РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Ямбол , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на петнадесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20212330100792 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба предявена от Т. ТР. М.
против М. ТР. М., с която се претендира да бъде развален по съдебен ред сключеният
между страните на 11.03.2014 год. договор за аренда на земеделска земя поради забава
на арендното плащане с повече от три месеца, както и да бъде постановено връщане на
имотите, предмет на договора, включително ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца дължимото се за стопанската 2019/2020 год. рентно плащане в размер на 408, 50
лв.
На 26.10.2010 год. ищецът придобил собствеността върху два недвижими имота –
ниви, находящи се в землището на с. Р.. На 11.03.2014 год. между страните бил
сключен договор за аренда , по силата на който ищецът предоставил на ответника за
временно и възмездно ползване за срок от 20 стопански години имотите. ½ и.ч. от
имотите били изнесени на публична продан и с постановление от 22.01.2018 год. на
ЧСИ били възложени на купувача Е. К.. В договора било уговорено арендното
плащане да се извършва най- късно до края на всяка стопанска година. За стопанската
2018/2019 год. ответникът заплатил само частично дължимата рента, а за стопанската
2019/2020 год. не бил заплатил нищо. Ето защо и предвид неизпълнението се иска
договора да бъде развален по съдебен ред, да бъде осъден ответникът да върне
имотите, както и да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 408, 50 лв. – дължима и
незаплатена арендна вноска за стопанската 2019/2020 год.,в едно със законната лихва,
която ищецът счита, че е легитимен да претендира като лице сключило договора и т.к.
отношенията между съсобствениците на имота следвало да се уредят в последствие по
реда на чл.30,ал.3 от ЗС.
Претендира се уважаване на претенциите, както и присъждане на разноски.
В срока за отговор ответникът е депозирал писмена молба, в която посочва, че
представя доказателства, че е заплатил дължимата рента за стопанските 2018/2019 г. и
1
2019/2020 год. в размер на 410 лв. по банкова сметка на ищеца.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалният представител
на ищеца.
Ответникът , редовно уведомен, не се явява .
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложен договор за аренда на земеделска земя от 11.03.2014 год.,
сключен между Т. ТР. М. и М. ТР. М. , по силата на който първият от тях е отдал под
аренда за срок от 20 стопански години два имота- ниви, находящи се в землището на с.
Р., при уговорен размер на рентната вноска 20 лв. на декар арендувана площ, платим
най-късно до края на всяка стопанска година.
Видно от НА № **/26.10.2010 год. ищецът е придобил процесните имоти
посредством покупко – продажба.
С постановление от 19.12.2017 год. на ЧСИ И. Х. ½ ид.ч. от процесните имоти са
възложени на Е. А. К..
Представени са скици и данъчна оценка на имотите.
В срока за отговор ответникът е представил платежно нареждане и операционна
бележка, видно от което на 10.05.2021 год. е заплатил по банкова сметка с титуляр
ищеца сумата от 410 лв., с посочено основание – рента за стопанската 2018/2019 и
2019/2020 год.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове са правно основание чл. 28,ал.2 от ЗАЗ,
вр. чл. 27,ал.1,т.2 от ЗАЗ, чл.30,ал.1 от ЗАЗ и чл. 8 ЗАЗ.
По иска с право чл.28, ал.2 вр. чл.27, ал.1 т.2 от ЗАЗ.
Развалянето на договор за аренда, сключен за повече от 10 години /какъвто е
процесния/става по съдебен ред. По делото е безспорно, че между ищеца и ответника е
бил сключен договор за аренда на земеделски земи за срок от 20 стопански години,
който към датата на предявяване на иска не се твърди да е прекратен на някое от
основанията посочени в ЗАЗ.
Действително в процесния случай ищецът към датата на предявяване на иска не се
легитимира като единствен собственик на земите. Отдаването под аренда е действие,
което може да бъде извършено самостоятелно и без съгласието на останалите
участници в общността (по арг. от чл. 3, ал. 4 ЗАЗ). В този случай възниква
облигационно правоотношение само между този съсобственик и арендатора, като в
защита на интересите на останалите съсобственици, които не са страни по договора,
приложение намира разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС. В тази връзка правата за търсене
на уговорената престация или отговорност за неизпълнение на поетите договорни
задължения могат да бъдат осъществени само между страните по договора, а безспорно
ищеца по делото притежава това качество.
2
При систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 27 и чл. 28 от ЗАЗ е видно,
че същите се намират в Глава 6 „Прекратяване на договора „ от закона, т.е. двата
текста регламентират два способа за прекратяване на договор за аренда. Единият е
извънсъдебен и е разгледан в разпоредбите на чл. 27, а другият най-общо казано
регламентира съдебната процедура за прекратяване на арендните договори. Макар
законодателят да е използвал две понятия в чл. 27 „Прекратяване” на арендния
договор, а в чл. 28 - „разваля” арендния договор, практически се касае за процедури,
по които се цели да се постигне прекратяване на договорните отношения между
страните. В този смисъл и като взима предвид разпоредбата от чл. 9 от ЗЗД съгласно,
която страните са свободни да определят съдържанието на договорите, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави, съдът намира, че
следва да тълкува сключения между страните аренден договор в смисъл, че те са се
договорили да прекратят арендния договор при неизпълнение – по общия ред,
доколкото в ЗАЗ не е предвидено друго, т.е. и при неплащане на арендни вноски по
реда предвиден за разваляне на арендните договори. По аргумент на противното
договорът за аренда сключен за земи, които не са част от държавния или общински
поземлен фонд може да се развали от страните по договора и без да е изпратено
писмено предупреждение по реда на чл.87 от ЗЗД.
