РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. Сливен, 31. 07. 2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
седми юли, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Райкова-Георгиева,
като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 407 по описа на съда за 2022 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния
служител /ЗДСл /.
Образувано е по жалба от Б.С.С.
с ЕГН: **********,***, подадена против Заповед № ЧР-СП-813 от 24.10.2022 г. на
Председателя на Управителния съвет /УС/ на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/,
с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, се прекратява служебното
правоотношение с Б.С.С. на длъжност ф. к. в О. п.у.
/ОПУ/ – С., АПИ, с ранг ** с., считано от 24.10.2022 г.
В жалбата си оспорващата твърди, че
оспорената заповед е нищожна, незаконосъобразна, издадена при съществено
нарушаване на административнопроизводствените правила, неправилно прилагане на
материалните норми на закона и в противоречие с неговата цел. Излага
съображения, че: заповедта не е издадена и подписана от компетентния за това
орган; издадена е при липса на фактически и правни основания; посоченото
основание е неясно; издадена е при условията на превратно упражняване на власт.
Моли оспорената заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, се
явява лично и с упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и моли
да бъде уважена. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В
представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си.
Административният орган, редовно призован, не се явява
в съдебно заседание. В представена писмена молба чрез упълномощен процесуален представител изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед № ЧР-Сл-2 от 30.07.2012 г. на Председателя
на УС на АПИ, издадена на основание чл. 9 от ЗДСл, оспорващата С. е била
назначена за д.с.на длъжност ф. к. в АПИ
– ОПУ– С., считано от 01.08.2012 г., от
която дата е възникнало служебното й правоотношение. Б.С. е с в.о., м. „С. и к.“
и „М. и п.“, и специализация „Б. к.“. Към датата на издаване на оспорената
заповед е на длъжност ф. к. в ОПУ – С., АПИ, с ранг ** с..
С оспорената Заповед № ЧР-СП-813 от 24.10.2022 г. по описа на АПИ, се прекратява служебното правоотношение с оспорващата С. на длъжност ф.
к. в ОПУ – С., АПИ, с ранг ** с., считано от 24.10.2022 г. Заповедта е издадена
на основание чл. 107, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 108 от ЗДСл, и Доклад Вх. №
93-01-6972 от 21.10.2022 г. от Директора на Дирекция „Административно
обслужване, човешки ресурси и управление на собствеността“. В мотивите на
заповедта, като причини за прекратяване на служебното правоотношение, е посочено,
че д. с. не е с. з. си за у. по чл. ** от ЗДСл. Заповедта съдържа придобития
ранг на държавна служба и обезщетението, което следва да се изплати на
оспорващата – за неизползван платен годишен отпуск.
В оспорената заповед като неин издател е посочен и. И.
И. П. на УС на АПИ. В писмена молба от пълномощника на административния орган,
входирана в съда на 06.04.2023 г., е заявено, че оспорената заповед е подписана
от Д. П.– на длъжност ч. на УС на АПИ,
съгласно Заповед № РД-02-17-4166 / 24.10.2022 г. на Министъра на регионалното
развитие и благоустройството.
Между страните не е спорно, че към датата на издаване
на оспорената заповед, Председател на УС на АПИ е и. И. И.. На 21.10.2022 г. от
и. И. И.е подадено Заявление до Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, за разрешаване ползването на 2 дни платен годишен отпуск от
24.10.2022 г. до 26.10.2022 г. Със Заповед № РД-02-17-4166 / 24.10.2022 г. на
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, на И. И. се разрешава
да ползва платен годишен отпуск от 3 дни, считано от 24.10.2022 г. до
26.10.2022 г. включително. В заповедта е отразено, че по време на отпуска ще
бъде заместван от Д. П.на длъжност ч. на УС на АПИ. Заповедта е подписана от М.на
р. р. и б. И. Ш.на 27.10.2022 г. с квалифициран електронен подпис.
