 60, ал. 6 ГПК) с отговорите на исковата
молба въззиваемите (ответниците) са направили възражения за изтекла погасителна
давност. Освен това са заявили, че не са представени доказателства за
публикуване на процесното вземане на интернет страницата на продавача, поради
което не са изпаднали в забава.
Продажбата на
топлинна енергия се осъществява при общи условия (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). За
процесния период са изцяло приложими общите условия на „Т.С.“ ЕАД за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от 2014 г. (в сила от 12. 03. 2014 г. предвид
чл. 150, ал. 2, изр. второ от ЗЕ). Освен това страните не спорят, че за
наследодателката на въззиваемите, съответно за въззиваемите, е било избрано да се
заплаща консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определение по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска (чл. 155, ал. 1,
т. 2 от ЗЕ).
Според
приложимите общи условия за месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия се издава ежемесечно фактура от продавача (чл. 32, ал. 1). Месечните
дължими суми се публикуват на интернет страницата на продавача и трябва да
бъдат заплатени в 30-дневен срок от този момент (чл. 33, ал. 1). Настоящият
състав приема, че по своята правна същност ежемесечното публикуване на
дължимите суми на интернет страницата на топлопреносното дружество представлява
покана от кредитора до длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата
сума за изтеклия период. Следователно за задълженията, възникнали при
действието на общите условия от 2014 г., давността започва да тече от датата на
възникването им (чл. 114, ал. 2 ЗЗД). Предвид указанията, дадени с Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
са периодични и за тях е приложима специалната тригодишна погасителна давност
(чл. 111, б. „б“ ЗЗД). При това положение правилно районният съд е приел, че
вземанията за стойността на предоставената топлинна енергия и за стойността на
услугата дялово разпределение, станали изискуеми в частта от процесния период
от 01. 05. 2014 г. до 07. 02. 2015 г. (последната дата е три години преди
предявяването на исковете), са погасени по давност.
Възражението
на въззивника, че месечните вземания за съответната част от процесния период не
са погасени по давност поради издаването на общата фактура за отоплителен сезон
2014 – 2015 г., публикувана на 15. 08. 2015 г., е неоснователно. Издаването на
общата фактура не променя падежа на месечните задължения за съответната част от
процесния период. Въз основа на общата фактура би могло да възникне ново
задължение за битовия клиент/битовите клиенти само при условие, че след
изравняването е установена сума за доплащане като ново вземане. Дори и тогава
обаче нововъзникналото вземане е само за сумата за доплащане. В настоящия
случай от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява, че след изравняване е налице сума за връщане, а не за доплащане.
Що се отнася
до възражението на въззивника срещу отхвърлянето на исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд констатира, че първата инстанция не е допуснала процесуално
нарушение и правилно е разпределила тежестта на доказването по съответните
претенции. На въззивника (ищеца) изрично е било указано, че е в негова тежест
да докаже изпадането на длъжниците в забава (л. 58, гръб, от делото на районния
съд). Въпреки това въззивникът (ищецът) не е представил своевременно в
първоинстанционното производство доказателства за съответното обстоятелство.
Освен това въззивният съд не прие като доказателства по делото представените с
въззивната жалба констативни протоколи поради липса на предпоставките по чл.
266 ГПК. При това положение претенциите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са недоказани и
районният съд правилно ги е отхвърлил.
По изложените
съображения въззивната жалба е неоснователна и първоинстанционното решение
трябва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Разноски.
С оглед изхода на делото и неоснователността на въззивната жалба в полза на
въззиваемите следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство
разноски. Те се свеждат до уговорените и заплатени адвокатски възнаграждения за
по един адвокат.
По делото са
представени два договора за правна помощ и съдействие, в които съответният
въззиваем и съответният адвокат уговарят безплатна правна помощ на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (л. 141 и л. 143 от въззивното
дело). При това положение и предвид липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото дело въззивникът трябва да бъде осъден да заплати в полза на всеки
адвокат възнаграждение в размер на нормативноустановения минимум от 300 лева
(чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения) на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
175884, постановено на 25. 07. 2019 г. от Софийския районен съд, 56-и състав,
по гр. д. № 8743 по описа на Софийския районен съд за 2018 г. в обжалваните части, в които исковете
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** Б,
срещу В.Н.Я. с ЕГН **********, адрес ***, и М.Н.А. с ЕГН **********, адрес ***,
ж. к. „*******, с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл. 150 от Закона за енергетиката за
сумите в общ размер от по 503 лева и 86 стотинки, представляващи по 1/2 от
стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 05.
2014 г. до 30. 04. 2016 г. за абонатен номер 011896, са били отхвърлени за
разликите от по 271 лева и 40 стотинки до пълните предявени размери от по 503
лева и 86 стотинки и за периода от 01. 05. 2014 г. до 31. 12. 2014 г. като
погасени по давност.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
175884, постановено на 25. 07. 2019 г. от Софийския районен съд, 56-и състав,
по гр. д. № 8743 по описа на Софийския районен съд за 2018 г. в обжалваните части, в които исковете
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** Б,
срещу В.Н.Я. с ЕГН **********, адрес ***, и М.Н.А. с ЕГН **********, адрес ***,
ж. к. „*******, с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за
задълженията и договорите за сумите в общ размер от по 11 лева и 27 стотинки,
представляващи по 1/2 от възнаграждението за дялово разпределение за периода от
01. 05. 2015 г. до 30. 04. 2016 г. за абонатен номер 011896, са били отхвърлени
за разликите от по 5 лева и 39 стотинки до пълните предявени размери от по 11
лева и 27 стотинки.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
175884, постановено на 25. 07. 2019 г. от Софийския районен съд, 56-и състав,
по гр. д. № 8743 по описа на Софийския районен съд за 2018 г. в обжалваните части, в които исковете
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** Б,
срещу В.Н.Я. с ЕГН **********, адрес ***, и М.Н.А. с ЕГН **********, адрес ***,
ж. к. „*******, с правни основания чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите за сумите в размер на по 125 лева и 17 стотинки, представляващи по
1/2 от мораторните лихви, начислени за периода от 15. 09. 2015 г. до 18. 01.
2018 г. върху главниците за доставена топлинна енергия през периода от 01. 05.
2015 г. до 30. 04. 2016 г., и за сумите в размер на по 2 лева и 76 стотинки,
представляващи по 1/2 от мораторните лихви, начислени за периода от 01. 08.
2015 г. до 18. 01. 2018 г. върху главниците за възнаграждение за дялово
разпределение за периода от 01. 05. 2015 г. до 30. 04. 2016 г.
ОСЪЖДА въз основа на
чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата „Т.С.“ ЕАД да заплати в полза на адвокат М.Л.,
ЕГН **********, сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
ОСЪЖДА въз основа на
чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата „Т.С.“ ЕАД да заплати в полза на адвокат Н.И.,
ЕГН **********, сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
Решението е
постановено при участието на третото лице помагач „НЕЛБО“ АД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление ***, на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Председател:
Членове: 1. 2.