Съдът намира, че предявеният иск за прекратяване на договора за аренда чрез
развалянето му по съдебен ред е основателен. За уважаването му е следвало да се
докаже, че арендаторът не е изпълнил своето задължение за плащане на арендни
вноски. В раздел 3, т.2 от сключения между страните договор за аренда е посочено, че
арендаторът дължи на арендодателя определена арендна вноска, както и срокът, в
който следва да заплати същата. В тежест на ответника- арендатор е било да докаже, че
е извършвал плащания по договора за аренда. Действително в срока за отговор той е
представил доказателства за извършено плащане на дължимата рента за стопанските
2018/2019 и 2019/2020 година. Ищецът не е оспорил плащането. Това плащане обаче е
извършено не в предвидените в договора срокове, а по време на висящност на процеса.
Допуснатото от ответника неизпълнение касае две стопански години,като извършеното
плащане не може да санира това негово бездействие в посочения период от време,като
неизпълнението на договора не е незначително,забавата е продължителна. Интересът
на кредитора е накърнен до степен, която налага развалянето на договора/така
решение от 19.01.2020 год. по в.гр.д.№292/2020 год. на ЯОС/.
По отношение иска по чл. 30,ал.1 ЗАЗ :
Съдът намира, че претенцията за връщане на арендуваните с процесния договор
имоти има акцесорен характер спрямо иска за разваляне на договора, произтичащ от
същността на договора като правно основание за разместването на имуществени права
между патримониумите на страните, като след евентуалното отпадане на това правно
основание /в случай на разваляне на договора/ по общите правила на ЗЗД /чл.55, ал.1,
предл. трето/, се дължи връщане на полученото по време на действието на договора.
Това правило е установено и в приложимия към процесните отношения специален
закон – чл.30, ал.1 от ЗАЗ, съгласно която норма след прекратяване действието на
арендния договор арендаторът е длъжен да върне обекта на договора в състоянието, в
3
което го е приел. Тъй като в настоящия случай по изложените по-горе съображения
главният иск – за разваляне на договора за аренда на земеделски земи, се явява
основателен и доказан, то следва да се уважи като основателна и доказана и
претенцията с правно основание чл.30, ал.1 от ЗАЗ, като се осъди ответника да предаде
владението на ищеца върху земеделските имоти, предмет на процесния аренден
договор.
По иска по чл. 8, ал.1 от ЗАЗ:
Разпоредбата на чл.8 от Закона за арендата в земеделието предвижда, че
арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове, а
размерът на арендното плащане се договаря въз основа на пазарната поземлена рента и
наема, който включва годишни амортизации и лихви върху капитала, вложен в
арендуваните движими и недвижими вещи, като то може да се договори в пари и/или в
земеделски продукти.
В процесния случай и съобразявайки уговорения между страните размер на
арендното плащане, ищецът претендира незаплатени рентни вноски за стопанската
2018/2019 и 2019/2020 год. в размер на общо 408, 50 лв. Както беше посочено в хода на
процеса ответникът е представил доказателства, че е заплатил в полза на ищеца сумата
от 410 лв. – рента за стопанските 2018/2019 и 2019 /2020 стопански години. Ищецът не
е оспорил извършеното плащане. На основание чл. 235,ал.3 ГПК същото следва да
бъде взето предвид като настъпил в хода на процеса факт. Ето защо претенцията
следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски в размер на
985, 38 лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. Въпреки отхвърляне на
един от трите ОСИ разноски в полза на ищеца се присъждат в пълен размер, т.к.
извършеното плащане след получаване преписа от исковата молба не освобождава
ответника от задължението за разноски.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ, на основание чл.28, ал.2 вр. чл.27,ал.1 , т. 2 от ЗАЗ, сключения на
11.03.2014 г. договор за аренда на земеделски земи между Т. ТР. М., ЕГН **********
и М. ТР. М., ЕГН ********** , вписан в Служба по вписванията при ЯРС под вх. рег.
№ ***.
ОСЪЖДА на основание чл.30, ал.1 от ЗАЗ М. ТР. М., ЕГН ********** да върне
на Т. ТР. М., ЕГН ********** недвижимите имоти, предмет на Договор за аренда на
земеделски земи от11.03.2014 год., вписан в Служба по вписванията при ЯРС под вх.
рег. № ***.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. ТР. М., ЕГН ********** против М. ТР. М., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 8 от ЗАЗ за заплащане на сумата от 408, 50 лв.,
представляваща незаплатени рентни вноски по договор за аренда на земеделски земи
4
от 11.03.2014 год., за стопанката 2018/2019 и 2019/2020 година.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК М. ТР. М., ЕГН ********** да заплати на
Т. ТР. М., ЕГН ********** сумата от 985, 38 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5