В Доклад Вх. № 93-01-6972 от 21.10.2022 г. по описа на
АПИ, на Директора на Дирекция „Административно обслужване, човешки ресурси и
управление на собствеността“ до Председателя на УС на АПИ /към който доклад в
оспорената заповед е налице изрично препращане/, е констатирана несъвместимост
по чл. 7, ал. 2, т. 1 от ЗДСл и чл. 107а, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда КТ/
по отношение на служители в ОПУ – С.. В доклада е изложено, че: Финансово-счетоводната
и контролна дейност в ОПУ – С. се осъществява от финансов контрольор, главен
счетоводител и главен специалист-касиер, като п. н. се и. и в. в е. б. от
служителя на длъжност „г.с.“ - С.С., а ф.к.- Б.С., п.
и о. разхода; Б.С. и С.С. са с.- р. по с. л.от в.с.; с оглед разпоредбите на чл.
7, ал. 2, т. 1 от ЗДСл и чл. 27 от ЗДСл, наличието на несъвместимост по чл. 7,
ал. 2, т. 1 от ЗДСл е основание за прекратяване на служебното правоотношение.
Предвид изложеното, с доклада е предложено: служебното правоотношение с Б.С. да
бъде прекратено, на основание 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, тъй като същата не е
спазила изискването на чл. 27 от ЗДСл; трудовото
правоотношение със С.С. да бъде прекратено, на
основание 330, ал. 2, т. 8 от КТ, поради наличие на несъвместимост по чл. 107а,
ал. 1 от КТ.
Видно от длъжностната характеристика за длъжността ф.
к. в ОПУ – С., при АПИ към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството /МРРБ/, длъжността е подчинена на Директора на ОПУ; основна
цел на длъжността е предварителен контрол в съответствие със Закона за
финансовото управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/; област на
дейността е: - осъществяване на предварителен финансов контрол за законосъобразност
чрез проверка на всички документи, факти и обстоятелства, свързани с
финансовата дейност на ОПУ; - обработка на необходимите документи за
назначаване, преназначаване и освобождаване на служителите в ОПУ; - въвеждане
на бази данни в софтуер за управление на човешки ресурси. Оспорващата С. е запозната с длъжностната
характеристика на 01.08.2022г.
Относно лицето С.С., за
което в горепосочения Доклад Вх. № 93-01-6972 от 21.10.2022 г. по описа на АПИ
са изложени обстоятелства във връзка с финансово-счетоводната и контролна
дейност в ОПУ – С., по делото са налице следните данни: Видно от Допълнително
споразумение № РД-10-36 от 22.11.2017 г. към Трудов договор № ***** г. по описа
на ОПУ-С., АПИ, С.С.С.
е на длъжност г. с. в Отдел „Административно обслужване“ /АО/ при ОПУ – С., АПИ;
Видно от длъжностната характеристика за длъжността г. с. в Отдел АО при ОПУ – С., АПИ, утвърдена на
23.11.2017 г. от Директора на ОПУ – С., длъжността е подчинена на Директора на
ОПУ – С., Началника на Отдел АО и Главния счетоводител; основна цел на длъжността е: - да подпомага Началника
на Отдел АО и Директора на ОПУ в реализирането на целите на ОПУ– С.; - оформяне
и точно отразяване на касовите операции; начисляване на трудовите
възнаграждения на служителите в ОПУ С. след получаване на надлежно оформени
документи; съставяне на ведомости и рекапитулации на заплати; регистриране на
документи в деловодната система.
По делото е назначена, изслушана и приета съдебна
експертиза от вещо лице със специалност публични финанси. В частите на
експертизата, относими към спора, вещото лице дава заключение, че: О. за
счетоводните записвания и о. финансовата дейност – с., и лице, о. к. върху
направените с. з., е Г. с.; Б.С. не е и. о. по смисъла на счетоводната политика
на АПИ и Закона за счетоводство /ЗСч/; С.С. не е
извършвала осчетоводяване по смисъла на счетоводната политика на АПИ и ЗСч; Лицето,
о.п.к. в ОПУ С., е Б.С.; По отношение проверка за законосъобразност при
изготвяне и изплащане на в. за з., Б.С. и С.С. са в й.в.на
к..
Между страните не е спорно, че оспорващата Б.С. и лицето
С.С., за което са изложени обстоятелства в
горепосочения Доклад Вх. № 93-01-6972 от 21.10.2022 г. по описа на АПИ, са с..
Не е спорно и че към датата на издаване на оспорената заповед, Председател на
УС на АПИ е и. И. И., а Д. П.е на длъжност ч. на УС на АПИ.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспорената заповед е индивидуален
административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен
срок, от надлежна страна при наличие на правен интерес. Б.С. е адресат на
оспорения акт, с който се засяга непосредствено и неблагоприятно правната й
сфера.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съдът
счита, че оспорената заповед е нищожна по следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед
за прекратяване на служебно правоотношение. Съгласно чл. 108, ал. 1 от
ЗДСл, служебното правоотношение се
прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в
писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите
обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Орган по назначаването в
разглеждания случай е Председателят на УС на АПИ, който назначава и освобождава
служителите на агенцията /чл. 11, ал. 1 от Правилника
за структурата, дейността и организацията на работа на АПИ/. Следователно,
компетентен да издаде процесната заповед е Председателят на УС на АПИ. Към
датата на издаване на заповедта, П. на УС на АПИ е и. И. И..
В оспорената заповед като неин издател е посочен и. И.
И. П. на УС на АПИ. Но в писмена молба от пълномощника на административния
орган, входирана в съда на 06.04.2023 г., е заявено, че оспорената заповед е
подписана от Д. П.– на длъжност ч. на УС на АПИ, съгласно Заповед №
РД-02-17-4166 / 24.10.2022 г. на Министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
С оглед на изложеното, съдът приема, че оспорената
заповед не е издадена от Председателя на УС на АПИ, а е издадена от Д. П.на
длъжност ч. на УС на АПИ. В тази връзка следва да се даде отговор на спорния
между страните въпрос дали оспорената заповед е издадена надлежно при условията
на заместване. За да бъде издадена оспорената заповед при условията на
заместване, следва да е налице обективна невъзможност на титуляра
на правомощието – Председателя на УС на АПИ, да изпълнява функциите си, както и
доказателства за надлежно упълномощаване при условията на заместване на
длъжностното лице, подписало оспорения акт – ч. на УС на АПИ Д. П., а именно изрична писмена заповед за заместване.
По делото са представени доказателства, че на
21.10.2022 г. от Председателя на УС на АПИ и. И. И.е подадено Заявление до
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, за разрешаване
ползването на 2 дни платен годишен отпуск от 24.10.2022 г. до 26.10.2022 г.
Заявлението за ползване на отпуск е подадено до надлежния орган. Съгласно чл.
57, ал. 3 от ЗДСл, държавният служител ползва платения си годишен отпуск с
писмено разрешение на органа по назначаването. А в разпоредбата на чл. 2, ал. 2
от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на АПИ е
предвидено, че Председателят на УС на АПИ се назначава от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Следователно, Министърът на
регионалното развитие и благоустройството е органът, който е оправомощен да
разреши на П. на УС на АПИ и. И. И.да ползва отпуск. Същият орган - Министърът
на регионалното развитие и благоустройството, е и органът, който е оправомощен
да определи длъжностното лице, което да замества при отсъствие Председателя на
УС на АПИ. Този извод следва от разпоредбата на чл. 12 от Правилника за
структурата, дейността и организацията на работа на АПИ, в който е предвидено,
че при отсъствие на Председателя на УС на АПИ неговите правомощия за всеки
конкретен случай се упражняват от лице, определено от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството.
За да обоснове тезата си, че оспорената заповед е
издадена при условията на заместване, от административния орган е представена Заповед
с № РД-02-17-4166/24.10.2022 г. на Министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Видно от съдържанието на тази заповед, с нея се разрешава на
И. И.- П. на УС на АПИ, да ползва платен годишен отпуск от 3 дни, считано от
24.10.2022 г. до 26.10.2022 г. включително. В същата заповед е отразено, че по
време на отпуска ще бъде заместван от Д. П.на длъжност ч. на УС на АПИ. Но от
доказателствата по делото е установено по несъмнен начин, че тази заповед е
подписана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството И. Ш.на
27.10.2022 г. с квалифициран електронен подпис /л. 387, л. 388, л. 395/.
Следователно, посочената заповед на Министъра на регионалното развитие и
благоустройството е издадена на 27.10.2022 г. – след датата на издаване на
оспорената заповед, която дата е 24.10.2022 г. От изложеното следва, че към
датата на издаване на оспорената заповед, за титуляра
на правомощието – Председателя на УС на АПИ, не е била налице обективна
невъзможност да изпълнява правомощията си, тъй като не му е било разрешено
ползване на отпуск към тази дата. Липсват доказателства и за надлежно
упълномощаване при условията на заместване на длъжностното лице, подписало
оспорения акт – ч. на УС на АПИ Д. П., тъй като към датата на издаване на
оспорената заповед, на Д. П.не са били възложени правомощия по заместване.
От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена
от ч. на УС на АПИ Д. П.при липса на компетентност.
Доколкото в АПК не са посочени изрично формулирани
основания за нищожност на административните актове, в съдебната теория и
практика е възприет критерият, че такива са изброените в чл. 146 от АПК
основания за незаконосъобразност, при условие че нарушенията са особено
съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен
порок, че актът изначално от момента на издаването му не поражда правните
последици, към които е насочен. Съобразно горното и с оглед на възможните
пороци на административните актове, в правната теория са изградени критерии
кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. Липсата
на компетентност е много сериозно и тежко нарушение на законността в дейността
на административния орган, поради което винаги е основание за нищожност на
акта.
По изложените съображения, оспорената заповед е
нищожен административен акт. Процесната жалба следва да бъде уважена, като се
обяви нищожността на оспорения акт.
За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо
да посочи, че за да е налице основание за прекратяване на служебното
правоотношение по чл. 107, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от ЗДСл,
една от необходимите предпоставки е държавният служител да е в йерархическа
връзка на ръководство и контрол с лица, изброени в чл. 7, ал. 2, т. 1 от ЗДСл.
За да е налице правомощие на органа за прекратяване на правоотношението с
държавния служител на посоченото основание, следва между лицата да има служебно
правоотношение, съответно да са държавни служители. В тази връзка, предвид
обстоятелството, че с.на оспорващата към датата на издаване на оспорената
заповед е била служител в АПИ по трудово правоотношение, назначената на
държавна служба Б.С. не би могла да бъде в йерархическа връзка на ръководство и
контрол с нея. Използваното от законодателя понятие „йерархическа връзка“ е в контекста на йерархическата
подчиненост по смисъла на чл. 24, ал. 1 от ЗДСл, предполагаща заемане на
определена позиция в стълбата на съответната държавна служба, и следователно лицата,
между които е възможно да възникне йерархическа връзка на ръководство и контрол,
трябва да имат качеството на държавен служител. В изложения смисъл е и Решение
№ 11264 от 07.12.2022 г. на ВАС по адм. дело №
5822/2022 г., V о.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващата за
присъждане на разноски е основателна, поради което АПИ следва да бъде осъдена
да заплати на оспорващата направените от нея по делото разноски в размер на 2400
лева, от които: 1750 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение, и 650
лева- внесено възнаграждение за вещо лице.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА
НИЩОЖНА Заповед № ЧР-СП-813 от
24.10.2022 г. по описа на Агенция „Пътна инфраструктура“, с която се прекратява
служебното правоотношение с Б.С.С., ЕГН: **********, д.с.на длъжност ф. к. в О. п.у.– С., Агенция
„Пътна инфраструктура“, с ранг ** с..
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Б.С.С. с ЕГН: **********,***, сумата от 2400 /две хиляди и
четиристотин/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: